Определение № 49836 от 03.12.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 49836 гр. София, 03.12.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в закрито заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело № 20251110111203 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.

Образувано е по искова молба на И. Б. И., с ЕГН **********, И. М. И., с ЕГН **********, както и от П. Б. И., с ЕГН **********, чрез адв. С., срещу Д. П. Б. с ЕГН **********, както и срещу В. Е. В. с ЕГН **********.

Ищците твърдят, че по силата на Договор за продажба на държавен недвижим имот от военно-жилищния фонд по реда на Наредбата за държавните имоти, съставен на 14.09.1995г. от Министерство на отбраната, Х.Д.Г. с ЕГН ********** и съпругата му В.П.Г. с ЕГН **********, са придобили чрез покупко –продажба, обективирана в посочения договор, през време на брака си, собствеността върху Апартамент № 54, разположен на 8 етаж в Жилищна сграда – **************, находяща се в гр.

*****************, състоящ се от една стая, кухня и сервизно помещение, с площ от 36,82 кв.м., ведно с прилежащото избено помещение №13 с площ от 2,11 кв.м., ведно с 0,712% ид. ч. от общите части на сградата, при граници и съседи: от север ап.№53; от юг – ап.№55, от изток – тревна площ, от запад – стълб, коридор и асансьор, отгоре – покрив, отдолу – ап.№50, който имот съгласно КККР, представлява Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****************. В.Г. починала на 27.12.2012г., като се наследила от преживелия си съпруг Х.Д.Г., който получил ¾ ид. ч. от собствеността върху имота и от сина си – Х.Х.Г., който получил ¼ ид. ч. от собствеността връху процесния имот.

Х.Д.Г. починал на 28.07.2020г., в 04:30 ч., а синът Х.Х.Г. - починал на 28.07.2020г., в 05:00 ч., като същият не е имал свои низходящи и по арг. от чл.8, ал.4 от ЗН, се наследил от леля си И.П.Б. с ЕГН ********** /сестра на майка му/, като същата станала едноличен собственик на процесния недвижим имот. Приживе семейство Г. живеели в друго жилище в кв. „Младост“, като процесното било отдавано под наем.

На 06.06.2002г., Х.Д.Г. сключил договор за наем на процесното жилище с ответницата Д. В.а, която към момента на сключването му била в брак с другия ответник – В. В..

След смъртта на баща и син Г., И. Б.а, която била едноличен собственик на процесния недвижим имот, установила, че същият продължава да се обитава от ответницата, без да бъде заплащан наем за ползването му, поради което й изпратила нотариална покана за заплащане на дължимата наемна цена.

Впоследствие И. Б.а разбрала, че ответника В. В. е подал молба – декларация за снабдяване с констативен нотариален акт за собственост върху процесния недвижим имот.

1

С Решение № 5099/10.09.2024г., по гр.д.№10231/2023г., по описа на СГС, влязло в законна сила на 22.10.2024г., съдът е признал, че И. Б.а е собственик на основание наследствено правоприемство, на процесният недвижим имот.

В хода на производството по гр.д.№10231/2023г., по описа на СГС, И. Б.а, прехвърлила с договор за продажба на наследство от 15.09.2023г., придобитото от Х.Х.Г., и включващо процесния недвижим имот, на двамата си синове – И. Б. И., който през време на продажбата е в брак със И. М. И., както и на П. Б. И., като И. Б. И. и съпругата му И. М. И. притежават общо ½ ид. ч. от имота, а другата ½ ид. ч. се притежава от П. Б. И.. Страните по делото опитали доброволно да уредят отношенията си, но не успели, а понастоящем фактическата власт се упражнява от ответниците, което обуславя правния интерес от водене на настоящото производство. Претендират се и сторените по делото, разноски.

Ответникът Д. П., в срока по чл. 131 ГПК, оспорва предявените искове като неоснователни. Сочи, че действително за процесния имот е бил налице договор за наем, сключен на 06.06.2002г., като същия бил прекратен още към 2003г., поради което в периода 2003г. – понастоящем, същата не е заплащала наемни вноски. Посочва още, че до 2003г., живяла в имота с другия ответник, като след прекратяване на брака им, единствено той останал да живее в процесното жилище, в което се отглеждало и общото им дете – Б. В., поради което макар да не живеела в имота, ответницата често го посещавала. В тази връзка моли, да се отхвърлят като неоснователни предявените искове.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба и от ответника В. В..

В същия се оспорва, че ищците са станали собственици на процесния недвижим имот, на посоченото основание. Изложени са съображения във връзка с възникване на правото на собственост върху имота в патримониума на праводателите на ищците.

Сочи се, че договора за продажба на недвижим имот от 1995г. не е породил вещно – транслативен ефект, поради това, че не бил спазен фактическия състав на продажбата.

Оспорва се установеното и по отношение на удостоверените часове на настъпилата смърт на лицата Х.Х.Г. и Х.Д.Г., като се поддържа, че И. Б.а не се явява наследник по закон на починалия след баща си Х.Х.Г., именно поради ненадлежното удостоверяване на действителния час на настъпване на смъртта на последния.

В срока за отговор по чл.131 ГПК, се предявява от ответника В. В. и насрещен иск с правно основание чл.79 от ЗС, вр. чл.124, ал.1 от ГПК, за признаването му за собственик на процесния недвижим имот на основание давностно владение.

