Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 18 от 22.01.2025, Окръжен съд - Пазарджик

Съд
Окръжен съд - Пазарджик
Дело
Въззивно гражданско дело 39/2025
Вид
Решение № 18
Подписан
22.01.2025
В сила
22.01.2025
Състав
Минка Петкова Трънджиева, Димитър Пандалиев Бозаджиев, Венцислав Стоянов Маратилов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 18 гр. Пазарджик, 22.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско дело № 20255200500039 по описа за 2025 година

Производството е процесуален кодекс. по чл.435 ал.2 т.6 и следващите от Граждански

Обжалван е от Х. Ш. Х. отказ на ЧСИ Мария Ангелова с район на действие Окръжен съд - Пазарджик по изпълнително дело № 200/2019г., за прекратяване на основание чл. 433, ал. 1 т. 8 от ГПК на изпълнителното производство, поради неизвършване на изпълнителни действия в двугодишен срок,обективиран в постановление.

Жалбоподателят сочи, че с молба с вх. № 14399/14.10.2024г. поискал да бъде прекратено на основание чл. 433, ал. 1 т. 8 от ГПК изпълнителното производство по изпълнително дело № 200/2019г. по описа на ЧСИ Мария Ангелова с район на действие Окръжен съд - Пазарджик, тъй като в двугодишен срок считано от 23.08.2021г. до 23.08.2023г. не били извършвани изпълнителни действия.

ЧСИ Мария Ангелова изложила общи теоретични постановки, без да даде отговор на поставения въпрос, като оставила без уважение искането, посочила ,че взискателят “не е изгубил интерес от делото и воденето му“, което нямало нищо общо с настъпването на перемпцията и прекратяването на 1 делото по силата на закона.

Твърди още ,че на 17.04.2019г. е връчена покана за доброволно изпълнение на длъжника , което действие не прекъсва давността.

На 05.04.2019г. бил наложен запор на банковата сметка на длъжника в „Алианц Банк България“ АД;на 03.12.2020г. била депозирана молба от взискателя да бъде извършена справка за наличие на банкови сметки на длъжника и ако има такива да им бъде наложен запор.

На 11.05.2021г. била депозирана молба от „Агенция за събирания на вземания“ ЕАД с искане да бъде конституирана като взискател и представяне на договор за цесия, с който е цедирано вземането от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД. С молбата е направено искане да бъде извършена справка за наличие на банкови сметки на длъжника и ако има такива да им бъде наложен запор.

На 23.08.2021г. с постановление на ЧСИ бил конституиран като взискател „Агенция за събирания на вземания“ ЕАД;

На 17.08.2021г. била депозирана молба от взискателя за опис на движими вещи в дома на длъжника;

На 21.09.2021г. била депозирана молба от взискателя да бъде извършена справка за наличие на банкови сметки на длъжника и ако има такива да им бъде наложен запор.

На 01.12.2022г. била депозирана молба от взискателя да бъде извършена справка за наличие на банкови сметки на длъжника и ако има такива да им бъде наложен запор. Със същата молба е поискано насрочване на опис в дома на длъжника. ЧСИ не е насрочил опис.

На 18.08.2023г. била депозирана молба от взискателя да бъде извършена справка за наличие на банкови сметки на длъжника и ако има такива да им бъде наложен запор, както и искане да бъде извършена справка за наличие на трудови договори и при наличие на такива да бъде наложен запор.

На 29.11.2023г. била наложена възбрана на масивна жилищна сграда собственост на длъжника в гр. Сърница.

На 12.07.2024г. била депозирана молба от взискателя да бъде извършена справка за наличие на банкови сметки на длъжника и ако има такива да им бъде наложен запор;

На 19.09.2024г. било изпратено запорно съобщение до „Изипей“ АД.

2

Жалбоподателят твърди, че в периода 23.08.2021 г. до 23.08.2023г. не са поискани и извършени изпълнителни действия, които да прекъснат давността и е настъпила перемпция.

Последното валидно изпълнително действие било конституирането на „Агенция за събирания на вземания“ ЕАД като взискател с постановление на ЧСИ. Молбата от 17.08.2021г. за опис на движими вещи в дома на длъжника била лишена от конкретика, тъй като не е конкретизирано къде да бъде извършен описа и не била внесена държавна такса.

Молбите от 21.09.2021 г., от 01.12.2022г. и от 18.08.2023г. за опис не пораждали правни последици. ЧСИ не бил издал разпореждане за насрочване на опис на движими вещи в дома на длъжника. Молба в която взискателят не е посочил изпълнителен способ, подлежала на връщане съгласно чл. 426, ал. 3 от ГПК и не прекъсвала давността. Искането за извършване на изпълнителни действия по изпълнението не прекъсвало давността, тъй като те не са част от динамичния фактически състав на предявени в ГПК изпълнителни способи и не е налице предприемане на действие за принудително изпълнение..

В т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г. по тълкувателно дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС било прието ,че изпълнително действие е извършването на опис на движими вещи, но не и насрочването на такова действие, без реалното му извършване.

Искането за извършване на изпълнителни действия по изпълнението не прекъсвало давността.

