Решение № 98 от 20.10.2023, Районен съд - Каварна

РЕШЕНИЕ

№ 98 гр. Каварна, 20.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАВАРНА в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Е.ия Д. Панчева при участието на секретаря Йорданка Анг. Ялнъзова като разгледа докладваното от Е.ия Д. Панчева Административно наказателно дело № 20233240200119 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 58д-63д от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 22-283000055/06.04.2023 г., издадено от Началник РУ Каварна при ОД на МВР – Добрич, с което на А. П. А.ов на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 200,00 лева и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца за нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 181, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 50,00 лева, за нарушение по чл. 147, ал. 1 ЗДвП. Наказателното постановление е обжалвано само в частта на наложеното наказание на осн. чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.

С жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на правораздавателния акт, поради постановяването му в нарушение на материалния закон и се моли за неговата отмяна.

В депозираните по делото писмени бележки от процесуалният представител на жалбоподателя се настоява за отмяна на НП, при съобразяване с постановките на Тълкувателно постановление № 2 от 5.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС по т. д. № 3/2022 г., Първа и Втора колегия на Върховния административен съд.

1

Въззиваемата страна не изпраща представител в съдебно заседание и не взема становище по жалбата.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговата отмяна. Съображенията в тази насока са следните:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

Жалбоподателят А. П. А.ов е правоспособен водач на МПС категории В, С, М.

На 05.03.2023 г. около 15:30 ч. в община Шабла, на път DOB3229, водещ от плаж Езерец, към с. Езерец, служители на ГПУ Каварна – МВИ и Д. П. Г. при изпълнение на служебните си задължения спрели за проверка лек автомобил Мазда 323, с рег. № ***. Автомобилът бил управляван от жалбоподателя А. П. А.ов. При извършената проверка било установено, че А.ов управлявал лек автомобил Мазда 323, с рег. № ***, който бил с прекратена регистрация на осн. чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, считано от 31.07.2020 г.

По отношение на превозното средство бил сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" по полица BG/06/119001118210, сключена при ДЗИ-Общо застраховане АД, със срок на действие от 22.04.2019 г. до 21.04.2020 г. Договорът не е бил подновен. От Гаранционен фонд на 20.07.2020 г. било изпратено уведомление до Сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР Добрич. Въз основа, на същото и на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП, на 31.07.2020 г., регистрацията на лек автомобил Мазда 323, с рег. № ***, била служебно прекратена, поради липса на валидна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите". По преписка вх. № 1080/2023 г. на РП Добрич ТО-Каварна, не са събрани данни за настъпилото служебно прекратяване да е уведомен собственикът на МПС, респективно да са иззети свидетелството за регистрация или регистрационните табели на същото. Установява се от писмо изх. № 024353/15.06.2020 г. на ИД на ГФ, че Уведомление по чл. 574, ал. 10 КЗ е изпратено на собственика на дата 19.06.2020 г., но липсват доказателства същото да му е връчено, съответно получено от него.

Във връзка с установеното при проверката, от служителя на РУ Каварна – 2 св. С. С. К. бил съставен АУАН, Серия AД, № 492160/05.03.2023 г., с който на жалбоподателя А. А. било повдигнато административно – наказателно обвинение, за това, че на 05.03.2023 г. в 15:30 ч. по чакълест път от плаж Езерец, към с. Езерец, управлява л.а. Мазда 323, с рег. № ***, с прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10 от дата 31.07.2020 г. Посоченото било квалифицирано от актосъставителя като нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

Актът, съставен в присъствието на нарушителя му бил връчен за подпис и запознаване, при което не са направени възражения. Писмени възражения не са постъпили в рамките на законоустановения тридневен срок.

Въз основа на посочения акт и Постановление за отказ да се образува наказателното производство по пр. пр. № 1080/2023 г. на РП Добрич ТОКаварна, било съставено процесното наказателно постановление (НП), с което на жалбоподателя за нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП било наложено наказание – глоба в размер 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приобщените по делото писмени доказателства, включително Заповед № 8121з – 1632/02.12.2021 г.; справка за лек автомобил; писмо с изх. № 09-00446/21.03.2023 г. по описа на Гаранционен фонд; Уведомление по чл. 574, ал.

10 КЗ с № 024353/15.06.2020 г.; Справка от базата данни на ИЦ към ГФ на база подадени данни от застрахователните компании за застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" относно МПС с рег. № ***;

Справка за изпратени писма от Гаранционен фонд към собственик на МПС с рег. № ***; Постановление за отказ да се образува наказателно производство от 30.03.2023 г.; писмена справка изх. № 474-1/27.03.2023 г. на Общ. Шабла.

Съдът възприема в цялост приобщените по делото писмени доказателства, тъй като същите са логични, последователни съответни и не се опровергават при преценката им както по отделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници, събрани в хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие.

