Определение № 3824 от 15.12.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3824 гр. Пловдив, 15.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно частно гражданско дело № 20255300503300 по описа за 2025 година Производство по реда на чл. 274 във вр. с чл.248 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от адвокат Г. М. – пълномощник на ищцата М. П.

Г., ЕГН **********, против Определение № 9995/03.08.2025 г. постановено по гр. д. № 19818/2024 г., РС - Пловдив, III гр.с., с което е оставена без уважение молба вх. № 77093/10.07.2025 г. по описа на Районен съд Пловдив, за изменение на Решение № 3302/30.06.2025 г., постановено по гр. д. № 19818/2024 г. по описа на Районен съд Пловдив, в частта му за разноските, дължими на адв. Г. Л. М..

В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Поддържа се, че съдът неоснователно не е съобразил, че фактическата и правна сложност на делото е над средната за такива дела, предявените обективно съединени искове, извършената от адвоката работа, включително проведените съдебни заседания, в които е взел участие, направеното изменение на иска по чл.214 ГПК, материалния интерес по делото. Подробно обосновава искането си за присъждане на претендираното адвокатско възнаграждение в размер на още 400 лева. Иска се отмяна на обжалваното определение и постановяването на ново определение, с което да се осъди ответното дружество да заплати допълнително адвокатско възнаграждение от 400 лева на осн.чл.38 Закона за адвокатурата.

Постъпил е отговор на частната жалба от ответната страна „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, чрез пълномощника адвокат М., с който взема становище за нейната неоснователност. Поддържа доводи, че претендираното адвокатско възнаграждение на осн.чл.38, ал.2 ЗА е следвало да бъде отхвърлено. Твърди, че договорът за правна помощ не е индивидуализиран, ищцата не е материално затруднено лице, а поведението й попада в дефиницията на злоупотреба с право с позоваването на 1 образуваните по нейно искане съдебни производства, както и заключава за недобросъвестно упражняване на правата от ищцата. Искането към въззивния съд е да потвърди обжалваното определение и да остави без уважение жалбата.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира следното:

Частната жалба е подадена в посочения от първостепенния съд двуседмичен срок за обжалване, от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество частната жалба е основателна.

С Решение №3302/30.06.2025 г. постановено по гр. д. № 19818/2024 г. по описа н а РС - Пловдив, III гр.с., съдът е уважил предявените от М. П. Г., ЕГН **********, против „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.1-во от ЗЗД като е осъдил ответното дружество да заплати на ищцата следните суми: 335.87 лева – недължимо платена сума за договорна лихва по недействителен договор за потребителски кредит № 860036/10.05.2023 год., и 1519.13 лева – недължимо платена сума за неустойка по недействителен договор за потребителски кредит № 860036/10.05.2023 год., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 18.11.2024 г., до окончателното изплащане на сумите. Решението е влязло в сила като необжалвано.

Процесуален представител на ищцата по делото е адвокат Г. М., който е оказал безплатна правна помощ на ищцата на основание чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА – материално затруднено лице.

С постановеното по делото решение първостепенният съд е определил на основание чл. 38 ал. 2 от ЗА възнаграждение от 100 лв. на адвокат М., за заплащането на което е осъдено ответното дружество „Сити Кеш“ ООД.

В срока по чл.248,ал.1 от ГПК ищцата М. П. Г., чрез адвокат М., е депозирана молба с искане за изменение на първоинстанционното решение в частта му за разноските и увеличаване на присъденото възнаграждение, която молба е оставена без уважение от районния съд с 9995/03.08.2025 г. - предмет на настоящата въззивна проверка.

Настоящият съдебен състав намира, че са налице предпоставките по чл. 38 ал. 2 от ЗА за присъждането на адвокатско възнаграждение на процесуалния представил на ищцата, т.к. казаната разпоредба предвижда заплащане на възнаграждение на адвоката, оказал безплатна правна помощ когато 1/ тя е предоставена безплатно на някое от основанията по чл. 38 ал. 1 т. 1 – т. 3 от ЗА и 2/ насрещната страна е осъдена за разноски – съобразно правилата на ГПК.

В случая правната помощ е предоставена по т.2 – ищцата да е материално затруднено лице. Наличието на казаното основание не може да бъде обсъждано от 2 съда, дори и при заявено от другата страна възражение и ангажирани по него доказателства, поради което същото неоснователно се навежда в отговора на въззивната жалба. Следва да се каже, че преценката да престира безплатна помощ по чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА е само и единствено на адвоката, тъй като разпоредбата не предвижда изискване клиентът да доказва пред него наличието на това основание, нито адвокатът има правомощия да проверява дали то е налице. Съдът не може да се намесва в правоотношенията между страната и процесуалния й представител. От друга страна, за насрещната страна е без правно значение дали ще дължи разноски за адвокатско възнаграждение на самата страна или на процесуалния й представител.

Представеният договор за правна помощ е за безплатна такава на основание чл.

38 ал. 1 т.2 от ЗА, като към ИМ е представено и пълномощно от ищцата за адвоката, и двата документа са с дата преди предявяване на ИМ по първоинстанционното дело, към която дата адвокатът не би могъл да знае номера, под който ще се образува дело по ИМ. Представителната власт не е оспорвана от страна на упълномощителя - ищец.

