Определение № 1192 от 13.03.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1192 гр. София, 13.03.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГО 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емил Томов

Членове:

Драгомир Драгнев

Невин Шакирова като разгледа докладваното от Невин Шакирова Касационно гражданско дело № 20248002103847 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество, чрез процесуален представител главен инспектор А. Д. против решение № 113/12.07.2024г., постановено по в.гр.д. № 192/2024г. по описа на Апелативен съд – Варна.

С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционно решение № 30 от 05.03.2024г. постановено по гр.д. № 86/2022г. по описа на Окръжен съд – Силистра, допълнено с решение № 54 от 29.03.2024г. по същото дело, с което на основание чл. 153, ал.

1 вр. чл. 141 от ЗОНПИ са отхвърлени предявените от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество против Е. Е. А. с ЕГН [ЕГН] и Е. Е. М. с ЕГН [ЕГН] искове за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, както следва:

1/ на основание чл. 142, ал. 2, т. 5 вр. чл. 141 вр. чл. 149 от ЗОНПИ от Е. Е. М. – недвижими имоти, находящи се в [населено място], общ. Г., обл. С. на [улица], а именно:

- дворно място с площ от 1190 кв.м., представляващо УПИ № ....., в кв. 17 по плана на [населено място], одобрен със Заповед № 3652/05.07.1955г., ведно с построената в него едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 67 кв.м., при граници и съседи за дворното място по скица: улици от две страни, УПИ № ..........., УПИ № ........... и УПИ № .............;

- дворно място с площ от 714 кв.м., представляващо УПИ № ................, в кв. 17 по плана на [населено място], одобрен със Заповед № 3652/05.07.1955 г., при граници и съседи за имота по скица: улица, УПИ № ........., УПИ № ..................., УПИ № .............. и УПИ № ....................

1 лек автомобил, марка „Сеат“, модел „Т.“, рег. [рег.номер на МПС] , рама № VSSZZZ1MZ4R076285, двигател № ARL080812, дата на първа регистрация 20.12.2003г., за придобиването на които не е установен законен източник.

2/ на основание чл. 142, ал. 2, т. 5 вр. чл. 141 вр. чл. 149 от ЗОНПИ от Е. Е. М. – на сумата от 11005.87 лева, представляваща крайно салдо по Спестовен влог в лева № 24503815, открит на 22.06.2017г., активен, с титуляр О. Е. Е. и с произход направени вноски на каса от Е. Е.

М., за които не е установен законен източник на средства.

В жалбата се поддържат касационни основания за неправилност на обжалваното решение поради нарушениe на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което е отправено искане да бъде допуснато до касационно обжалване и предявените искови претенции да бъдат уважени.

Касационният жалбоподател поддържа, че неправилно въззивният съд е определил размерът на несъответствието съпоставяйки единствено наличното имущество в началото на проверявания период и придобитите през същия активи, за да достигне до извод, че увеличението на установеното имущество в края на проверявания период в сравнение с това в началото на периода не надхвърля посочения в § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ размер от 150 000 лева за целия проверяван период. При този подход съдът не е отчел стойността на установения от СИЕ нетен доход, който изцяло е игнорирал като величина, която е следвало да съпостави със стойността на имуществото. Наред с това неправилно въззивният съд е изключил отчужденото имущество, като непреминало през патримониума на проверяваното лице, без да изследва с какви средства същото е придобито. Поддържа също, че съдът не е преценил значителното несъответствие с оглед нетния доход, в който се включват и разходите на проверяваното лице, а не простото съпоставяне единствено на наличното имущество в началото и в края на проверявания период. Като не е сторил това, съдът не е установил доказаното несъответствие, съгласно изискванията на закона – наличното имущество е на по-ниска стойност, тъй като част от него не е налично в края на проверявания период.

В писмен отговор на касационната жалба ответниците по касация Е. Е. А. и Е. Е. М., чрез процесуален представител адв. В. Х. изразяват становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Оспорват касационната жалба като неоснователна. Поддържат, че въззивното решение е постановено в съответствие с доказателствата по делото и при правилно прилагане на материалния и процесуален закон.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – ответник по делото с правен интерес от обжалване срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на съдържателните изисквания на чл. 284 от ГПК.

Приложено е изложение по чл. 280, ал. 1 от ГПК, с което са изпълнени условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК.

За да пристъпи към разглеждане на заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, съобрази следното:

2

Въззивният съд е приел за установени следните факти: ответницата Е. А. е била привлечена в качеството на обвиняема по ДП № 6518ЗМ-8/2020г. по описа на ОД на МВР - С., пр.пр. № 52/2020г. по описа на ОП - С., за това, че през периода от 30.04.2010г. до 30.04.2019г. в [населено място], обл. С., в условията на продължавано престъпление, е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери - 8009.12 лв., като не е подала в съответните годишни данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ за отчетните 2009 г. - 2018г., в нито един случай на получени в периода 165 броя дарения от различни лица, на стойност 87 055.63 лв. - престъпление по чл. 255, ал. 1, т. 1 вр. чл. 26 от НК, което попада в обхвата на чл. 108, ал. 1, т. 18 от ЗОНПИ. С Присъда № 260002 от 27.01.2021г. на Окръжен съд - Силистра, постановена по НОХД № 331/2020г., Е. Е. А. е призната за виновна по така повдигнатото обвинение и на основание чл. 255, ал. 1, т. 1 вр. чл. 26 от НК вр. чл. 373, ал. 2 от НПК вр. чл. 58а, ал. 1 от НК и чл. 66, ал.1 НК й е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, отложено за срок от три години и „глоба“ в размер на 500 лв.

На 01.06.2020г. ТД на КОНПИ – Варна е уведомена от СОП, че на 15.05.2020г. Е. Е. А. е била привлечена като обвиняема за извършено престъпление по чл. 255, ал. 1, т. 1 вр. чл. 26 от НК, попадащо в обхвата на чл. 108, ал. 1, т. 18 от ЗОНПИ. С протокол от 08.06.2020г. е образувана проверка за установяване значително несъответствие в имуществото й.

Проверяваният 10-годишен период е от 08.06.2010г. до 08.06.2020г. В този период Е. Е. А. е била във фактическо съжителство с Е. Е. М.. С решение № 3943/01.12.2021г. КОНПИ е образувала производство за отнемане на незаконно придобито имущество против Е. А., а с решение № 1882/16.03.2022г. е обективирала внасяне против ответниците на искане за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество.

От заключението на приетата по делото СИЕ съдът приел за установено, че през проверявания период ответникът е придобил възмездно и притежавал към края на периода – 08.06.2020г. следните недвижими имоти, находящи се в [населено място], общ. Г.: 1/ дворно място с площ от 1190 кв.м., представляващо УПИ ............., в кв. 17 по плана на [населено място], одобрен със Заповед № 3652/05.07.1955г., ведно с построената в него едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 67 кв.м.; 2/ дворно място с площ от 714 кв.м., представляващо УПИ................, в кв. 17 по плана на селото, одобрен със Заповед № 3652/05.07.1955г., с пазарна стойност общо за двата имота към датата на придобиване /07.05.2015г./ - 7540 лв.; 2/ през проверявания период ответникът е придобил възмездно и притежава към края на периода – 08.06.2020г. следните МПС – лек автомобил, марка „Сеат“, модел „Т.“, рег. [рег.номер на МПС] с пазарна стойност към датата на придобиване /30.10.2019г./ - 2690лв.; 3/ през проверявания период ненавършилото им пълнолетие дете има внесена по банкова сметка сума, налична към края на периода – 11005.87лв. и Е. А. внесена сума от 6.71 лв.

Общата стойност на придобитото имущество през проверявания период, което е налично към неговия край – 08.06.2020г. въззивният съд определил на 21 242.58 лв.

Въз основа на тези факти, от правна страна въззивният съд приел, че имуществото в края на проверявания период се е увеличило в сравнение с това в началото на периода, но това 3 увеличение не надхвърля посочения в § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ размер от 150 000 лв. за целия проверяван период. С оглед липсата на соченото превишение в имуществото приел, че не е необходимо да се изследват въпросите дали ответниците имат установен положителен нетен доход. Предвид липсата на значително несъответствие посочил, че не може да се направи обосновано предположение за наличие на незаконно придобито имущество, съответно, че са налице предпоставките, предвидени в ЗОНПИ за неговото отнемане в полза на държавата. За неоснователни приел оплакванията на ищеца, че евентуално установен отрицателен доход следва да се сумира с размера на имуществото и така да се обосновава несъответствие. Отбелязал в тази връзка, че доходът не следва да се пресмята като отрицателна величина, т.к. съставлява благо, с което се увеличава патримониума на лицето, след приспадане на разходите, извършени за придобиване на това благо, и съответно, ако няма подобно увеличение, не би следвало да се залага като величина, която да се сумира със сумата на имуществото. Отчел, че добавянето към имуществото на разходите, превишаващи брутните приходи е в нарушение и на трите дефинитивни разпоредби на § 1, т. 3, т. 4 и т. 8 от ДР на ЗОНПИ, респ. в противоречие е и с трайно установената практика на ВКС, включително и със задължителната такава, в която изрично е разяснено, че стойността на т.нар. „значително несъответствие“ е специално законово понятие, означаващо превишаване c най-малко 150 000 лв. стойността на имуществото /не и на сбора на разходите/ над общата стойност на нетния доход за проверявания период. Извел правен извод, че в случаи като настоящия, когато стойността на самото имущество по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗОНПИ не надвишава 150 000 лв., то няма как да се формира значително несъответствие по смисъла § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ, независимо от размера на нетните доходи по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ЗОНПИ. В заключение посочил, че на отнемане подлежи само незаконно придобито имущество, наличието на каквото в случая не е доказано по делото. Ето защо заключил, че правилно с първоинстанционното решение предявените искове са били отхвърлени като неоснователни, в който смисъл постановил и крайния си съдебен акт.

Касаторът Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество обосновава наличие на специални предпоставки за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, пр. 3 от ГПК по формулирани материалноправни въпроси, по които твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС:

1/ Къде в икономическия анализ при определяне на значителното несъответствие следва да участват средствата вложени в придобиването на активи, които не са налични в края на проверявания период и за които не е установено преобразуване в други налични такива?

2/ Ще бъде ли обективен и цялостен икономическият анализ за целия проверяван период, ако в него не са включени средствата, послужили за придобиването на активи, придобити и отчуждени през проверявания период?

Въпросите се сочат като разрешение в противоречие с ТР № 4 от 18.05.2023г. по тълк.д. № 4/2021г. на ОСГК на ВКС.

3/ Следва ли при определяне на несъответствието да се вземе предвид размерът на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му, от установените техни доходи, приходи или източници на финансиране с 4 отрицателен размер?