Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 15 от 02.12.2024, Окръжен съд - Разград

Съд
Окръжен съд - Разград
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 228/2024
Вид
Присъда № 15
Подписан
02.12.2024
В сила
07.02.2025
Състав
Емил Димитров Стоев, Светлана Кънчева Чолакова, Ирина Миткова Ганева

Цитирани разпоредби

М О Т И В И към Присъда № 15 от 02.12.2024г., постановена по ВНОХД № 228/2024 г. по описа на Окръжен съд - ***

Производството по делото е по реда на глава ХХІ НПК.

С Присъда № 20/13.03.2024 г. по нохд № 718/2021 г. РС-*** признал подсъдимата К.

Д. Н. за виновна в това, че в периода от 28.05.2015г. до 06.07.2016г., в гр. ***, в условията на продължавано престъпление - 19 деяния, в качеството си на длъжностно лице - кредитен консултант при “Изи Асет Мениджмънт“ АД- гр. София, присвоила чужди пари, връчени в това й качество и поверени й да ги пази и управлява на обща стойност 6 940.04 лева, собственост на “Изи Асет Мениджмънт“ АД - гр. София, като за улесняване на длъжностното присвояване е извършила и друго престъпление, за което по закон не се предвижда по-тежко наказание, а именно престъпление по чл. 309, ал.1 вр. с чл. 26, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 от НК: за това, че в периода от 28.05.2015 г. до 06.07.2016 г., в гр. ***, в условията на продължавано престъпление - с 38 деяния, сама и чрез друго неустановено в хода на производството лице, съставила неистински частни документи, и ги е употребила, за да докаже, че съществуват правни отношения - договорни и облигационни, между лицата посочени в документите и “Изи Асет Мениджмънт“ АД - гр. София, като до приключване на съдебното следствие на първоинстанционният съд, присвоените пари са внесени на “Изи Асет Мениджмънт“ АД - гр. София - престъпление по чл. 205, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 202, ал. 1, т.

1 вр. с чл. 201 вр. с чл. 26, ал.1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. с чл. 309, ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 вр. с чл.

20, ал. 2 НК. На основание чл. 55 ал.1 т.1 от НК е наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието е отложено за изпитателен срок от три години.

На основание чл.55 ал.3 НК не е наложено предвиденото наред с наказание лишаване от свобода наказание по чл.37 ал.1 т.6 и 7 НК.

Със същата присъда съдът е признал подс. Е. С. Я., за невиновна за това, че в периода от 28.05.2015г. до 06.07.2016г., в условията на продължавано престъпление - с 19 деяния, в съучастие като помагач с К. Д. Н./извършител/ умишлено е улеснила К. Д. Н. в качеството и на длъжностно лице – кредитен консултант при Изи Асет Мениджмънт“ АД-София, да присвои чужди пари връчени в това и качество да ги пази и управлява, както за улесняване на длъжностното присвояване е извършила и друго по-леко престъпление, за което по закон не се предвижда по-тежко наказание, а именно престъпление по чл.309 ал.1 вр. с чл.26 ал.1 вр. с чл.20 ал.4 НК: за това, че в периода от 28.05.2015г. до 06.07.2016г. в гр.***, в условията на продължавано престъпление - с 38 деяния, в съучастие като помагач на К. Д.

Н./извършител/ умишлено е улеснила К. Д. Н., сама и чрез друго неустановено в хода на производството лице, да състави неистински частни документи, които са изброени по-горе и да ги употреби, за да докаже, че съществуват правни отношения-договорни и облигационни, между лицата посочени в документите и „Изи Асет Мениджмънт“ АД-София, като на основание чл.304 НК я е оправдал да е извършила престъпление по чл.202 ал.1 т.1 във в. с чл.201 вр. с чл.26 ал.1 във вр. с чл.20 ал.4 вр. с чл.309 ал.1 вр. с чл.26 ал.1 вр. с чл.20 ал.4 НК.

На основание чл.53 ал.2 б.“б“ НК са отнети в полза на държавата веществените доказателства обособени в том VI документи - предложения за сключване на договор за паричен заем и договори за паричен заем.

Подсъдимата К. Д. Н. е осъдена да заплати разноските по делото - сумата 870,30лв. по сметка на ОД на МВР-***, а по сметка на РС-*** сумата 1388,66лв.

Депозирана е въззивна жалба от адв.М. Т. служебен защитник на подс. К. Д. Н..

