Протокол № 40 от 23.04.2024, Районен съд - Мадан

ПРОТОКОЛ

№ 40 гр. гр.Мадан, 22.04.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Славка Кабасанова при участието на секретаря Милка Ас. Митева

Сложи за разглеждане докладваното от Славка Кабасанова Наказателно дело частен характер № 20235430200081 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 13:00 часа се явиха:

ЧАСТНИЯТ ТЪЖИТЕЛ Г. В. П., редовно и своевременно призован, се явява лично.

ПОДСЪДИМАТА З. В. К., редовно и своевременно призована, се явява лично и със защитника си адв. С. - надлежно упълномощен отпреди.

СВИДЕТЕЛКАТА Л. В. М., редовно и своевременно призована, се явява лично.

ЯВЯВА се и водената от подсъдимата свидетелка Ж. К.. Същата е извън съдебната зала.

Частният тъжител Г. П. : Да се даде ход на делото.

Адв. С.: Моля да се даде ход на делото.

Съдът счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото и затова

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпилите документи по делото:

От ДСП-З., отдел „Закрила на детето“ социален доклад вх. № 537/16.02.2024 г. на РС-М., ведно с протокол от проведена среща в" *********“ - гр.З. от 07.02.2024 г.

1

От адв. С. молба вх. № 749/05.03.2024 г. за отмяна на наложената глоба, ведно с писмени доказателства.

От частния тъжител Г. В. П. молба вх. № 1065/27.03.2024 г. на РС-М., ведно с писмени доказателства, като съдът предоставя на адв. С. копие от молбата, ведно с приложенията.

От адв. А. С. молба вх. № 1361/22.04.2024 г., ведно с писмени доказателства.

Частният тъжител Г. П. : Да се пристъпи към разпит на свидетелките.

Адв. С.: Тези документи, които са представени, тъй като аз се опитах и разпечатах протокола с който представихме доказателства, понеже е обезличен протокола от 27.11.2023 г., аз не мога да разбера дали са приети. Аз имам искания. Това което съм представил по ел. поща ги имам и тука. Не се противопоставям да се пристъпи към разпит на свидетелките.

Сне се самоличността на свидетелката М. както следва:

Л. В. М. – ***** години, българка, българска гражданка, разведена, неосъждана, с адрес: гр. М., ул.“*****“ № **, ет. *, ап. *, сестра на подсъдимата.

На свидетелка се разясни правото по чл.119 от НПК да откаже да свидетелства, но същата заяви, че желае да свидетелства.

На свидетелката се разясни наказателната отговорност по чл.290 от НК. Свидетелката обеща да говори истината.

Свидетелката Л. М.: Моят племенник В. П. е на 12 години и живее в с.

С., ул.“*****“ № **, в къщата на моите родители, имат етаж в който живеят с майка му. З. премести детето след завършване на четвърти клас. След като си дойдоха от П., той беше в първи клас, живяха при мен, втория срок ги взех при мен и записахме В. в М. в СОУ „******“ гр.М., да учи тук. Ще Ви кажа и причините, защо са се преместили. Причината, за която са се преместили е, че Г. П. многократно е нанасял побой върху майката и В. има оплакване, че и той е бил бит. Не им е давал да стават рано сутринта за училище, защото детето трябва да се подготви рано, 07-07.30 часа да тръгнат за училище, а той не им е позволявал рано да стават, с преттекста, че им се пречи. Детето ми е казвало, аз съм се обаждала многократно на З., виждала съм я със синини, декември месец беше цяла в синини, има и изкарано медицинско за това.

2

Беше си дошла от П. цялата със синини, това е нечовешко. Чували сме се по телефона и разговаряли и когато дойдоха тука в М. и сме ходили и в П..

Бащата употребява алкохол. Има съставени актове за алкохол. Кара и употребява алкохол за съжаление. Дори и тука в М. като е идвал на срещи, е идвал пиян и тука му е съставен протокол за употреба на алкохол. Моля да проверите, хубаво е да му проверите досието. Тука дори в М., на тяхна среща съм била, във „*****“ на 21.11.2020 г. Г. дойде на среща с детето и удари шамар на З. пред мен в заведението. Детето така се изплаши, че се мушна под масата. Причината явно за да я удари, е следната – З. каза на Г.: „Г., ти днеска имаш рожденик“, като визира другото дете на Г., от друга жена, който се казва А. Г. П.. Ние за него разбрахме чак януари месец, когато дойдоха в М.

