Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 721 от 23.07.2025, Окръжен съд - Хасково

Съд
Окръжен съд - Хасково
Дело
Въззивно частно гражданско дело 574/2025
Вид
Определение № 721
Подписан
23.07.2025
В сила
23.07.2025
Състав
ДЕЛЯНА СТОЙЧЕВА ПЕЙКОВА, ГЕОРГИ КОСТАДИНОВ МИЛКОТЕВ, ГЕОРГИ ГОЧЕВ ГЕОРГИЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 105 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 113 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 115, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 119, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 121 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 405 · Кодекс за застраховането
  • чл. 405, ал. 1 · Кодекс за застраховането

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 721 гр. ХАСКОВО, 23.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА

Членове:

ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ

ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ Въззивно частно гражданско дело № 20255600500574 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 121 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, чрез процесуалния му представител юрк. З., против Определение № 861/07.04.2025 г., постановено по гр.д. № 3145/2024 г. по описа на РС – Хасково в частта, в която съдът е отхвърлил възражението на частния жалбоподател за местна неподсъдност на делото.

Частният жалбоподател счита определението за неправилно. Изтъква, че особената местна подсъдност по чл. 115, ал. 2 от ГПК не се прилага по отношение на всички искове по Кодекс за застраховането, а само по тези, чийто правопораждащ факт е непозволено увреждане, а активно процесуално легитимиран по тях е увреденото лице. Набляга, че са предявени искове по доброволна имуществена застраховка „Каско“, по която е налице безпротиворечива съдебна практика относно подсъдността при предявени от страна на юридическо лице искове. Счита, че приложение не намира и разпоредбата на чл. 113 ГПК, като ищецът няма качеството на потребител по смисъла на ЗЗП. Моли обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде изпратено по подсъдност на Софийски районен съд.

Предявен е иск от „Амбулатория за индивидуална практика за първична дентална помощ д-р С.Д. — ***“ ЕООД, EИK:*** против „ЗАД 1

„Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК: 000694286 с правно основание чл. 405 от КЗ. От ищеца се претендира заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 100 лв., частичен иск от 1 266,60 лв., представляващи разликата между заплатеното обезщетение от застрахователя в размер на 1 033,40 лв. и действителния размер на причинените имуществени вреди в размер на 2 300 лв., настъпили в резултат на умишлено увреждане на лек автомобил марка „Тесла“, модел „3“ с рег. № ***, на 18.07.2024 г. в гр. ***, ведно със законната лихва за забава върху присъденото обезщетение за имуществени вреди, считано от датата, на която ищецът е уведомил ответника за настъпилото застрахователно събитие - 18.07.2024 г., до окончателното й изплащане.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който релевира възражение за местна неподсъдност на делото.

Позовава се на разпоредбата на чл. 105 ГПК. Изложени са аргументи в насока на това, че компетентен да разгледа исковете е съдът по седалището на ответника – Софийски районен съд.

Съдът е посочил, че специалната местна подсъдност по чл. 115, ал. 2 от ГПК предвижда, че искът може да бъде предявен пред съда, в чийто район към момента на настъпване на застрахователното събитие се намира седалището на ищеца. От това безспорно ставало ясно, че „увреденото лице“ съгласно чл. 115, ал. 2 ГПК може да бъде както физическо, така и юридическо лице. Формирал е извод, че е предявен иск по чл. 405, ал. 1 от КЗ от увредено лице срещу застраховател по седалище на ищеца и е оставил без уважение наведеното от ответника възражение за местна неподсъдност на делото.

При така установените факти по делото, съдът намира следното:

Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в рамките на законоустановения срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, съгласно нормата на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 121 от ГПК.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Възражението за неподсъдност на делото е направено от ответника своевременно, а именно в срока за отговор на исковата молба по аргумент от чл. 119, ал. 4 от ГПК. Според чл. 105 ГПК искът се предявява пред съда, в района на който е постоянният адрес или седалището на ответника.

Разпоредбата на чл. 115, ал. 2 от ГПК предвижда, че исковете за 2 обезщетение по Кодекса за застраховането на увреденото лице срещу застраховател, Гаранционния фонд и Националното бюро на българските автомобилни застрахователи се предявяват пред съда, в чийто район към момента на настъпване на застрахователното събитие се намира настоящият или постоянният адрес на ищеца, неговото седалище, или по мястото на настъпване на застрахователното събитие.

От систематичното място на разпоредбата на чл. 115, ал. 2 от ГПК следва, че предвидената в същата разпоредба специална местна подсъдност е приложима по всички искове на увреденото лице срещу изброените ответници, които имат за предмет застрахователно обезщетение (вреди от застрахователно събитие). Процесуалната норма е императивна. В случая е предявен иск с правно основание чл. 405 от КЗ, като от ищеца се претендира заплащане на застрахователно обезщетение от настъпило застрахователно събитие - умишлено увреждане на лек автомобил марка „Тесла“, модел „3“ с рег. № ***, на 18.07.2024 г. в гр.***. Тоест ищецът безспорно се характеризира като увредено лице по смисъла на чл. 115, ал. 2 от ГПК и е налице основание за приложение на специалната местна подсъдност, уредена в тази разпоредба. Последната също така не прави разлика дали увреденото лице е физическо или юридическо такова, съответно не се поставя въпрос има ли юридическото лице качеството на потребител по ЗЗП, което би обосновало приложението на чл. 113 от ГПК.

Ищецът е юридическо лице със седалище в гр. ***. Застрахователното събитие, следствие от реализирането на което се търси обезщетение, също се твърди, че е реализирано в гр.***. Посоченото обосновава извод за компетентност именно на РС – Хасково да разгледа правния спор.

С оглед изложеното частната жалба е неоснователна и обжалваното Определение № 861/07.04.2025 г. следва да бъде потвърдено, а делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Мотивиран така, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 861/07.04.2025 г., постановено по гр.д. № 3145/2024 г. по описа на РС – Хасково в частта, в която съдът е 3 отхвърлил възражението на „ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК 000694286, за местна неподсъдност на делото.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Хасково за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4