Решение № 456 от 16.12.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 456 гр. Пловдив, 16.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. Стоянова като разгледа докладваното от Станислав П. Г.ев Въззивно търговско дело № 20245001000537 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба вх. № 19218/04.06.2024 г. от ЗД „Б.И." АД, ЕИК ..... против решение № 232/20.05.2024 г., поправено с решение № 358/13.09.2024 г., постановени по т. д. № 379/2022 г. по описа на ОС-Пловдив в частта, с която е осъдено ЗД „Б.И." АД, ЕИК ..... да заплати на С. Г. К. ЕГН ********** и на А. А. К. ЕГН ********** сумите над размера от 70 000.00 лева на всеки до присъдения размер от 140 000.00 лева на всеки, представляващи обезщетения за неимуществени вреди (болки и страдания) от внезапната смърт на техния син Г. К., настъпила в резултат на ПТП на 02.05.2021 г., ведно със законната лихва от 10.06.2021 г. до окончателното изплащане, както и в частта за разноските.

Жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното решение в частта над присъдените 70 000.00 лева на всеки ищец до присъдения размер от 140 000.00 лева на всеки ищец и да отхвърли исковете в тази част. Претендира разноски.

Ответниците считат, че жалбата е неоснователна. Претендират разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Обективно съединени искове с правна квалификация чл. 432, ал. 1, чл. 498, ал. 3 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.

1

Предявени от С. Г. К. ЕГН ********** от гр. С.“ № 25 и от А. А. К. ЕГН ********** от с. К.“ № 6 против ЗД „Б.И." АД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр. С.“ № 87.

Ищците молят съда да постанови решение, с което да осъди ответника да им заплати сумата от по 140 000.00 лева на всеки, представляващи обезщетения за неимуществени вреди (болки и страдания) от внезапната смърт на техния син Г. К., настъпила в резултат на ПТП на 02.05.2021 г., ведно със законната лихва от 10.06.2021 г. до окончателното изплащане. Претендират разноски.

Ответникът не признава исковете. Претендира разноски.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта - в обжалваната му част, както и за нарушение на императивни материалноправни норми (ТР № 1/09.12.2013 г., постановено по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС). По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

В рамките на тази проверка, настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не се констатира нарушение на императивни материалноправни норми.

В исковата молба се твърди, че на 02.05.2021 г., при управление на лек автомобил „Б., И.Д. е нарушил правилата за движение по пътищата, като се е движел с несъобразена скорост с конкретната пътна обстановка и е навлязъл в лентата за насрещно движение и не е могъл да се върне безпрепятствено в напусната лента, поради което е причинил ПТП, при което е настъпила смъртта на Г. А.ов К..

Видно от присъда 61/03.10.2022 г., постановена по НОХД 20225300201007 по описа на ОС – Пловдив, влязла в сила на 11.01.2024 г. (л. 314 – 315 от делото на ОС), И.А.Д. е признат за виновен в това, че на 02.05.2021 г., на главен път II-86 /пътя гр. П., движейки се в посока запад – изток, в зоната на километър 9+400, при управление на лек автомобил „Б. е нарушил правилата за движение, а именно чл. 42, ал. 2,т. 2 от ЗДвП и чл. 43, т. 4 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на Н.И.И., Г. А.ов К. и Р.Р.У., което съставлява престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. 1-во и предл. 5-то, б. „б“, предл. 2-ро във връзка с ал.

1, б. в“„ във връзка с чл. 342, ал. 1, предл. 3-то от НК, като деянието е извършено в пияно състояние – с концентрация на алкохол в кръвта 2.17 промила.

Налице е хипотезата на чл. 300 от ГПК. Следователно са установени: деецът, деянието (процесното ПТП), неговата противоправност, причиняването на вреди и причинната връзка, както и вината.

В исковата молба е посочено, че ищците са родители на Г. А.ов К.. Това твърдение не е спорно и се доказва от представения препис от удостоверение за родствени връзки № ГРАО003782/05.10.2021 г. (л. 40 от делото на ОС.

Според заключението на комплексната експертиза (л. 194 – 220 от делото на ОС), на Г. К. са причинени множество травматични увреждания: лицева травма – счупване на лицеви кости, кръвонасядане, охлузвания и разкъсно-контузна рана по главата; гръдна 2 травма – кръвоизлив в гръдната кухина, кръв в бронхите, разкъсвания на аортната дъга, контузия на бял дроб, кръвонасядане на средостението, счупване на гръдната кост, счупване на лявата лопатка, счупване на ребра и охлузвания по кожата на гръдния кош; травма на опорно-двигателния апарат – счупване на дясната бедрена кост, на костите на дясната подбедрица, на поясни прешлени, травматични увреди на тъканите в двете коленни стави, охлузване и разкъсно-контузна рана по лявата длан и охлузвания по дясната длан. Смъртта е настъпила в резултат на кръвозагуба от тежка гръдна травма. Разкъсванията на аортата представляват остро увреждане, което води до смърт, които са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП на 02.05.2021 г.

Видно от заключението на психологичната експертиза (л. 279 – 300 от делото на ОС), на ищците са причинени психически травми от смъртта на сина им, които не са преодолели и към настоящия момент и все още са в етапа на депресията. Настъпилите значителни негативни промени в психоемоционалното състояние на ищците са довели до трайни промени в поведението, в личните взаимоотношения и в социалното функциониране.

Видно от справка (л. 132 от делото на ОС), лек автомобил с рег. № „Б. е имал действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ към датата на ПТП (02.05.2021 г.), сключена с ответника.

Видно от молба – претенция вх. № ОК549097/10.06.2021 г. по описа на „Б.И.“ АД, ищците С. К. и А. К. са сезирали застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение за настъпилите вреди от смъртта на сина им Г. К. при ПТП на 02.05.2021 г.

Следователно е изпълнена процедурата по чл. 380 от КЗ.

Няма твърдения или доказателства за плащане на обезщетения.

Налага се общият извод, че е осъществено пълно и главно доказване на елементите от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД по отношение на прекия причинител: действие, противоправност, вреди, причинна връзка и вина.

Ето защо и на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ следва да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, като същият бъде осъден да заплати обезщетение за причинените неимуществени вреди.

Спорен е техният размер.

Както вече беше посочено ищците са родители на загиналото лице. Извън нормалното разбиране за човешките отношения е родители да погребат дете. Няма житейска или правна сила, която да възмезди родители за смъртта на дете, независимо от неговата възраст. Тази загуба е за цял живот и е свързана с постоянни негативни изживявания, с които може и да се свикне, но не могат да бъдат преодолени.

Видно от заключението на психологичната експертиза (л. 279 – 300 от делото на ОС), което не е оспорено от страните, към момента на изследването ищците са ориентирани всестранно, апсихотични са, без затруднения в логико-абстрактните операции, с нормална 3 способност за вербализиране на преживяванията, без данни за разстройство в отделните сфери на психичната дейност, без данни за психопатологична симптоматика, възприятнопредставни нарушения. За ищците смъртта на сина им Г. К. е преживяно тежко травматично събитие и при двамата се наблюдават симптоми на посттравматично стресово разстройство, което се проявява като реакция на психологически травматично събитие. Установява се наличие на повтарящи се спомени, сънища, мисли, свързани със смъртта на сина им. Имат склонност към избягване на дейности, които им напомнят за травматично събитие и се опитват да избегнат мисли, чувства, разговори, свързани с него. Има усещане за изключване от другите, липса на радост, загуба на интерес към дейности, които са предизвиквали радост преди. Установява се повишена тревожност и чувство за вина, прекомерно напрежение, лесна ранимост, страх. Налични са проблеми със съня и чувство за емоционално претоварване. Има отдръпване от социални дейности. Установява се наличие на средна към тежка депресия. Към настоящия момент ищците не са преодолели психическата травма от смъртта на сина си и все още са в етапа на депресията. Настъпилите значителни негативни промени в психоемоционалното състояние на ищците са довели до трайни промени в поведението, в личните взаимоотношения и в социалното функциониране.

Според показанията на свидетел Б.П. (л. 225 – 226 от делото на ОС), той познава ищците и починалия Г. К. и често се срещали. Г. К. дълго време работил в Германия, но две години и половина преди настъпването на ПТП се върнал в България и живеел с родителите си в общо домакинство в с. К.. В семейството се уважавали, разбирали, не е имало конфликти. Г. помагал на родителите си, подарил автомобил на баща си. Свидетелят П. присъствал на погребението на Г.. Ищците страдали, плачели. След смъртта на Г. животът на родителите му се променил – плачат, скърбят, не са успели да преодолеят шока, в който са изпаднали след смъртта на сина си, не пускат телевизор, в къщата им не се говори. Ищцата излиза от дома си само да пазарува, а ищецът е съсредоточил ежедневието си в полагане на грижи за двора, като и двамата са ограничили социалните си контакти.

Безспорно смъртта на Г. А.ов К. (на 36 години) е причинила мъки и страдания на родителите, от които С. е на 69 години, а А. е на 70 години.

Изключително тежко е, ако въобще е възможно за един родител да преживее своето дете и да стане свидетел на неговата смърт. При определяне на размера на обезщетението съдът съобрази обективни и доказани по делото факти: възрастта на починалия, в която човек е изключително активен и трудоспособен, възрастта на ищците, близките им отношения с починалия, невъзвратимостта на загубата, психическите проблеми и тяхната продължителност (включително и към настоящия момент), довели до трайни промени в поведението, в личните взаимоотношения и в социалното функциониране на ищците.

Неимуществените вреди от загубата на дете са неизмерими с пари – какъвто и размер на обезщетение да бъде определен, той няма да компенсира вредата. Размерът на обезщетението не е стойността на човешкия живот, нито оценява загубата на ищците. За целите на реализиране на отговорността следва да бъде определен размер, съобразен с 4 критерия за справедливост. Този критерий освен обективно установените по делото факти, включва и обществената мяра за справедливост, произтичаща от конкретните икономически условия.

Ето защо и при приложението на чл. 162 от ГПК и чл. 52 от ЗЗД, въззивният съд намира, че сумата от по 200 000.00 лева на всеки ищец е най-справедлив общ паричен еквивалент на интензитета на причинените им неимуществени вреди.

Ответникът прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на загиналия, тъй като същият е бил без правилно поставен предпазен колан и се е качил при пиян водач, с когото цял ден са употребявали алкохол – отговор на исковата молба (л. 67 от делото на ОС).

В разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от Закон за задълженията и договорите (ЗЗД) е предвидена възможност за намаляване на обезщетението за вреди от деликт, но намаляването на обезщетението е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване по смисъла на закона, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал виновно. Приложението на посоченото правило е обусловено от наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия, с което обективно е създал предпоставки или възможности за настъпване на увреждането, т. е. в хипотеза, когато е налице причинна връзка между действията или бездействията на пострадалия и вредоносния резултат.