Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 153 от 29.05.2023, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 821/2022
Вид
Решение № 153
Подписан
29.05.2023
В сила
29.05.2023
Състав
Катя Йорданова Господинова, Светлин Иванов Иванов, Петя Кръстева Георгиева

Цитирани разпоредби

  • чл.102 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.107, ал.5 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.13 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.14 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 303 ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 304 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.314 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.319 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 334, т. 6 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 153 гр. Бургас, 26.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Катя Й. Господинова

Членове:

Светлин Ив. Иванов

Петя Кр. Георгиева при участието на секретаря Павлина Д. Костова в присъствието на прокурора Б. Д. В. като разгледа докладваното от Светлин Ив. Иванов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20222100600821 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивното производство е образувано по повод протест на прокурор в Районна прокуратура Бургас, Териториално отделение-Несебър, против Присъда № 23 от 05.05.2022г., постановена по НОХД № 868/2021г. по описа на Районен съд-Несебър, с която подсъдимият Б. Д. С. ЕГН ********** бил признат за невинен в това, че на 09.03.2021 г., около 11.40 часа, в с. Кошарица, общ. Несебър, в дом, находящ се на ул. ********* №*, чрез нанасяне на множество удари с ръце причинил на Т. С. И. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на долен край на лъчева кост на лява ръка, довело до трайно затрудняване движенията на горен ляв крайник, поради което и на основание чл. 304 от НПК съдът го оправдал по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.129 ал.2 вр. ал.1 от НК. С присъдата съдът се разпоредил и с веществените доказателства по делото, като постановил оптичният носител - диск, съдържащ проведени телефонни разговори към телефонен номер 112, да остане по делото за срока на съхранението му.

В протеста се съдържат оплаквания за неправилност на атакуваната присъда, тъй като била постановена в противоречие със събраните доказателства, които водели до единствен и категоричен извод, че подс. С. е осъществил престъплението, за което е обвинен.

Критикуват се предложените от първоинстанционния съд доказателствен анализ и интерпретация, застъпва се теза, че съдът неправилно не кредитирал показанията на пострадалата Т. И.от досъдебното производство, не оценил коректно показанията на свидетелите Л. и С., и неправилно кредитирал показанията на свид. Н.И., майка на пострадалата, които нарушения в доказателствената и аналитичната дейност на съда довели до постановяване на неправилна и незаконосъобразна присъда с оправдаване на 1 подсъдимия. Претендира се отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова въззивна присъда, с която подс. С. да бъде признат за виновен по обвинението.

Във въззивното съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Бургас не поддържа така подадения протест и изложените в него искания.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция подс. С., редовно призован, се явява и се представлява лично. Не желае да се ползва от правото си на служебен защитник. И в пледоарията си, и в предоставената му от съда последна дума отрича да е извършил вмененото му престъпление и моли присъдата на районния съд да бъде потвърдена.

Бургаският окръжен съд, след цялостна въззивна проверка на присъдата в предмета и пределите по чл. 314 от НПК, независимо от основанията, посочени от страните, намери протеста на прокурора за процесуално допустим, тъй като е подаден в установения в чл.319 ал.1 от НПК преклузивен 15-дневен срок, от легитимиран субект, срещу подлежащ на въззивен контрол по реда на Глава ХХІ от НПК съдебен акт, и пред надлежния съд.

Преценен по същество, протестът е изцяло неоснователен.

Според въззивния съд, по делото, по предвидения в НПК ред и форма, са събрани достатъчни в обемно и съдържателно отношение доказателства, позволяващи правилното му решаване. След самостоятелна проверка и анализ на доказателствената съвкупност, настоящата инстанция установи идентични с изложените от първата инстанция фактически положения, които в обобщен вид са следните:

Подсъдимият Б. Д. С. ЕГН ********** е роден в гр. Б., но живее в с.К., общ.Н., Бургаска област, ул. „**********“ № *. Той е ******** гражданин, с ****** образование, ********, работи като ******* и е *******.

На 09.03.2021г. по повод годишнина от съвместното им съжителство, подсъдимият Б.

С. и свид. Т. И. се почерпили с бира в дома си в с.К., ул. „*************“ № *, област Б..

Около 11.00 часа на същия ден подс. С. казал на свид.Т.И., че ще й вземе детето – двугодишният С. И., който бил син на подсъдимия, но не бил признат по съответния ред, след което се отправил да излиза от дома им. Свид. Т.И. много се ядосала от думите на подсъдимия и тръгнала след него, но преминавайки през коридора на жилището, се подхлъзнала и паднала на пода, при което си ударила ръката и главата. Малко след това, водена от яда си към подс. С., свид. Т.И. подала сигнал на ЕЕН 112, с твърдения, че подс. С. й бил нанесъл побой, от който главата й била „напукана“ и в „цицини“, а ръката й била счупена. На адреса около 12.00 часа пристигнали полицейски служители от РУ-Несебър – свидетелите Л. и С.. На място заварили свид. Т.И. и констатирали, че тя била във видимо нетрезво състояние, агресивна, ядосана, викала, и като цяло комуникацията с нея била затруднена. И. потвърдила пред тях съобщеното в сигнала си, но полицаите не забелязали никакви видими наранявания по тялото й, нито следи от кръв по главата или ръцете. Малко по-късно пристигнал и служебен автомобил на спешна помощ, който първоначално отишъл на посочения по-горе адрес, но тъй като свид. Т. И. вече се намирала в центъра на селото, екипът се пренасочил натам. Лекарят във филиала за спешна помощ – гр. Несебър – свид. С.

А., прегледала на място свид. И., не констатирала никакви наранявания по нея, освен зачервяване на ръката в областта на китката, но поради твърденията й за изпитвана болка в ръката, свид. А. препоръчала да се направи рентгенова снимка. Свид. И. поискала да бъде откарана до „Вива Клиник“, к.к. „Слънчев бряг“, което било сторено. В медицинското заведение обаче нямало дежурен лекар-ортопед, поради което свид. И. и майка й – свид. Н.

И., която я придружавала, се прибрали в с.К. с такси. На следващия ден заедно с майка си и подсъдимия С., свид.Т.И. отишла в „Лайф Хоспитал“ ЕООД, гр. Свети Влас, където била прегледана от лекар по ортопедия и травматология, който констатирал счупване на долния край на лъчевата кост на лявата ръка.

Вещото лице по изготвената по писмени данни съдебномедицинска експертиза, назначена в хода на досъдебното производство, констатирало същото увреждане. В заключението си експертът е посочил, че така установената травма е довела до трайно затруднение движението на ляв горен крайник за срок от около 4-5 седмици, при обичаен 2 ход на оздравителния процес, както и че увреждането отговаряло да е причинено при падане с усукване на ръката, както било вписано в амбулаторния лист от прегледа на свид.Т.И..

Изложените фактически положения въззивният съд изведе от гласните доказателства - показанията на свидетелите С. А., Б. С., Н. Л., Т. И., В. И., Ю. С., З. С.-И., Д. С., Н. И.

(включително и от показанията на последните двама, дадени в хода на досъдебното производство, приобщени на основание чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.1 от НПК); от писмените доказателства и доказателствени средства – съдебномедицинска експертиза (л.50-л.51 от досъдебното производство), фоноскопна експертиза (л.52-л.58 от досъдебното производство), амбулаторен лист от 10.03.2021г., за преглед на свид. Т.И., справка за съдимост по отношение на подс. С., докладни записки, писма, удостоверения и други.

Настоящият състав изцяло споделя доказателствения анализ на първостепенния съд, който е извършен в съответствие с разпоредбите на наказателно-процесуалния закон (чл.13, чл.14 и чл.107, ал.5 от НПК) и при спазване правилата на формалната логика.

Доказателствените източници са изследвани обстойно, заедно и поотделно, и са тълкувани според точното им съдържание, без то да бъде извращавано, подценявано или надценявано от съда, което е спомогнало коректното установяване на релевантната за делото фактическа обстановка. В хода на съдебното следствие са разпитани множество лица, но в действителност показанията на преобладаващата част от тях не допринасят пряко, а някои от тях изобщо, за установяване на обстоятелства, включени в предмета на доказване, очертан в чл.102 от НПК, което до известна степен е логично предвид механизма на настъпване на увредата и факта, че пострадалата е била сама в този момент. И според настоящия състав гласните източници на фактически данни са в достатъчна степен обективни и непротиворечиви. Никой от разпитаните в първоинстанционното производство свидетели не сочи, че получената от Т.И. травма е резултат от нанесен й побой от страна на подс. С.. Дори и в показанията на свид. Т.И. не се съдържат такива данни. Тя ясно и категорично сочи, че след като са се скарали с подс. С. и той заявил намерението си да излезе от дома им заедно с детето им, тя тръгнала след него и се хлъзнала на пода в коридора, в резултат на което паднала и ударила главата и ръката си в пода. Именно такъв начин за получаване на травмите е възприет за достоверен от прегледалия я на следващия ден лекар – д-р К. при „Лайф Хоспитал“ в к.к. гр. Свети Влас. Идентично е и заключението на експерта по съдебномедицинската експертиза, която правилно е ценена като обоснована и съдържаща ясни отговори на поставените пред вещото лице въпроси, а наред с това и като обективна, предвид липсата на съмнения в безпристрастността на автора й. Полицейските служители, пристигнали на място непосредствено след падането на свид. Т.И. на пода, не са констатирали видими наранявания върху пострадалата, каквито неминуемо би следвало да са налице при евентуално нанесен й побой, завършил със счупване на ръката й, и то причинено й от удари с юмруци. Свидетелите Л. и С. еднозначно сочат, че свид. Т.И. е била в нетрезво състояние, залитала е и е говорела несвързано, което е препятствало нормалната комуникация с нея, като независимо от желанието й да ползва медицинска помощ, тя е нямала външни наранявания. Такива наранявания не са били възприети и от свид. Н.И., която е срещнала дъщеря си непосредствено след падането й. Единствените показания в обратния смисъл (и то до известна степен) са на свид. А. – лекарят, част от екипа на ЦСМП, която е насочила свид. Т.И. да направи рентгенова снимка, но тези показания следва да се обсъждат с уговорката, че свид. А. е дала такива препоръки, единствено с оглед твърденията на Т.И., че изпитва болка и сама е изразила желание да й бъде направена рентгенова снимка.