Изразява несъгласие с присъдата в частта по отношение броя на деянията - 19 за престъплението по чл.309 ал.1 вр. с чл.26 вр. с чл.20 НК и по чл.205 ал.1 т.2 и 38 за престъплението по чл. 205 ал.1 т.2 вр. с чл.202 ал.1 т.1 в. с чл.201 вр. с чл.26 ал.1 вр. с чл.20 1 ал.2 вр. с чл.309 ал.1 вр. с чл.26 ал.1 вр. с чл.20 ал.2 НК. Намира, че присъдата е неправилна, постановена в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на процесуалните правила, както допуснати нарушения на оценъчната дейност по събирането и проверката на доказателствените източници, което довело до необоснованост на изводите на съда. Сочи, че в назначената допълнителна съдебно-графична експертиза, авторът на ръкописните текстове в дванадесет от договорите, както и в осем предложения за сключване на паричен заем - не може да бъде установен. Както, че ръкописния текст в част от седмичните отчети на парични постъпления, не е на подсъдимата. Поради което в 12 от 19 съставени фиктивни договора авторът на ръкописния текст изписан на позиция „заемател“ и „възложител“, не може да бъде установен. Което се отнася и за 8 от 19 предложения за сключен паричен заем. Моли присъдата да бъде изменена, като наказанието бъде намалено.

Препис от жалбата е връчен на Районна прокуратура – ***, като не са подадени възражения по чл. 322 НПК.

По делото е постъпил протест от РП-***. Представителят на прокуратурата намира постановената присъда за неправилна, както в частта относно оправдаването на подс. Я., така и относно преквалификацията на престъплението в по-леко наказуемия състав на чл.205 НК по отношение на подс. Н.. Предлага присъдата да бъде отменена, като вместо нея бъде постановена нова, с която подс. Я. и подс. Н. да бъдат признати за виновни по повдигнатите им пред първата инстанция обвинения.

В депозирано допълнително изложение представителят на РП-*** след запознаване с мотивите на съда сочи, че е неприложим привилегирования състав на чл.205 НК, тъй като внесените от подс.Н. сума надхвърляща „реално причинената вреда“ не е довела до възстановяване на предмета на престъплението в пълен размер, но и че целта им е била друга - да прикриват продължилата във времето престъпна дейност на двете подсъдими.

Счита, че не следва да се кредитира извода на вещото лице по назначената съдебноикономическа експертиза, че няма непогасени суми, тъй като от представената справка на дружеството това не е така. Служебното приключване за сметка на дружеството заеми не са погасени от подсъдимите, а с оглед политиката на дружеството са приети за несъбираеми.

Не споделя фактическите констатации на съда по отношение на подс.Я. и правния извод за нейната невиновност. Сочи че при оценката на доказателствата съставът на РС-*** е допуснал съществени процесуални нарушения на чл.13 ал.1, ал.2, чл.14 ал.1 и ал.2 НПК, за което излага съображения. Изразява несъгласие с извода на съда, че тази подсъдима не е била контролна проверка по нито едно от пенсионните досиета, твърди, че същата е имала неограничен достъп до пенсионните досието в ТП НОИ-*** през инкриминарания период., че имала възможност да прави копия на лични документи на гражданите в изпълнение на служебните си задължения. Излага доводи за това, че съдът избирателно и неоснователно е даден приоритет на едни и са игнорирани други доказателствени средства, без да изложи конкретни и убедителни съображения. Липсвал анализ на събраните гласни доказателства, вкл. и обясненията на подсъдимите и как те кореспондират с приобщените такива и заключението на вещото лице по съдебно-графическата експертиза, по отношение вероятността на текста „вярно с оригинала“, да е изпълнен от подс.Я.. Излагат се доводи и за предубеденост на решаващия съд, който се поддал на внушенията на защитата, касателно св.Р. Ц., като посочил в мотивите данни за подобна схема и по други дела. Взел решения в хода на производството – посочено е съдебно заседание от 30.01.2023г., съдът с нарочно определение е приел „за установен фактът, че към инкриминирания период 2013-2016г. подсъдимите Я. и Н. са били в затруднено финансово съС.ие“, което било нарушение на чл.14 ал.2 НПК и навеждало на извода, че съдът е решил част от въпросите по същество преди приключване на съдебното следствие. Сочи за допуснато процесуално нарушение по чл.291 ал.1 и чл.294 ал.1 НПК, тъй като съдът в хода на съдебните прения на 11.03.2024г. след пледоарията на прокурора, възобновил съдебното следствие, без да са направени искания за това и отложил делото, след което в следващо съдебно заседание - на 13.03.2024г.

