Решение № 319 от 11.04.2024, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 319 гр. Перник, 11.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивайло Юл. Колев при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело № 20231720105360 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, депозирана от Е. И. Р., *********** с ЕГН: ********** срещу Л. Д. Г., **********, с ЕГН: **********.

Ищецът твърди, че с ответника са съсобственици при равни квоти от по ½ идеална част на ПИ с идентификатор ********, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед ************** на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот е от **************** с площ по документ за собственост от 405 квадратни метра, а по скица с площ от 424 квадратни метра, трайно предназначение на територията урбанизирана, начин на трайно ползване ниско застроявана /до 10 метра/, номер по предходен план *********, ИНДИВИДУАЛЕН собственик на находящия се в ПИ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ********., представляващ ******, ******, в сграда с идентификатор ********, с предназначение - жилищна сграда – *********, с площ от 120 кв.м., ЗАЕДНО с прилежащите му: ГАРАЖ и МАЗЕ, разположени в сутерена (пояснявайки, че съгласно нотариален акт *-***********. на нотариус при ПРС, те са „откъм съседа Б. К. и „МАЗЕТО зад този гараж, разположени в сутерена”), както и на ½ идеална част от общите части на сградата и тавана.

Признава, че вторият жилищен етаж от сградата е индивидуална собственост на ответника. Пояснява, че съсобствеността е възникнала по силата на НА за продажба на недвижим имот ********** г. на нотариус П. П. - нотариус с район на действие Районен съд – Перник, с който е придобила описаната собственост.

Твърди, че е налице спор за ползването на ПИ, провокиран от ответницата, която я ограничава да го ползва - да сади цветя и копае градината, да отглежда евентуално домашни птици, както и да го ползва рационално съобразно правата си. В същото време ответницата е разположила без нейно съгласие в част от имота бяла техника - ****** в предната част на двора, преградила е с мрежа част от двора зад 1 т.нар. „магазин” и не може свободно да се движи из двора, а освен това е направена и прегради по него, които я ограничават допълнително. Без надлежните строителни книжа и разрешения ответницата си е позволила да изгради навес в предната част на поземления имот от към улицата, което е препятствие да ползва гаража си.

С оглед на изложеното моли съда да постанови решение, с което да разпредели ползването върху Дворното място, съобразявайки необходимостта от достъп ди Гаража и Мазето.

С допълнителна молба твърди наличието на нововъзникнало обстоятелство – придобила е и 8/16 идеални части от сграда, разположена в ПИ - ******** с идентификатор ********, намираща се в дъното на двора.

В срок е депозиран отговор ответника. Не оспорва наличието на спор относно ползването на ПИ, но не и че е ограничавана. Също желае да бъде извършено разпределение на ползването по съдебен ред. Същевременно оспорва ищцата да е индивидуален собственик на Гаража, като твърди, че е налице висящ спор относно собствеността на гаража, по който е образувано гр. д. № 5860/2022 г. по описа на Районен съд Перник.

Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд Перник е сезиран с иск за осъществяване на спорна съдебна администрация относно ползване на съсобствен недвижим имот, с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС, който предполага установяването на следните материалноправни предпоставки: страните да са съсобственици на описания в исковата молба имот на соченото основание, както и да не може да се образува мнозинство от съсобствениците за вземане на решение за ползване на общият имот. При този иск съдът замества липсващото мнозинство от съсобствениците и постановява най - целесъобразно ползване на общата вещ. Самото искане за съдебна администрация е категорично указание, че такова мнозинство не може да се формира. Този иск имплицитно включва в съдържанието си произнасяне и по правата на собственост, притежавани от съсобствениците, които претендират определяне на начина на ползване, с оглед отредените им площи от съсобствен имот, които да съответстват на притежаваните от тях идеални части.

Страните не спорят (обявено за безспорно с доклада по делото) и установяващо се от представените по делото писмени доказателства, че те съсобственици при равни квоти от по ½ идеална част на ПИ с идентификатор ********.

Спорен между страните е въпроса относно собствеността на ГАРАЖ, разположен в сутерена („откъм съседа Б. К.), прилежащ към собствения на ищеца самостоятелен обект в сграда с идентификатор ********, представляващ ******, ******, в сграда с идентификатор ********, с предназначение - жилищна сграда – *********, с площ от 120 кв.м.

Съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 13 от 10.04.2013 г. на ВКС по тълк. д.

