Решение № 4727 от 03.11.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4727 гр. Пловдив, 03.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20245330100025 по описа за 2024 година

С исковата молба ищецът „И Ел Джи Финанс“ ЕАД (с предишни наименования „Амиго Лизинг“ ЕАД и „Финасити“ ЕАД) е предявил против А. Й. Й. следните кумулативно обективно съединени искове:

- иск с правно основание чл. 108 ЗС за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на лек автомобил марка „Land Rover“, модел „Range Rover“, рег. № *** с идентификационен номер ***, както и за осъждане на ответника да предаде владението по отношение на описаната вещ.

- искове с правно основание чл. 347, ал. 2 от ТЗ, вр. чл. 236, ал. 2 от ЗЗД за заплащане на сумата от 218, 45 лв., представляваща застрахователни премии по застраховка Гражданска отговорност по полица № *** (вноска 4) и по полица № *** (вноска 1) – дължима на основание т.10 от договора за финансов лизинг, във връзка с т. 13.1 и 13.2 от Общите условия; сумата от 130, 87 лв. - местен данък за втората половина на 2023 г., дължим на основание т.12.2, буква „г“ от Общите условия; сумата от 24 лв. - разходи за връчване на уведомление чрез ЧСИ, дължим на основание т. 15.4, буква „в“ от Общите условия, и сумата от 1 053, 79 лв. - лизингови вноски, включващи главница и лихва за периода м. октомври 2023 г. до м. декември 2023 г., ведно със законна мораторна лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба - 03.01.2024 г., до окончателното изплащане на задълженията.

В срока за отговор на исковата молба А. Й. Й. е предявил против „И Ел 1

Джи Финанс“ ЕАД насрещен иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване за окончателен на сключения между страните договор за финансов лизинг № ***/09.10.2019 г., имащ характер на предварителен договор за покупко-продажба на лек автомобил марка „Land Rover“, модел „Range Rover“, рег. № *** с идентификационен номер ***.

В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът е собственик на процесния лек автомобил марка „Land Rover“, модел „Range Rover“, рег. № *** с идентификационен номер *** по силата на договор за покупкопродажба, сключен с продавача „Пит Кар“ ЕООД на 18.10.2019 г. Сочи, че дружеството е заплатило цена в размер на 13 200 лв. за покупката и автомобилът не е бил регистриран за движение на територията на Република България, затова и договорът между дружествата бил сключен в обикновена писмена форма. Твърди, че след закупуването на автомобила е издадено Свидетелство за регистрация, в което като собственик е вписан „И Ел Джи Финанс“ ЕАД /с предишно наименование „Амиго Лизинг“ ЕАД/. Поддържа, че автомобилът е предаден на ответника за ползване на основание договор за финансов лизинг № ***/*** от 09.10.2019 г., сключен на 09.10.2019 г. между „И Ел Джи Финанс“ ЕАД - в качеството му на лизингодател и А. Й. Й. – лизингополучател, за което се съставил Приемо-предавателен протокол.

Твърди, че на 04.01.2020 г. с процесното моторно-превозно средство е реализирано пътно-транспортно произшествие, за което е образувано досъдебно производство и вещта била иззета от разследващите, като с прокурорско постановление от 27.05.2021 г. производството било прекратено, но е постановен отказ за връщане на лекия автомобил. Твърди, че впоследствие и на основание определение на Окръжен съд – Враца вещта е върната на ответника, ведно със свидетелство за регистрация и контактен ключ. Поддържа, че между страните е сключено Споразумение от 03.09.2020 г. за отсрочване изпълнението на задълженията на ответника – лизингополучател. Поради неизпълнение на задълженията ищецът изпратил на 06.06.2022 г. писмено предизвестие за заплащане на задължението в седемдневен срок от неговото получаване с предупреждение, че при неизпълнение на задълженията в срок договорът ще бъде развален. Сочи, че уведомлението е връчено на 07.06.2022 г. на *** на ответника, която била надлежно упълномощена да го представлява. Твърди, че поради липсва на изпълнение на задълженията в предоставения срок договорът е развален на 15.06.2022 г. Поддържа, че след развалянето на договора пълномощникът на ответника изразил желание да заплати натрупаните задължения по договора за лизинг, дължими до датата на неговото разваляне, в резултат на което в дружеството постъпила сумата от 9 507 лв., а остатъкът до пълния размер на дължимото от 10 154, 04 лв. бил опростен. Издадено било удостоверение, че задълженията по разваления договор за финансов лизинг са погасени.

2

Остатъчната стойност на лизинговата вещ към датата на разваляне на договора била в размер на 7 718, 78 лв. Твърди, че след като получил автомобила на 21.09.2023 г. и въпреки че договорът за финансов лизинг бил развален, ответникът продължил да си служи с вещта. Ищецът изпратил уведомление за връщане на автомобила, връчено на 28.09.2023 г., но същият не бил върнат. Поради това, че лизингополучателят-ответник продължил ползването на вещта въпреки противопоставянето на лизингодателя - ищец, се претендират и следните задължения за: застрахователни премии по застраховка Гражданска отговорност в общ размер на 218, 45 лв. по полица № *** (вноска 4) и по полица № *** (вноска 1) – дължима на основание т.10 от договора за финансов лизинг, във връзка с т.13.1 и 13.2 от Общите условия; местен данък за втората половина на 2023 г. в размер на 130, 87 лв. – дължим на основание т.12.2, буква „г“ от Общите условия; разходи за връчване на уведомление чрез ЧСИ – 24 лв. – дължим на основание т.15.4, буква „в“ от Общите условия, лизингови вноски, включващи главница и лихва, съгласно погасителния план: за месец октомври 2023 г. – 350, 38 лв., за месец ноември 2023 г. – 351, 25 лв. и за месец декември 2023 г. – 352,16 лв. или общо сумата от 1427, 11 лв., ведно със законна мораторна лихва, считано от датата на депозиране на насрещната искова молба – 03.01.2024 г., до окончателното изплащане на задължението. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявения иск и осъждане на ответника да предаде лекия автомобил на ищеца, както и да заплати претендираните суми.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника – А. Й., в който се излагат подробни съображения за неговата неоснователност. Твърди, че договорът за лизинг не е развален и ответникът е изправна страна по същия. Сочи, че през 2020 г. е изпаднал в забава, но е подписано споразумение, съгласно което е определена дължимата между страните сума, която заплатена изцяло и от дружеството е издадено удостоверение за пълно погасяване. Поддържа, че развалянето на договора е крайна мярка и не се допуска, ако неизпълнената част от задължението е незначителна, а в случая задължението е изпълнено изцяло.

