Решение № 1907 от 07.03.2024, Административен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1907

Бургас, 07.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - XXII-ри състав, в съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

ЯНА КОЛЕВА

При секретар ГАЛИНА ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от съдия ЯНА КОЛЕВА административно дело № 2543 / 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.38, ал.3 от Закона за държавните помощи/ЗДП/, вр. чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.

Образувано е по жалба на П. Т. С., [ЕГН], с адрес: [населено място], ул.Странджа планина, № 20, вх.Б, ет.7, ап.десен, против Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/№ РД05-62/18.06.2020 год. на Министър на земеделието, храните и горите, като по отношение на жалбоподателя е установено публично държавно вземане, представляващо несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ, подлежаща на възстановяване в размер за главница и лихва, както следва: главница 35969,00лв., лихва в размер на 22 877,99 лв., общо размерът главница и лихва е 58 573,99 лева . Поддържат се доводи за незаконосъобразност на акта като издаден от некомпетентен орган при неспазване на установената форма, при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон - отменителни основания по чл. 146, т.1 , т. 2, т. 3 и т. 4 от АПК. Счита, че в акта не се съдържат мотиви, въз основа на които е прието, че жалбоподателят е определен като „предприятие“ по смисъла на чл.107, §1 от ДФЕС и „бенефициер“ на държавна помощ. Посочва, че актът е издаден в противоречие с Решение на ЕК С(2014) 6207 от 05.09.2014г., тъй като жалбоподателят не е уведомен за започналата проверка, не са представени доказателства, установяващи приемането и прилагането на процедури, одобрени от националния компетентен орган. Прави се възражение за изтекла абсолютна давност. Иска се отмяната на оспорения административен акт. Претендира разноски.

Ответникът - Министър на земеделието, храните и горите, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата, счита същата за недопустима на основание чл.159, т.5 от АПК и моли да бъде оставена без разглеждане и производството по делото прекратено. Ако бъде прието, че е допустима да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА

Съдът намира, че жалбата е подадена от лице с правен интерес, непосредствен адресат на оспорения акт, с който се засягат неблагоприятно негови права и законни интереси и в преклузивния срок по чл. 149 ал. 1 АПК.

Административният орган е изпратил до жалбоподателя писмо изх.№94-1017 от 18.06.2020г., в което е посочено, че се изпраща оригиналът на АУПДВ №РД 05-62/18.06.2020г. Писмото е изпратено с известие за доставяне /л.134/ от делото на адрес [населено място], [улица]. В него няма отбелязване за получаването му от жалбоподателя. Пратката е върната с отбелязване „непотърсена“

От ИАГ с изх.№ИАГ-19387/02.09.2020г. е изпратено писмо до РДГ-Бургас за изпълнение на процедурата по чл.18а, ал.9 от АПК/л.203/.

По делото е приложено уведомление до жалбоподателя, в което е вписано: „…в Регионална дирекция по горите –Бургас е постъпило писмо с рег. Индекс № ИАГ-19397 от 02.09.2020г. ня Министерство на земеделието, храните и горите, с което е открито производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане на основание чл.38, ал.1, вр. с ал.3 от ЗДП и чл.162, ал.2, т.6 и т.9 от ДОПК. “ Определен е седмодневен срок за получаване на писмото. На уведомлението като поставили са посочени В. К. и С. К. и дата 08.09.2020г. 14,00ч. /л.207/

За поставяне на уведомлението е съставен Констативен протокол сер.ЖОО, № 0133151 от същите служители, в който е посочено, че лицето не се е намирало на адреса и са поставили уведомление с изх.№РДГ 03-0789 от 08.09.2020г. /л.208/

С писмо рег.№ ИАГ-20670/18.09.2020г., подписано от директор е посочено, че при посещение на адреса на 08.09.2020г. лицето П. С. не е открито, залепено е уведомление на посетения адрес и в законоустановения седмичен срок С. не се е явил в сградата на РДГ-Бургас за получаване на АУПДВ. /л.206/

Съгласно разпоредбата на чл.18а, ал.9 от АПК, когато страната не може да бъде намерена на адреса и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, съобщаването се извършва чрез залепване на уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея. Когато има достъп до пощенската кутия, съобщението се пуска и в нея. В съобщението се посочва, че документите или книжата са оставени в канцеларията на органа или на съда и могат да се получат в едноседмичен срок. Документите или книжата се смятат за връчени с изтичането на срока за получаването им от канцеларията на органа или на съда.

