Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 243 от 01.04.2022, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 2942/2021
Вид
Решение № 243
Подписан
01.04.2022
В сила
31.03.2022
Състав
Снежина Колева, Виктория Марианова Станиславова, Петър В. Сантиров

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 243 гр. София, 31.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Снежина Колева

Членове:

Петър В.. Сантиров

Виктория М. Станиславова при участието на секретаря Елена Д. Чаушева в присъствието на прокурора М. Д. К. като разгледа докладваното от Снежина Колева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211100602942 по описа за 2021 година

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда от 23.07.2020 г., постановена по н.о.х.д. № 21494/2018 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 97-ми състав, подсъдимият ХР. К. В. е признат за виновен в това, че на 22.08.2018 г. около 22:20 часа в гр. София управлявал моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества – амфетамин и метамфетамин, които са високорискови наркотични вещества съгласно Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, приета на основание чл. 3, ал. 2 и ал. 3 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, установено с техническо средство „DRUG CHECK 3000“, валидно до месец май 2019 г., поради което и на основание чл. 343б, ал. 3, вр. чл. 54, ал. 1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл. 343г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК подсъдимият е лишен от право да управлява моторно превозно средство за срок от една година, като е приспаднато времето, през което е бил лишен от това право по административен ред.

На основание чл. 189, ал. 3 от НК подс. Х.В. е осъден да заплати направените по делото разноски – 211,14 (двеста и единадесет лева и четиринадесет стотинки) лева по сметка на СДВР и 140,00 (сто и четиридесет) лева по сметка на СРС.

Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпил въззивен протест, в който се излагат твърдения за нарушение на материалния закон, като се посочва, че първоинстанционният съд, определяйки наказанията за извършеното престъпление по чл.

343б, ал. 3 от НК, е пропуснал да наложи кумулативно предвиденото наказание глоба, а определеното наказание лишаване от право да управлява МПС не отговаря на целите на 1 наказанието, защото е занижено и не е отчетено управлението на МПС след употребата на два вида наркотични вещества. Предявено е искане за изменение на атакувания акт в частта относно наказанието, като на подс. В. бъде наложена глоба в размер на шестстотин лева, както и да се увеличи размерът на наказанието лишаване от право да управлява МПС от една на две години.

В проведеното по реда на чл. 327 от НПК закрито съдебно заседание въззивният съд е приел, че за правилното решаване на делото не се налага разпит на подсъдимия, както и събирането на други доказателства.

В хода на съдебните прения представителят на Софийска градска прокуратура счита първоинстанционната присъда за правилна по отношение на фактическите и правните изводи, защото са в съответствие със събраните по делото доказателства. Посочва, че атакуваният съдебен акт е незаконосъобразен в частта, в която е определено наказанието на подсъдимия, тъй като не му е наложено кумулативно предвиденото в закона наказание глоба. Също така излага доводи, че срокът на определеното наказание лишаване от право да управлява МПС е неправилно занижен и право искане същото да бъде наложено за срок от две години, като бъде приспаднато времето, през което подсъдимият е бил лишен от това право по административен ред.

Защитникът на подс. Х.В. счита протеста за неоснователен, а първоинстанционната присъда за неправилна и пледира за нейната отмяна и признаване на подсъдимия за невинен.

Оспорва показанията на свидетелите С., Р., Д. и Т., както и годността на техническо средство „DRUG CHECK 3000“. Посочва, че при обсъждане на доказателствата първостепенният съд не е взел предвид заключението на изготвената по делото СППЕ, която е установила епизодично приемане на наркотични вещества от подсъдимия, което не е довело до качествено изменение на психиката му на инкриминираната дата, и прави извод за липса на пряк умисъл у подсъдимото лице при извършване на деянието. Излага доводи, че обясненията на подсъдимия намират подкрепа в показанията на свидетелите В.а и К. и заключението на СППЕ.

В своя защита подс. Х.В. посочва, че е изтърпял административното наказание, с което е бил лишен от право да управлява МПС, както и че не е съгласен с описаното в обвинителния акт, че е шофирал след употреба на два вида наркотични вещества.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, XVII-ти въззивен състав, след като обсъди доводите във въззивния протест, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира следното.

Въззивният протест е подаден в законоустановения срок, от надлежно легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което е допустим.

Разгледан по същество протестът е основателен.

Подсъдимият ХР. К. В. е роден на ******* г. в гр. София, българин, български гражданин, неосъждан, неженен, със средно образование, трудово ангажиран.

Свидетелите К.С.И С. Р. – полицейски служители към 08 РУ – СДВР, били назначени като АП – 230 за времето от 19:00 часа на 22.08.2018 г. до 07:00 часа на 23.07.2018 г.. На 22.08.2018 г. около 22:20 часа подс. Х.В. управлявал лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „А 200“, рег. № *******, движейки се в гр. София, по бул. „Самоковско шосе“, с посока от ул. „Околовръстен път“ към с. Кокаляне. В същото време свидетелите С. и Р. обхождали района на бул. „Самоковско шосе“ срещу комплекс „Корали“, забелязали автомобила, управляван от подсъдимия, и го спрели. В хода на проверката полицейските служители установили, че подсъдимият се държал неадекватно, бил притеснен, очите му били зачервени и започнал да трепери и се усъмнили, че може да е под въздействието на наркотични вещества. Поискали съдействие от служители на Отдел „Пътна полиция“ – СДВР, които да тестват подсъдимия за употреба на наркотични вещества.

