Решение № 265 от 15.01.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 6034/2021
- Вид
- Решение № 265
- Подписан
- 15.01.2025
- В сила
- 15.01.2025
- Състав
- Татяна Димитрова, Радина Калинова Калева, Румяна Милчева Найденова
Цитирани разпоредби
- чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.266 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- член 12, б. "а" · Директива 2003/88/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време
- член 8 · Директива 2003/88/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 176 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.178, ал.1, т.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 179 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 179, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187, ал. 3, изр. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.187, ал.5 и 6 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.187, ал.5, т.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187, ал. 5, т. 2 и ал. 6 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187, ал. 8 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187, ал. 9 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.189, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.234, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 2, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 46, ал. 2, изр. 1 · Закон за нормативните актове
- чл.69, ал.2 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 136, ал. 3 · Кодекс на труда
- чл. 140 · Кодекс на труда
- чл. 140, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 143, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 9, ал. 2 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
РЕШЕНИЕ
№ 265 гр. София, 15.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Татяна Димитрова
Членове:
Румяна М. Найденова
Радина К. Калева при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело № 20211100506034 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение №20048933 от 22.02.2021 год., постановено по гр.д. 8970/2020 год. на Софийски районен съд, II ГО, 56 състав са ЧАСТИЧНО УВАЖЕНИ предявените обективно и кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР вр. чл.86 ЗЗД от К. М. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Драгиново, ул. ******* действащ чрез процесуалния си представител адв. М. Т., със съдебен адрес: гр. София, ул.“******* срещу Столична дирекция на вътрешните работи, с адрес: гр. София, ул.
„******* I“ ******* и ответникът е ОСЪДЕН да заплати на ищеца сумите, както следва : сума в размер на 1799,30 лв., представляваща допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.07.2017 год. до 31.12.2019 год., ведно със законната лихва, считано от 18.02.2020 год. до датата на окончателното плащане, като ОТХЪВРЛЯ иска за периода от 01.04.2017 год. до 30.06.2017 год. и сума в размер на 220,83 лева, представляваща мораторна лихва, начислена върху всяка една от главниците, сформирани на всяко тримесечие, изискуеми от първо число на месеца, следващ месеца на дължимото плащане до 18.02.2020 год. Ответникът е осъден на основание чл.78, ал.1 ГПК да заплати сума в размер на 300 лева, направени разноски по делото и на основание чл.78, ал.6 ГПК сума в размер на 80,81 лева и 250 лева, представляващи държавна такса и възнаграждение за вещо лице.
В законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба подава ответника по делото, с която оспорва първоинстанционното решение, като неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Въззивникът твърди, че не са ясни мотивите на съда, въз основа на които приема за приложими към процесния случай разпоредбите на КТ и издадената НСОРЗ. Въззивникът смята, че приложими в случая са специалния Закон за министерство на вътрешните работи и издадените по прилагането му Наредби, по – конкретно по въпросите за организацията, структурата, изчисляването и 1 заплащането на служителите на възнаграждения за нощен и извънреден труд. Ясно в разпоредбите е направено разграничение между двата вида труд, полаган от служителите, чието правно положение и статут се уреждат от правилата на специалния ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Оспорва да е обосновано извършването на преизчислението по коефициент от 1,143 и трансформиране на положените часове нощен труд в часове дневен труд, доколкото дори в предходната правна уредба да е действало такова правило, през процесния периоди действащите спрямо него нормативни актове такова правило не е предвидено. Неприложими са по аналогия разпоредбите на КТ и НСОРЗ, доколкото не уреждат сходни или подобни случаи. Прави особено искане за спиране на производството. Моли съда да отмени първоинстанционното решение, като постанови ново, с което да отхвърли претенциите. Претендира разноски пред двете съдебни инстанции.
Производството е спряно с Протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание на 20.10.2021 год. по в.гр.д. №6034/2021 год. по описа на II – Г въззивен състав, СГС. И с Определение №15827/10.10.2024 год. производството е възобновено, доколкото е налице произнасяне на СЕС, който е постановил Решение на Съда (втори състав) от 24.02.2022 год. по дело C – 262/2020 (VB срещу Главна Дирекция „Пожарна безопасност на населението“).
В законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от страна на ищеца, с който оспорва подадената въззивна жалба като недоказана, необоснована и неоснователна. Поддържа изводите на първоинстанционния съд и крайния извод по отношение на спора между страните, като не намира основание за промяната и ревизирането му. Оспорва възраженията на въззивника относно липса на основание за прилагане по аналогия правилата на КТ и НСОРЗ. Моли съда да остави в сила обжалваното решение, а въззивната жалба да я отхвърли като неоснователна. Претендира разноски.
Въззивната жалба е подадена в предвидения по чл.259, ал.1 ГПК срок, изхожда от легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на обжалване, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
В рамките на въззивното производство с разпореждане се констатира, че не са представени нови доказателства и не са направени нови доказателствени искания по смисъла на чл.266 ГПК.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, освен когато следи за приложението на императивна материалноправна норма.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Предмет на делото е спор за дължимост на възнаграждение за положен извънреден труд от ищеца, включително и нощен такъв, и на обезщетение за забава при плащането му искове, с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Довод за иска си ищецът черпи от неосъществено от работодателя - ответник превръщане на положен нощен труд в дневен такъв при коефициент 1,143 и неприлагане на НСОРЗ спрямо правоотношенията със служителите на МВР.