Жалбоподателят е уведомяван на адрес, на който не се установява друго връчване, както и не е посочен от него в хода на административното производство, не са представени справки от съответните информационни системи за постоянен и настоящ адрес, за да се приеме, че са налице предпоставките на чл.18а, ал.9 от АПК, както и че процедурата е проведена на регистрирания от лицето адрес. На следващо място нито от констативния протокол, нито от самото уведомление се установява къде е поставено уведомлението, а разпоредбата изисква да бъде поставено на вратата, пощенската кутия, входната врата или на видно място около нея. Отделно в уведомлението е посочено, че е постъпило писмо, с което е открито производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане, а не исканото връчване на издадения вече АУПДВ. В същото освен предоставения седмодневен срок за получаване на писмото, а не на акта не са указани последиците от неявяването, а именно че актът ще се счита редовно връчен. При тези установявания, Съдът счита връчването на АУПДВ за нередовно, поради което приема че жалбата е допустима.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, счита за установено от правна и фактическа страна следното, като следва да се подчертае, че спор по фактите не е налице между страните.

С договор за замяна на недвижим [имот номер]/12.12.2007 г., вписан в Служба по вписванията Средец и Служба по вписванията Бургас /л. 158 и сл./, сключен между Държавна агенция по горите и П. Т. С., П. С. е заменил собствени имоти с обща площ 74,192 дка, представляващи имоти със следните номера: 034026, 040003, 057005, 058010,061020,067008,068002, находящи се в землището на [населено място], община Средец, оценени по Наредбата общо на 67 815 лв., срещу два държавни имоти с обща площ 2,794 дка, представляващи имоти със следните номера 009080 [рег. номер] в землището на Крайморие, оценени по Наредбата общо на 63 661,20лв. Приложени са Удостоверения за оценка на всеки един от имотите, собственост на С.. Независимо от по-високата оценка на имотите, собственост на жалбоподателя замяната е извършена без парично уравняване на заменените имоти, като всички разноски са за сметка на жалбоподателя.

По отношение на Република България е постановено и влязло в сила Решение на Е. К. C(2014) 6207 final от 5.09.2014 год., относно схема за помощ № SA. 26212 (2011/C) (ex 2011/NN - ex CP 176/A/08) и SA. 26217 (2011/C) (ex 2011/NN - ex CP 176/B/08), приведена в действие от Република България при замените на горска земя. Решението на ЕК, е постановено във връзка с констатирано нарушение на чл.108, § 3 от Договора за функциониране на Е. С. /ДФЕС/, а именно- неизпълнение на задължението на Република България, като държава-членка да уведоми ЕК /неспазване на процедурата по нотификация/, във връзка с предоставянето на държавна помощ. От диспозитива на посоченото Решение на ЕК се установява, че със същото е констатирано несъвместимо с вътрешния пазар, по смисъла на чл.108, §3 от ДФЕС и в нарушение на чл.107 от ДФЕС, предоставяне от страна на Република България на фактическа възможност за осъществяването на определени двустранни сделки по замяна на земи горска територия, между държавата, като техен собственик и частноправни субекти, които не са идентифицирани, а е посочен общо период, в който са осъществени сделки, попадащи хипотетично в обхвата на предоставена неправомерна държавна помощ, а именно: от 01.01.2007 год. до 27.01.2009 год. Решение C(2014) 6207 final от 5.09.2014 год. на ЕК, е издадено на основание чл.14, във вр. чл.13 от Регламент (EО) № 659/1999 на Съвета от 22.03.1999 год., за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО /впоследствие чл.108 от ДФЕС/, приложим към момента на издаване на решението на ЕК, в сила, към датата на постановяването на този акт, отм. считано от 13.10.2015 год. с Регламент /ЕС/ 2015/1589 на Съвета от 13.07.2015 год.