№ 13/2012 г., ОСГК в производството за разпределение ползването на съсобствен имот по чл. 32, ал. 2 ЗС съдът е длъжен да разгледа всички направени възражения относно правата на страните в съсобствеността, освен тези, чрез които се упражняват потестативни права. В мотивите на същото ТР се приема, че при наличие на спор за собственост между същите страни по вече образувано и висящо самостоятелно исково производство, този въпрос е преюдициален за разпределянето на ползването между тях и ще обуслови спирането на производството по чл. 32, ал. 2 ЗС. В конкретния случай съдът приема, че настоящото производство не следва да се спира, тъй като негов 2 предмет е разпределение на ползването на ПИ, а не на гаража, правото на собственост за който е предмет на друго производство. Съдът не дължи и произнасяне в мотивите си кой вариант за разпределение счита за приложим с оглед спора за собственост относно гаража, тъй като той ще бъде решен със СПН в друго производство и поради обстоятелството, че страните се обединяват, че към настоящия момент следва да бъде зачетено, че ищецът се легитимира с акт за собственост. Същите молят съда да постанови решение и разпредели ползването съобразно вариант № 3 от изготвената по делото СТЕ, неоспорена от страните, която съдът кредитира като компетентно изготвена от лице с необходимите знания и умения. Съдът следва да се съобрази с волята им, която съвпада. По тази причина не намира за необходимо да обсъжда представените варианти и излага конкретни мотиви за целесъобразност относно всеки един от предложените варианти. Съдът приема, че при желания от страните вариант 3 се спазва принципът за съразмерност като се осигурява възможност за ползване на всеки от съсобствениците такава площ, която съответства на квотата му в собствеността. Сградата е подобрение върху земята и затова застроената част следва да се включи към обема права на съсобственика, както е сторено, а всеки един от съсобствениците да ползва мястото за общо ползване.

По разноските:

В производство по разпределение ползването на съсобствен имот страните трябва да понесат такава част от разноските, включващи заплатени такси и възнаграждения за назначени от съда технически експертизи, съответстващи на размера на дела им в съсобствеността, а относно заплатените от страните възнаграждения за адвокат, разноските следва да останат за всяка страна в обема, в който са направени. Това разрешение следва от характера на производството по чл. 32, ал. 2 ЗС, представляващо спорна съдебна администрация, приложима когато съсобствениците не могат да постигнат съгласие по управлението на общата вещ или взетото решение е вредно за вещта. Съдебното решение ползва и всички страни и затова в първоинстанционното производство същите понасят разноските за адвокатско възнаграждение така, както са направени, а разноските за такси и експертни възнаграждения се разпределят според правата в съсобствеността. (В този смисъл решение № 275 от 30.10.2012 г. по гр. д. № 444/2012 г., ІІ г. о. на ВКС и определение № 62 от 26.03.2015 г. по гр. д. № 4351/2014 г. на Върховен касационен съд, Второ гражданско отделение). Общите разноски по делото (656,31 лева) за държавна такса и депозит за ВЛ са внесени от ищеца и следва да се понесат от страните, съобразно квотите в съсобствеността, поради което Л. Д. Г. следва да бъде осъдена да заплати на ищеца разноски в размер на 328,16 лева

В светлината на гореизложеното, съдът

РЕШИ:

РАЗПРЕДЕЛЯ ПОЛЗВАНЕТО на основание чл. 32, ал. 2 ЗС на ПИ с идентификатор ********, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед ************** на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР, с адрес: *******, с площ по документ за собственост от 405 квадратни метра, а по скица с площ от 424 квадратни метра, трайно предназначение на територията урбанизирана, начин на трайно ползване ниско застроявана /до 10 метра/, номер по предходен план ********* както следва:

Н а Е. И. Р. , *********** с ЕГН: ********** ОПРЕДЕЛЯ за ползване дял I с 3 обща площ от 145 кв. м. в това число 36 кв.м. застроена площ (сграда 3), разположен между цифрите ***********, защрихована в ********* на скицата (л. 57), приложение към допълнителното заключение на вещото лице по съдебно – техническата експертиза по вариант 3 за разпределение.

На Л. Д. Г., **********, с ЕГН: ********** ОПРЕДЕЛЯ за ползване дял II с обща площ от 145 кв. м. в това число 36 кв.м. застроена площ (сграда 2), разположен между цифрите *******, защрихована в **** на скицата (л. 57), приложение към допълнителното заключение на вещото лице по съдебно – техническата експертиза по вариант 3 за разпределение.

ОПРЕДЕЛЯ за общо ползване площ от 134 кв.м. в това число 89 кв.м. застроена площ (сграда 1), неоцветено и очертано с черен контур на скицата (л. 57), приложение към допълнителното заключение на вещото лице по съдебно – техническата експертиза по вариант 3 за разпределение.

ОСЪЖДА Л. Д. Г. да заплати на Е. И. Р. Л. сума в общ размер на 328,16 лева разноски в настоящото производство.

Скицата, представляваща приложение към допълнителното заключение на вещото лице по съдебно – техническата експертиза - вариант 3 за разпределение (л. 57), подписана от настоящия съдебен състав е неразделна част от решението.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд Перник.

Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.

Съдия при Районен съд – Перник: _______________________

4