Решение № 12361 от 22.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12361 гр. София, 22.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело № 20241110174426 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК.

„Топлофикация София“ ЕАД е предявило искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу В. Р. Д. (съгласно уточнителна молба от 21.02.2025 г. – л. 48) за сумата от 992,36 лева – цена за доставена топлинна енергия до имот на адрес : гр. София, ж.к. „Л***, за периода м.05.2021 г.- м.04.2024 г., вкл., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (13.12.2024 г.) до окончателното плащане, за сумата от 73,08 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода 15.09.2022 г. – 20.11.2024 г., за сумата от 34,58 лева – цена за услуга дялово разпределение за периода м.06.2022 г. – м.04.2024 г., вкл., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (13.12.2024 г.) до окончателното плащане и за сумата от 6,32 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода 15.08.2022 г. – 20.11.2024 г.

Ищецът твърди, че ответникът е клиент на доставена топлинна енергия за посочения имот и период. Продажбата на топлинна енергия от ищеца на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществявала при публично известни Общи условия. Разпределението на топлинна енергия в сградата - етажна собственост, в която се намирал процесният имот, ставало по системата на дялово разпределение, извършвано за процесния период от ищеца.

Консумираната топлинна енергия се заплащала на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и изравнителни сметки след отчитане показанията на измервателните уреди. Било налице неизпълнение на задължения съгласно предвидените в ОУ срокове за плащане на цена за доставена топлинна енергия и задължения за извършено дялово разпределение.

Ответникът чрез назначения по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете. Оспорва качеството на клиент на ТЕ, като не били доказани собственическите права върху имота, а освен това ответникът никога не бил ползвал процесния имот. След смъртта на титуляра на партидата на имота – Р. М., не била разкривана партида на имота на името на ответника. Направено е възражение за изтекла погасителна давност с позоваване на тригодишния давностен срок по чл. 111, б. „в“ 1

ЗЗД.

Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и доказателствата по делото, намира следното:

По исковете за цена за доставена топлинна енергия и за иска за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху посочената главница :

В тежест на ищеца е да докаже, че ответникът е собственик или носител на вещно право на ползване върху процесния имот или на друго основание е сключил договор за доставка на топлинна енергия (ТЕ) с ищеца, респ., че е наследник на такова лице, че през процесния период ищецът е доставял топлинна енергия в процесния имот и стойността на доставената ТЕ.

По арг. на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ качеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди има собственикът или носителят на вещно право на ползване върху имота, както и всяко друго лице, което със съгласие на собственика, респ. носителя на вещното право на ползване, е сключило договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие – в този смисъл Тълкувателно решение № 2/2017г. по тълк.д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.

От приетите по делото писмени доказателства (молба – декларация от 22.08.2002 г., подадена от Р. М. Д. до ищеца, за откриване на партида на процесния имот, и саморъчно завещание от 16.02.1983 г. – л. 11) се установява, че процесният имот е придобит по завещание от Р. М. Д.. Видно от удостоверение за наследници с изх. № РЛН25-УГ51-2134 от СО – р- н „Люлин“ (л. 46), последният е починал на 15.07.2022 г. (през процесния период) и негов единствен наследник е ответникът В. Р. Д.. Не се твърди и не се установява приживе Р.

Д., а след неговата смърт наследникът му – ответникът по делото, да са се разпореждали с процесния имот или на друго основание да са загубили правата си върху имота. При това съдът приема, че за периода 01.05.2021 г. – 15.07.2022 г. собственик на имота е Р. Д. и за периода 16.07.2022 г. – 30.04.2022 г. собственик на имота е ответникът, като последният е придобил правото на собственост по наследствено правоприемство (след като след нарочна справка се установи, че същият не се отказал по надлежния ред от наследството на баща си, видно от съдебно удостоверение изх. № РД – 30-66/07.01.2026 г.). При това за посочените периоди като собственици на имота посочените лица в последователност са имали качеството на клиенти на ТЕ и посочените клиенти на ТЕ в последователност, от една страна, и ищеца, от друга - , са били обвързани от облигационно правоотношение с източник договор за продажба на топлинна енергия, която се извършва при публично известни Общи условия на топлопреносното предприятие за продажба на топлинна енергия за битови нужди - чл.150, ал.1 ЗЕ, като през процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР. Общите условия подлежат на публикуване наймалко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите – чл.150, ал.2 ЗЕ.

В случая спрямо ответника за възникване на качеството му на клиент на ТЕ е без значение дали е открита партида на имота на негово име, защото облигационната връзка по повод доставка на топлинна енергия за битови нужди произтича от титулярството на вещното право на собственост, респ. на ползване, като по смисъла на закона (арг. чл. 153, ал.

1 ЗЕ) именно собственикът, респ. вещният ползвател на имота са подразбираните клиенти на ТЕ. Елемент от фактическият състав за възникване на облигационната връзка не е подаване на молба – декларация, като подаването на такава евентуално би имала правно значение единствено когато се обосновава качеството на клиент на ТЕ на лице, ползващо имота на облигационно основание, каквато хипотеза в случая не е налице. Отделно от това ответникът не би могъл да извлича полза от неизпълнение на задължението си да уведоми 2 топлопреносното дружество относно настъпилата смърт на титуляра на партидата и да подаде заявление за смяна на партидата (чл. 63, ал. 1 ОУ). Ирелевантно за възникване на облигационното правоотношение между страните е и обстоятелството дали ответникът фактически е ползвал процесния имот.

