Определение № 2613 от 09.07.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2613 гр. София, 09.07.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 2 СЪСТАВ, в закрито заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стоян Михов като разгледа докладваното от Стоян Михов Частно наказателно дело № 20261100204687 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 111, ал. 3 от НПК.

Образувано е по жалба на Б. Р. Д. срещу постановление на прокурор от СГП от 08.06.2026 година, с което е отказано връщане на иззети в рамките на досъдебното производство веществени доказателства-два броя мобилни апарати марка „Епъл“. Модел „Айфон“.

СЪДЪТ, след като прецени по същество жалбата и материалите по ДП № 3286 ЗМ235/2024 г. по описа на ГДНП, пр. пр. № 7650/2024 г. по описа на СГП, намира следното:

Жалбата изхожда от лице, в чието владение са били посочените в молбата му веществени доказателства, преди да бъдат иззети с протокол за претърсване и изземване от 15.03.2024 година. В тази връзка жалбата е допустима.

В жалбата се изтъква, че към настоящия момент, въпреки изминалия значителен период от време от изземването на горепосочените мобилни апарати и при очевидна липса на каквато и да е съпричастност на жалбоподателя към престъпленията, предмет на разследването, същите продължават да се намира на разположение на органите на досъдебното производство. Поддържа се липсва на мотиви на прокурорския акт, отказът не почивал на конкретна доказателствена необходимост. Отказът е обоснован с възлагане изследването на посочените мобилни апарати от вещо лице по възложена СТЕ, като се излага оплакване, че ако органите на ДП са считали, че информацията, съдържаща се в същите е от значение за разследването, са могли да възложат това изследване в значително по-ранен етап, а не две години, след тяхното изземване. Поддържа се, че процесуалната пасивност на разследващите не може да се приеме като основание за ограничаване правата на гражданите. Освен това осем месеца след назначаване експертизата все още не била изготвена. Поддържа се, че връщането на посочените вещи нямало да затрудни разкриването на обективната истина, визираните мобилни апарати не били предмет на престъпление и административно нарушение и липсва спор за собственост върху същите.

Отправя се искане за отмяна на постановлението на прокурор при СГП и постановяване връщане на веществените доказателства на правоимащото лице.

1

По същество съдът намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно разпоредбата на чл. 111, ал. 3, изр. 1 от НПК, отказът на прокурора по ал. 2 може да бъде обжалван от правоимащото лице пред съответния първоинстанционен съд.

Според чл. 111, ал. 2 НПК, предметите, иззети като веществени доказателства, с разрешение на прокурора могат да бъдат върнати на правоимащите, от които са отнети, преди да завърши наказателното производство, само когато това няма да затрудни разкриването на обективната истина и не са предмет на административно нарушение.

Видно от събраните в ДП доказателства претендираните ВД са иззети с протокол за претърсване и изземване от 15.03.2024 г. от лек автомобил марка „БМВ“, модел „Х5“, с рег.

№ **** използван от Б. Р. Д. , като протоколът е одобрен с определение на СГС, НО, 24 състав от 16.03.2024 г. по НЧД № 1572/24 година.

Събрани са гласни и писмени доказателства, от които е установено по безспорен начин, че л. а. марка „БМВ“, модел „Х5“, с рег. № **** е собственост на лизингова компания и се ползва изцяло от Б. Р. Д. - същият е установен на място от разпитаните полицейски служители при извършена проверка на 15.03.2024 г. непосредствено преди провеждане на горепосоченото претърсване и изземване именно като водач на л. а. марка „БМВ“, модел „Х5“, с рег. № ****.

По делото е привлечено лицето С.Г.С. като обвиняем с постановление от 16.03.2024 г. за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 2, изр. 1, вр. ал. 1, изр. 1, пр. 4, алт. 1 от НК - за това, че на 15.03.2024 г., около 18:30 часа, в гр. София, бул. „Климент Охридски“ преди кръстовището с ул. „Проф. Марко Семов“, срещу сградата на УСБАЛ по онкология на № 1А, в л. а. марка „Рено“, модел „Каджар“ с рег. № ****, без надлежно разрешително, държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества - коноп (марихуана), разпределен в 30 обекта с общо тегло 14776,46 грама, като наркотичните вещества са в големи размери.

