Определение № 704 от 05.03.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 704 гр. София, 05.03.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Анна Ненова

Татяна Костадинова като разгледа докладваното от Анна Ненова Касационно търговско дело № 20248002902114 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Водоснабдяване и канализация П“ ЕООД срещу решение № 722 от 07.02.2024г. по в.гр.д. № 1013/2022г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 20188718 от 21.09.2021г. по гр.д. № 42308/2020г. на Софийски районен съд. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от касатора срещу „Електрохолд Трейд“ ЕАД (с предходно наименование „ЧЕЗ Трейд България“ ЕАД) искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 21 961. 46 лева, надплатена без основание цена за доставка (продажба) на електрическа енергия за периода от 01.01.2020г. до 31.01.2020г., със законната лихва за забава от 01.06.2020г. до окончателното плащане, както и 390. 43 лева изтекла лихва за времето от 30.03.2020г. до 01.06.2020г.

Оплакванията на касатора са, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано – касационни основания по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна.

Не са обсъдени всички събрани по делото доказателства и изложени доводи.

Изпълнението на първия сключен между страните договор от 28.12.2017г. е започнало от 01.02.2018г. и е продължило до 31.01.2019г., при което 1 следващият сключен договор (от 30.11.2018г.) е продължил действието си до 31.01.2020г. В подкрепа на тези обстоятелства са били представените доказателства - искане от 10.01.2018г. до „Електроразпределение Юг“ ЕАД за смяна на доставчик и координатор на балансираща група, информация на това дружество за регистрираната смяна и издадената от „Мост Енерджи“ АД, предишен доставчик на електрическа енергия, фактура

№

5000021415/31.01.2018г. Доказателствата не са били съобразени от въззивния съд.

Касаторът иска въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване, отменено и предявените искове – уважени.

Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК при постановяване на въззивното решение съдът се е произнесъл по обуславящ изхода на делото процесуалноправен въпрос, решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и на Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Формулираният въпрос е: „Следва ли съдът при постановяване на решението си да обсъди в тяхната взаимна връзка доказателствата, както и доводите и възраженията на страните, изпълнявайки задълженията си по чл.

235 от ГПК?“.

Според касатора въззивното решение е постановено в противоречие с Тълкувателно решение № 1/17.07.2001г. по гр.д. № 1/2001г. на ОСГК на ВКС, решение № 331 от 04.07.2011г. по гр.д. № 1649/2010г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 92 от 22.02.2011г. по гр.д. № 1863/2010г. на ВКС, ГК, ІV г.о. и решение № 411 от 27.10.2011г. по гр.д. № 1857/2010г. на ВКС, ГК, ІV г.о., в които на този въпрос е отговорено положително.

Въззивното решение, според касатора, е и очевидно неправилно.

От насрещната страна „Електрохолд Трейд“ ЕАД е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Обсъждат се заявените от касатора основания за допускане на 2 касационно обжалване, както и се излагат фактическите обстоятелства по спора.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването.

При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК не се установява основание за допускане на касационно обжалване, нито се установява вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение, за да бъде то допуснато до касация при условията на чл.

280, ал. 2 от ГПК.

С исковата си молба от 01.06.2020г. по делото касаторът-ищец е поискал връщане на сумата от 21 961. 46 лева, с твърдение, че е била недължимо платена по издадена от „ЧЕЗ Трейд България“ ЕАД фактура № 5000102776 от 31.01.2020г. за доставена електрическа енергия за периода от 01.01.2020г. до 31.01.2020г. Според дружеството определената за плащане с фактурата цена е била завишена и не е отговаряла на сключения между страните Договор за обществена поръчка № 1 от 30.11.2018г. Договорът е бил със срок на действие от 12 месеца (чл. 3.1) и този срок е изтекъл на 31.01.2020г. Това е, тъй като по сключен преди това аналогичен договор от 28.12.2017г. доставката е започнала на 01.02.2018г., а този договор също е бил със срок на действие 12 месеца. Т.е. действието му е продължило до 31.01.2019г., а на договора от 30.11.2018г. – от 01.02.2019г. до 31.01.2020г.

Сумата от 21 961. 46 лева надхвърля размера на договорената в Договор за обществена поръчка № 1 от 30.11.2018г. цена.

Поискано е било присъждане и на законна лихва за забава, считано от 30.03.2020г., датата на поканата за връщане на надплатената сума. До 01.06.2020г., датата на исковата молба, са били претендирани 390. 43 лева лихви.

3

С подаден отговор ответникът е оспорил предявените искове основно по съображения, че договорът за обществена поръчка от 30.11.2018г. е влязъл в сила от 01.01.2019г., когато е било потвърждението за първия график на доставка. Той е обвързвал страните до 31.12.2019г. Това е отразено в издадените от дружеството фактури. След изтичане на срока на договора от 2018г. нов договор между страните не е бил сключен. Така отношенията са се уреждали по реда на чл. 62, ал. 6 от Правилата за търговия с електрическа енергия. Клиентът е поел своя дял за разпределение на небалансите в балансиращата група, откъдето е идвала и разликата в цената на доставената електрическа енергия.

В хода на първоинстанционното производство са били събрани писмени доказателства. Прието е било също заключение на съдебна икономическа експертиза (основно и допълнително заключение).

С решение № 20188718 от 21.09.2021г. по гр.д. № 42308/2020г. на Софийски районен съд предявените искове са били отхвърлени изцяло.

Съдът е приел за установено, че на 28.12.2017г., след проведена открита процедура за възлагане на обществена поръчка, между страните е бил сключен договор с предмет „Доставка на електрическа енергия и координатор на балансираща група за нуждите на „ВиК-П“ ЕООД гр. Панагюрище за обекти, присъединени на ниско и средно напрежение със стандартизирани товарови профили и дистанционно отчитане на консумираната електрическа енергия“.

Съгласно договора изпълнителят е приел да извършва доставка на определени количества нетна активна електрическа енергия на цена, в размера и при условията, уговорени в договора, както и да регистрира възложителя като участник в стандартна балансираща група, на която изпълнителя е координатор. Според клаузата на т. 3, раздел І, договорът се е сключвал за срок от 12 месеца и е влизал в сила от датата на регистрация на първия регистриран график за доставка. В цената се е включвала единствено цената за доставка на нетна активна енергия, без са се начисляват суми за излишък и недостиг (в случаи на небаланс) и без да се заплаща такса за участие в балансираща група. Цената на доставената енергия е била 77.11 лв./ 1 MWh.

Първата доставка по договора от 2017г. е била за месец януари 2018г. и срокът на този договор е изтекъл с изтичането на месец декември 2018г. Поконкретно за период на доставка от 01.01.2018г. до 31.01.2018г. са били 4 издадени фактура № 5000051823 и фактура № 5000050497 от 31.01.2018г.

Фактури са били издадени и за останалите месеци до края на 2018г.

На 30.11.2018г. страните са сключили следващ Договор за обществена поръчка № 1/30.11.2018г. с идентични клаузи относно доставката на активна нетна електрическа енергия, при възнаграждение за доставка на един MWh електрическа енергия за средно и ниско напрежение в размер на 85. 31 лв. без ДДС. Съгласно т. 3.1 от раздел ІІІ на договора, той е влизал в сила от датата на потвърждение на първия график на доставка, и се е сключвал за срок от 12 месеца. Първата фактурирана сума по този договор е била за период от 01.01.2019г. до 31.12.2019г., а в последната – за период от 01.12.2019г. до 31.12.2019г. Т.е. срокът на договора е изтекъл в края на месец декември 2019г.

По отношение на ищеца не е имало индивидуален график на доставка.

Графикът се е подавал кумулативно за всички клиенти на средно и ниско напрежение. В този смисъл е било писмо вх. № 25011891/21.01.2021г. на Електроенергиен системен оператор. Обект „Водоснабдяване и канализация – П“ ЕООД е бил регистриран като непряк член в стандартна балансираща група на „ЧЕЗ Трейд България“ ЕАД на 01.01.2017г., като за тези обекти не са се известявали графици в системата MMS.

За периода от 01.01.2020г. до 31.01.2020г. отново е била извършена доставка на електрическа енергия, но при фактурирана от „ЧЕЗ Трейд България“ ЕАД сума на доставката за продадена енергия 45 667. 33 лева без ДДС по единична цена от 154. 83 лв. (фактура № 5000102776 от 31.01.2020г.).

Сумата по фактурата (с начислени такси, ДДС и акциз) е била платена от ищеца, макар при направени от него възражения за приложимост на цената по сключения през 2018г. договор. Според първоинстанционния съд плащането по фактурата от 31.01.2020г. не е било без основание, тъй като страните не са били обвързани от договора от 30.11.2018г. Приложими са били ПТЕЕ, приети от КЕВР. Ищецът не е направил възражения относно количествата на доставена електрическа енергия и единичната цена по фактурата, съответно на ПТЕЕ. Плащането, направено от ищеца на ответника по фактура № 5000102776 от 31.01.2020г., е за направена доставка.

Като акцесорен, за неоснователен е бил приет и искът за обезщетение за забава. Той предполага да е налице главен дълг.

5

Също съгласно мотивите на първоинстанционния съд, ищецът е поискал смяна на доставчика на електрическа енергия и координатор на балансираща група, считано от 01.02.2018г. и тази смяна е била регистрирана от 01.02.2018г. от „Електроразпределение Юг“ ЕАД. Но само по себе си това не доказва, че за месец януари 2018г. от ответника не е била доставена електрическа енергия.

Преди сключването на договора от 28.12.2017г. с „ЧЕЗ Трейд България“ ЕАД касаторът – ищец е имал сключен договор за доставка на електрическа енергия с „Мост Енерджи“ АД (от 2016г.). От това дружество е била издадена фактура № 5000021415/31.01.2018г. за доставена активна енергия с посочена дата на възникване на данъчното събитие 31.01.2018г. и дата на падеж за плащане – 07.03.2018г., но не е имало посочен период на доставката. Така, според състава на Софийски районен съд, не е ясно за кое задължение на ищеца като възложител по договора от 2016г. с „Мост Енерджи“ АД е била издадена фактурата, съответно че тя касае месец януари 2018г.

Фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд са били споделени изцяло от Софийски градски съд, препратил към мотивите на първоинстанционното решение.

С оглед тези изложени обстоятелства, поставеният от касатора процесуалноправен въпрос относно задължението на въззивния съд да мотивира решението си, отговаря на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 от ГПК. Въпросът е част от правния спор и е обуславил изводите на въззивния съд (т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС). Съгласно заявеното в касационната жалба, въззивният съд не е обсъдил искането на касатора от 10.01.2018г. до „Електроразпределение Юг“ ЕАД за смяна на доставчик и координатор на балансираща група, информацията от това дружество за регистрираната смяна, както и издадената от „Мост Енерджи“ АД, предишен доставчик на електрическа енергия, фактура № 5000021415/31.01.2018г. Поради това е направен необоснован извод, че договорът от 30.11.2018г. е продължил действието си до 31.12.2021г., а не до 31.01.2020г., каквито са твърденията на касатора – ищец.