Сочи, че финансовият лизинг съчетава в себе си мандатния елемент и финансово-кредитния елемент и представлявал специфична финансова операция. Счита, че в случая сключения между страните договор е такъв за финансов лизинг, тъй като лизингодателят се е задължил да придобие конкретен лек автомобил, избран от лизингополучателя, срещу задължението лизингополучателят да заплати лизинговата. Счита, че развалянето на договора е крайна мярка, към която се пристъпва след като се изчерпят възможностите за неговото изпълнение. Твърди, че е изпълнил изцяло задължението си към ищеца, но дори да се приеме, че не е така, то следва да се осъществи преценка на съотношението между изпълнената и неизпълнената 3 част от задължението, като се отчете видът и характерът на договора, като счита, че неизпълнената част от задължението е незначителна с оглед интереса на лизингодателя и същият не би могъл да прекрати договора. Поддържа, че договорът за финансов лизинг съдържа неравноправни клаузи. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове, ведно със законните последици.

По делото е постъпило становище от ищеца „И Ел Джи Финанс“ ЕАД по депозирания отговор на исковата молба, в което се поддържат съображенията за разваляне на договора за финансов лизинг, като се твърди, че неизпълнението на задълженията на лизингополучателя е значително. Сочи, че лизингополучателят е заявил, че не желае да заплати остатъчната стойност на автомобила и да придобие собствеността върху него и поради тази причина и след направена отстъпка, на 23.06.2022 г. е заплатена сумата от 9 507 лв. за погасяване на задълженията по вече разваления договор за финансов лизинг, която не покрива остатъчната стойност. Изложени са твърдения, че и към настоящия момент вещта се намира в ответника по първоначалния иск. Сочи, че възражението за наличие на неравноправни клаузи е неотносимо. Твърди, че лизингополучателят не е посочил писмено, че желае да ползва опцията за придобиване, не подал изрично писмено заявление, не изплатил остатъка от главницата и не изплатил задълженията по договора.

В насрещната искова молба ищецът по насрещния иск А. Й. Й. твърди, че е изпълнил изцяло задълженията по сключения между страните договор за финансов лизинг. Поддържа, че в договора е предвидена възможност за прехвърляне на лизинговата вещ и придобиване на собствеността върху автомобила при определени условия, поради което е отправял устни покани за прехвърляне на лекия автомобил. Поддържа, че вещта не е прехвърлена по вина на ищцовото дружество. Счита, че след изплащане на дължимите суми и след отправяне на покана до лизингодателя, договорът се е трансформирал в предварителен договор за покупко-продажба на процесният лек автомобил марка „Land Rover“, модел „Range Rover“, рег. № *** с идентификационен номер ***. Предвид изложеното, моли договора за финансов лизинг да бъде обявен за окончателен договор по реда на чл. 19, ал. 3 ЗЗД.

В законоустановения за това срок по чл. 131 ГПК ответникът по насрещната искова молба – „И Ел Джи Финанс“ ЕАД е депозирал отговор на насрещната искова молба, в който излага съображения за недопустимост на предявения иск. Твърди, че финансовият лизинг няма характера на предварителен договор за покупко-продажба, поради което счита, че не е налице връзка с първоначалния иск и за ищеца не е налице правен интерес от предявяване на насрещен иск. Поддържа, че договорът за лизинг е развален, поради неизпълнение на задълженията на ищеца, като до последният е изпратено уведомление по реда на чл. 87 ЗЗД с предоставен срок за 4 изпълнение на задълженията по договора. Твърди, че задълженията по договора за лизинг не били заплатени в предоставения срок и договорът е развален, считано от 15.06.2022 г. Оспорва твърдението, че лизингополучателят по договора за лизинг е изправна страна. Сочи, че пълномощникът на лизингополучателя (неговата *** Ж.Й.) заявила на служител на дружеството, че иска да заплати остатъчната стойност на лекия автомобил, но не желае да придобива правото на собственост върху него и във връзка с това изявление, лизингодателят е изискал заплащане единствено на непогасените задължения, не и на остатъчната стойност на лизинговата вещ. В тази връзка поддържа, че съгласно Общите условия на дружеството, когато лизингополучателят желае да ползва опция за придобиване но вещта, следва да се извърши допълнително заплащане, различно от дължимите по договора за финансов лизинг вноски и ако не е уговорено друго, сумата се равнявала на упоменатата в договора остатъчна стойност на имуществото. Сочи, че лизингополучателят не заявил писмено, че желае да придобие вещта, не изплатил остатъка от главницата и не изплатил задълженията си по договора и по този начин преди развалянето на договора, изискванията за придобиване право на собственост не са изпълнени. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 108 ЗС и иск по чл. 347, ал. 2 от ТЗ, вр. чл. 236, ал. 2 от ЗЗД, както и насрещен иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД.