Решение № 260510 от 08.07.2021, Районен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260510 гр.

Русе, 08.07.2021 год.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Русенски районен съд, ХI - ти граждански състав в публично заседание на тридесети юни, две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател: Тихомира Казасова при секретаря

Станка Иванова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №6112 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Ищецът - „Б. П. П. Ф. С.А.Париж“, чрез „Б. П.

П. Ф. С.А.“, клон България заявява, че при сключване на договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на кредитна карта №PLUS – 16445718/05.10.2018г., Н.А.П. изявила желание, освен посочения усвоен кредит, да ползва револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта. На 14.03.2019г. активирала предоставената й от дружеството кредитна карта №CARD-16817295 с 1500 лева максимален кредитен лимит.

Молителят пояснява, че в договор №PLUS – 16445718/05.10.2018г. е предвидена възможността за предоставяне кредитна карта на кредитополучателя, с максимален кредитен лимит 10 000 лева, като е уговорено, че всички задължения произтичащи от контракта и свързани с ползването на кредитната карта, ще възникнат за кредитополучателя след активирането й. Касаело се за отлагателно условие, при сбъдването на което възниквали задължения за кредитополучателя да извършва плащания по картата, т.е. да възстановява усвоените суми, респективно да заплаща минимална погасителна вноска. Договорът се считал за сключен от момента, в който заемодателят даде, а заемополучателят получи заетата сума, което следвало от същността му на реален договор.

Кредиторът се ангажирал да издава месечно извлечение за осъществените трансакции до 15-то число на месеца. Картодържателят следвало да направи погашение по кредита до 1-во число на месеца, следващ издаването на извлечението, като заплати поне минималния размер, посочен в тарифата към договора.

Съобразно условията на контракта, ответникът дължал лихва, начислявана върху усвоения размер на кредитния лимит за времето на ползването му. ГПР бил изчислен при допускането, че общия размер на кредита е усвоен незабавно и изцяло в срок от една година и се погасява на равни месечни вноски, с неизменни до края на срока разходи. При забава на една или повече месечни погасителни вноски, се начислявало обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата.

За използване на кредитната карта, кредитополучателят дължал таксите, предвидени в тарифата, поместена в приложението.

Ищецът сочи, че предвид типа на договора, не се изготвял погасителен план, тъй като не било известно кога и какъв ще бъде размерът на сумата, която ще бъде усвоена, дали ще бъде направено частично или цялостно плащане. Дължимата сума автоматично се погасявала със средствата, които постъпвали по сметката, след което тези средства можело да бъдат използвани отново. Предвид предварително уговорения падеж, длъжникът изпадал в забава и без покана, съобразно разпоредбата на чл.84, ал.1 ЗЗД.

Н.А.П. не изпълнила договорните си задължения и към 29.09.2020г. дългът възлизал на 1709.89 лева формиран от: 1576.82 лева – главница; 102.28 лева – възнаградителна лихва за периода 01.01.2020г.

– 08.06.2020г. и 30.79 лева – мораторна лихва за периода 08.06.2020г. – 16.09.2020г.

В качеството си на кредитор, Б. П. П.

Файненс С.А.Париж“, чрез „Б. П.

П. Ф. С.А.“, клон България входирало заявление по реда на чл.410 ГПК и се снабдило със заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по ЧГД №4340/2020г. срещу Н.А.П. за сумите: 1576.82 лева – главница по Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на кредитна карта №PLUS – 16445718/05.10.2018г. и Договор за кредитна карта №CARD-16817295, ведно със законната лихва, считано от 29.09.2020г. до окончателното й изплащане; 102.28 лева – възнаградителна лихва за периода 01.01.2020г. – 08.06.2020г. и 30.79 лева – мораторна лихва за периода 08.06.2020г. – 16.09.2020г.; 34.20 лева – заплатена държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което заповедният съд указал на заявителя (ищец в настоящото производство) възможността, в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си.

По изложените съображения, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че Н.А.П., ЕГН ********** дължи на „Б. П. П.

Файненс С.А., Париж“ рег.№*********, чрез „Б. П. П. Ф. С.А., клон България“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.София, ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сгр.14, представлявано от зам.управителя Д.Д.сумите: 1576.82 лева – главница по Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на кредитна карта №PLUS – 16445718/05.10.2018г. и Договор за кредитна карта №CARD-16817295, ведно със законната лихва, считано от 29.09.2020г. до окончателното й изплащане; 102.28 лева – възнаградителна лихва за периода 01.01.2020г. – 08.06.2020г. и 30.79 лева – мораторна лихва за периода 08.06.2020г. – 16.09.2020г.

В условията на евентуалност претендира ответникът да бъде осъден да заплати визираните суми, ведно с направените по делото разноски.

Претендира направените в заповедното и настоящото производство разноски.

В срока по чл.131 от ГПК адв.С.К. - особен представител на ответника Н.А.П. е депозирал отговор на исковата молба, в който излага доводи досежно неоснователността на ищцовите претенции.

Твърди, че не е настъпила изискуемост на евентуалните вземания на ищеца по процесния договор за револвиращ потребителски кредит, предвид ненадлежно обявената предсрочна изискуемост на тези вземания.

Сочи, че процесния договор на практика е уреден основно в т.12 – т.21 от Договор за потребителски кредит №PLUS – 16445718/05.10.2018г. Релевира възражение за недействителност на контракта, тъй като клаузите не отговарят на императивни разпоредби, визирани в ЗПК (чл.22, вр.чл.11, ал.1, т.7, т.9, т.9а, т.10, т.11, т.12 и т.20 от ЗПК).

