Определение № 21912 от 05.11.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 21912 гр. София, 05.11.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-А, в закрито заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ваня Н. Иванова

Членове:

Полина Люб. Амбарева

Стоян Ст. Петров като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20251100504397 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 274, ал. 1, вр. чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД срещу разпореждането, инкорпорирано в издадената на 04.12.2024 г. по ч.гр.д. № 70565/2024 г. на Софийски районен съд заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с което е отхвърлено заявлението на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД срещу Б.Б.Т. в частта за горницата над присъдената сума от 482,31 лв. до пълния размер от 679,27 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата и възнаградителната лихва за периода от 10.03.2020 г. до 26.11.2024 г.

В жалбата се излага възражение, че заповедният съд не е овластен да извършва проверка за правилността на изчисленията на законната лихва за забава, а това следва да стане в рамките на евентуално исково производство. Отправено е искане да се отмени обжалваното разпореждане и се разпореди издаване на заповед за изпълнение за претендираната със заявлението лихва в пълния й претендиран размер от 679,27 лв.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

Производството по ч.гр.д. № 70565/2024 г. на Софийски районен съд е образувано по заявление на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу Б.Б.Т. за вземания по договор за паричен заем № 403100 от 02.03.2020 г., сключен между Б.Б.Т. и „Сити кеш” ООД, които вземания са прехвърлени на заявителя с договор за цесия от 02.11.2020 г. Със заявлението се претендира главница в размер на 900 лв., договорна лихва в размер на 46,01 лв. за периода от 09.03.2020 г. до 18.05.2020 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумите, както и сумата 679,27 лв. – обезщетение за забава за периода от 10.03.2020 г. до датата на подаване на заявлението в съда /27.11.2024 г/, и разноските за 1 държавна такса в размер на 32,51 лв. и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.

В заявлението е посочено, че претендираната сума от 679,27 лв. представлява начисленото обезщетение за забава в размер на законната лихва върху неплатената главница за периода от 10.03.2020 г. до датата на подаване на заявлението, дължимо на основание Общите условия към договора за паричен заем, като за периода от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава съгласно разпоредбата на чл. 6 от ЗМДВИПОРНС.

Със заявлението е представен договор за паричен заем № 403100 от 02.03.2020 г., сключен между „Сити Кеш” ООД и Б.Б.Т. и погасителен план към него. В чл. 7 от договора е уговорено, че в случай на забава на която и да е погасителна вноска заемателят дължи обезщетение в размер на законната лихва /основен лихвен процент на БНБ плюс десет пункта/ за забава, за всеки просрочен ден, считано от датата на настъпване на просрочието до неговото пълно погасяване.

На 04.12.2024 г. заповедният съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата 900 лв. – главница по договор за паричен заем № 403100/02.03.2020 г., ведно със законната лихва от подаването на заявлението на 27.11.2024 г. до окончателното изплащане на вземането; за сумата 46,01 лв., представляваща договорна лихва за периода от 09.03.2020 г. до 26.03.2020 г.; и за сумата 482,31 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 10.03.2020 г. до 26.11.2024 г., както и за разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в общ размер от 78,56 лв.

Заявлението е отхвърлено в частта му относно претендираната мораторна лихва върху главницата и договорната лихва – за горницата над присъдената сума от 482,31 лв. до пълния претендиран размер от 679,27 лв. Заповедният съд е приел, че видно от служебна справка в ел. калкулатор, мораторната лихва за посочения период върху претендираните суми за главница и възнаградителна лихва се равнява на присъдената сума, а за горницата над нея не следва да се издава заповед за изпълнение.

Частната жалба е подадена от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и в законоустановения срок, поради което е допустима.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

Предпоставките за издаване на заповед за изпълнение се извеждат от разпоредбата на чл. 411, ал. 2 от ГПК, в която изрично са формулирани основанията за отхвърляне на заявлението. Заповедният съд е длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК със закона и добрите нрави, а съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК искането не може да се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или при наличие на обоснована вероятност за това.

В случая претендираните вземания произтичат от договор, сключен с потребител, при което приложима е разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК. С чл. 7 от представения договор за потребителски договор дължимото от заемателя обезщетение за забава в размер 2 на законната лихва е уговорено в съобразно чл. 86, ал. 2 от ЗЗД. Годишният размер на законната лихва по просрочени парични задължения се определя в процесния период с ПМС № 426 от 18.12.2014 г. – основния лихвен процент на БНБ плюс 10 процентни пункта.

Претендираният със заявлението размер на това обезщетение, обаче, надхвърля размера на законната лихва върху дължимата главница за отпуснатата в заем сума и възнаградителната лихва за посочения в заявлението период на забава от 10.03.2020 г. до подаване на заявлението на 27.11.2024 г. В обхвата на дължимата от заповедния съд служебна проверка по чл. 411, ал. 2 от ГПК се включва и проверката за дължимия размер на законната лихва за забава - съобразно императивната разпоредба на чл. 33, ал. 2 от ЗПК, според която при забава на дължимите плащания по кредита от потребителя обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. В случая със заявлението се претендира обезщетение за забава в размер, надхвърлящ размера на законната лихва по чл. 86, ал. 2 от ЗЗД, вр. ПМС № 426/18.12.2014 г., което е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 33, ал. 2 от ЗПК.

Дължимата законна лихва за забава за просрочените задължения по процесния договор за потребителски кредит за претендирания период от 10.03.2020 г. до деня, предхождащ датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, възлиза на сумата 482,31 лв., която сума представлява сбор от дължимите законни лихви, считано от падежа на всяка просрочена погасителна вноска до общия краен момент на забавата /след приспадане на периода на извънредното положение, съгласно чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на НС от 13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците – от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г./. С оглед на това заявлението за издаване на заповед за изпълнение в частта му за мораторна лихва е основателно за посочената сума 482,31 лв., за която сума първоинстанционният съд е издал заповед за изпълнение. За разликата над тази сума до претендираната сума от 679,27 лв. заявлението е неоснователно.

С оглед на горното обжалваното разпореждане, инкорпорирано в издадената заповед за изпълнение от 04.12.2024 г. по ч.гр.д. № 70565/2024 г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД срещу Б.Б.Т. в частта за горницата над присъдената сума от 482,31 лв. до пълния размер от 679,27 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата и възнаградителната лихва за периода от 10.03.2020 г. до 26.11.2024 г., е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 04.12.2024 г. по ч.гр.д. № 70565/2024 г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за 3 изпълнение по чл. 410 от ГПК на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД срещу Б.Б.Т. - в частта за разликата над сумата от 482,31 лв. до пълния заявен размер от 679,27 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата и възнаградителната лихва за периода от 10.03.2020 г. до 26.11.2024 г.,

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4