2

Около 22:50 часа на същата дата на сигнала се отзовали свидетелите Й. Д. и Г. Т. – полицейски служители към Отдел „Пътна полиция“ – СДВР, които били на смяна като автопатрул. На подс. Х.В. била извършена проверка за употреба на наркотични вещества с техническо средство „DRUG CHECK 3000“, при което бил установен положителен резултат за амфетамин и метамфетамин. Св. Т. съставил на подсъдимия акт за установяване на административно нарушение № 885901/22.08.2018 г., съгласно който подс. В. нарушил чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. С АУАН на подсъдимия му било отнето СУМПС № Х0934893, издадено на негово име от компетентните органи на Кралство Испания. При предявяването на АУАН подсъдимият доброволно го подписал без възражения. Със заповед № 3522/22.08.2018 г. на основание чл. 172, ал. 2, т. 3, вр. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП на подсъдимия му била наложена принудителна административна мярка временно отнемане на СУМПС № Х0934893, издадено на негово име, до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от осемнадесет месеца, която подсъдимият подписал.

На подсъдимото лице му бил връчен талон за медицинско изследване № 0013415/22.08.2018 г. в 23:50 часа на същата дата с указание да посети болнично заведение до четиридесет минути от връчването. В талона подсъдимия написал, че е съгласен с пробата на полевия тест. Свидетелите С.И Д. придружили подсъдимия до Военномедицинска академия, където същият отказал да даде проби от кръв и урина, за да бъде извършено изследване.

Подс. В. бил задържан за срок от двадесет и четири часа със заповед за задържане на лице от 22.08.2018 г. на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР в помещение за временно задържане на 08 РУ – СДВР.

Подс. В. е психично здрав, при него е налице психична годност за даване на обяснения, в случай че желае, а психичното му състояние не се явява пречка за участието му във всички фази на наказателното производство. При него е налице хронична употреба на наркотични вещества – амфетамин и производни, но не са налице данни за зависимост към последните. При него отсъства личностова промяна: не е засегната емоционалната сфера и разумното поведение; но е била засегната волята чрез продължаване прием на наркотични вещества, въпреки осъзнаване на последиците.

За да постанови присъдата, първоинстанционният съд е събрал следния обективно съществуващ и относим към предмета на делото доказателствен материал: гласни доказателствени средства: показанията на свидетелите С.В. Р. (л. 46 от съд. д., вкл. приобщените на осн. чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НК – л. 10 от ДП), Г. Х.Т.. (л. 46-47 от съд. д., вкл. приобщените на осн. чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НК – л. 7 от ДП), Й.

Ц. Д. (л. 47-48 от съд. д.), К.К. С. (л. 53-54 от съд. д., вкл. приобщените на осн. чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НК – л. 9 от ДП), М.Х. В.а (л. 54 от съд. д.) и И.А. К. (л. 73 от съд. д.), писмени доказателства и доказателствени средства: справка за съдимост на подс. Х.В. (л.

13 от съд. д.), писмо от Отдел „Пътна полиция“ към СДВР от 22.06.2020 г. с приложено копие на протокол за проведено обучение за работа с „DRUG CHECK 3000“ (л. 70-71 от съд. д.), писмо от Отдел „Пътна полиция“ към СДВР от 22.06.2020 г. с приложени копия на протокол за проведено обучение за работа с „DRUG CHECK 3000“ и проведени запознавания с Наредба № 1 от 19.07.2017 г. и с изменения и допълнения на ЗДвП (л. 78-81 от съд. д.), акт за установяване на административно нарушение № 885901/22.08.2018 г. (л. 23 от ДП), заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП № 3522/22.08.2018 г. (л. 24 от ДП), талон за изследване № 0013415/22.08.2018 г. (л.

25 от ДП), протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества от 22.08.2018 г. (л. 28 от ДП), справка за нарушител/водач на подс. Х.В. (л. 29-30 от ДП), лист за преглед на пациент в КДБ/СО № 023499/23.08.2018 г. (л. 46 от ДП) и заповед за задържане на лице от 22.08.2018 г. (л. 47 от ДП), веществени доказателствени средства: използвано техническо средство „DRUG CHECK 3000“ (л. 33 от ДП) и способи на доказване: комплексна съдебно-психологична и психиатрична експертиза (л. 12-19 от ДП).

Първоинстанционният съд е извършил подробен анализ на събраните гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, като е преценил същите както 3 поотделно, така и в тяхната съвкупност и е извел правилни фактически изводи. Не са допуснати и логически грешки при оценката на наличния доказателствен материал, като в съответствие с изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК съдът е обсъдил комплексно събраните по делото доказателствени източници и е обосновал съображенията си, въз основа на които е изградил фактическите си констатации. Извършеният от СРС анализ на доказателствата напълно се подкрепя от настоящата инстанция, като при установяване на решаващите факти, свързани с въпроса извършено ли е инкриминираното деяние от подс. Х.В., контролираният съд е анализирал подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от кредитираните гласни доказателствени средства и писмени доказателства, приобщени по делото.

Въззивният съд анализира показанията на свидетелите К.С.И С. Р. и ги кредитира като такива с висока доказателствена стойност, като от тях се установяват времето, мястото и механизма на извършеното от страна на подс. Х.В. деяние. Въззивният съдебен състав намира показанията им за непротиворечиви, хронологично последователни и убедителни относно случилото се на процесната дата и предприетите от тях действия – съответно по пристъпване към проверка на подсъдимия, констатираното от тях, че същият се държи неадекватно и нервно, трепери и е със зачервени очи, пристигането на дежурния автопатрул със свидетелите Д. и Т. и резултатите от техническо средство „DRUG CHECK 3000“.

Показанията на свидетелите С. и Р. напълно се подкрепят от изложеното от свидетелите Й.