В исковата молба по насрещния иск се посочва, че към 14.05.2001г., ответниците вече са били разведени, като В. В. и ответницата Д. П. живеели в процесния имот, заедно със сина си, като Д. П. сключила договор за наем с Х.Г. и заплащала наемната вноска до 2003г. След 2003г., в имота останал единствено да живее ответника В. В., а ответницата Д. П. го посещавала, но не живеела там. Считано от 2003 г. наем за процесния имот не е бил заплащан, като ответникът В. В. живеел необезпокоявано в имота повече от 22 години, поради обстоятелството, че Г. и техните наследници се били дезинтересирали от същия. В. заплащал всички консумативи за имота, извършвал ремонти и се грижил за същия като свой. Ответникът поддържа, че нито ищците, нито праводателите им са имали претенции към имота, като владението му е осъществявано непрекъснато и необезпокоявано, поради което моли да бъде признат за едноличен собственик на същия, на основание давностно владение, в периода от 2003г. до датата на подаване на насрещния иск – 07.08.2025г. Претендира и разноски по производството.

Предявени са активно и пасивно субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 108 ЗС.

2

Съдът намира предявените искове за допустими, а исковата молба за редовна по смисъла на чл. 127 и чл. 128 от ГПК. На основание чл.140, ал.3 от ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.

Във връзка с предявения от ответника В. В., насрещен иск с правно основание чл.79 от ЗС, вр. чл.124, ал.1 от ГПК, за признаването му за собственик на процесния недвижим имот на основание давностно владение, в периода от 2003г. до датата на подаване на насрещния иск – 07.08.2025г., съдът намира, че в изпълнение на чл.129, ал.1 ГПК, следва да го остави без движение, КАТО УКАЖЕ на ищеца по него, в двуседмичен срок от уведомяването си, да представи вписан екземпляр на насрещната искова молба в АВп, както и да внесе дължимата държавна такса по производството в размер на 107,30 лв. по сметка на СРС и в същия срок да представи доказателства за внасянето й.

При неизпълнение на указанията в посочения от съда срок, насрещната искова молба подлежи на връщане.

Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК, разпределението на доказателствената тежест е, както следва:

За основателност на предявените искове с правно основание чл. 108 ЗС в тежест на ищците при условията на пълно и главно доказване е да докажат, че са придобили собствеността по отношение на процесния недвижим имот на соченото от тях придобивно правото на собственост основание, а именно на основание договор за продажба на наследство от 15.09.2023г., с нотариална заверка на подписите.

За основателността на насрещния иск с правно основание чл.79 от ЗС, вр. чл.124, ал.1 от ГПК, ищецът по него следва при условията на пълно и главно доказване да докаже, че е придобил собствеността по отношение на процесния недвижим имот на соченото придобивно правото на собственост основание, а именно на основание давностно владение, осъществявано еднолично, в периода от 2003г. до датата на подаване на насрещния иск – 07.08.2025г.

По доказателствата.

Страните са представили писмени доказателства, които са относими, необходими и допустими, поради което съдът счита, че са налице процесуалните предпоставки за допускането им.

И.нето на ответника В. В., обективирано в т.1 от доказателствените И.ния на отговора на исковата му молба, следва да бъде оставено без уважение, тъй като по посочените факти и обстоятелства вече е налице формирана СПН.

И.нето на ответника В. В., за събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане, за установяване на владението, е основателно и следва да бъде уважено.

На ответника В. В., следва да се издадат и 4 бр. СУ, след представяне на проект и внасяне на дължимата държавна такса, за снабдяване с посочената в т.2, т.3, т.4 и т.5 от доказателствените И.ния по насрещния иск, информация.

Водим от горното и на основание чл.140 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ като нередовна, насрещна искова молба от 07.08.2025г., подадена от В. Е. В..

3

УКАЗВА на ищеца по насрещния иск, в двуседмичен срок от уведомяването си, да представи вписан екземпляр на насрещната искова молба в АВп, както и да внесе дължимата държавна такса по производството в размер на 107,30 лв. по сметка на СРС и в същия срок да представи доказателства за внасянето й.

При неизпълнение на указанията в посочения от съда срок, насрещната искова молба подлежи на връщане.

След изтичане на срока за изпълнение на указанията, делото да се докладва.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 01.04.2026г. от 11:00 часа, за която дата и час да се призоват страните.

ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

ДОПУСКА като писмени доказателства по делото документите, приложени под опис към исковата молба, отговора на исковата молба, както и насрещната искова молба.

ДОПУСКА двама свидетел при режим на довеждане на страната на ответника В. В., за установяване на владението на процесния недвижим имот, за посочения исков период.

ДА СЕ ИЗДАДАТ на ответника В. В., 4 бр. СУ, след представяне на проект и внасяне на дължимата държавна такса, за снабдяване с посочената в т.2, т.3, т.4 и т.5 от доказателствените И.ния по насрещния иск, информация.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ И.нето на ответника В. В., обективирано в т.1 от доказателствените И.ния на отговора на исковата му молба, тъй като по посочените факти и обстоятелства вече е налице формирана СПН.

ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, а на ищците да се връчи и препис от писмения отговор.

Определението не подлежи на самостоятелно обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4