Решение № 1216 от 04.06.2020, Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1216 04.06.2020 г. гр. Бургас

В И М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и седми май две хиляди и двадесета година в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЯН МУТАФЧИЕВ

Секретар: Милена Манолова, като разгледа докладваното от съдия Мутафчиев гр. дело № 5983 по описа на БРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.“, рег.

№ ********* – Търговски фирмен регистър на Париж, Франция, упражняващо дейност в България чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., клон България“, ЕИК – *********, против Н.Д.Д. за установяване на дължимост от ответника на суми, за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № ***/2019 г. по описа на БРС.

С определение № 7234/13.09.2019 г. на ответника е назначен особен представител, като за такъв АК – Бургас определя адвокат М.К., която депозира отговор на исковата молба.

В съдебно заседание процесуален представител на ищцовото дружество не се явява. Преди съдебното заседание, в което е даден ход на делото по същество, депозира писмено становище, с което моли съда да уважи претенциите и да присъди на страната сторените по делото разноски.

В съдебно заседание особеният представител на ответника моли съда да отхвърли претенциите.

Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 07.03.2018 г. между дружеството ищец и Д. е сключен договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта *** (за краткост Договора).

Според Договора кредитът е със следните параметри: размер на кредита за потребителски цели – 3500 лева; застрахователна премия – 130,56 лева; такса ангажимент – 122,50 лева; брой погасителни вноски – 12; месечна погасителна вноска – 336,77 лева; обща стойност на плащанията – 4041,24 лева; годишен процент на разходите – 29,49 %; лихвен процент – 19,63 %. Договорът съдържа погасителен план, в който са посочени падежна дата на всяка вноска (двадесето число на месеца), размерът на вноската и оставащата главница, след заплащане на всяка вноска. Според чл.3 от Договора погасителните вноски представляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, съставляваща печалбата на кредитора. Лихвеният процент по кредита е фиксиран за срока на Договора.

Посочената сума в поле „Застрахователна премия“ е разделена на равен брой вноски, съответстващи на посочения брой вноски и е част от всяка месечна погасителна вноска. Кредиторът удържа „такса ангажимент“ от общия размер на кредита.

Според чл.5 от Договора при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска, ведно с направените разноски по събиране на вземането, извършени по преценка на кредитора. При просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени от Договора надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането, без да е необходимо изпращане на съобщение от кредитора за настъпването на предсрочната изискуемост. Посочен е и размерът на законната лихва за забава.

Според чл.11 от Договора кредитополучателят може да се откаже от Договора чрез отправяне на писмено предизвестие в 14-дневен срок от подписването му. В срок, не по-късно от 30 дни от датата на изпращането на предизвестието, кредитополучателят е длъжен да върне предоставената главница по кредита, ведно с начислената лихва от датата на подписване на Договора до датата на плащането на сумата по банковата сметка, посочена в Договора.

Лихвеният процент на ден е равен на лихвения процент, посочен в Договора, разделен на 365 дни.

По делото няма доказателства кредитът да обявен за предсрочно изискуем с получаване на уведомление от длъжника за това.

С полагането на подписа си върху Договора кредитополучателят удостоверява, че е получил посочената в група „Параметри и условия“ сума по посочената в чл.1 банкова сметка и преддоговорна информация, в съответствие със ЗПК.

По кредита е отразено едно плащане в размер на 340 лева на 21.04.2018 г., с което са погасени: главница 246,75 лева; договорна лихва 82,37 лева; застраховка 10,88 лева. Остават неизплатени суми в общ размер от 3646,84 лева, от които: 3253,25 лева главница по вноски с падеж 20.05.2028 г. – 20.03.2019 г.; 328,31 лева договорна лихва по вноски с падеж 20.05.2018 г. – 20.03.2019 г.; 65,28 лева застраховки по вноски с падеж 20.05.2018 г. – 20.10.2018 г. Застраховките по вноски с падеж 20.11.2018 г. – 20.03.2019 г. са анулирани. Законната лихва за забава върху неизплатената главница от 3253,25 лева за периода 20.06.2018 г. – 11.05.2019 г. е в размер на 203,80 лева.

На

28.05.2019 г. ищцовото дружество входира в БРС заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу Д., по което е образувано ч. гр. дело № ***/2019 г. по описа на съда.

На 29.05.2019 г. съдът издава заповед за изпълнение № ***, с която разпорежда Д.

(ответник в настоящото дело) да заплати на дружеството следните суми: 3318,53 лева главница, дължима по договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта ***/07.03.2018 г.; 328,31 лева възнаградителна лихва, дължима за периода 20.05.2018 г. – 20.03.2019 г.; 300,79 лева мораторна лихва, дължима за периода 20.06.2018 г. – 11.05.2019 г.; законната лихва върху главницата от 28.05.2019 г. до окончателното й изплащане. Тъй като длъжникът е уведомен за заповедта на основание чл.47, ал.5 от ГПК, заявителят предявява установителни искове за вземанията си пред БРС, по които е образувано настоящото производство.

