Определение № 100 от 17.01.2023, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 100 гр. Варна, 17.01.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Тони Кръстев като разгледа докладваното от Тони Кръстев Търговско дело №

20223100900579 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба вх. № 20046/26.08.2022 г. от И. К. гражданин на Украйна, срещу „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, гр. София, за осъждане на ответника да заплати на ищeца сума в размер на 36 000 лева, представляваща обезщетение за допълнително претърпяни неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 11.08.2018 г. виновно причинено от водача на автомобил Ситроен С5 с рег. № *******, застрахован по риска "Гражданска отговорност“ на автомобилистите при „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД.

Исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК и чл. 128 ГПК.

Предявеният иск е допустим и е с предмет право породено от търговска сделка, поради което се разглежда по особения ред за търговски спорове – гл. 32 от ГПК.

Възражението на ответника, че с подписването на споразумение за изплащане на обезщетение се преклудира възможността за ищеца да претендира допълнително обезщетение е въпрос по основателността, а не по допустимостта на исковата претенция, доколкото в исковата молба се твърди, че споразумението не обхваща обезщетение за вреди, настъпили в резултат на ексцес.

С исковата молба са представени писмени доказателства, които са относими и допустими. Оспорени са изводите в представените документи на украински език, компетентността на издателите им във връзка с поставения медицински въпрос и тяхната безпристрастност, както и тяхната автентичност. Ответникът е поискал събиране на писмени доказателствени средства, които също са относими и допустими. На ответника следва да се укаже, че не е представил описаните в отговора на исковата молба писмо от ДЗИ-ОЗ ЕАД от 19.06.2019 г. и Констативен протокол с пострадали лица № 1960/11.08.2018 г. на ОДМВР – Варна.

Ищецът е поискал допускане на гласни доказателствени средства – свидетелски показания за установяване на поведението на шофьорите на двата автомобила 1 непосредствено преди и в момента на ПТП, както и претърпените от ищеца болки и страдания вследствие на ексцеса. Искането е допустимо и относимо към предмета на спора, поради което ще се уважи.

Страните са поискали назначаване на съдебна автотехническа експертиза за установяване на механизма на настъпване на процесното ПТП, както и с оглед установяване на възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат поради неизползване на обезопасителен колан. Поискана е и съдебно-медицинска експертиза с цел установяване на вида и степента на получените от ищеца увреждания, както и за установяване на твърденията на ответника, че пътнотранспортното произшествие е настъпило поради внезапна загуба на съзнание вследствие получен от водача на л.а. Ситроен С5 инфаркт на миокарда. Исканията ще се уважат като с оглед характера на поставените въпроси ще бъде назначена комплексна експертиза.

Извършена е двойна размяна на книжа.

За събиране на становищата на страните и допуснатите доказателства делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 24.03.2023 г. от 10.00 часа.

СЪОБЩАВА на страните следния проект за УСТЕН ДОКЛАД:

Предявен е допустим иск от И. К. гражданин на Украйна, роден на 17.09.1961г. в гр.

И.о-Франкивск, Украйна, притежаващ паспорт ********, издаден на 18.05.2018 г. от Орган 2601, с персонален код № ********-*****, адрес: Украйна, гр. И.о-Франкивск, ул.

“Републиканска“ № 15, ап. 21, срещу „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407, седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1463, р-н Триадица, ***Б, за осъждане на ответника да заплати на ищeца сума в размер на 36 000 (тридесет и шест хиляди) лева, представляваща обезщетение за допълнително претърпяни неимуществени вреди (ексцес) в резултат на ПТП, настъпило на 11.08.2018 г. на главен път 1-9 на 142 км. посока Бургас виновно причинено от водача на автомобил Ситроен С5 с рег. № *******, застрахован по риска "Гражданска отговорност“ на автомобилистите при „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, на основание чл. 432 от КЗ.

Претендират се и сторените в процеса разноски.

В исковата, уточняващата и допълнителната искова молби ищецът излага следните правнорелевантни фактически твърдения:

На 11.08.2018г. около 11,35 часа на главен път 1-9 на 142 км посока Бургас настъпило ПТП между автомобил Ситроен С5 е рег. № ******* и лек автомобил Рено с рег. № ********. Причина за ПТП била загуба на управление от страна на водача на лекия 2 автомобил Ситроен С5 Г. Б., в резултат на което автомобилът му се блъснал челно в управлявания от ищеца И. К. лек автомобил Рено Сценик. В резултат на сблъсъка, ищецът получил травматични увреждания на главата с разкъсно-контузна рана, фрактура на двете кости на дясна предмишница, многофрагментна фрактура на лява бедрена кост с дислокация на фрагментите; слабоконсолидираща фрактура на лява бедрена кост в средната трета част, консолидирана фрактура на дясна радиална кост на типично място.

Отговорността на водача на л.а. Ситроен С5 била покрита от ответното дружество по силата на застраховка гражданска отговорност. Между ищеца и ответното дружество било подписано споразумение от 08.10.2019г., съгласно което застрахователят изплатил на И. К. сумата в размер на 42 000 (четиридесет и две хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди.

Твърди се, че в началото на месец октомври 2019 г. са настъпили усложнения в състоянието на ищеца, изразяващи се в силна болка и силно затруднено движение на левия крак. Поради настъпилото усложнение ищецът бил приет в Център по травматология и ортопедия гр. Чернивци, където била извършена оперативна намеса, подробно описана в исковата молба. Вследствие на настъпилото усложнение, ищецът получил силно влошаване на здравето, довело до инвалидност, респ. невъзможност да работи и да получава нормални доходи. Твърди се, че настъпилият в състоянието на ищеца ексцес не е могъл да бъде предвиден и съобразен при определянето на обезщетението, прието в споразумението от 08.10.2019 г. Твърди се, че влошаването на здравословното състояние на И. К. се намира в пряка причинно-следствена връзка с телесните увреждания от претърпяното ПТП, поради което се претендира репариране на претърпяните неимуществени вреди в условията на ексцес.

Ищецът отправил писмена застрахователна претенция до ответника да му заплати обезщетение в размер на 55 000 (петдесет и пет хиляди) лева за допълнително претърпяните от него неимуществени вреди в резултат на процесното ПТП. Застрахователната компания определила обезщетение в размер на 19 000 (деветнадесет хиляди) лева, което било изцяло изплатено. Това обезщетение според ищеца е крайно недостатъчно за обезвреда на претърпените от него вреди вследствие на ексцеса.

По възражението за липса на вина на водача на л.а. Ситроен С5 се поддържа, че смъртта му не е пречка за установяване на противоправността на деянието и вината на извършителя на деликта. Изтъква се наличието на признание на ответника, който предоставил обезщетение за претърпените вреди на другите участници в ПТП – И. К., С. К., Л. К., Н. К. и И. К., в т.ч. платено на ищеца И. К. обезщетение за ексцес, в размер на 19 000 лева. Поддържа противоправност на деянието тъй като дори да се приемело, че преди сблъсъка Б. е загубил съзнание, то това би следвало да е станало твърде скоро преди сблъсъка и скоростта на управление при всички положения е била над разрешената. Твърди се, че преди сблъсъка установената скорост на движение на автомобил „Ситроен С5“ е била 115 км/ч и не е намаляла вследствие на изкачването нагоре по участъка от пътя, т.е. при всички случаи в момента, в който съзнателно е ръководил действията си, Б. се е движел с 3 над разрешената скорост за този пътен участък, която е 90 км/ч. Посочва се, че причинителят на ПТП е имал стар инфаркт на миокарда, следвало е да съобразява действията си с това обстоятелство, не е следвало да шофира дълго време и с над разрешената скорост, от което се извежда, че при всички случаи има вина от страна на причинителя. Оспорва се възражението за съпричиняване като се твърди, че ищецът е пътувал с предпазен колан и че с нито едно свое действие не е нарушил разпоредбата на чл. 137а ЗдвП или друга законова разпоредба.

В сроковете по чл. 367, ал. 1 и 373 от ГПК ответникът „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД е подал писмен отговор и допълнителен отговор, с които оспорва предявения иск като недопустим, евентуално като неоснователен.

Възражението за недопустимост на иска се обосновава с постановките на Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 30.01.2017 г. от ОСГТК на ВКС, казуална съдебна практика и подписаното между страните споразумение, което представлявало договор за спогодба и имало силата на закон в отношенията между страните, поради което за ищеца била преклудирана възможността да търси обезщетение за други имуществени и неимуществени вреди.

По основателността на иска прави следните възражения и оспорвания:

Оспорва вината на застрахования водач на л.а. Ситроен С5 с рег.№******* Г. Т. Б. като елемент от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД. Позовава се на установеното в образуваната пр.пр. № 7600/2018 г. по описа на РП - Варна, вр. ДП № 3206/2018г, по описа на 04 РУ - Варна, че причината за настъпване на пътно-транспортното произшествие се дължи на остър миокарден инфаркт по време на управление на л.а. „Ситроен С5”, довел до силна болка в сърдечната област, вкл. падане на кръвно налягане и загуба на съзнание в момента на управление на автомобила. Според разследващия орган това внезапно настъпило болестно състояние се явява случайно деяние по см. на чл.15 от НК, доколкото в случая не съществуват никакви общоизвестни или установени правила, които да не са били спазени и съответно да са повлияли на внезапното влошаване на здравословното състояние на Г. Б.. Направен е извод, че е налице основание за прекратяване на наказателното производство за извършено престъпление по чл. 343 ал. 1 „в”, вр. чл.342 ал.1 от НК, на основание чл. 24 ал.1 т.1 от НПК, тъй като деянието не съставлява престъпление.

Твърди, че с поведението си деецът не е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата, което да се явява в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат и едновременно с това са налице условия, поставящи дееца в невъзможност да изпълни задълженията си като участник в движението и да предотврати настъпването на вредните последици.

Оспорва твърденията на ищеца, касаещи физическото му състояние, както по отношение вида, времетраенето и характера на вредите, така и по отношение на причинноследствената връзка между увреждащото действие от страна на застрахования водач и посочените в исковата молба вреди. Твърди, че изплатеното вече обезщетение на г-н К. се 4 явява недължимо платено.

Оспорва твърденията на ищеца относно необходимостта от последващо лечение и настъпило инвалидизиране, както и изложеното в представената медицинска документация от Украйна. Оспорва състоянието на ексцес, т.е. наличието на причинна връзка между пътно-транспортното произшествие и последвалото обективно влошаване на състоянието на пострадалия, различно от това, за което е присъдено първоначално обезщетение. Позовава се на съдебна практика на ВКС. Твърди, че още към датата на подписване на споразумението ищецът е изпитвал описаната в исковата молба симптоматика, поради което счита, че не са налице данни, че здравословното му състояние и неговото развитие се отклонява съществено от прогнозата за последващия ход заболяването, преди и след подписване на гореописаното споразумение.

Евентуално, оспорва предявения иск по размер, като счита, че вече изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 19 000 лв. е достатъчно, за да компенсира претърпените неимуществени вреди, а търсеното обезщетение е прекомерно завишено, не отговаря на икономическата конюнктура, на реалната вреда и на обществения критерий за справедливост.