Решение № 140 от 09.01.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 140 гр. София, 09.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-15 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галя Вълкова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Галя Вълкова Гражданско дело № 20251100106579 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявен от Р. Н. Ж. против „ЕОС Матрикс“ ЕООД иск с правно основание чл. 439 ГПК.

Ищецът - Р. Н. Ж., твърди че е бил солидарен длъжник по договор за кредит, сключен с „Райфайзенбанк България” ЕАД. На 29.05.2012 г. по ч.гр.д.

№1238/2012 г. по описа на РС-Габрово е бил издаден изпълнителен лист, с който ищецът и останалите солидарни длъжници били осъдени да заплатят на кредитора: 1/ сумата от 52 395,51 евро - главница, ведно със законната лихва, считано от 18.05.2012 г. до изплащането на вземането; 2/ сумата от 1 753,92 евро - изискуема редовна лихва за периода 15.11.2012 г.-16.04.2012 г.; 3/ сумата от 1 078,33 евро - изискуема наказателна лихва за периода 17.04.2012 г.

-17.05.2012 г; 4/ сумата от 4 682,64 евро - изискуема лихва съгласно чл.5 от Анекс -8/25.10.2011 г; 5/ сумата от 270,61 евро - изискуема комисионна за управление.

За събиране на вземанията по издадения изпълнителен лист е било образувано изпълнително дело № 809/2012 г. по описа на ЧСИ - З.В., рег.

№735 , с район на действие района на ОС-Габрово. Ищецът твърди, че от образуването на изпълнително дело до подаването на исковата молба срещу него не са извършвани никакви изпълнителни действия, освен наложен запор на банкови сметки.

С молба от 12.09.2016 г. взискателят поискал опис и оценка на възбранен недвижим имот, собственост на друг солидарен длъжник - Н. Ж.. Ищецът заявява, че дори и да се приеме, че това действие прекъсва давността спрямо него, то тя отново е изтекла до 25.09.2024 г. (датата на исковата молба). Към 1 тази дата вземането по изп.дело било в общ размер на 50 502,50 лева, от които главница в размер на 25 378,64 лева. и лихви към главницата в размер на 25 123,86 лева, считано от 25.06.2015 г. - датата на последното частично погасяване на задължението. „ЕОС МАТРИКС” ЕООД е бил конституиран като взискател по изп.дело на основание негова молба вх.№2590/08.03.2019 г.

По изложените съображения Р. Н. Ж. моли съда да признае за установено по отношение на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, че не съществува право на принудително изпълнение за сумите по образуваното изпълнително дело № 809/2012 г. по описа на ЧСИ – З.В. въз основа на изпълнителен лист от 29.05.2012 г. по ч.гр. дело № 1238/2012 г. на РС Габрово.

Ответникът депозира отговор, с който оспорва исковете. Смята, че задълженията по изпълнителния лист не са погасени. Според „ЕОС МАТРИКС” ЕООД вземанията по влязлата в сила заповед за изпълнение се погасявали с 5 годишна давност, която е започнала да тече най-рано на 26.06.2015 г. Заявява, че предприетите изпълнителни действия прекъсвали давността дори и да са извършени след настъпила перемпция по изп.дело.

Сочи, че изпълнителните действия по отношение на един от солидарните длъжници, срещу които е образувано изпълнително дело въз основа на един изпълнителен лист, рефлектират върху останалите. Твърди, че в хода на образуваното изпълнително дело № 809/2012 г. по описа на ЧСИ З.С.П.-В. са извършени множество изпълнителни действия, като последната молба за действия е от 14.11.2019 г. Поради това към датата на депозиране на исковата молба погасителната давност за вземането по процесния изпълнителен лист спрямо ищеца не е изтекла. Освен това следвало да се съобрази и удължаването на давностните срокове със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение. Затова моли съда да отхвърли иска.

Претендира възнаграждение за юрисконсулт.

В съдебно заседание страните не се явяват и не изпращат представител Съдът, след като обсъди основанията, изложени от страните и доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

Изпълнително дело № 809/2012 по описа на ЧСИ З.П.В. е образувано по молба на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД против ЕТ „Н. Ж.“, С.Г.Ж. и Р. Н.

