Решение № 125 от 04.10.2023, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 125 гр. София, 29.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Петков

Членове:

Яника Т. Бозаджиева

Андон Г. Миталов при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова в присъствието на прокурора М. Г. П. като разгледа докладваното от Пламен Д. Петков Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221800600498 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 318 и следващите от НПК.

Образувано по постъпила въззивна жалба и допълнение към нея от адв.

Р. Р. от САК - защитник на подсъдимия Ф. И. А., против присъда от 03. 05.

2022 год., постановена по н.о.х.д. № 199 / 2021 г. по описа на Районен съд И..

С посочената присъда, трети състав на Районен съд - И. признал подсъдимия Ф. И. А., с установена по делото самоличност, за виновен в извършване на престъпление по чл. 354в, ал. 1 от НК за това, че от неустановена дата до около 16 : 00 часа на 07. 08. 2020 год., в нарушение на установените в Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите правила(чл. 27, ал. 1 от същия закон: „Забранява се засяването и отглеждането на територията на Република България на растенията опиев мак, кокаинов храст, както и на растенията от рода на конопа/канабис/, освен в случаите на чл. 29, ал. 1: чл. 29, ал. 1 от същия закон–„Отглеждането на растения от рода на конопа/канабис/, предназначени за влакно, семена за фураж и храна и семена за посев, със съдържание под 0. 2 тегловни процента на тетрахидроканабинол, определено в листната маса, цветните и плодовите връхчета, се извършва само след издадено разрешение от министъра на земеделието, храните и горите. Условията и редът за издаване на разрешение, 1 търговия и контрол се определят с наредба на министъра на земеделието, храните и горите“) в кметство К., село Б., общ. И., обл. С., в двор на частен недвижим имот, придобит от П. Й. М. и З. П. Ж. на 02. 03. 1976 г. с нотариален акт № 92, том I, дело № 162 / 1976 г. по описа на РС-И., е отглеждал 300 /триста/ броя растения от рода на конопа с общо нетно тегло на отделената суха листна маса след изсушаването 8 000 грама /осем хиляди грама/, на обща стойност 48 000 лв./четиридесет и осем хиляди лева/, както следва: обект № 1 - нетно тегло на изсушената листна маса 4700 грама /четири хиляди и седемстотин грама/, със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол - 2.16 % на стойност 28 200 лв./двадесет и осем хиляди и двеста лева/ и обект № 2 - нето тегло на изсушената листна маса 3300/три хиляди и триста грама/, със съдържание на активен наркотично действащ компонент–тетрахидроканабинол- 2.91 %, на стойност 19 800/деветнадесет хиляди и осемстотин лева/, поради което и при условията на чл. 54 от НК му наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години и шест месеца, чието изпълнение отложил на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от пет години, както и глоба в размер на 5 000 (пет хиляди) лева.

С посочената присъда, трети състав на Районен съд-И. отнел в полза на държавата иззетите като веществени доказателства - наркотични вещества, като постановил след влизане в сила на присъдата същите да бъдат унищожени.

В тежест на подсъдимия Ф. И. А., на основание чл. 189, ал. 3 НПК били възложени сторените по делото разноски.

Във въззивната жалбата и допълнението към нея се твърди, че присъдата е незаконосъобразна, неправилна и необоснована, постановена при съществени нарушения на материалния и на процесуалния закон, а наложеното наказание, се явява явно несправедливо.

Наведени са доводи за необоснованост на сторените правни изводи в мотивите на решаващия съдебен състав на Районен съд - И. касателно авторството на деянието от подсъдимия и ангажирането на наказателната му отговорност. Твърди се, че едностранчиво и в нарушение на процесуалното си задължение по чл. 107, ал. 3 от НПК първоинстанционният съд не е обсъдил обективно, всестранно и пълно доказателствената съвкупност, а е дал вяра само на гласните и писмени доказателства, обслужващи обвинителната тези, без да кредитира онези, които ползват защитната линия.

Изложени са и съображения за разминавания и непълноти в свидетелските показания на част от разпитаните по делото свидетели, а така също и за пълна идентичност на показанията на разпитаните по делото полицейски служители, което от своя страна дискредитира гласните доказателства, събрани по делото, а първостепенният съд неправилно е отчел като достоверни.

На следващо място, защитата счита, че наложеното на подсъдимия наказание се явява явно несправедливо и непропорционално както на 2 обществената опасност, така и на дееца, а така също и на несъответно на целите на чл. 36 от НК, като при постановяване на присъдата си първоинстанционният съд не е отчел наличните многобройни смекчаващи наказателната му отговорност обстоятелства, а именно: чистото му съдебно минало, добрите характеристични данни и младата му възраст.

Към окръжния съд е отправено искане постановения от трети състав на Районен съд - И. съдебен акт да бъде отменен, с упражняване правомощието на въззивната инстанция по чл. 334, т. 2 вр. чл. 336, ал. 1, т. 3 от НПК.

Алтернативно, се отправя искане да бъде приложена разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК или определеното от състава на Районен съд - И. наказание, да бъде намалено да предвидения в закона минимум.

Жалбата се поддържа и в съдебно заседание пред настоящата инстанция както от подсъдимото лице, така и от неговия защитник.

Районна прокуратура - И. не е депозирала становище по жалбата.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция, представителят на СОП поддържа становище за неоснователност на подадената въззивна жалба като счита, че атакуваната първоинстанционна присъда следва да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, първи второинстанционен наказателен състав, след като обсъди депозираната жалба, взе предвид становищата на страните и извърши служебна проверка на атакуваната присъда и материалите по делото, с оглед разпоредбата на чл. 314 от НПК, прие за установено следното :

ЖАЛБАТА е НЕОСНОВАТЕЛНА и следва да бъде оставена без уважение, а обжалвания първоинстанционен акт потвърден изцяло, като правилен и законосъобразен.

Това е така поради следните съображения : Въпреки отправените от защитата на подсъдимия критики, настоящата инстанция възприема изцяло относимите към предмета на делото фактически констатации на състава на първоинстанционния съд поради обстоятелство, че същите на практика, почиват на вярна и правилна интерпретация на събраните по делото гласни и писмени доказателствени средства. В частност, решаващият съдебен състав на първоинстанционният съд е извършил дължимия съгласно процесуалните изисвания анализ на събраните по делото доказателствени материали, като мотивирано и обосновано е посочил кои от доказателствата и доказателствените средства приема за достоверни и обективни и кои от тях не приема за такива. Релевантните доказателствени средства са преценявани от състава на Районен съд - И. съобразно тяхното действително съдържание, поотделно и във взаимовръзка помежду си, като те по никакъв начин не са изопачени и с оглед константната съдебна практика, настоящата инстанция не намира за необходимо да излага свои съображения от фактическа страна /в.ж. решение № 26 от 19.01.2023 год. постановено по н.д. № 786/2022 год. по описа на ВКС, Второ наказателно отделение/.

Състава на районният съд е изпълнил своите задължения, произтичащи от разпоредбите на чл. 14, ал. 1, чл. 18 и чл. 305, ал. 3 от НПК и на базата на приетата като установена фактическа обстановка /споделяна изцяло и от настояща инстанция като изводима от доказателствената съвкупност/, 3 правилно и законосъобразно е приел, че подс. Ф. И. А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 354в, ал. 1 от НК, тъй като от доказателствата събрани по делото може да се направи обоснован и несъмнен извод, че същия от неустановена дата до около 16 : 00 часа на 07. 08. 2020 год., в нарушение на установените в Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите правила(чл. 27, ал. 1 от същия закон: „Забранява се засяването и отглеждането на територията на Република България на растенията опиев мак, кокаинов храст, както и на растенията от рода на конопа/канабис/, освен в случаите на чл. 29, ал. 1: чл.

29, ал. 1 от същия закон–„Отглеждането на растения от рода на конопа/канабис/, предназначени за влакно, семена за фураж и храна и семена за посев, със съдържание под 0. 2 тегловни процента на тетрахидроканабинол, определено в листната маса, цветните и плодовите връхчета, се извършва само след издадено разрешение от министъра на земеделието, храните и горите. Условията и редът за издаване на разрешение, търговия и контрол се определят с наредба на министъра на земеделието, храните и горите“) в кметство К., село Б., общ. И., обл. С., в двор на частен недвижим имот, придобит от П. Й. М. и З. П. Ж. на 02. 03. 1976 г. с нотариален акт № 92, том I, дело № 162 / 1976 г. по описа на РС-И., е отглеждал 300 /триста/ броя растения от рода на конопа с общо нетно тегло на отделената суха листна маса след изсушаването 8 000 грама /осем хиляди грама/, на обща стойност 48 000 лв./четиридесет и осем хиляди лева/, както следва: обект № 1 - нетно тегло на изсушената листна маса 4700 грама /четири хиляди и седемстотин грама/, със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол - 2.16 % на стойност 28 200 лв./двадесет и осем хиляди и двеста лева/ и обект № 2 - нето тегло на изсушената листна маса 3300/три хиляди и триста грама/, със съдържание на активен наркотично действащ компонент–тетрахидроканабинол- 2.91 %, на стойност 19 800/деветнадесет хиляди и осемстотин лева/. Този извод се базира на събраните по делото доказателства установени и проверени с различни доказателствени средства и способи на доказване. Същите са непротиворечиви и взаимно се допълват, т.е., липсва допуснато нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 2 от НПК.

Основните възражения на защитата по същество се свеждат до наличие на противоречивост в доказателствения материал, пълната идентичност на показанията на разпитаните по делото полицейски служители, както и необоснованост на сторените правни изводи в мотивите на решаващия съдебен състав на Районен съд - И. касателно авторството на деянието от подсъдимия и ангажирането на наказателната му отговорност.

Тези възражения не могат да бъдат споделени. На първо място следва да се отбележи, че свидетелите М., Г., З. и И. се установява по безспорен начин, че именно подсъдимия и придружаващата го бременна жена са пристигнали до инкриминирания недвижим имот с лек автомобил, слезли са от превозното средство, след което са проникнали в имота. Ирелевантни се явяват обстоятелствата както за точното разстояние на което е бил паркиран автомобила до имота, както и, начина на проникване в недвижимия имот с оглед безспорно установения факт - в имота в който впоследствие са били открити насажденията с канабис са проникнали именно подс. Ф. И. А. и придружаващата го свидетелка Д. Й.ова. От показанията на свидетелите А., Г., З., Л. и А.а пък се установява, че при проникването на полицейските служители в посочения недвижим имот /собственост на наследодатели на подсъдимия/ същите са възприели действията на подс. А. по поливане на 4 инкриминираните растения като отново е ирелевантно за делото, конкретното техническо съоръжение с което този процес е бил осъществяван. Важното в случая, както особено находчиво е посочил и решаващият съдебен състав, че от събрания доказателствен материал по делото по безспорен начин се установява, че подсъдимият е извършвал действия по поливане на растенията чрез средство за поливане и използвайки ръцете си е насочвал струя течност върху растенията /в.ж. л. 152 от първ. пр.-во/.

Въпреки констатираните и от съдебния състав противоречия между показанията на свидетелите полицейски служители, на първо място същите не могат да бъдат счетени за съществени, а и няма място за съмнение, че досежно главния факт на доказване по делото, показанията на тези свидетели не разкриват каквито и да е било противоречия по между им, напротив, още повече, че липсват каквито и да е било данни за тяхна евентуална заинтересованост от изхода на делото.