Другата жена издирила З. по телефона от фейсбука и така са направили връзката с нея. Изпратила дори и акт за раждане, в който пишеше нейното име, а той казваше, че единственото му дете е В.. В. ми е споделял доста случаи, когато Г. е удрял майка му, избил й е зъбите, краката й са изгорени на радиатора, за което пак има изкарано медицинско. Разбрах за тези синини и белези на 23.12.2018 г., когато бяхме поканили З. да дойде в с. С., но тя не успя да дойде, по телефона плачеше и ми каза, че Г. я е пребил и не може да дойде. Това всичко се е случвало пред детето. След това З. дойде в с. С., когато бяха в отпуска вече. З. дойде цялата със синини и по краката имаше следи от белези и от синини. Белезите по краката са от радиатора, по ръцете, по гърба, не можеше да мръдне. Детето е останало в Пловдив. След това З. плака и тъжа за детето две седмица в къщи. След това си отиде в П. при детето и си го взе обратно с нея. След това дойдоха при мен и така се озоваха В. и З. в М. В. като дойде в М. ми сподели, това всичко, което се е случило в П. В. ми обясни за побоя, как ги е бил, как не им е давал да отиват на училище. В. разказа, когато е отишъл да се гушне при майка му и баща му с един удар ги е повалил и двамата. Има и други случаи. Всичко това съм го разбрала от В. и съм видяла на З. следите. И от сестра ми съм разбрала, когато беше на село, по телефона сме се чували с нея и се чуваме до сега. З. е завела дело за домашно насилие и мисля, че Г. беше осъден в П. за домашно насилие. Аз мисля, че сега е делото за домашно насилие от Г.. Но тя си гледа детето, води го на училище, грижи се цялостно за него, тя е грижовна майка и изцяло е отдадена на грижите за детето. Г. постоянно води някакви дела, той не мисли, че детето има нужда не от такива неща - не от ходене по съдилища.

3

Той не знае, кой номер маратонки носи детето, ако го попитаме, няма да знае.

Аз знам кой номер носи. З. беше осъдена с лъжлива свидетелка, която твърдяла, че правила среща с Г. и родителите му в заведение „*********“, което е в близост до нашето училище, където работя, а това заведение не работи от 15 години и е хубаво да се провери, има катинар. Г. П. е идвал да си вижда детето. Идвал е при мен, на моя адрес, вратата винаги сме я отваряли, но детето категорично отказва. Аз съм свидетел лично. При мен З. с детето живя от януари 2019 до преди две години, когато В. беше завършил четвърти клас. От тогава отидоха в с. С. Всеки път когато Г. и детето са имали определени срещи от съда, Г. е идвал у нас, но не всеки път, не на всяка дата.

Отваряли сме вратата, но детето е отказвало. Детето никога не е пожелало да правят среща. Аз съм го питала: „В., защо не искаш да се срещаш с баща ти“ и той ми отговори: „като ги видя, изтръпвам“ и казва, че не му се яде бой от баща му. В. не иска да ходи. В. за това за П. го е споделял тогава ,когато си бяха дошли от П. и сега да го питате, със сигурност ще каже същото.

Родителските права бяха предоставени първо на З., след това Г. завел дело и родителските права ги е взел той. Записал детето в П. да учи, без В. и З. да знаят и го преместил на адрес в П., на някакъв друг етаж, но не и на който живеят те. На 11 август 2023 г. дойдоха при мен съдебен изпълнител, полиция, те бяха много хора, аз дори се изплаших. Дойдоха няколко човека от съда, полиция, дойдоха да търсят В. и З. и аз им казах, че не знам къде са, а знам, че имаха среща тука в М., В. със ДСИ. Звънях на З. по телефона за да попитам къде са, но тя не вдигна телефона веднага. След определено време е видяла, че съм й звъняла и ми каза, че са тука в съда при ДСИ, и ги попитах:

