Акт № 14797 от 13.11.2026, Административен съд - Варна
- Съд
- Административен съд - Варна
- Дело
- 2880/2026
- Подписан
- 13.11.2026
- В сила
- 13.11.2026
Цитирани разпоредби
- чл.221, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63в · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.7 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 140, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 143, ал. 10 · Закон за движението по пътищата
- чл.175, ал.3, предл.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.7, ал.2 · Закон за нормативните актове
- чл.14 ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.345 ал.2 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 14797
Варна, 13.11.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Варна - III тричленен състав, в съдебно заседание на петнадесети октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЯНКА ГАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
ИВЕЛИН БОРИСОВ
При секретар ТЕОДОРА ЧАВДАРОВА като разгледа докладваното от съдия ИВЕЛИН БОРИСОВ канд № 20267050702880 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на С. Д. Н., [ЕГН], чрез адв. Ш. - ВАК, против Решение № 977/07.08.2026г. по АНД № 3175/2026г. по описа на ВРС, с което е потвърдено НП № 26-0460-000480/08.07.2026г. на ВПД Началник Група в 05 РУ „Златни пясъци“ при ОД на МВР – Варна, с което на Н., на осн. чл.175, ал.3, предл.1 ЗДвП, е наложено наказание глоба в размер на 255,65 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
Касаторът изразява несъгласие с доводите на въззивния съд, че деянието е извършено при проявена непредпазливост под формата на небрежност, като счита, че това би била хипотезата, ако беше извършила нарушение на чл. 483, ал 1 от КЗ. По изложените доводи, моли да се отмени решението на ВРС и потвърденото с него НП, претендира присъждане на сторените по делото разноски. Намира, че атакуваното решение не е съобразено с ТП № 2/05.04.2023г. по тълкувателно дело № 3/2022г. Моли да се отмени решението на ВРС като неправилно, както и да се отмени издаденото НП. Претендира присъждане на сторените разноски, включително адвокатско възнаграждение.
В открито съдебно заседание касаторът, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата по изложените в нея основания.
Ответникът, чрез процесуалния си представител, в депозиран писмен отговор, счита, че жалбата е неоснователна, а решението на ВРС правилно и законосъобразно. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, и прави възражение за прекомерност на адвокатското такова.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Производството пред ВРС е образувано по жалба на С. Д. Н. против НП № 26-0460-000480/08.07.2026г. на ВПД Началник Група в 05 РУ „Златни пясъци“ при ОД на МВР – Варна, с което на Н., на осн. чл.175, ал.3, предл.1 ЗДвП, е наложено наказание глоба в размер на 255,65 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
ВРС е установил от фактическа страна, че на 19.05.2026г. Н. управлявала собственият си л.а. «Мерцедес ГЛЦ 220Д» с рег. №[рег. номер], в гр. Варна, по бул. „Цар борис ІІІ“, в посока към бул. „Осми Приморски полк“. При управлението на автомобила била спряна за проверка от служители на ОДМВР Варна. В хода на проверката било установено, че регистрацията на превозното средство е служебно прекратена. Бил съставен акт за установяване на административно нарушение, който бил изпратен на ВРП с оглед престъпление по чл.345 ал.2 от НК. С постановление от 01.07.2026г. прокурор при ВРП е отказал да образува досъдебно производство, като препис от постановлението е изпратен на ОДМВР – Варна. На 08.07.2026г. въз основа на прокурорското постановление е било издадено и НП , като административнонаказващият орган е възприел описаната в АУАН фактическа обстановка. Нарушението било квалифицирано като такива по чл.140 ал.1 от ЗДП и било наложено съответно административно наказание, съобразно чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДП За да потвърди НП, ВРС приел, че същото е издадено от компетентен орган, в кръга на правомощията му. В хода на административнонаказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. По отношение на извършеното нарушение, съдът приел, че са налице категорични доказателства за неговото осъществяване. Подчертал, че се касае за автомобил, собственост на Н., респективно – че незнанието на факта, че управляваният и притежаван автомобил е с прекратена регистрация се дължи на проявена непредпазливост под формата на небрежност. Съдът посочил, че съобразно чл.14 ал.2 от НК незнанието на фактическите обстоятелства от състава на престъплението изключва вината, но само в случаите, когато такова незнание не си дължи на непредпазливост. Съобразно чл.7 ал.1 от ЗАНН, деянието, обявено за административно нарушение е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. Съгласно ал.2 непредпазливите деяния не се наказват само в предвидените изрично случаи.