2 не били направени искания за извършване на нови съдебни следствени действия, нито били извършени такива, бил даден ход на съдебните прения. В случай, че въззивната инстанция не споделя изложените доводи по същество, намира, че са допуснати съществени процесуални нарушения от категорията на абсолютните - липса на мотиви към присъдата и органичаване правата на държавното обвинение. Поддържа първоначално направеното искане за отмяна на присъдата в оправдателната и част/подс. Я. не била участвала само в две от присвоителните деяния/, постановяване на нова присъда, с която подс. Я. и подс. Н. бъдат признати за виновни по повдигнатите им пред първата инстанция обвинения.

В открито съдебно заседание прокурорът от Окръжна прокуратура - *** поддържа протеста, но намира, че са налице предпоставките за приложение на привилегирования състав на престъплението, тъй като присвоените пари са били възстановени, поради което в тази част не поддържа протеста. Сочи, че при оценката и анализа на доказателствата, съставът на РС-*** е допуснал съществени процесуални нарушения на чл. 13 и чл. 14 от НПК, довели до грешни фактически изводи и неправилно приложение на материалния закон, поради което са направени незаконосъобразни крайни правни изводи за невиновност, а именно, че по отношение на подсъдимата Я. и подлежащите на доказване факти ролята й на помагач и участието й в изпълнителното деяние чрез предоставяне на копия на личните карти на мнимите кредитополучатели били останали недоказани, понеже не били установени по един безспорен и несъмнен начин и почивали на предположения и догадки.

Подс. Я. извършвала контролна дейност по пенсионните досиета не само на лицата изрично посочени в последната справка представена от ТП на НОИ-***, изготвена след извършена проверка в АИС „Архимед“ и всички програмни продукти, до които подсъдимата Я. е имала достъп, но видно от приложените копия от пенсионни досиета и справката предоставена още в хода на ДП от ТП на НОИ-***, приобщена по реда на чл. 283 от НПК, тя е извършвала проверки по заявления вх. № МП 12651/10.08.2009 г. и заявление с вх. № 2107-161/21.07.2015 г. на В. Х., както и по заявление за преизчисления на отпуснатата пенсия на Й.

Й. и заявление за определяне размера на пенсията на М. Т. като първа контрола. Предвид трудовата й функция и тогавашната организация на работа в ТП на НОИ-***, е имала неограничен достъп до всички пенсионни досиета находящи се в ТП през инкриминирания период, а не само до тези, по които е осъществявала контролна дейност. От изслушване на вещото лице в хода на проведеното съдебно следствие, се установило, че по принцип и за разлика от дактилоскопните експертизи, където при определен брой точки се давала опредЕ. степен категоричност в заключението, то при СГЕ не можело да бъде опредЕ. степента на вероятност като се коментирали устойчивите признаци в почерка, който се изследва. В случая съвпадението на устойчивите признаци бил достатъчен, за да се даде такъв вероятностен отговор, понеже били установени 7 устойчиви признака. Моли след като бъдат констатирани допуснатите от РС съществени процесуални нарушения от категорията на абсолютните и в съответствие с чл. 335, ал. 3 от НПК, делото да бъде решено по същество, като атакуваната присъда бъде отменена в оправдателната й част и вместо нея подсъдимите Е. Я. и К. Н. да бъдат признати за виновни по повдигнатите им пред първа съдебна инстанция обвинения, като им бъдат наложени наказания съобразно предвидените в закона за това престъпление.

Подсъдимата К. Д. Н. се явява лично и със защитник адв.Т.. Защитникът сочи, че не са събрани достатъчно категорични убедителни доказателства за виновността на подсъдимата за всяко едно от изброените в обвинителния акт деяния по чл. 205 от НК. За това, че е съставила 19 фиктивни договора. От изготвената приета и неоспорена от страните СГЕ, по един безспорен начин се установява, че само в 7 от общо 19 фиктивни договора, ръкописният текст е изготвен от подс.Н.. На останалите 12 договора, авторът на текста не може да бъде установен. Моли да бъде оправдана по отношение на тези деяния, за които липсват доказателства за нейната виновност.