Решение № 3648 от 30.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3648 гр. София, 30.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА при участието на секретаря ИЛИЯНА ИЛ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА Административно наказателно дело № 20261110202162 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Г. М.“ ЕООД, ЕИК ****, представлявано от управителя Г. П. М., ЕГН **********, срещу наказателно постановление (НП) № 22-2500756/14.01.2026 г., с което на дружеството на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) е наложена имуществена санкция в размер на 1100,00 (хиляда и сто) евро за административно нарушение на чл.

302, ал. 2 от КТ.

С жалбата се иска НП да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно. Твърди се, че нарушението не е извършено. Претендира се присъждането на адвокатско възнаграждение

Дружеството-жалбоподател, редовно призовано за съдебно заседание, се представлява от законен представител – Г. М., управител на дружеството. В хода на съдебните прения отново са изложени доводи за това, че не е извършено нарушението, за което е санкционирано дружествотожалбоподател.

Въззиваемата страна, редовно призована за същото съдебно заседание, се представлява от упълномощен процесуален представител – юрк. М. К..

Същата моли съда да потвърди НП, като сочи, че се доказва по безспорен начин извършеното от дружеството-жалбоподател нарушение на чл. 302, ал. 2 от КТ.

Съдът, след като се запозна с доводите на страните и събраните по делото доказателства и доказателствени средства, достигна до следните изводи:

1

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

Търговско дружество „Г. М.“ ЕООД, ЕИК ****, представлявано от управителя Г. П. М., ЕГН **********, стопанисвало обект – сервиз за гуми „***“, находящ се в град София, бул. „Рожен“ № 55.

В периода 14.11.2025 г. – 28.11.2025 г. служители от дирекция „Инспекция по труда“ – гр. София към ИА „Главна инспекция по труда“ извършили проверка за спазване на трудовото законодателство по отношение на „Г. М.“ ЕООД. В хода на проверката на 14.11.2025 г. св. Н. В., забелязал на обекта лицето К. С. М., към онзи момент 15-годишен, да участва при смяна на гума на автомобил. Майката на К. С. М. и управител на „Г. М.“ ЕООД попълнила писмена декларация, в която посочила, че синът помагал в сервиза за леки работни дейности. Резултатите от проверката били обективирани в протокол за извършена проверка № ПР2545187 от 28.11.2025 г.

Въз основа на горните констатации, на 28.11.2025 г. св. Н. В., главен инспектор при дирекция „Инспекция по труда“ – гр. София, съставил против търговско дружество „Г. М.“ ЕООД акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 22-2500756/28.11.2025 г. В акта било посочено, че с поведението си „Г. М.“ ЕООД е извършило нарушение на чл. 302, ал. 2 от КТ.

Препис от АУАН бил връчен на управителя на дружеството в деня на съставянето му.

На 14.01.2026 г., при сходни изводи от фактическа и права страна, И. Х.

Й., директор на дирекция „Инспекция по труда“ – гр. София, издала обжалваното наказателно постановление № 22-2500756/14.01.2026 г., с което на дружеството на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 1 от КТ била наложена имуществена санкция в размер на 1100,00 (хиляда и сто) евро за административно нарушение на чл. 302, ал. 2 от КТ.

Препис от НП бил връчен на представител на жалбоподателя на 19.01.2026 г., а на 03.02.2026 г. била подадена жалба срещу него.

Съдът установи горната фактическа обстановка въз основа на събраните по делото гласни доказателствени средства: показанията на св. Н. В. и писмените доказателства: разписка за връчване на НП, заповед № З0693/15.08.2022 г. на изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по труда“, заповед № ЧР-1744/20.12.2022 г. на изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по труда, заповед № ЧР-384/20.03.2024 г. на изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по труда, 2 бр. длъжностни характеристики, протокол за извършена проверка № ПР2545187/28.11.2025 г., декларация от Г. М., призовка на осн. чл. 45, ал. 1 от АПК, разпечатка от информационната система на ИА „Главна инспекция по труда“, копие на удостоверение за раждане на К. С. М..

От показанията на св. Н. В. се установяват фактът на проверката, вкл. време, място, обстановка, както и обстоятелството, че лицето К. М., непълнолетен, е помагал при смяна на автомобилна гума. Показанията на св.

В. се подкрепят от констативния протокол от извършената проверка, поради което съдът ги кредитира.

От приложената справка от информационната система на ИА „Главна 2 инспекция по труда“ е видно, че към деня на проверката дружествотожалбоподател не е имало разрешение от Инспекцията по труда за приемане на работа на лицето К. М., 15-годишен към онзи момент.

От копието на удостоверение за раждане на К. М. се установява, че към 14.11.2025 г. същият е бил на около 14 г. и 11 м.

От приложените заповеди и длъжностни характеристики съдът направи извод за компетентността на органите, издали АУАН и НП.