От приетото заключение по съдебно – техническа експертиза, което се кредитира от съда, се установява, че процесният имот е топлоснабден. Разпределението на топлинна енергия става по системата на дялово разпределение съгласно чл.139 ал.1 ЗЕ, което за процесния период е извършвано от третото лице - помагач. Установява се още, че консумираната топлинна енергия е заплащана чрез месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска в края на отоплителния сезон - чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ. Месечната дължима сума за топлинна енергия се формира от ищеца продавач на топлинна енергия, въз основа на прогнозен дял (съответния дял за имота от консумираната топлинна енергия през предходния отчетен период). След отчет на средствата за дялово разпределение търговецът, който извършва дяловото разпределение, изготвя изравнителна сметка, която отчита разликата между прогнозното и действително потребеното количество топлоенергия и продавачът изготвя фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Така за съответния отчетен период се отчита реално доставеното количество топлинна енергия и съобразно начислените до този момент суми по прогнозна консумация се определя сума за доплащане или сума за възстановяване на купувача - клаузата на чл.32 от ОУ, действали през процесния период.

Според заключението на вещото лице през процесния период в имота не е имало монтирани радиатори, а отоплително тяло тръбен тип с 3 броя тръби, на което няма техническа възможност за монтиране на топлинен разпределител. В имота е имало монтиран 1 брой водомер за отчитане на битово горещо водоснабдяване. През периода м.05.2021 г. – м.

04.2022 г. ТЕ за отопление на имот е изчислявана по изчислителен път (като ТЕ, отдавана от щранг лира) съгласно Наредба Е – РД- 4-1/12.03.2020г. (съгласно уточнение в открито съдебно заседание), а за периода м.05.2022 г. – м.04.2024 г. не е потребявана ТЕ за отопление на имот.

Вещото лице е заключило, че стойността на доставеното в имота количество топлинна енергия през процесния период възлиза на сумата от 1398,89 лева, формирана като сбор между фактурираните задължения по прогнозна консумация в размер на 745,04 лева и сума за доплащане като резултат от изравнителни сметки в размер на 658,66 лева, като се приспадне и извършено плащане в размер на 4,81 лева.

Следва да се отбележи, че с решение № 7276 от 03.07.2023 г. на ВАС по адм. д. № 746/2021 г., II г.о. се отменя т. 6.1.1 от методиката, приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. на министъра на енергетиката, § 2 и 3 от ПЗР на Наредба № ЕРД-04-1 от 12.03.2020 г. на министъра на енергетиката, но това решение има действие занапред, т.е. след края на процесния период, тъй като отмяната на подзаконов нормативен акт няма обратно действие – арг. чл. 195, ал.1 АПК.

С решение на СЕС по дело C – 760/2023 (задължително за настоящия съд – чл.633 ГПК) е прието, че се допуска национална правна уредба, съгласно която собственикът на апартамент в сграда — етажна собственост, е длъжен да заплати разходите, които са му начислени за топлинната енергия, отдадена от всички тръбопроводи и инсталации за разпределение и доставяне на топлинна енергия в сградата, включително когато стълбищата и коридорите на сградата не са оборудвани с радиатори, в размер на част, пропорционална на отопляемия обем на своя апартамент, доколкото правилата и параметрите, въз основа на които се изчисляват разходите, които са му начислени за индивидуалното му потребление на топлинна енергия за отоплението на апартамента му и за топлата вода за битови нужди, гарантират прозрачността и точността на отчитането на индивидуалното потребление. В 3 мотивите на решението на СЕС (т. 62) е посочено, че макар математическата формула, посочена в точка 6.1.1 от методиката, да се основава на някои обективни данни, от преписката, с която разполага съдът е видно — освен ако не се установи друго при проверките, които запитващата юрисдикция следва да извърши — че тя не отчита определен брой параметри, свързани с действителното функциониране на разглежданата в главното производство отоплителна инсталация. Отбелязано е още, че подобна формула би следвало по-специално да отчита специфичните характеристики на сградата, като нейната изолация и изолацията на отоплителната система, използваните за тази система материали, както и евентуалната загуба на топлина.

Изискванията за точност и прозрачност за отчитане на индивидуалното потребление при определяне на правилата, по които да се извършва разпределението на топлинна енергия в сграда в режим на етажна собственост с централен източник на отопление, са заложени в чл. 9, пар. 3 Директива 2012/27/ЕС, която директива е транспонирана в Закона за енергетиката (пар.1а на ДР на ЗЕ). Въпрос на нормативно решение по вътрешното право е какви ще бъдат конкретните правила, по които ще се извършва разпределението на топлинната енергия, стига те да отговарят на изискванията за точност и прозрачност при отчитане на индивидуалното потребление. В случая в диспозитива на горецитираното решение на СЕС не е направен категоричен извод за това, че формулата по т. 6.1.1 от методиката, приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. на министъра на енергетиката, пряко противоречи на европейското право. В мотивите на решението си СЕС е посочил, че доколкото са му предоставени данни по преписката по преюдициалното запитване, формулата не отговаря на изискванията по чл. 9, пар. 3 от Директива 2012/27/ЕС, но с отбезлязването, че този извод важи, ако не се установи друго при проверката. При това съдът приема, че произнасянето на СЕС не означава, че следва да се изключи приложението на методиката в периода, в който същата се прилага според вътрешното право, а същото е предписание с адресат нормотворческия орган за прецизиране на методиката, така че същата да отговаря на изискванията за точност и прозрачност при отчитане на индивидуалното потребление на ТЕ.