„защо дойдохте по-късно“. Исках да говоря с В., да го чуя как е и В. ми каза, че не е искал да се облече и, че не иска да отива да се среща и да отива при баща си в П.. На всички дати, които са били определени от съдия-изпълнител, В. и З. са ходили. Като една от датите е 30 юни 2023 г., тази дата съм я запомнила, защото аз бях с ученици в Пловдив на екскурзия и знаех, че ще имат среща. Обадих се на З. да се чуем и исках да се чуя и с В. Каза, че толкова се радва, че е завършил с отличен успех. Каза, че е разпитван при ДСИ и е отказал ходенето в П. Заради ковида е удължен срока в училище, затова децата свършват на 30 юни, а не на 16 юни 2023 г., това го казвам във връзка с това че, детето е трябвало да отиде при ДСИ на 30, но трябвало да се предаде детето на 16 юни. За друга дата, която е идвал ЧСИ на 13 февруари 4

2021 г. в дома ми обяснявам следното: Тогава дойде ЧСИ и детето отказа да пътува за П. и да прави срещи с баща му. На същата дата Г. ме заплаши мен, че ще ме пребие, пред свидетели, имам свидетели - двама полицаи и още един човек. Единият полицай е С. Б. и още един полицай, на който не му знам името, бяха пред къщи.

Съдът направи забележка на присъстващия в залата В. П., разпитан като свидетел по делото в предходно с.з., да не се обажда по време на разпита на свидетелката М. и му УКАЗА, че при повторно нарушаване на реда в залата, ще му наложи глоба и ще го изведе от залата.

Свидетелката Л. М.: След предоставянето на родителските права на бащата, З. не е спирала В. за срещи с Г., а дори го е водила за срещи, където е било нужно, при ДСИ. Тя не е спирала детето да отиде при бащата, но детето не желае. Единият път му беше събрала раничка с дрешки и я беше взела с нея, но детето не желае да ходи. В. е притеснен преди да отиде при ДСИ и след като ходи, плаче и не желае да ходи. Детето ни е споделяло, че му е неприятно да ходи при ДСИ, защото многократно е казвал, че не иска и пак го карат да ходи и, че не желае да пътува за П. при баща си. Днес не съм имала време да говоря с детето и затова не мога да отговоря на въпроса на Г.

П.: „дали днес детето е било притеснено да дойде в съда. Знам, че днес се гледа наказателно дело, но дали е за домашно насилие или не, не знам точно за какво е. На 10 април 2024 г. бях на делото в гр.З. Видях племенника си В., бяхме заедно в съда. Аз бях отвънка на пейката в РС З., като вънка бяха родителите на Г. и двама адвокати и социален работник, аз я виждам за първи път - жената В., която когато излезна от разпит от съдебна зала, се обърна към родителите на Г. и каза: „ние продължаваме“, но не знам за какво и им пожела да са живи и здрави. Детето беше там на пейката, до мен. Социалният работник не каза довиждане нито на мен, нито на В. Аз разбрах името и длъжността на жената от моя племенник В. Когато е бил доведен за разпит при ДСИ М., тя е заплашила с глоба 5000 лева и шест месеца затвор З., затова, че не е предала детето. Но как да го предаде, при условие, че детето не желае, тя - З. не го е спряла. Аз доколкото знам, тя не си сменя адреса в М., защото от съда нямала право три години да си сменя адреса. Бяха я осъдили на „Пробация“ и мисля, че някъде там прочетох от нейните документи, че нямала право да си сменя адреса и затова не си е сменила адреса. Детето също се водеше на моя адрес, защото апартамента е лично мой бях им дала право 5 да живеят при мен. Аз не я спирам да си смени адреса, ако желае може да си го смени.

Въпрос на адв. С.: Вие знаете ли какво е „Пробация“ ? А вие като гражданин знаете ли, дали адреса може да бъде сменен на друго място, както ви каза съда, знаехте ли или сега го разбрахте тука в съда.? Знаехте ли дали може да бъде променен при изтърпяване на наказание „Пробация“ от едно място на друго място адрес?

Свидетелката М.: Знам, че ходи да се подписва два пъти в седмица. Аз не знам дали може да се променя адреса или не, но щом съдът е казал, че не може, значи не може. Аз това съм разбирала и затова така отговорих на съда.

Освободи се свидетелката М..

Сне се самоличността на водената от подсъдимата свидетелка както следва:

Ж. М. К. – ***** години, българка, българска гражданка, вдовица, неосъждана, с адрес: с. С., общ. З., ул.“*******“, № **, майка на подсъдимата.

На свидетелката се разясни правото по чл.119 от НПК да откаже да свидетелства, но същата заяви, че желае да свидетелства.

На свидетелката се разясни наказателната отговорност по чл.290 от НК. Свидетелката обеща да говори истината.