Цялостният анализ на всички доказателствени материали води до еднозначни изводи относно фактическите обстоятелства по конкретния случай.

ОТ ПРАВНА СТРАНА

Жалбата е подадена срещу подлежащ на обжалване акт по смисъла на чл. 58д, т. 1 от ЗАНН, а именно – наказателно постановление, в предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 14-дневен срок и от правнолегитимирана страна – санкционираното лице. Поради това същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните за това административни органи съгласно чл. 416, ал. 1 и 5 от КТ и съгласно представената Заповед, в предвидените в ЗАНН давностни срокове.

При извършената служебна проверка съдът констатира, че и в АУАН и в НП липсва точно описание на нарушението, доколкото единствено се посочва, че непълнолетното лице е заварено да полага труд, като помага за смяна на автомобилна гума. Това, че лицето е открито на обекта, не означава, че същото полага труд по смисъла на КТ.

Съгласно, чл. 1, ал. 2 от КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения, а съгласно чл. 62 от КТ трудовият договор се сключва в писмена форма. Съдържанието на трудовото правоотношение е посочено неизчерпателно в разпоредбата на - място на работа, наименование на длъжността, срок на трудовия договор, основно и допълнително възнаграждение, продължителност на работния ден или седмица.

Легална дефиниция на понятието "работодател" е дадена в пар. 1, т. 1 от КТ: всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение. Няма съмнение, че жалбоподателят е адресат на административнонаказателна отговорност, тъй като той несъмнено има качеството на работодател, доколкото се установява, 3 че той самостоятелно е наемал работници на работа по трудово правоотношение и има качеството "работодател".

Настоящият съдебен състави намира, че в случая не са налице присъщите на трудовото правоотношение характеристики - установено работно време, периодичност/трайност на работата, полагането на труд в обект на работодателя, при предоставени от него суровини и материали. При трудовия договор изпълнителят на работа (работник) предоставя своята работна сила като цяло, с цел извършване на определена, обикновено повтаряща се по време на срока на действие на договора дейност, конкретизирана със съответна длъжностна характеристика. При това, той е длъжен да се съобразява с установените от работодателя правила и с поставените изисквания, вкл. с работно време, трудова дисциплина и пр.

Нито в свидетелските показания на св. В., нито в протокола от проверката не се посочват продължителност на работата, договорено възнаграждение и т. н. К. М. не е имал установено работно време, нито трудово възнаграждение, нито какви почивки ползва, нито дори откога работи в обекта.

Липсват каквито и да е данни, че К. М. е извършвал трайно установена трудова дейност, нито че е била дисциплинарно подчинена на работодателя.

Отделно от това, по делото е безспорно, че той е син на собствениците на сервиза, следователно нормално е същият да е заварен там. Именно всичко изложено дава основание на настоящия състав да приеме, че К. М. не е полагал труд по време на извършване на проверката, поради което и не е имал сключен трудов договор с „Г. М.“ ЕООД, откъдето следва и че не е било необходимо за това да се изисква разрешението на Инспекцията по труда по чл. 302, ал. 2 от КТ. Поради изложеното, съдът прие, че актосъставителят и наказващият орган превратно са тълкували доказателствата и са достигнали до неправилен извод, че жалбоподателят е допуснал непълнолетния Маринов да работи в автосервиз за гуми на 14.11.2025 г.

В контекста на изложеното, съдът достигна до извода, че в случая не е извършено нарушение на чл. 302, ал. 2 от КТ от дружеството, доколкото посочената разпоредба изисква разрешение на Инспекцията по труда за приемане на работа на лица, ненавършили 16 г., но в случая, доколкото липсва трудово правоотношение и полагане на труд от страна на К. М. в ползва на работодател „Г. М.“ ЕООД, то и такова разрешение не е било необходимо.

Законът поначало не забранява лицата под 16 г. да извършват каквато и да е операция или дейност, а само тази, която покрива характеристиките на трайно полагане на труд, като част от трудово правоотношение.

По изложените съображения съдът прие, че жалбата е основателна и НП следва да бъде отменено изцяло като неправилно и незаконосъобразно.

По делото е претендирано присъждане на адвокатско възнаграждение от страна на въззивника. Доколкото, обаче по делото не е представена списък с разноски, съгласно чл. 80 от ГПК или друго доказателство, че такива са били сторени, то искането следва да бъде оставено без уважение.

Мотивиран от горното и на основание чл. 63 , ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 от 4

ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-2500756/14.01.2026 г., с което на търговско дружество „Г. М.“ ЕООД, ЕИК ****, представлявано от управителя Г. П. М., ЕГН **********, на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1100,00 (хиляда и сто) евро за административно нарушение на чл. 302, ал. 2 от КТ.

Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред Административен съд – София град в 14-дневен срок от уведомяването за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5