Съдът кредитира и показанията на свидетелите С. С. К. и Д. П. Г., които намира за логични, достоверни, обективни, безпротиворечиви относно реда за иницииране и провеждане на проверката спрямо водача А. и съставянето на 3

АУАН. Показанията на двамата свидетели не предоставят допълнителни сведения дали за дерегистрацията на автомобила собственикът е бил уведомен и по какъв начин, като обстоятелства в този смисъл не са отразени и в изготвения АУАН. Следва да се отбележи, че разпитваните лица споделиха и информация, че не е имало липсващи регистрационни табели, така че да се ангажира още веднъж знанието на водача за предприетата принудителна административна мярка. При липса на други доказателства тези пропуски не позволяват да бъде изключена версията, предложена от жалбоподателя, че не е бил уведомен от съответните административни органи за факта на прекратената регистрация. Сведения не биха могли да бъдат почерпени и от отсъствието на пораждащ действие към датата на управление на превозното средство, посочена като време на простъпката, договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност", доколкото изтичането на срока на валидност на договора не съвпада с датата на прекратяване на регистрацията – последната явяваща се резултат от изпълнението на нарочна административна процедура.

Обстоятелствата около нарушението не могат да бъдат изведени в пълнота и от приложените към преписката материали. Липсват ангажирани доказателства за съобщаване за извършената дерегистрация на превозното средство на неговия собственик, както и предприети допълнителни мерки, насочващи за това. Поради тези причини съдът намира, че писмените материали по административнонаказателната преписка опровергават изводите на наказващия орган за конкретното проявление на нарушението като виновно поведение на лице, реализирано в обективната действителност.

Административнонаказателното производство е строго формален процес, доколкото чрез него в значителна степен се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица. Последното обуславя и съдебният контрол, установен с разпоредбите на ЗАНН и предвиден за издадените от административните органи наказателни постановления, да се съсредоточава върху тяхната законосъобразност. По аргумент от чл. 84 от ЗАНН, вр. с чл.

14, ал. 2 от НПК съдът е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия материален закон, като съобразява императива относно извършването на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, независимо от наведените от жалбоподателя аргументи, респ. фактическите констатации, заложени в АУАН или 4 наказателното постановление.

Съдът след извършена проверка на издаденото НП прие, че не са налице процесуални нарушения относно компетентността на длъжностното лице, което е издало документа. Изрично с приложената по делото заповед на министъра на вътрешните работи № 8121з-1632/02.12.2021 г. е делегирана компетентност на началниците на РУ при ОДМВР да издават наказателни постановления за административни нарушения по ЗДвП, а на полицейските органи от секторите „Пътна полиция” в ОДМВР - да съставят АУАН.

В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано при спазване на давностните срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН.

Изготвянето на наказателното постановление е основополагащ елемент от всяко административно производство. Това е дейност от процесуално естество, от чието добросъвестно и законосъобразно осъществяване зависи ефективността на юрисдикционнанаказателна дейност на административно наказващия орган. В наказателното постановление административното нарушение, което е вменено във вина на нарушителя и за което той е санкциониран, следва да бъде описано точно, прецизно и разбираемо, както и да съдържа всички обективни и субективни признаци на посочената като нарушена норма от съответния нормативен акт.

Издаденото наказателно постановление не отговаря на императивните изисквания на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, доколкото описанието на приетото за реализирано от жалбоподателя нарушение, респ. обстоятелствата, при които то е извършено, не са формулирани изчерпателно и ясно в достатъчна степен, за да удовлетворят изискванията за пълнота на обвинителната теза и адекватното упражняване на реципрочното й право на защита на лицето, срещу което се насочва административнонаказателната принуда. Коментираният процесуален акт не съдържа част от обективните признаци на състава на описаното в тях нарушение, предявено на жалбоподателя с правна квалификация по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Нормата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП въвежда правно задължение, съгласно което по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Съставът 5 на нарушението от своя страна се изпълва от нормата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП и се прилага за всеки, който управлява моторно превозно средство, нерегистрирано по надлежния ред. Новелата е бланкетна и обща, поради което нарушенията, подведени под нейната хипотеза, следва да са максимално индивидуализирани, като конкретното й съдържание следва да се запълни с материалните норми, установяващи правилата за регистрация на МПС.

При ангажиране на фактите, относими към приложената правна норма на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, наказващият орган е отбелязал единствено, че жалбоподателят е управлявал лекия автомобил, който е бил дерегистриран на 31.07.2020 г. поради незаплатена задължителна застраховка Гражданска отговорност. В наказателното постановление обаче отсъстват пояснения относно датата на получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 10 от Кодекса за застраховането за липса на сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, както и дали и кога е бил уведомен собственикът на пътното превозно средство преди пристъпване към служебното прекратяване на регистрацията – последното категорично изискуемо, доколкото то макар да не се явява елемент от фактическия състав на дерегистрацията, е последващо действие, имащо отношение към субективната страна на административното нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП. Недопустимо е да се очаква, че нарушителят следва да презюмира волята на наказващия орган по фактите. Подобен подход е недопустим, тъй като не кореспондира с изискването за пълнота при словесно описание на фактите, поясняващи признаците от състава на административното нарушение, които се предявяват на нарушителя като обективни параметри на извършена от него простъпка.