Ж.. Взискателят представя изпълнителен лист от 29.05.2012 г., издаден по ч.гр.дело № № 1238/2012 г. на Габровски районен съд, въз основа на заповед за незабавно изпълнение № 2404/29.05.2012 г., с която е разпоредено на ЕТ„ Н. Ж.”, с ЕИК 817053403 С.Г.Ж., с ЕГН ********** и на Р. Н. Ж., с ЕГН ********** да заплатят солидарно на кредитора „Райфайзенбанк (България)” ЕАД сумите: 52395,51 евро (петдесет и две хиляди триста деветдесет и пет евро и петдесет и един евроцента) изискуема главница, ведно със законната лихва от 18.05.2012 г. до изплащане на вземането, сумата 1753,92 евро (хиляда седемстотин петдесет и три евро и деветдесет и два евроцента) — изискуема редовна лихва за периода 15.11.2011 г. -16.04.2012 г., сумата 2

1078,33евро (хиляда седемдесет и осев евро и тридесет и три евроцента) изискуема наказателна лихва за периода 17.04.2012 г. - 17.05.2012 г., сумата 4682,64 евро (четири хиляди шестстотин осемдесет и две евро и шестдесет и четири евроцента) изискуема лихва съгласно чл. 5 от Анекс №8/25.10.2011 г., сумата 270,61 евро (двеста и седемдесет евро и шестдесет и единевроцента) изискуема комисионна за управление, сумата от 3981,08 лв. (три хиляди деветстотин осемдесет и един лева и осем стотинки) - разноски по делото, представляващи заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

В заповедта за изпълнение на парично задължение въз основа на документ е отбелязано, че се издава въз основа на извлечение от счетоводните книги на заявителя за размера на дълга по Договор за инвестиционен банков кредит от 06.07.2006 г., изменен и допълнен с Анекс /1/23.04.2007 г., № 2/15.09.2009 г., № 3/13.11.2009 г., № 4/25.03.2010 г., № 5/30.11.2010 г., № 6/14.04.2011 г., № 7/14.09.2011 г., № 8/25.10.2011 г. и договор за поръчителство о т15.09.2009 г., сключен със С. Ж.а и Договор за поръчителство о т15.09.2009 г., сключен с Р.

Н. Ж..

Със сезиращата молба е поискано съдебният изпълнител да извърши справки за имущество на длъжниците, да наложи възбрана върху посочени недвижими имоти.

Въз основа на искането са вписани възбрани на 27.07.2012 г. по отношение на имоти на в с. Дряново, на 09.08.2012 г. са изпратени запорни съобщения до „Обединена българска банка“ АД, „Уникредит Булбанк“ АД. На 13.08.2012 г. П. Ж. е получил покана за доброволно изпълнение. На 13.09.2012 г. СлВп гр. Свищов е уведомена за вписване на възбрана по отношение на недвижими имоти в гр. Свищов, 20.07.2020 г. – Служба по вписванията гр.

Бяла.

С постановление от 03.10.2014 г. „Уникредит Булбанк“ АД е присъединена като взискател по делото въз основа на изпълнителен лист срещу ЕТ „Н. Ж.“, Н. Ж. и С. Ж.а, издаден по ч.гр.дело № 2925/2013 г. на РС Габрово.

НА 16.10.2014 г. на Р. Ж. е връчена призовка за принудително изпълнение за насрочен опис и оценка на недвижим имот – цех за производство на алуминиева и PVC дограма, собственост на ЕТ „Н.о Ж.“ и С.

Г.. По отношение на имота е вписана възбрана на 30.10.2014 г. Описът е извършен на 27.11.2014 г. С протокол от 17.03.2015 г. съдебният изпълнител е обявил насрочената за 13.03.2015 г. публична продан за нестанала. На 20.03.2015 г. „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД е подала молба за насрочване на нова публична продан. Втора продан е насрочена в периода 27.07.2015 г. – 27.05.2015 г. С постановление за възлагане от 05.06.2015 г. имот с идентификатор ***. е възложен на „ЗГПУ Груп“ ООД.

