Решение № 897 от 11.10.2023, Административен съд - Бургас
- Съд
- Административен съд - Бургас
- Дело
- Касационно административно наказателно дело 1094/2023
- Вид
- Решение № 897
- Подписан
- 11.10.2023
- В сила
- 11.10.2023
- Състав
- ТОДОР АНДРЕЕВ ИКОНОМОВ, ГАЛИНА ГЕОРГИЕВА РАДИКОВА, АТАНАСКА АНГЕЛОВА АТАНАСОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 210, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 211 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 218 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 63в · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 182, ал. 1, т. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 182, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 188 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 897
Бургас, 11.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Бургас - XIV-ти тричленен състав, в съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и двадесет и трета година в състав:
Председател:
ГАЛИНА
РАДИКОВА
Членове:
АТАНАСКА АТАНАСОВА
ТОДОР ИКОНОМОВ
При секретар ЙОВКА БАНКОВА и с участието на прокурора СОНЯ ЙОВЧЕВА ПЕТРОВА като разгледа докладваното от съдия ТОДОР ИКОНОМОВ кнахд № 20237040601094 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на С.П.Х., ЕГН **********, подадена чрез адв. Г., ВАК, против Решение № 383/27.04.2023 г. на Районен съд – Бургас по а.н.д. № 232/2023 г.. С обжалваното решение е потвърдено наказателно постановление № 22-0769-002387 от 16.09.2022 г. на началник група към ОД на МВР – Бургас, сектор "Пътна полиция". С наказателното постановление на касатора, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 182, ал. 5 във връзка с ал. 1, т. 4 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 800 лв. и е лишен от право да управлява МПС за 6 месеца.
В касационната жалба се твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. По подробно изложени доводи се иска отмяна на оспореното решение и издаденото наказателно постановление, ведно с присъждане на разноски.
В съдебно заседание, касаторът, редовно уведомен, не изпраща представител.
Ответникът, редовно уведомен, не изразява становище по подадената касационна жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на касационното оспорване и предлага решението да бъде оставено в сила.
След като прецени доводите и становищата на страните, събраните по делото доказателства, Административен съд – Бургас, в настоящият състав, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна, по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Налице са процесуалните предпоставки жалбата да бъде разгледана по същество, при което съдът намери следното:
С.П.Х. е наказан за това, че на 16.05.2022 г. в 10: 18 часа в гр. Бургас по ПП І-6, км. 494+100 в посока от кв. Пети километър към кв.
Ветрен, магазин „Егло България“, управлява товарен автомобил марка "Шкода", модел "Суперб" с рег. № СВ 6519 МКН, със скорост 81 км/ч при максимално допустима скорост за населено място до 50 км/ч.
Нарушението е установено посредством заснемане на автомобила от функциониращо автоматизирано техническо средство. Попълнена е декларация по чл. 188 от ЗДвП от 22.06.2022 г. Предвид установени предходни нарушения, санкционирани с електронни фишове, нарушението е квалифицирано като системно, за което срещу водача е съставен АУАН серия GA № 612167 от 29.06.2022 г., в който на деянието е дадена правна квалификация по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Въз основа на АУАН и констатациите в него е издадено процесното наказателно постановление, с което е ангажирана административнонаказателната отговорност на Х. на основание чл. 182, ал. 5 вр. ал. 1, т. 4 от ЗДвП.
Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът е приел от правна страна, че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до опорочаване на административнонаказателното производство. Въззивният съд е приел, че констатациите в наказателното постановление съответстват на действителното положение и от събраните доказателства се установява, че Х. е управлявал МПС със скорост 81 км/ч при максимално допустима скорост за населено място до 50 км/ч, установено по безспорен начин чрез автоматизирано техническо средство.
Изложил е доводи, че нарушението правилно е квалифицирано като системно предвид издадените на Х. два електронни фиша в рамките на една година. По изложените съображения е потвърдил оспореното пред него наказателно постановление, като законосъобразно.
Tака постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.
Съгласно чл. 63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд, на основанията предвидени в НПК, по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.
В случаят, съдебното решение е съобразено с указанията на материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът е обсъдил в пълнота относимите към АНП факти и обстоятелства, като изложените мотиви относно ангажирането на административнонаказателната отговорност на касатора се споделят и от настоящия касационен състав.
Съгласно чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП, водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място с превишение от 31 до 40 км. /ч., се наказва с глоба 400 лв.
Когато нарушението по ал. 1, т. 4 е системно, водачът се наказва с предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 6 месеца – чл. 182, ал. 5 ЗДвП.
Съгласно
§ 6, т. 62 ДР на ЗДвП, "системно" е нарушението, извършено три или повече пъти в едногодишен срок от влизането в сила на първото наказателно постановление или на първия електронен фиш, с който на нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение.
Обосновано от представените по делото доказателства районният съд е приел, че са изпълнени условията процесното нарушение да се квалифицира като "системно" по смисъла на § 6, т. 62 ДР на ЗДвП и да се санкционира по чл. 182, ал. 5 ЗДвП, т. к. е безспорно установено, че срещу Х. са съставени: 1 ЕФ Серия К № 4967274 - за нарушение на чл. 21, ал. 1, извършено на 13.06.2021 г., както и 2. ЕФ Серия К № 5294660 - за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. чл. 21, ал.1, извършено на 25.09.2021 г. Двата електронни фиша са връчени на една и съща дата – 12.10.2021 г. и са влезли в сила на 27.10.2021 г.
Противно на оплакванията в жалбата, по преписката са приложени и двата електронни фиша, в които са отразени датите на съставяне, датите на връчване и на влизането им сила. Към първия от тях е приложена справка от системата АИС АНД, извлечени от служител на Сектор "Пътна полиция" ОДМВР-Ямбол, както и платежно нареждане, видно от което същият е заплатен.
Неоснователно с касационната жалба се твърди, че връчването на фишовете не е безспорно установено, т. к. тези данни са установени от извършената служебна заверка с дата на връчване и влизане в сила от длъжностни лица при ОДМВР – Ямбол и ОДМВР – Варна, която напълно съответства на данните от от АИС АНД, както и на приложената справка за нарушите/водач, в която също е отбелязано, че електронните фишове са платени. В тази връзка от страна на жалбоподателя не са ангажирани нито твърдения, нито доказателства за тяхното опровергаване.
Процесното нарушение е извършено и установено на 16.05.2022 г., т. е в едногодишен срок от влизане в сила на посочените фишове, поради което правилно е санкционирано като системно чл. 182, ал. 5 ЗДвП. Доколкото в случая санкционната разпоредба предвижда кумулативното налагане на глоба и на наказание лишаване от право да се управлява МПС, по арг. чл. 189, ал. 4 ЗДвП правилно административнонаказателното производство е проведено по общия ред – със съставянето на АУАН и издаване на НП.
При правилно изяснена фактическа обстановка, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, като изложените в същия аргументи за законосъобразност на оспореното НП се споделят изцяло от касационната инстанция и не следва да бъдат преповтаряни.
С оглед изложеното, не се установиха наведените касационни основания за отмяна на оспореното решение, поради което то следва да бъде оставено в сила, като валидно, допустимо и правилно.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. І от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН,
XIV касационен състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 383/27.04.2023 г. на Районен съд – Бургас по а.н.д. № 232/2023 г., с което е потвърдено наказателно постановление № 22-0769-002387 от 16.09.2022 г. на началник група към ОД на МВР – Бургас, сектор "Пътна полиция", с което за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, на основание чл.
182, ал. 5 във връзка с ал. 1, т. 4 от ЗДвП на С.П.Х., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 800 лв. и е лишен от право да управлява МПС за 6 месеца.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: