Решение № 19894 от 05.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19894 гр. ************, 05.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20231110146926 по описа за 2023 година

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Производството по делото е образувано по постъпила искова Р. И. Р. против М.

П. Г., с която са предявени два обективно съединени осъдителни иска, както следва: 1/ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2 500,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, битови и социални неудобства, вследствие непозволено увреждане – виновно причинено ПТП от ответника на 03.04.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подавана на исковата молба в съда – 22.08.2023 г. до окончателното изплащане и 2/ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 118,86 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 03.04.2023 г. до датата на предявяване на иска.

В исковата молба ищецът твърди, че на 03.04.2023 г. пътувал с л.а. Volkswagen Golf III с рег.№ ************о маршрут от гр.************ в посока гр.************, като около 18:00 часа претърпял пътно-транспортно произшествие на път Е871, на 1 км. след Гара Владая. Твърди, че вината за настъпване на произшествието е на ответника – водач на л.а. AUDI Q3 с рег.№ ************, който минавал през същия пътен участък, но в обратна посока. Ищецът поддържа, че ответницата навлязла в насрещното движение, т.е. в пътното платно, по което се движел ищецът, като управлявания от нея автомобил първо се блъснал в движещото се пред ищеца МПС, а 1 в последствие и в управлявания от него автомобил. В резултат на сблъсъка, собственото на ищеца МПС било напълно повредено, а той получил охлузна рана и кръвонасядания в областта на травмираните крайници. Поддържа още, че в резултат на сблъсъка изпитал силни болки в областта на кръста и гърба, след сблъсъка за секунди загубил съзнание, бил шокиран, мисловната му дейност била забавена.

Поддържа, че на мястото на произшествието пристигнали служители на пътна полиция, които съставили протокол за ПТП, а на ответницата и акт за установяване на административно нарушение. Ищецът поддържа още, че на място пристигнали баща му и леля му, която го откарала за преглед в болнично заведение. По препоръка на лекарите ищецът приемал обезболяващи и третирал външно травмираните участъци по тялото си. През следващите дни от инцидента изпитвал силни болки в цялото тяло и шийните прешлени, денонощно имал остри и силни болки в кръста, гръбнака и прешлените, коленните стави и подбедрицата на десния крак. Най-интензивни и дълги били болките в коленните стави, особено в дясната такава, които продължили приблизително две седмици след инцидента. Ищецът твърди, че в резултат на предходното бил възпрепятстван да се грижи за семейството си, а рутинните и ежедневни дейности му създавали неописуеми затруднения и били непосилни за него.

Поради болките не може да спи, чувствал се преуморен и не успявал да отпочине.

Поддържа, че през периода на възстановяване, който продължил около два месеца след ПТП-то, болките започнали за намаляват, но състоянието в което се намирал физически и психически след инцидента и невъзможността да се върне бързо към нормалното си ежедневие, го карали да се чувства безполезен и безсилен. Отделно от това се притеснявал и за това, че останал без автомобил, който бил напълно увреден от произшествието. Поддържа, че и към датата на подаване на исковата молба в съда все още не може да преодолее стреса и страха от сблъсъка, а както в личен, така и в професионален план ежедневно му се налага да управлява МПС, при определени движения все още изпитва болки и дискомфорт в кръста. Поддържа още, че след връщане на работа изпитвал затруднения при осъществяване на трудовите си задължения, включващи детайлни проверки и контрол на новопостроени сгради с оглед нормативните изисквания за протИ.пожарна безопасност. По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищецът обуславя правния си интерес от предявения иск за обезщетение на претърпените вследствие непозволеното увреждане от страна на ответника неимуществени вреди. Счита, че същите са в причинноследствена връзка с неправомерното поведение от страна на ответницата, която е нарушила правилата за движение при управление на лек автомобил на процесната дата. Претендира още обезщетение за забава и направените в хода на производството разноски.

В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от особения представител на ответника, в който се изразява становище за допустимост, но 2 неоснователност на исковите претенции. Поддържа се становище, че в представения по делото протокол за ПТП не са отразени причинени телесни увреждания на участниците в произшествието така, както изисква Наредба № 1з-41 от 12.01.2009 г.

Отделно от предходното се сочи, че към датата на ПТП ответникът е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за управлявания от нея лек автомобил, поради което ищецът е можел да насочи исковите претенции съм застрахователя. Поддържа се становище, че описаните в исковата молба неимуществени вреди не се установяват от приложените медицински документи, като от същите се установява още, че на ищеца не е предписана никаква терапия. Сочи се още, че от приложените от ищеца образни изследвания е видно, че не личат травматични изменения на прешлени и кости. С оглед предходното се изразява становище, че описаното в исковата молба е силно преувеличено и не отговаря на действителното състояние. Оспорват се твърденията на ищеца относно продължителността на възстановяването му, като се сочи, че издадения му болничен лист е бил само за 3 дни. По изложените в отговора доводи и съображения се иска отхвърляне на предявените искове поради липса на елементи от фактическия състав на нормата на чл.45 ЗЗД.

