Решение № 4285 от 28.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4285 гр. София, 28.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ при участието на секретаря БИСТРА П. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно наказателно дело № 20251110205604 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба на А. Б. С. срещу НП № 25-4332-000006 от 06.01.2025 г., издадено от Г. В. Б., началник група в ОПП – СДВР (няма съмнение кое точно НП се обжалва макар в жалбата при индивидуализация на обжалваното НП да е пропусната една цифра 0), с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. От страна на жалбоподателя не се излагат конкретни искания и доводи (служебното начало при осъществяване на въззивната проверка по жалба на нарушителя съобразно чл. 314 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН, поне при положение, че жалбоподателят не е направил изявление, релевантно за прилагане на чл. 63б, ал. 1 от ЗАНН, води до необходимост от стеснително тълкуване на уредбата по чл. 323, ал. 1 вр. чл.

320, ал. 1, изр. 3, предложение последно от НПК, а именно в смисъл, че липсата на уточнение на това какво искане се прави поне извън хипотезите по чл. 63б, ал. 1 от ЗАНН не води до извод за нередовност на жалбата). Административно-наказващият орган чрез процесуален представител излага конкретни доводи за материална и процесуална законосъобразност на НП, претендирайки потвърждаването му и присъждането на разноски (съответното писмено становище е депозирано в съда преди даването на ход на съдебното следствие, т. е. в срока по чл. 322 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН, а недокладването му в открито заседание е без правно значение с оглед неучастието на насрещната страна).

От писмените (т. е. приобщените към доказателствената съвкупност с определение с правно основание чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН книжа, както и получените от СРП материали) доказателствени материали (по аргумент от чл. 14, ал. 2 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН ангажирането и на гласни доказателствени материали не е задължително, а в случая не е и необходимо за разкриване на обективната истина, нито е поискан от въззивника разпит на свидетели, като самият въззивник практически съвсем очевидно не оспорва самите обективни факти по АУАН и НП) – с направеното по-долу уточнение касателно 1

АУАН (виж!) - се установява по несъмнен начин - освен оправомощаването на актосъставителя за съставяне на АУАН по ЗДвП и на наказващия орган за издаване на НП по същия закон с писмена (и подписана) заповед на министъра на вътрешните работи - още описаната в обжалваното НП фактическа обстановка, към която съдът препраща (забрана за използване на който начин за излагане на установената от съда фактическа обстановка, посредством препращане към налично по делото съдържание, достъпно за страните, т. е. по напълно еднозначен начин, липсва в релевантната нормативна уредба), както и (се установява също), че към процесната дата 05.10.2023 г. срещу жалбоподателя (роден през 1982 г.) имало общо 5 влезли в сила НП за нарушаване на правилата за движението по пътищата, контролът за чието спазване се осъществява от органите на МВР, но за последно такова НП било влязло в сила през 2010 г. Констатацията по АУАН в смисъл, че автомобилът е собственост на лице с фамилия С. е съвсем очевидно обусловена именно от липсата на съответната пререгистрация, но това не означава, че С. е била действителният собственик на МПС тогава.

При това положение административно нарушение (със съответната приложима санкционна разпоредба) съгласно приетото от наказващия орган е налице. Следва да се има предвид, че прекратяването на регистрацията по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП се явява настъпваща по силата на самия закон (ex lege) последица, като отбелязването в съответната система (понастоящем в съответния регистър) има само оповестителен характер. Ако се приеме, че жалбоподателят е допускал, че управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, т. е. ако е действал с евентуален умисъл, то, имайки предвид следващото се също по силата на закона електронното уведомяване на МВР за прехвърлянето на собствеността, би била налице хипотеза по чл. 9, ал. 2 от НК от гледна точка на изискуемата, за да представлява едно деяние престъпление, обществена опасност, която като степен не е еквивалентна на тази, изискуема за да бъде едно деяние административно нарушение, поради което съдът намира, че при всяко положение не е налице хипотеза по чл. 33, ал. 2 от ЗАНН. На следващо място, деянието е извършено при всяко положение виновно, най-малкото при условията на небрежност, при която разновидност на формата на вина непредпазливост деецът не предвижда настъпването на общественоопасните последици от деянието си (които могат да бъдат еквивалентни и на самото деяние, както е в случая), но е могъл и е бил длъжен (в случая по силата на чл. 140, ал. 1, чл. 143, ал. 15 и чл. 145, ал. 2 от ЗДвП) да ги предвиди, като в тази връзка следва да бъде съобразена уредбата по чл. 11 от НК вр. чл. 11 вр. чл. 7 вр. чл. 6 от ЗАНН; неуведомяването на нарушителя за прекратяването на регистрацията, в този ред на мисли, не изключва вината. По-конкретно, деецът е бил длъжен да предвиди това, че регистрацията на превозното средство ще бъде прекратена служебно, щом не е изпълнил съответното си задължение по чл. 145, ал. 2 от ЗДвП. Следва да се има предвид, че разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е напълно приложима за случая – същата забранява управляване на МПС по пътища, отворени за обществено ползване (не е налице каквото и да било основание за съмнение в това, че бул. „Сливница“ в гр. София (общоизвестно една от най-значимите пътни артерии на столицата), по който е управлявал въззивникът, се е явявал към процесната дата път, отворен за обществено ползване, съобразно дефиницията по чл. 2, ал. 1 от ЗДвП. Междувременно настъпилите промени в законодателството не са такива в полза на нарушителя, поради което съобразно чл. 3 от ЗАНН приложим се явява законът, който е бил в сила към процесната дата и който е приложен правилно в случая.

При всяко положение липсват съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3 от НПК вр. чл. 84 вр. чл. 63, ал. 3, т. 2 от ЗАНН.

При извършената цялостна и служебна проверка по реда на чл. 314 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН съдът не установи основания за изменение на НП или такива за неговата отмяна, поради което на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1 от ЗАНН постановлението следва да бъде потвърдено. Независимо от формалното наличие на законови предпоставки за присъждане на претендираното от процесуалния представител на 2 наказващия орган юрисконсултско възнаграждение такова присъждане би било практически в противоречие със смисъла на уредбата по чл. 3 от ГПК вр. чл. 144 от АПК вр. чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, доколкото участието в производството на съответния процесуален представител (юрисконсулт) се изчерпва с депозирането на писмено становище (възражение по смисъла на чл. 322 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН), относно което на съда е служебно известно, че с изцяло бланков характер, т. е. по използван образец, при който по различните дела се сменят единствено данните от рода на имена на нарушителя, номер на НП и пр., без конкретика, т. е. без излагане на нещо, което реално да е от естество да охрани защитавания правен интерес на наказващия орган, респективно не се следва присъждане на исканото юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от всичко изложено, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 25-4332-000006 от 06.01.2025 г., издадено от Г. В. Б., началник група в ОПП – СДВР.

Не присъжда исканото от процесуалния представител на административнонаказващия орган юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14дневен срок от деня на получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3