Само за пълнота на изложението може да се упомене, че възраженията в протеста, сочещи, че полицейските служители не притежавали познания в областта на медицината, поради което нямало как да преценят дали свид. И. е имала увреждания, са несериозни и изцяло нелогични. За констатирането на зачервявания или посинявания по главата, лицето или по друга част от тялото на човек, включително и на ръцете, както и за наличието на външно кървене от тези части, не се изискват специални познания, поради което при наличието им всяко лице може да ги възприеме. Факт е също така обаче, че дори и лицето със съответните медицински познания, каквото безспорно е свид. А., не е възприело такива. Предвид наличната медицинска документация по делото, както и от съдебномедицинската 3 експертиза, за настоящия състав не съществува съмнение, че свид. Т.И. наистина е получила описаното дотук увреждане, което обаче е настъпило вследствие на инцидент, а не поради престъпни действия от страна на подс. С..

Многословните възражения в протеста заслужават коментар, доколкото въззивният състав, при проверката си, следва да обсъди изрично наведените доводи от страните, но по съществото си всички те са изцяло несъстоятелни. Предложената от районния прокурор интерпретация е произволна, необективна и в преобладаващата си част се гради единствено на субективните предположения на държавния обвинител относно развоя на събитията.

Както беше изложено по-горе, свид. Т.И. е посочила пред съда механизма на настъпване на увреждането, който се подкрепя и от съдебномедицинската експертиза по делото, и от вписаните в амбулаторния лист при прегледа обстоятелства. Наред с това, показанията на свидетелите Н.И., Д.С., Ю.С. и В.И., както и обясненията на подсъдимия – всички те възпроизвеждащи разказаното им от „пострадалата“, описват идентичен механизъм – в коридора било мокро, и при движението си свид. Т.И. паднала и се ударила. От изложеното е видно, че по делото липсват обективни данни, подкрепящи твърденията в обвинителния акт относно начина на настъпване на уврежданията – нанесени на свид. Т.И. множество удари с ръце от подс. С.. Освен на собствената си интерпретация, прокурорът се позовава и на показанията на свид. Т.И., дадени обаче в хода на досъдебното производство, като в тази част изрично следва да се посочи, че тези показания не са били приобщавани по съответния ред, поради което използването им в съдебното производство за изграждане на фактическата обстановка по делото, дори и при действително противоречие в тях, тоест при изначално основание за приобщаването им, е незаконосъобразно. Превратно тълкуване е предложено от прокурора и по отношение на показанията на свид. Н.И.. При разпитите си и в двете фази на процеса тя нито веднъж не е идентифицирала подс. С. като извършител на деянието. В съдебното заседание тя е свидетелствала, че Т.И. се е хлъзнала и е паднала, а едва след като са й били прочетени показанията от досъдебното производство, е заявила следното: „…той (подс.С.) без да иска я е бутнал и тя без да иска се е хлъзнала и е паднала, но досега не съм видяла да се бият и да се карат.“ Очевидно в така цитираните показания не се съдържат данни за извършено от подс. С. престъпление. Наред с това свид. Н.И. многократно сочи, че не е присъствала в момента на инцидента, тъй като е била на работа, и съответно не е видяла нищо, а единствено се опитва да пресъздаде разказаното й от дъщеря й, в точността и верността на което обаче се съмнява и не е категорична, като включително е посочила: „Те като се скарали или са се майтапили, какво са правили, и тя вика „и се хлъзнах майко, и паднах“. Аз не бях вкъщи и нищо не знам…“ Следва да се обърне внимание и на факта, че дори и в досъдебното производство свид. Н.И. е поддържала същата версия – свид. Т.И. се е хлъзнал и е паднала.