Решение № 429 от 02.11.2022, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 429 гр. Велико Търново, 01.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Георги Драгoстинов

Йордан Воденичаров като разгледа докладваното от Георги Драгoстинов Въззивно гражданско дело № 20224100500536 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 437 и сл. от ГПК.

„БУЛ ИНС“-АД, гр. София, длъжник по изпълнително дело № 4953 по описа на частен съдебен изпълнител Дияна Колева за 2022 година, претендира отмяна на постановление от 23.06.2022 година, с което искането за намаляване на признатите на взискателя разноски за адвокатско възнаграждение е оставено без уважение. Съдебният изпълнител не съобразил, че пълномощникът на взискателя не е извършил каквито и да било процедурни действия по делото. То самото не се отличавало с фактическа или с правна сложност.

Ответникът по жалбата – Р. Л. С., взискател – оспорва довода за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.

Съдебният изпълнител е изложил мотиви за неоснователност на жалбата.

Съдът, като прецени относимите за спора доказателства и доводите на страните по реда на чл. 437, ал. 3 от ГПК, приема:

За образуване на изпълнителен процес и представителство по него взискателят е упълномощил адвокат, комуто е заплатил възнаграждение от 450 лв. По делото процедурни действия представителят не е извършвал.

Жалбата е неоснователна.

Отговорността за разноски в изпълнителния процес е уредена по начин, различен от тази в исковия процес. Докато в исковия процес не е известно коя страна е дала 1 повод за образуване на делото, а с това – принудила насрещната страна да направи разходи за адвокат, за събиране на доказателства, за заплащане на държавна такса, в изпълнителния процес такава неизвестност липсва. Взискателят не би прибягнал до образуване на изпълнително дело, ако длъжникът бе платил своевременно.

Избягването, респективно намаляването, на отговорността за разноски в изпълнителния процес става не по реда на чл. 78 от ГПК, от където жалбоподателят е взаимствал доводи, а със своевременно – преди образуването на изпълнителен процес, плащане. Това ясно следва от изричната в този смисъл норма на чл. 79 от ГПК.

Доводите на жалбоподателя са неоснователни.

Както бе изтъкнато по-горе, критериите по чл. 78 от ГПК, и в частност правилото на алинея пета от текста, не намират приложение в изпълнителния процес. Ако беше иначе, законодателят не би уредил отговорността за разноски в отделна – на чл. 79 от ГПК, норма.

В разрез с приложения към преписката на изпълнителното дело договор за правна помощ е доводът, че взискателят възнаграждение на своя пълномощник по делото не е заплатил. Договорът съдържа изявление на адвокат Ж. Димова, че е получила изцяло и в брой договореното адвокатско възнаграждение.

Правилата на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения не са критерий за размера на адвокатския хонорар. Той се определя по договаряне между адвокат и клиент. В самото заглавие на Наредбата е ясно посочено, че се касае за минимални хонорари, чиито стойности са от значение за финансовата политика на адвокатската професия.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

Отхвърля жалбата на „БУЛ ИНС“-АД, гр. София, против Р. Л. С., взискател, с която претендира отмяна на постановлението от 23.06.2022 година по изпълнително дело № 4953 по описа на частен съдебен изпълнител Дияна Колева за 2022 година и намаляване на определеното за плащане адвокатско възнаграждение до размер от 200 лв., като неоснователна.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2

2. _______________________

3