Решение № 5849 от 17.09.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5849 гр. София, 17.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Весела Т. Аврамова при участието на секретаря Светлана Д. Тодорова като разгледа докладваното от Мария Г. Шейтанова Въззивно гражданско дело № 20251100509246 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 11601 / 17.06.2025 г. по гр.д № 44028/2024 г. по описа на СРС, 151 с-в, по предявени от „Топлофикация София” ЕАД против Г. И. Б. осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, ответникът е осъден да заплати на ищеца, както следва: сума в размер на 337, 41 лв. - главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.06.2021 г. до 30.04.2023 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „********, апартамент № 27, аб.№ 200213, ИД номер ********, ведно със законна лихва за период от 24.07.2024 г. до изплащане на вземането, сума от 57, 81 лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за период от 15.09.2022 г. до 12.07.2024 г. и сума от 28, 20 лв. - главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.07.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 24.07.2024 г. до изплащане на вземането.

С решението е отхвърлен искът за главница за топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 31.05.2021 г., искът за главница за дялово разпределение за разликата над 28, 20 лв. до пълния предявен размер от 29, 49 лв. и за периода от 01.06.2021 г. до 30.06.2021 г., както и изцяло искът за сумата от 7, 09 лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за период от 15.08.2021 г. до 12.07.2024 г Подадена е въззивна жалба от 02.07.2025 г. от ответника Г. И. Б. против решението в частта, с която предявените против нея искове са уважени като основателни. Излага в жалбата, че решението е неправилно, понеже СРС неправилно е приел, че ОУ на ищеца са надлежно публикувани по см. на чл. 150, ал. 2 ЗЕ и 1 публично известни. Оспорва ОУ да са публикувани надлежно и да са влезли в сила.

Също така сочи в жалбата, че общият топломер е преминал по-късно проверка.

Оспорва фактурите.

По делото е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия „Топлофикация София” ЕАД от 15.07.2025 г., в който е изложено становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Претендира разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба и отговора приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Като правилно следва да бъде потвърдено в обжалваните части.

Ищецът „Топлофикация София” ЕАД претендира суми за топлинна енергия за периода 01.06.2021 г. - 30.04.2023 г., в който са били приложими ОУ от 27.06.2016 г., приложени по делото.

Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. В разпоредбата на параграф 1, т. 2а от ДР на ЗЕ е дадена законова дефиниция на понятието битов клиент - клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за собствени битови нужди.

Установява се от доказателствата по делото, а и не се оспорва с въззивната жалба, че ответникът е собственик на топлоснабдения имот по наследство от Е.П., която го е придобила по продажба по ЗОбС на 16.06.1999 г.

Според чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия обвързват клиента и без приемането им. Според чл. 150, ал. 2 ЗЕ топлопреносните предприятия задължително публикуват одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване. Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия.

СРС е приел ОУ от 27.06.2016 г. за публично известни, както и че е общоизвестно ОУ да са надлежно публикувани в централен и местен ежедневник.

Ответникът и сега въззивник оспорва това. Според Решение № 189 от 11.04.2011 г. на ВКС по т. д. № 39/2010 г., II т. о., ТК не съществува пречка, ако на съда е известно в кои всекидневници са публикувани ОУ, същите да бъдат посочи в съдебното решение. В случая е общоизвестно, че Общите условия на „Топлофикация София” ЕАД от 2016 г. са публикувани в един централен и един местен ежедневник.

Публикувани са във вестник Монитор и в местния вестник „19 минути“, бр. 1764 от 11.07.2016 г., продължава втора част в бр. 1765 от 12.07.2016 г., достъпен на 2 електронната страница на вестника /архив, стр. 187/.

Предвид горното общите условия на „Топлофикация София” ЕАД от 2016 г. са влезли в сила съгласно чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ тридесет дена след публикуването им и преди началото на исковия период. Тези Общи условия обвързват всички потребители на топлинна енергия, без да е необходимо да са изрично и писмено приети от клиентите.

По делото не се установява въззивникът да са е възползвал от правото си по чл.

150, ал. 3 ЗЕ. Предвид изложеното между ищеца за процесния период е действал договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни ОУ.

Неоснователни са и възраженията на въззивника ответник относно преминалия метрологична проверка топломер. Видно от заключението на СТЕ, което съдът напълно кредитира, то топломерът е преминал необходимата проверка, при която се установило, че не са налице отклонения. Следва да се посочи и че въпреки непредоставения достъп до имота за снемане показанията на уредите то ищецът е начислил и претендира суми за ТЕ от щранг- лира и ТЕ, отдадена от сградната инсталация. Ищецът не е претендирал суми за ТЕ за БГВ на база и за отопление.

Невръчването на фактурите не води до извод за недължимост на сумите за ТЕ, които не се оспорват по размер с въззивната жалба.

На въззиваемия за въззивното производство се дължат разноски за заплатения депозит за особен представител от 200 лв. /или 102,26 евро/, както и 50 евро юрк възнаграждение.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 11601 / 17.06.2025 г. по гр.д № 44028/2024 г. по описа на СРС, 151 с-в В ЧАСТТА, с която по предявени от „Топлофикация София” ЕАД ЕИК 831609046 против Г. И. Б. ЕГН **********, осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, ответникът е осъден да заплати на ищеца, както следва: сумата в размер на 337, 41 лв. - главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.06.2021 г. до 30.04.2023 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „********, апартамент № 27, аб.№ 200213, ИД номер ********, ведно със законна лихва за период от 24.07.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 57, 81 лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за период от 15.09.2022 г. до 12.07.2024 г. и сумата от 28, 20 лв. главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.07.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 24.07.2024 г. до изплащане на вземането.

В останалата част като необжалвано решението е влязло в сила.

ОСЪЖДА Г. И. Б. ЕГН **********, да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на „Топлофикация София” ЕАД ЕИК 831609046, сумата от 152,26 евро разноски за въззивното производство.

3

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на въззиваемия “Директ“ ЕООД.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4