По доказателствата:

Така описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства и частично на заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Ищецът е предявил в условията на обективно кумулативно съединяване три установителни иска с правно основание чл.422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.9 от ЗПК.

Според чл.

9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Съгласно чл. 10 от ЗПК този вид договор се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора.

Договорът е изготвен на шрифт „Garamond“, размер 12. Подписвайки го, ответникът потвърждава, че е получил сумата от 3500 лева по посочена от него банкова сметка, т.е. признава „неизгоден“ факт. В този смисъл, обстоятелството, че на експерта не е представена информация от „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, че на 07.03.2018 г. или в следващите дни по сметка с титуляр Д. са преведени 3500 лева, не означава, че кредиторът не е изпълнил задължението си да предаде заемната сума.

На следващо място, ищецът претендира, че ответникът му дължи суми за главница и за договорна лихва, но не и за застраховки, поради което сумата от 65,28 лева застраховки по вноски с падеж 20.05.2018 г. – 20.10.2018 г. не следва да се включва в „главницата“.

По възраженията на особения представител за недействителност на Договора:

Според разпоредбата на чл.11, ал.1, т.1 от ЗПК договорът за кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит.

И двете условия са изпълнени – годишният процент на разходите е 29,49%, а общата дължима сума е 4041,24 лева. Според настоящия съдебен състав изразът „обща стойност на плащанията“ в Договора има значението на „обща дължима сума“, защото длъжникът е този, който има задължение за „плащания“.

На следващо място, съгласно пар.2 от ДР на ЗПК този закон въвежда разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ, L 133/66 от 22 май 2008 г.), и на Директива 2011/90/ЕС на Комисията от 14 ноември 2011 г. за изменение на част II на Приложение I към Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, в която са предвидени допълнителни допускания за изчисляването на годишния процент на разходите (ОВ, L 296/35 от 15 ноември 2011 г.).

Според Решение по дело С-42/15 от 09.11.16 г. – Словакия на съда на ЕС в срочния договор за кредит, предвиждащ погасяването на главницата чрез последователни вноски, не трябва да се уточнява под формата на погасителен план каква част от съответната вноска е предназначена за погасяването на тази главница. Държавата членка не трябва да предвижда такова изискване в националната си правна уредба. Въпреки това в погасителния план по Договора е отразено как се намалява главницата след изплащане на всяка погасителна вноска.

По аргумент за по-силното основание от цитираното решение, неоснователно се явява възражението за недействителност на Договора поради причина, че в погасителния план няма отразяване каква част от отделните задължения на длъжника се погасяват с всяка погасителна вноска. В Договора ясно е отразено какви задължения се включват във всяка погасителна вноска. ЗПК не съдържа изискване в Договора да се посочва размерът на уговорената възнаградителна лихва за кредитора като сума.

Понятието „погасителен план“ по смисъла на чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК не е равнозначно на погасителен план

– неразделна част от Договора при неговото сключване със съдържание, изискуемо съгласно чл.

11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, а е форма на едностранно изявление на кредитора – извлечение по сметка, дължимо от него по искане на кредитополучателя по време на изпълнението на договора, т. е. след неговото сключване. Поради това съответствието на съдържанието на това едностранно изявление на кредитора с изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 12, изр. второ и трето от ЗПК е проявна форма на добросъвестното изпълнение на неговите задължения по Договора и евентуално несъответствие с тези изисквания не може да доведе до недействителност на вече сключен договор за потребителски кредит.

Договорът урежда правото на потребителя да се откаже от него, срока, в който това право може да бъде упражнено, и други условия за неговото упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата. В Договора е посочен и размерът на лихвеният процент на ден.

Ето защо Договорът не е недействителен и е произвел своето действие. Съдът не констатира наличие на неравноправни клаузи в Договора, каквото задължение му вменява чл.7, ал.3 от ГПК.

По делото няма доказателства предсрочната изискуемост на кредита да е била надлежно обявена на длъжника преди подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение, а такова волеизявление на кредитора е необходимо – аргумент от т.18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК. По аргумент от Тълкувателно решение № 8 от 2.04.2019 г. на ВКС по т. д. № 8/2017 г., ОСГТК предявеният по реда на чл.

422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

Установи се, че падежът на последната погасителна вноска е 20.03.2019 г., т.е преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

Ето защо ответникът дължи на ищеца следните суми: 3253,25 лева неизплатена главница по Договора, до който размер установителният иск се явява основателен, а над него до пълния претендиран такъв от 3318,53 лева следва да бъде отхвърлен; 328,31 лева договорна лихва по вноски с падеж 20.05.2018 г. – 20.03.2019 г., като този установителен иск следва да бъде уважен в пълния размер.