Постановлението е влязло в сила на 17.06.2015 г. Получената от проданта сума е разпределена с протокол от 25.06.2015 г., срещу което разпределение Р. Ж. е подал жалба, върната с постановление от 22.07.2015 г. поради неотстранени 3 нередовности. На 21.08.2015 г. „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД е поискало продажба на леки автомобили, собственост на Н. Ж., запор на сметка, опис и продажба на движими вещи. Молба за опис на недвижими имоти, собственост на ЕТ „Н. Ж.“ е подадена на 03.08.2016 г. от „Уникредит Булбанк“ АД. Н. и С.

Ж.и са уведомени за насрочен опис и оценка на поземлен имот с идентификатор ***. в с. Бучуковци и построената върху него сграда.

На 29.11.2011 г. „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД е подало молба до съдебния изпълнител с уведомление за прехвърляне на вземанията по изпълнителния лист в полза на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, считано от 21.11.2018 г. На 08.03.2019 г. „ЕОС Матрикс“ ЕООД е подало молба за конституирането му като взискател въз основа на договора за прехвърляне на вземане. Към молбата е депозирано и Приложение № 1А от договора с отбелязване вземането спрямо ЕТ „Н. Ж.“ да е сред цедираните.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи.

Съобразно разпоредбата на чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, който иск следва да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

В конкретния случай се твърди вземането по издадения изпълнителен лист по ч.гр. дело № 1238/2012 г. на РС Габрово, да е погасено по давност.

Съдът взема предвид задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение 3/2020 гр.София, 28.03.2023 год. по тълкувателно дело № 3 по описа за 2020 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии, според които погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС. Взема се предвид действащото до тълкувателното решение Постановление № 3 от 18.XI.1980 г. по гр. д. № 3/80 г., Пленум на ВС, според което след образуването на изпълнителното дело при висящност на изпълнителния процес прекъснатата вече давност се спира.

По делото не се установяват извършени спрямо длъжника Р. Н. Ж. изпълнителни действия след 26.06.2015 г. Подаваните от взискателя молби и реализирани способи, вкл. продажба на недвижими имоти и запори на банкови сметки касаят недвижими имоти, движими вещи и суми, собственост на ЕТ „Н. Ж.“ и С. Г. Ж.а. Така при съобразяване на разпоредбата на чл. 125, ал. 1 ЗЗД съдът приема, че всяко задължение се погасява по давност самостоятелно. Кредиторът може да иска изпълнение от солидарния длъжник, чието вземане не е погасено по давност. Спирането и прекъсването на давността срещу един от солидарните длъжници е без правно значение за останалите – чл. 125, ал. 1 ЗЗД. След като отделни и самостоятелни облигационни правоотношения свързват кредитора с всеки от длъжниците, по всяко от правоотношенията могат да бъдат постановени различни съдебни 4 решения/ вкл. по искове по чл. 439 ГПК, основани на изтекла в изпълнителния процес погасителна давност/. Всеки от солидарните длъжници е самостоятелна страна и в изпълнителния процес и се намира в самостоятелно правоотношение със съдебния изпълнител, независимо от обединяващото ги обстоятелство, че предмет на изпълнителния процес е едно и също изпълняемо право. При осъдени при условията на пасивна солидарност длъжници може да се осъществи принудително изпълнение върху имуществено право само на единия. (така Решение № 24/12.01.2024 г. по гр.д.

№ 4002/2023 г. на ВКС, III г.о.). Извод в различен смисъл не следва от Тълкувателно решение № 2/04.07.2024 г. по тълк.д. № 2/2023 г. на ВКС, ОСГТК, доколкото същото касае различен правен институт – перемпцията.

При съобразяване действието на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците ( в сила от 14.05.2020 г.) за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. давност за вземането не е текла.

При тези мотиви съдът приема вземането на кредитора „Райфайзенбанк (България“) ЕАД за погасено към 28.08.2020 г. (20.06.2020 г. + 69 дни за периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г.).

По изложените съображения искът следва да бъде изцяло уважен.

По разноските:

На основание чл. 38 ЗАдв. на адвокат Р. Н. от АК Габрово следва да се присъдят разноски в размер на 2 398,06 евро (4 690,20 лв.) Ищецът е освободен от заплащане на държавна такса с определение от 26.09.2024 г. На основание чл. 78 ал. 8 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 1 032,86 евро (2020,10 лв.).