С оглед което не се обосновава извод за липса на делегирана представителна власт по конкретния спор между страните, нито че оказаната по него правна помощ е престирана от адвоката безплатно. Освен това, съгласно практика на ВКС / напр., но не само Определение № 201 от 30.05.2022 г. постановено по ч.гр.д.№ 532 по описа за 2022 г. на ВКС, III гр.о. / достатъчно за уважаване на искане по чл. 38, ал. 2 ЗА е по делото да е осъществена правна помощ без данни за договорено в тежест на доверителя възнаграждение за нея; заявление, че предоставената помощ е договорена като безвъзмездна и отсъствие на данни, които да опровергават това заявление / както е в случая /, съответно непредставянето на писмен договор за безплатна правна помощ в тези случаи не препятства упражняването на правото по чл. 38, ал. 2 ЗА, тъй като принципът на чл. 36, ал. 1 ЗА е, че адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, чийто размер в хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗА се определя от съда.

Неоснователно е възражението на ответното дружество за злоупотреба с права чрез образуване на повече от едно дела с предмет оспорване на клаузи от договори между същите страни, доколкото същите се основават на различни юридически факти / отделни, самостоятелни договори за кредит /, правопораждащи отделните материалните права. Т.е. касае се за различни по своя предмет правоотношения.

Поради което основание за предявяването /съединяването им за разглеждане в общ исков процес не е налице.

По отношение на размера на адвокатското възнаграждение:

При определяне на адвокатското възнаграждение в хипотезата на чл.38, ал.2 Закона за адвокатурата, съдът е обвързан единствено от фактическата и правна сложност на делото, но не и от минималните размери на адвокатските възнаграждения по НМРАВ № 1/2004 г., определени единствено на база материалния интерес – на 3 основание Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С – 438/22. В изложения смисъл е и Определение № 816 от 20.02.2025 г. на ВКС по ч. гр. д. № 482/2025 г., III г. о., ГК, според което съдът следва да определи справедливия размер възнаграждение въз основа на преценката си за фактическата и правна сложност на делото, съобразявайки извършената от адвоката работа при отчитане на обстоятелството, че неговия труд е висококвалифициран.

В разглеждания случай делото не се отличава с правна и фактическа сложност като трябва да се вземе предвид, че с исковата молба са предявени два обективно кумулативно съединени осъдителни иска, ангажирани са писмени доказателства, по които адвокатът на ищцата е взел становище и е осъществил нейната защита в проведените три открити съдебни заседания, включително при приемането на ССчЕ.

Следва да се посочи, че макар съдът да не е обвързан с размерите на адвокатските възнаграждения, посочени в Наредба № 1/2004 ВАС, то същите следва да служат като ориентир за минимумите, които се присъждат в хипотезата на чл. 38 от ЗА или при възражение за прекомерност. С оглед на изложеното и предвид обема на осъществения от процесуалния представител труд и доколкото същият е високо квалифициран, съдът намира, че справедливият размер на адвокатското възнаграждение, което следва да се определи на адвокат М. е в размер на 400 лева.

Ето защо, определението на районния съд, с което е оставена без уважение молбата на ищцата за изменение на първоинстанционното решение частта му за разноските следва да се отмени и в тази си част решението да се измени като на адвокат М. се присъдят още 300 лева за оказаната правна защита на М. П. Г..

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 9995/03.08.2025 г. постановено по гр. д. № 19818/2024 г., РС - Пловдив, III гр.с., с което е оставена без уважение молба вх. № 77093/10.07.2025 г. по описа на Районен съд Пловдив, за изменение на Решение № 3302/30.06.2025 г., постановено по гр. д. № 19818/2024 г. по описа на Районен съд Пловдив, в частта му за разноските, дължими на адв. Г. Л. М., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Решение №3302/30.06.2025 г. постановено по гр. д. № 19818/2024 г. по описа на РС - Пловдив, III гр.с., в частта му за разноските като:

ОСЪЖДА „Сити Кеш” ООД, ЕИК 202531869, ДА ЗАПЛАТИ на адв. Г. Л. М., АК – гр. Пловдив, със съдебен адрес: гр. П., ул. „М.“ № 102, ет.1, адвокатско възнаграждение в размер на още 300 лева (или с вече присъдените 100 лева общо 400 лева), определено по реда на чл. 38 от ЗА за осъществената правна защита и 4 съдействие на М. П. Г..

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3824 гр. Пловдив, 15.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно частно гражданско дело № 20255300503300 по описа за 2025 година Производство по реда на чл. 274 във вр. с чл.248 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от адвокат Г. М. – пълномощник на ищцата М. П.

Г., ЕГН **********, против Определение № 9995/03.08.2025 г. постановено по гр. д. № 19818/2024 г., РС - Пловдив, III гр.с., с което е оставена без уважение молба вх. № 77093/10.07.2025 г. по описа на Районен съд Пловдив, за изменение на Решение № 3302/30.06.2025 г., постановено по гр. д. № 19818/2024 г. по описа на Районен съд Пловдив, в частта му за разноските, дължими на адв. Г. Л. М..

В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Поддържа се, че съдът неоснователно не е съобразил, че фактическата и правна сложност на делото е над средната за такива дела, предявените обективно съединени искове, извършената от адвоката работа, включително проведените съдебни заседания, в които е взел участие, направеното изменение на иска по чл.214 ГПК, материалния интерес по делото. Подробно обосновава искането си за присъждане на претендираното адвокатско възнаграждение в размер на още 400 лева. Иска се отмяна на обжалваното определение и постановяването на ново определение, с което да се осъди ответното дружество да заплати допълнително адвокатско възнаграждение от 400 лева на осн.чл.38 Закона за адвокатурата.