Счита, че не са налице доказателства установяващи изпълнение на задължението на ищеца, обективирано в клаузата на т.21 от Договора, а именно да връчи на кредитополучателя Приложение към Договора за отпускане на револвиращ потребителски кредит, за да се запознае със съдържанието и да прецени дали да го приеме.

Намира за недоказано твърдението, че ответницата е усвоила претендираната главница.

Съобразявайки становищата на страните, ангажираните в хода на производството доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна, следното:

На 05.10.2018г. между „Б. П. П. Ф.“ ЕАД и Н.А.П. е сключен договор №PLUS – 16445718, по силата на който дружеството предоставило на ответника заем в размер на 6500 лева. Кредитополучателят се задължил да възстанови заетата сума, съгласно погасителен план, за 66 месеца, на равни вноски, всяка в размер на 268.03 лева.

В чл.12 от

Договора е предвидена възможността кредиторът да предостави на кредитополучателя кредитна карта с максимален кредитен лимит до 10 000 лева, която ще бъде издадена и доставена след проучване изпълнението на задълженията по договора за кредит от страна на кредитополучателя. Указано е, че издаването на картата ще бъде не по-късно от осемнадесет месеца от първата погасителна вноска по кредита, а при неиздаване на такава в посочения срок, разделът от договора не произвежда действие. Страните приели, че задълженията, произтичащи от договора, свързани с ползване на кредитна карта, ще възникнат само след като кредитополучателя активира издадената кредитна карта. Следващите клаузи от договора визират начина на определяне кредитния лимит по кредитната карта, възможностите за ползването й, както и разходите, с които ще бъде оскъпена, като изрично е посочено, че същите ще бъдат конкретизирани в приложението по чл.21.

Приложението към договора за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта №CARD-16817295 (лист 25) е едностранно подписано от представител на кредитора. В документа се сочи, че „Б. П. П.

Файненс“ ЕАД отпуска на Н.А.П. кредит в размер на 1500 лева, при годишна лихва и такси за ползването му, посочени в приложението.

Указани са: лихвения процент – 35%; ГПР – 44.90%; задължения за заплащане минимална месечна погасителна вноска и дължимите такси, в зависимост от начина, по който се усвоява кредита.

От товарителница изх.№1051016589835 е видно, че ответникът е получил „№CARD-16817295“, изпратено от ищеца.

На 12.06.2020г. е изготвена покана Н.А.П., в която е указан размера на дълга и е предоставен срок за погасяването му.

Ангажирани са писмени доказателства, с които се установява, че „Б. П.

П. Ф. С.А.Париж“ е универсален правоприемник на „Б. П. П. Ф.“ ЕАД, ЕИК

********* и упражнява дейност в Република България, чрез Б. П. П. Ф. С.А., клон България.

Въз основа на заявление, депозирано от „Б. П. П. Ф. С.А.Париж“, чрез

„Б. П. П. Ф. С.А.“, клон България“, в РРС е образувано ЧГД №4340/2020г. и издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу Н.А.П., ЕГН ********** за сумите: 1576.82 лева – главница по Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на кредитна карта №PLUS – 16445718/05.10.2018г. и Договор за кредитна карта №CARD-16817295, ведно със законната лихва, считано от 29.09.2020г. до окончателното й изплащане; 102.28 лева – възнаградителна лихва за периода 01.01.2020г. – 08.06.2020г. и 30.79 лева – мораторна лихва за периода 08.06.2020г. – 16.09.2020г.; 34.20 лева – заплатена държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което заповедният съд указал на заявителя (ищец в настоящото производство) възможността, в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си.

С оглед установяване претенциите по размер е възложена и приета, неоспорена от страните съдебно – икономическа експертиза, чието заключение съдът цени като пълно, всестранно и ясно. Установено е, че кредитния лимит в размер на 1500 лева е усвоен от Н.А.П. на 14.03.2019г., чрез банков превод по личната й сметка в „Централна кооперативна банка“, която сметка ответникът е декларирал лично при подписване на договора. След извършена проверка в счетоводството на ищцовото дружество, вещото лице е посочило в табличен вид движението по кредитната карта. Въз основа счетоводните записвания, експертът е приел, че към 19.09.2020г. главницата, дължима по договора за издаване кредитна карта е 1576.82 лева; договорната лихва за периода 01.01.2020г. – 08.06.2020г. – 102.28 лева, лихвата за забава за периода 08.06.2020г. – 16.09.2020г. – 30.79 лева.

Задължението на ответника е изчислено и към 21.06.2021г.: 1576.82 лева - главница; 102.28 лева - възнаградителна лихва за периода 01.01.2020г. – 08.06.2020г.; 153 лева – мораторна лихва за забава за периода 08.06.2020г. – 21.06.2021г.

Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Съобразно изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът квалифицира правно, предявения иск по чл.422 от ГПК – установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумите: 1576.82 лева – главница по Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на кредитна карта №PLUS – 16445718/05.10.2018г. и Договор за кредитна карта №CARD-16817295, ведно със законната лихва, считано от 29.09.2020г. до окончателното й изплащане; 102.28 лева – възнаградителна лихва за периода 01.01.2020г. – 08.06.2020г. и 30.79 лева – мораторна лихва за периода 08.06.2020г. – 16.09.2020г., предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена на 30.09.2020г. по ЧГД №4340/2020г. по описа на РРС.

В условията на евентуалност е предявен осъдителен иск за посочените суми.

От приложеното в настоящото производство гражданско дело ЧГД №4340/2020г. по описа на РРС е видно, че заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което заповедният съд указал на заявителя (ищец в настоящото производство) възможността, в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си.