По своя характер, решението е общ административен акт, съдържащ разпореждане за възстановяване чрез определянето на задължителни мерки, които Република България трябва да предприеме, при условията и сроковете, определени в решението, за установяването на конкретни случаи, за релевантния период на неправомерно предоставена помощ: от 01.01.2007 год. до 27.01.2009 год. Адресат, изрично посочен в акта на ЕК, е Република България, която има задължението да изпълни разпореждането за възстановяване на несъвместимата помощ, като изпълни мерките и препоръките, при условията изрично постановени в диспозитива на Решение на ЕК C(2014) 6207 final от 5.09.2014 година, относно схема за помощ № SA. 26212 (2011/C) (ex 2011/NN - ex CP 176/A/08) и SA. 26217 (2011/C) (ex 2011/NN - ex CP 176/B/08). Този административен акт, по своя вид и характер, попада изцяло в обхвата, на нормата на чл.38, ал.3 от Закона за държавните помощи /ЗДП, ДВ, бр. 85 от 24.10.2017 год. /, в относимата му редакция, към момента на постановяването на оспорения в настоящото съдебно производство /АУПДВ/ № РД05-62/18.06.2020 год., издаден от Министъра на земеделието, храните и горите на Република България.

Решение на ЕК C(2014) 6207 final от 5.09.2014 год., е предпоставка за образуването на административното производство от компетентния в Република България орган, за предприемане на мерките по неговото изпълнение. Съгласно чл.33, във вр. чл.8 и чл.10 от ЗДП, приложим към датата на издаването на оспорения в настоящото производство АУПДВ, специална компетентност по отношение на държавните помощи, в областта на земеделието, развитието на селските райони, горското и ловното стопанство и рибарството, на контролиращ орган и администратор на държавна помощ е предоставена на Министъра на земеделието, храните и горите..

През 2018 г. Изпълнителната агенция по горите е възложила на "Агролеспроект" ЕООД, с едноличен собственик на капитала Министерство на земеделието, храните и горите/МЗХГ/ да извърши пазарна оценка на имотите по договора за замяна /оценителски доклад и скици на имотите на л. 70 и сл. от делото/. В доклада заменените държавни имоти в кв. Крайморие са оценени на 94431 лева/л. 79/, а заменените частни имоти-на стойност 62888 лева./л.91/

Административното производство по отношение на жалбоподателя, след като е констатирано, че договорът за замяна е сключен през посочения в решението период, е започнало с уведомление изх. № 94-2367/20.11.2019 год. /лист 52 от делото/, с което на основание чл.26, ал.1 от АПК, жалбоподателят е уведомен, че в Министерство на земеделието, храните и горите, се открива производство по издаването на акт за установяване на публично държавно вземане, на основание чл.38, ал.3 от ЗДП и чл.162, ал.2, т.6 и 9 от ДОПК, като на жалбоподателя е предоставен 14-дневен срок за представяне на доказателства, възражения и обяснения. Посочено е, че съобщението е публикувано на Интернет страницата на Министерството на земеделието, храните и горите. Съобщението е връчено по реда на чл.18а, ал.9 от АПК, като отново не е ясно къде е залепено уведомлението, като адресът на който е изпратено съобщението е [населено място], к-с“С.“, [улица], Северна промишлена зона, различен от адреса на който е връчван акта. В писмо от 02.01.2020г. от РДГ до ИАГ /л.187/ е посочено, че адресът е актуален от регистрацията на бенефициера в Търговския регистър. Това би имало значение ако производството бе образувано срещу търговец, а не както е в настоящия случай срещу физическо лице. При тези данни Съдът приема, че не е ясно защо съобщението е поставено на този адрес, не е ясно къде точно е залепено, и в този смисъл не е налице надлежно връчване на съобщението по чл.26 от АПК. Посоченото представлява нарушение, но съдът приема, че не е съществено, тъй като в хода на съдебното производство на жалбоподателя е предоставена възможност да развие в пълна степен защитата си.

Разпечатката съдържа 27 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4a279a93-5e98-4319-827e-52ca9923f2a3