Моли отказа на ЧСИ да бъде отменен.

Претендира разноски.

Отговор от взискателя не е постъпил.

ЧСИ е изложил мотивите си.

Съдът намира жалбата за допустима ,като подадена против подлежащ на обжалване акт , постановен в изпълнителното производство, от легитимирано лице в установения в закона срок.

Разгледана по същество тази жалба е неоснователна по следните съображения:

Производството по изпълнителното дело е образувано по молба на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД против Х. Ш. Х. за изпълнение на парично задължение въз 3 основа на изпълнителен лист и заповед , издадени в производство по реда на чл.417 от ГПК.

В молбата е направено искане за проучване имуществото на длъжника и налагане на запори върху вещи и вземания.

ЧСИ е предприел действия по налагане на запори от 2.04.2019 година.На длъжника е връчена и покана за доброволно изпълнение.

С молба от 11.05.2021 година е направено искане за конституиране като взискател на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,поради цедиране на вземането.

С постановление от 23.08.2021 година това искане е удовлетворено.

На 17.082021 година е направено искане от взискателя за насрочване на опис.

Насрочен е опис на движими вещи на 27.09.2021 година , като длъжникът е възразил по извършването му с нарочна молба.

След конституирането му взискателя е направил искане за предприемане на действия по налагане на запор върху сметки на длъжника.

На 1.12.2022 година е направено отново искане от страна на взискателя ,както за налагане на запор ,така и за извършване на опис на движими вещи.Опис е насрочен.

На 23.08.2023 година отново е направено искане за налагане на запори.

На 14.10.2024 година е отправено искане до ЧСИ за прекратяване на производството,като са изложени същите доводи ,като в постъпилата жалба ,дала основание за образуване на производството пред въззивната инстанция.

Твърди се ,че за периода 23.08.2021 година до 23.08.2023 година не били поискани и извършени изпълнителни действия,които да прекъснат давността и е настъпила перемпция.

С постановление от 5.11.2024 година ЧСИ Ангелова е отказала да прекрати производството.

При тези данни ,като всъщност развитието на изпълнителното производство не се оспорва от жалбоподателя ,въззивният съд приема ,че не са налице условията на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.

Съдът намира за необходимо да

4 се направи разграничение между перемпцията и института на погасителната данвност,условията настъпването им и съответно – последиците от прилагането им. за

В т. 10 ТР № 2/2013, ВКС, ОСГТК не е разгледан въпросът, при какви условия и кога настъпва перемпцията. Очевидно тя не настъпва, ако след поискването на един изпълнителен способ в продължение на две години взискателят не е поискал нов изпълнителен способ, най-малкото защото през това време може да се е осъществявал поисканият предходен изпълнителен способ, а преди неговият край не може да се прецени със сигурност, има ли нужда от друг способ .Перемпцията е без правно значение за давността.

Общото между двата правни института е, че едни и същи факти могат да имат значение, както за перемпцията, така и за давността. Това обаче са различни правни институти с различни правни последици: давността изключва принудителното изпълнение (но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете), а перемпцията не го изключва – обратно, тя предполага неудовлетворена нужда от принудително изпълнение, но въпреки това съдебният изпълнител е длъжен да я зачете.

Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора нито ползва или вреди на длъжника. То може да бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение на съдебния изпълнител, само доколкото не е събрана дължимата авансова такса за образуване на отделното дело и с това са нарушени канцеларските правила по воденото на изпълнителните дела.

Различни са условията за прилагане на двата института.Ясна е вече съдебната практика по отношение настъпване на погасителната давност и възможността за прекъсването и.Доводите , изложени в жалбата са относими 5 именно към приложението на института на погасителната давност.

За настъпване на перемпцията , тоест за наличие на условия за прекратяване на изпълнителното производство е необходимо да се установи бездействие на взискателя в продължение на две години по смисъла на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК - взискателят да не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години.Тоест – същественото е да е налице активност отстрана на взискателя,достатъчно е да е отправено искане за предприемане на изпълнителни действия ,като е без значение дали тези действия са извършени и какъв е резултата от тях./Различни са разсъжденията при прилагане института на погасителната давност/Разбира се следва да се отчитат и хипотезите , при които самия взискател е създавал пречки за извършването на такива действия , но по конкретното изпълнително дело такива данни няма.

Дори от изложението на жалбоподателя е видно ,че няма период от две години /включително и в посочения от него период / в който взискателят да е бездействал.

В тази връзка би могло още да се каже ,че като се имат предвид последиците на перемпцията и погасителната давност,които бяха очертани по-горе ,то и условията и изискването за прилагането им,макар да могат и да съвпадат са различни по интензитет.

Съдът приема ,че не е налице бездействие на взискателя ,даващо основание за перемиране на изпълнителното производство за посочения период , тъй като например на 1.12.2022 година е направено искане от взискателя за предприемане на изпълнителни действия- тоест няма период от две години ,в който взискателят да не е поискал извършване на изпълнително действие.

Именно поради това и напълно основателно ,ЧСИ е обобщил съображенията си в израза ,че взискателят „не е изгубил интерес от делото и воденето му“.