Решение № 197 от 18.11.2020, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

Номер 197

12.11.2020 г.

Град Велико Търново

В ИМЕТО НА НАРОДА

Апелативен съд – Велико Търново

Трети граждански и търговски състав

На 14.10.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

ИЛИЯНА ПОПОВА

ГАЛЯ МАРИНОВА

МАЯ ПЕЕВА

ИНА Д. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно търговско дело № 20204001000262 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 210 от 26.03.2020 г. по т. д. № 177/2019 г. Окръжен съд Велико Търново е осъдил ЗД "Бул Инс" АД да заплати на В. С. В. сумата от 21000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от пътно – транспортно произшествие, настъпило на 20.09.2018 г. по вина на И. М. Д., застрахован водач при ответника по застраховка "Гражданска отговорност", ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.06.2019 г. до окончателното й изплащане, като искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата до 35000 лв., както и е осъдено застрахователното дружество да заплати сумата 245 лв. – обезщетение за имуществени вреди от същото ПТП, ведно със законна лихва от 29.06.2019 г. до окончателното изплащане, като искът за присъждане на обезщетение за имуществени вреди за разликата до 350 лв. е отхвърлен. Присъдени са разноски.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от В. С. В. в частта му, в която предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата от 21000 лв. до 30000 лв., както и в частта, в която искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди е отхвърлен за разликата от 245 лв. до 350 лв. Излагат се доводи, че справедливия размер 1 на обезщетението за неимуществени вреди е правилно определен от решаващия състав и съответен на получените травматични увреждания, но неправилно е прието, че ищцата със своите действия е допринесла за настъпване на вредоносния резултат и съответно е намален размера на определените обезщетения с 30 %. При установяване на фактите в тази връзка е даден превес на заключението на вещото лице и по-конкретно твърдението му за наличие на тротоар или алея за пешеходци, по която е можело да се движи пострадалата, като са неглижирани показанията на двамата свидетели, които са категорични, че в района на паркинга няма такива. Същевременно, водачът е могъл да предотврати произшествието, ако при извършване на движение на заден ход се беше убедил, че пътят зад него е свободен, и беше наблюдавал непрекъснато пространството зад автомобила.

Отправено е искане първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваните части, и вместо него бъде постановено друго, с което се осъди ответника да заплати на ищцата застрахователно обезщетение в размер на 30000 лв. за претърпените неимуществени вреди и 350 лв. за претърпените имуществени вреди, ведно със законната лихва от 29.06.2019 г. до окончателното изплащане. Претендират се разноски.

По жалбата не е постъпил отговор от насрещната страна.

Постъпила е и въззивна жалба от ЗД "Бул Инс" АД само в частта, в която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди над 10000 лв. до уважения размер от 21000 лв., като в частта за присъдените имуществени вреди решението не се обжалва. В нея се излагат доводи за неправилност на постановения съдебен акт, тъй като от събраните доказателства не се установява пълно и безпротиворечиво твърдението на ищцата, че процесното ПТП е реализирано изцяло поради противоправното и виновно поведение на водача на МПС. Сочи се, че пострадалият с действията си е допринесъл в голяма степен за настъпване на вредоносния резултат, тъй като е пресичал пътното платно без да се увери в собствената си безопасност, не е съобразил разстоянието до приближаващото се МПС, както и неговата скорост на движение. Налице е съпричиняване, което според жалбоподателя следва да се приеме в размер от поне 50 %. Неправилно е определен видът на вредите, претърпени от ищцата, като обезщетението е завишено и противоречащо на принципа на справедливостта, както и на задължителните критерии, наложени от практиката на съдилищата, относима към аналогични казуси.

2

Отправено е искане да се отмени решението в обжалваната част и вместо него се постанови друго, с което се отхвърли исковата претенция над сумата от 10000 лв. до присъдения размер от 21000 лв.

В срока за отговор насрещната страна не е депозирала становище по тази жалба.

Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивните жалби са подадени в срок, от надлежни страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явяват процесуално допустими и следва да се разгледат по същество.

При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени аргументи, подписано от председателя на състава. При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че съдебното решение е допустимо в обжалваната част, поради което следва да пристъпи към решаване на спора по същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.

В исковата си молба В. С. В. твърди, че на 20.09.2018 г., около 13,30 часа, на паркинга пред Военно формирование № 22790, намиращо се в гр.

Горна Оряховица, ул. Св. Княз Борис І, 78, отивайки към личния си автомобил, паркиран на определеното за това място, била ударена от лек автомобил Ситроен Пикасо, с рег. № ВТ 16****, управляван от И. М. Д., който извършвал маневра движение на заден ход. В следствие на удара, при извършеното изследване с ядрено – магнитен резонанс се установило, че има вътреставна фрактура на базата на І метатарзална кост, малък вътреставен излив и оток на меки тъкани. Полученото увреждане довело до трайно затруднение в движението на десен долен крайник, което съгласно нормата на чл. 128, ал. 2 НК представлява средна телесна повреда. Травмата била съпроводена с постоянни болки и страдания, които продължават и до момента, което налага прием на болкоуспокояващи медикаменти. Поради затрудненото си движение се е налагало да бъде подпомагана и обслужвана от своите близки, което я карало да се чувства непълноценна и в тежест на семейството си. Започнала да изпитва постоянен страх от близко 3 преминаващи автомобили. За пълното възстановяване на пострадалата е назначено домашно лечение, за което са издадени болнични листи за временна нетрудоспособност общо за 64 дни. По повод настъпилото увреждане ищцата направила имуществени разходи, изразяващи се в заплащане на ядрено – магнитния резонанс в размер на 300 лв. и издаване на съдебно медицинско удостоверение в размер на 50 лв.

Срещу виновния водач И. Д. е образувано досъдебно производство, приключило с Решение № 25/26.06.2019 г. по АНД № 61/2019 г. на Софийски военен съд, влязло в сила на 11.07.2019 г.

Пострадалата предявила искане за обезвреда на основание чл. 380 КЗ, за понесените вреди към ответника, при когото виновния водач е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“, където била образувана щета № 1910011194/20.09.2018 г. На 15.04.2019 г. е получен отговор, с който ЗД „Бул Инс“ ЕАД заявява, че няма основание за изплащане на претендираното застрахователно обезщетение.

Счита, че справедлив размер на обезщетението за претърпени неимуществени вреди би бил сумата от 35000 лв., за заплащането на която предявява настоящия иск, ведно с претенция за заплащане на имуществени вреди в размер на 350 лв., ведно със законна лихва, считано от 28.06.2019 г. до окончателното изплащане.

С отговора на исковата молба искът се оспорва с няколко основни възражения: оспорва се механизма на настъпване на произшествието, наличието на вина на застрахования водач. Оспорват се вредите, тъй като ищцата е посетила лекар веднага след инцидента, направена й е рентгенография, но не е установено наличие на счупване. При втория преглед от друг специалист отново не е установено такова, като едва на 01.10.2018 г. е констатирана фрактура на глезена. С оглед на това, застрахователят счита, че не е доказано фрактурата да е вследствие на претърпяното ПТП. Оспорва се размера на претендираното обезщетение като силно завишен. Направено е възражение за съпричиняване, изразяващо се в движение на ищеца на място, необозначено за движение на пешеходци и несъобразяване с движещите се автомобили на паркинг.

С обжалваното решение е прието, че справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди, съобразно претърпяното травматично увреждане и последиците от него, възлиза на 30000 лв., прието 4 е, че ищцата е съпричинила вредоносния резултат, като не е преминала по обособената алея за пешеходци, намираща се в района на ПТП, и е предприела пресичане на коридора на движение на лекия автомобил, без да се огледа, което съпричиняване е оценено на 30 %, с която стойност размерите на дължимите обезщетения са редуцирани съответно за неимуществени вреди на 21000 лв., а за имуществени вреди – на 245 лв.

Настоящият състав намира за установено от фактическа страна следното:

С решение № 25/26.06.2019 г. по АНД № 61/2019 г. на Софийски военен съд, влязло в сила на 11.07.2019 г. И. М. Д. е признат за виновен в това, че на 20.09.2018 г. в гр. Горна Оряховица, на паркинг на военно формирование 22 790 – Горна Оряховица, при управление на МПС – лек автомобил Ситроен Ксара Пикасо, с рег. № ВТ 16****, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл. 40, ал. 1 ЗДвП, съгласно който преди да започне движение назад водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднение на другите участници в движението, а именно не е убедил, че няма да създаде опасност за другите участници в движението и чл. 40, ал. 2 ЗДвП, съгласно който по време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности, а именно не наблюдавал пътя зад превозното средство, и с това по непредпазливост причинил средна телесна повреда на сержант В. С. В. , изразяващо се в закрито счупване на основата на първа метатарзална кост на дясно ходило, което довело до трайно затрудняване движението на долен десен крайник за повече от 30 дни, като деецът направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалата, поради което и на основание чл.

343а, ал. 1, б. „а“, пр. 2 вр. чл. 343, ал. 1, б. „б“ вр. чл. 342, ал. 1 вр. чл. 78а, ал.

1 НК го освобождава от наказателна отговорност и му налага административно наказание „глоба“.

Във връзка с механизма на ПТП е изготвена и изслушана съдебно – техническа експертиза. Вещото лице констатира от данните по делото, че ПТП е настъпило на паркинг, на който лек автомобил Ситроен Ксара Пикасо с водач редник И. М. Д. потегля от североизточната част и се движи на заден ход, с постоянна скорост 5,7 км/ч, към изхода на паркинга. Водачът следи 5 пътя за лекия автомобил посредством системата огледала. По време на придвижването на лекия автомобил, успоредно на него и в неговата посока на движение, до предната част на лекия автомобил се е движил пешеходеца ефрейтор М. И., с когото водачът е поддържал пряк визуален контакт и е разсейвал вниманието си от управлението на лекия автомобил. В същото време пешеходката сержант В. С. В. , която се движи няколко метра преди ефрейтор М. И. и в неговата посока, предприема пресичане на коридора на движение на лекия автомобил Ситроен Ксара Пикасо , за да достигне до собствения си автомобил, паркиран в северозападната част на паркинга. При така предприетото пресичане със скорост 4,5 км/ч, пешеходката не се съобразява с разстоянието до движещия се на заден ход лек автомобил и с неговата скорост. Последва сблъсък на автомобила и пешеходката, като съприкосновението на лекия автомобил с пешеходката е в областта на задната багажна врата, а за пешеходката е в областта на кръста на тялото откъм гърба.