Настоящият състав на Административен съд - Варна, след преценка на събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, намира от правна страна следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, подадена e в срока за обжалване и от надлежна страна.
Разгледана по същество е основателна.
Налице са релевираните в касационната жалба пороци при приложението на материалния закон от страна на въззивния съд. Изводите му, макар и кореспондиращи с предходна практика по приложението на чл.140 ал.1 от ЗДП, не се споделят от настоящата инстанция, вкл. при отчитане на депозираните становища по конституционно дело № 12/2026г. на КС на РБ.
В случая по делото няма спор, че на дата посочена в НП Н. е управлявал МПС-то, описано в него, както и че същото е било с прекратена регистрация, на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Действително тези факти сочат на наличие на нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП, но по делото липсват каквито и да било доказателства за субективна съставомерност на нарушението, извършено от водача на управляваното МПС. Индиции, а и доказателства които да установят, че наказаното лице е знаело, че автомобилът е бил със служебно прекратена регистрация от определена дата, по делото липсват. От даденото описание на МПС в АУАН и НП се налага извод, че МПС е било и с поставени регистрационни табели. В хода на административнонаказателното производство не са събрани доказателства, че на Н. е известно, че управляваното от нея МПС е с прекратена регистрация, а въпросното знание не следва да се презумира от неизпълнени предходни нейни задължения, резултирали в дерегистриране на автомобила. Следвало е както актосъставителят, така и АНО да установят и докажат, че Н. е бил наясно с факта на служебно прекратената регистрация, което не е било сторено. Такива доказателства не са събрани и в хода на въззивното производство.
Застъпената по - горе теза изцяло кореспондира и с постановките, дадени в Становището на ВКС по конституционно дело № 12/2026г. на КС на РБ, съгласно което по силата на чл.18б, ал.2 от Наредба № I-45/2000г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторните превозни средства и на ремаркета, теглени от тях, задължението на административния орган да уведоми засегнатото лице за предприетата спрямо него мярка, независимо че вече не фигурира в ЗДвП, не е отпаднало. Наредбата е действаща и подлежи на изпълнение. Възприетата законодателна техника е в съответствие с чл.7, ал.2 от Закона за нормативните актове, който определя наредбата като нормативен акт за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен. ЗДвП очертава основанията за дерегистрация на превозните средства, а на подзаконово равнище е детайлизиран редът, по който тя се извършва. Посоченото становище, макар и с незадължителен нормативен характер, безспорно дава ясни насоки за изискуемата субективна страна на процесното деяние.
Предвид изложеното, от субективна страна Н. не е осъществила нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, което налага отмяна на издаденото НП. Като е стигнал до извод в обратния смисъл, първостепенният съд е постановил неправилно и незаконосъобразно решение, което също следва да бъде отменено.
При този изход на делото , своевременно заявеното от касатора искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции се явява основателно. По делото са представени Договор за правна защита и съдействие от 13.07.2026г. за платено възнаграждение в размер на 500 евро, и Договор за правна защита и съдействие от 17.08.2026г. за платено възнаграждение от 500 евро. Съдът намира направеното от ответника по касация възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за основателно. При отчитане на минималния размер на възнаграждението по чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. и правната и фактическа сложност на делото, както и с оглед обема на осъществената от процесуалния представител защита, съдът намира, че на адв. Ш. следва да се присъди възнаграждение в размер на по 350 евро за всяка инстанция.
Воден от горното, и на основание чл.221, ал.2 от АПК, вр. чл.63в от ЗАНН, Трети тричленен състав на Административен съд – Варна,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 977/07.08.2026г. по АНД № 3175/2026г. по описа на Районен съд – Варна, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ НП № 26-0460-000480/08.07.2026г. на ВПД Началник Група в 05 РУ „Златни пясъци“ при ОД на МВР – Варна, с което на С. Д. Н., на осн. чл.175, ал.3, предл.1 ЗДвП, е наложено наказание глоба в размер на 255,65 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
ОСЪЖДА ОД на МВР - Варна, да заплати на С. Д. Н., [ЕГН], сумата от 700 евро (седемстотин евро), представляваща адвокатско възнаграждение за две инстанции.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