Третото лице-помагач на страната на ответника – ************ оспорва предявените искове по основание и размер с доводи, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на дружеството, в качеството му на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Поддържа, че в дружеството не е подавано уведомление за настъпили неимуществени вреди в резултат на процесното ПТП и не е предявявана претенция за тяхното репариране. Оспорва наличието на виновно и протИ.правно поведение от страна на водача на л.а. “Ауди Ку 3“ с рег.№ ************, което да се намира в причинно-следствена връзка с описаните от ищеца неимуществени вреди. Прави възражение за съпричиняване от страна на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат. Оспорва се искането за присъждане на обезщетение за забава, а в условията на евентуалност – началният момент, от който се претендира същото.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

По делото е представен протокол за ПТП № 1874558, от чието съдържание се установява, че на 03.04.2023 г., около 18:20 часа служители на ОПП - СДВР са посетили местопроизшествие на път Е 871 1 км. след гара Владая, в посока гр.************, настъпило между МПС „Ауди Ку 3“ с рег. № ************ /участник 1/ и МПС „Фолксваген Голф“ с рег.№ ************ /участник 2/. В протокола за участник 1 е посочено, че МПС-то е застраховано по застраховка „Гражданска отговорност“ в ************ Като причина за настъпване на ПТП-то в протокола е посочено движение с несъобразена скорост от страна на водача на МПС 3

„Ауди Ку 3“ с рег. № ************ с мокрия път, който реализира ПТП с насрещно движещите се участник 2, както и автомобил, движещ се преди него. В протокола е обективирана скица на ПТП. Видно още от същия е, че на участник 1 е съставен АУАН. Протокола е подписан от съставителя и участниците в ПТП-то.

По делото са приложени резултати от кръвни изследвания и образно изследвани на ищеца от 03.04.2023 г., както и болничен лист за временна неработоспособност за времето от 04.04.2023 г. до 07.04.2023 г.

По делото е приложено писмо от ЗАД ************до собствениците на увредения автомобил, сред които и ищецът, с което ги уведомява, че разходите за възстановяване на увредения от процесното ПТП автомобил надвишават 70 %, поради което е налице т.нар. „тотална щета“. Ето защо, застрахователното обезщетение ще бъде изплатено след представяне на документ за прекратена регистрация на автомобила.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Б. Р.а А.

/леля на ищеца/ и И. Р. А. /баща на ищеца/.

В показанията си св.А. разказва, че заедно с брат си /бащата на ищеца/ е посетила мястото на ПТП-то. Забелязала, че племенникът й треперел, бил силно притеснен и говорел несвързано. Свидетелката разказва още, че откарала ищеца в спешното отделение на МВР болница, където настояла да му направят основни изследвания, а след това го закарала до дома му в гр.************.

В показанията си св.А. разказва, че разбрал за инцидента от сина си, който му се обадил по телефона. Когато пристигнал на място го видял да седи на мястото на водача с навити крачоли на панталона и охлузвания и наранявания по двете колена.

Бил уплашен, отчаян, потиснат и разстроен. Споделил, че главата му се мае и има стягане в гърдите. Свидетелят останал на мястото на ПТП-то, а сестра му и синът му отишли в болница за преглед. Когато отново го видял същата вечер, гледал с празен поглед, отговарял откъслечено, повтарял, че са го пребили и счупили автомобила, който бил на починалата му майка. Според свидетеля болките от травмите отшумели за около десетина дни, но възстановяване на психическото състояние продължило повече – около 3 месеца. Не искал да шофира и изпитвал притеснение от движещи се срещу него автомобили. Избягвал да шофира и пътувал до работа с колеги.

По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-медицинска експертиза, в което вещото лице, след запознаване с материалите по делото е посочило, че от приложената медицинска документация като нараняване е описана единствено налична мекотъканна травма с охлузна рана в областта на лявата подбедрица, без за нараняването да е отразена размер, форма, точна локализация и други характеристики. Според вещото лице подобно увреждане води до болки, страдания и възможни временни функционални нарушения, като в зависимост от това какъв е размерът на нараняването и дълбочината на засягане на меки тъкани и 4 проведеното лечение, възстановяването след него настъпва за период от около 1 до 3 седмици след травмата. В заключението вещото лице е посочило още, че независимо от факта, че не са визуализирани други травми на меки тъкани и при образно изследване на шийни и поясни прешлени не са установени травматични промени, не може да се изключи да е имало травмиране на ставно-връзков апарат и/или паравертебални меки тъкани, водещи до усилваща се при движение болка и продължителни с дни страдания. Вещото лице е уточнило, че при липса на описана контактна травма на шията, увреждането й може да се обясни с индиректно травмиране от преразтягане на ставно-връзковия апарат на гръбначен стълб при рязко надпределно движение на шията при ПТП. Вещото лице сочи, че такава травма, свързана с „камшично“ движение на шията, дори е типична и характерна за пострадал при ПТП. При липса на медицинска документация, даваща конкретика за получените травми, вещото лице приема, че в рамките на дадения срок за временна нетрудоспособност от инцидента, пострадалият в рамките на 4 дни не е могъл да изпълнява пълноценно и самостоятелно ежедневните си битови нужди, най-вече поради ограничени и болезнени движения вследствие на травмата на дясното коляно, посочена в болничния лист. Поради липса на дадените в конкретния случай характеристики на нараняванията на ищеца, вещото лице е посочило, че не може да се прецени тежестта на уврежданията и респективно продължителността на болеви дразнения. Теоретично не може да изключи и по-продължителни болеви симптоми причинени от травмата в по-продължителен период от време, но при липса на проследяваща медицинска документация, следва да се приеме, че свързаната с травмите болка е отшумяла. Изслушано в съдебно заседание вещото лице заявява, че направените рентгенографии могат да установят счупване, но не и увреждане на меки тъкани, а болката е индивидуална и зависи от прага на болева чувствителност на всяко едно лице.