Горепосочените наркотични вещества са намерени и иззети от багажното отделение на л. а. марка „Рено“, модел „Каджар“ с рег. № ****, за което е изготвен протокол за претърсване и изземване от 15.03.2024 г. - одобрен по съдебен ред. От събраните гласни доказателства е установено по безспорен начин, че именно обв. С. е управлявал л. а. марка „Рено“, модел „Каджар“ с рег. № **** непосредствено преди спирането му от полицейски служители и осъществяване на горепосоченото претърсване и изземване от автомобила му.

Изготвена е физико-химическа експертиза, която потвърждава, че намерените в л. а. марка „Рено“, модел „Каджар“ с рег. № **** 30 обекта с общо тегло 14776,46 грама представляват високорискови наркотични вещества - коноп (марихуана).

От проведените множество разпити на свидетели в качеството им на полицейски служители непротиворечиво се установява, че на 15.03.2024 г. обв. С. се е возил в л. а. марка „БМВ“, модел „Х5“, с рег. № ****, управляван от Б. Р. Д., като пътник, впоследствие е слезнал от този автомобил, прехвърлил се е в паркирания л. а. марка „Рено“, модел „Каджар“ с рег. № ****, предприел е управление на последния, а другият л. а. марка „БМВ“, 2 модел „Х5“, с рег. № **** го е следвал до кръстовището с ул. „Проф. Марко Семов“, срещу сградата на УСБАЛ по онкология на № 1А, където и двата автомобила са били спрени за проверка.

Жалбоподателят Б. Р. Д. е разпитван веднъж като свидетел на 16.03.2024 г., като видно от протокола, същият потвърждава, че се е движил със своя автомобил зад автомобила, управляван от обв. С., обяснява причините за това, свързани с приятелството му със С. и пропаднало поредно съвместно посещение на фитнес, като изтъква, че не знае нищо за намерените в автомобила на обвиняемия вещи, а същевременно заявява, че иззетите лично от него и от л. а. марка „БМВ“, модел „Х5“, с рег. № **** телефони и парична сума са лично негови. Отделно в автомобила, управляван от Д., при проведеното претърсване и изземване са установени детско столче на задната седалка и детска количка в багажното отделение.

При горните факти няма спор, че поисканите от СГП за връщане мобилни апарати са иззети от непосредственото владение на жалбоподателя, като липсва спор за собственост, няма доказателства, установяващи, че мобилните апарати са предмет на административно нарушение или престъпление.

Съобразно горния извод следва да бъде направена дължимата правна преценка по чл.

111, ал. 2 от НПК дали връщането на тези ВД преди да завърши наказателното производство няма да затрудни разкриването на обективната истина. Този съдебен състав намира, че връщането на вещите ще затрудни разкриването на обективната истина.

На първо място съдът следва да посочи, че пасивността на органите на досъдебното производство към изследване на посочените веществени доказателства търпи сериозна критика- досъдебното производство продължава вече почти две години, предостатъчен срок, за да може да бъде изследван и решен въпроса относно възможното извличане на данни от мобилните апарати и тяхна проверка, за преценка съпричастност на Д. към разследваното престъпление. В крайна сметка обаче в ДП е назначена СТЕ на 20.10.2025 г., която още не е изготвена, но действия в тази насока се установяват. Видно от постъпилия отговор от вещото лице вх. № 328600-46624/18.06.2026 година експертът разполага с възможност за отключване на визираните апарати, при което за разследването може да бъде придобита необходимата информация за окончателно решаване на съществен от гледна точка на предмета на обвинение въпрос, а именно съпричастен ли е към разследваното престъпление св. Д. и при каква форма. Връщането на веществените доказателства при това положение преди снемане на информационните данни и проверка на същите би осуетило възможността за изясняване на обективната истина от страна на разследващите. При това положение отказът на прокурора за връщане на веществените доказателства се явява правилен, тъй като е законосъобразен и обоснован, но все пак органите на ДП следва да проявят по-голяма активност при изследване на веществените доказателства с оглед окончателно решаване на въпроса дали ВД следва да бъдат върнати поради отпаднала необходимост за разследването предвид сериозния срок на ограничаване на личните права на свидетеля.

Предвид изложеното и на основание чл. 111, ал. 3 НПК, СГС

3

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА постановление на прокурор от СГП от 08.06.2026 г. за отказ за връщане на иззети в рамките на досъдебно производство № 235/2024 година по описа на ГД“НП“ , пр.пр. № 7690/2024 година на СГП веществени доказателства-два броя мобилни апарати марка „Епъл“, модел „Айфон“.

За определението да се съобщи на жалбоподателя и СГП.

Определението е окончателно.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

4