Страните не спорят относно факта, че ищеца през процесния период от 01.07.2017 год. до 31.12.2019 год. е в служебно правоотношение с ответника, по което ищецът полага труд като държавен служител в 01 РУ - СДВР при МВР, сектор „Охранителна полиция“, група „Охрана на обществения ред“ при работа на смени, всяка от които с продължителност от 12 часа при сумирано изчисление на работното време за тримесечен период.
2
Спорните между страните въпроси са свързани с това дали при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд са приложими разпоредбите на КТ и НСОРЗ, в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ или следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове (Наредби), както и дали е налице извънреден труд при превръщане на нощните часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 176 ЗМВР, брутното месечно трудово възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. В чл. 179, ал. 1 ЗМВР е предвидено, че на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22.
00 ч. до 6. 00 ч., а в чл. 187, ал. 5, т. 2 и ал. 6 ЗМВР (ред. преди изм. ДВ бр. 60/2020 г.), че работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период - за служителите, работещи на смени, като извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.
Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5 - дневна работна седмица – чл. 187, ал. 1 ЗМВР.
Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период - чл. 187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 ч. и 6.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период – чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР (в приложимата редакция на нормите преди изм. ДВ бр.
60/2020 г.).
Съгласно чл. 187, ал. 9 ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи. Към процесния период са приложими Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., Наредба №8121з908/02.08.2018 год. и Наредба №8121з-1059/26.09.2019 год.
В чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. (отм.) се е предвиждало, че при сумарното отчитане на отработеното време общият брой часове положен нощен труд между 22:00 часа и 06:00 часа за отчетения период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. Горецитираните Наредби са с идентично уреждане на правилата за заплащане на нощния труд, положен от 22, 00ч. до 06, 00ч., за който съгласно чл. 9 се дължи допълнително възнаграждение за положен нощен труд, като не въвеждат правило аналогично с това от Наредбата от 2014 г. Според чл. 3, ал. 3 на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., съответно чл.3, ал.2 на Наредба №8121з908/02.08.2018 год. и чл.9 вр. чл.12 от Наредба №8121з-1059/26.09.2019 год. служителите в МВР може да полагат труд през нощта между 22: 00 часа до 06: 00 часа, като работните часове не следва да надвишат средно 8 часа за всеки 24-часов период, т. е. хипотезиса на разпоредбите съответства на чл. 187, ал. 3 ЗМВР. Наредбите, обаче, не уреждат изрично преизчисляване на часовете нощен труд с определен коефициент. Приложими в случая са и издадените от Министъра на вътрешните работи Заповеди №8121з-791/28.10.2014 г. и № 8121з-1429/23.11.2017 г., сочещи размер на допълнителното възнаграждение за нощен труд от по 0,25 лв. на час.
Нормата на чл. 187 ЗМВР е специална спрямо общите правила, установени с КТ, а хипотезата на ал. 3 в редакцията й от 2016 г - и по-нова, което изключва прилагането на постария общ закон, а още повече на по-ниски по ранг нормативни разпоредби, съдържащи се в наредби, правилници и пр. Специалният закон въвежда еднаква продължителност на работното време на служителите в МВР през деня и през нощта – по 8 часа в сравнение с 3 работното време за работниците и служителите по трудови правоотношения, установени по КТ, съгласно чл. 140, ал. 1 на който предвижда, че нормалната продължителност на седмичното работно време при 5-дневна работна седмица, през нощта е 35 часа. Това различие се обуславя от функциите, вменени с чл. 2, ал. 1 ЗМВР на служителите от МВР.
Извънреден е трудът, реално положен от служителя по разпореждане или без такова, но със знанието и без противопоставянето на работодателя и който труд попада извън установеното за служителя работно време по график. Нормата на чл. 187, ал. 8 ЗМВР лимитира извънредния труд, който не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно, а разпоредбите на ал. 5 и ал. 6 указват как следва да бъде възмезден положеният от служителя извънреден труд. Или, законодателят е направил ясно разграничение между извънреден и нощен труд. Правото на изплащане на допълнително възнаграждение за нощен труд е регламентирано в чл. 179, ал. 1 ЗМВР. В ал. 2 на същия член е посочено, че размерът на допълнителните възнаграждения за нощен труд се определя със Заповед на Министъра на вътрешните работи, докато размерът на допълнителните възнаграждения за извънреден труд е определено още в самия закон - за служителите, работещи на смени, се компенсира с възнаграждение за извънреден труд в размер на 50% увеличение върху основното месечно възнаграждение /чл. 187, ал. 6 ЗМВР/. Следователно, допълнителните възнаграждения за двата вида труд се изплащат по различен ред и размерът им е регламентиран в различни нормативни актове. В нормата на чл. 187, ал. 9 ЗМВР изрично е предвидена делегация на Министъра на вътрешните работи да определи реда за разпределянето на работното време, за неговото отчитане и за компенсирането на работата на държавните служители извън установеното редовно работно време. Ако положеният нощен труд е бил в рамките на установеното работно време от 8 часа, то той не се явява извънреден и затова се заплаща като нощен по определената в Заповедта на Министъра на вътрешните работи тарифна ставка.
Разпечатката съдържа 32 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4a1dbe15-a326-4ac8-bb80-6304187174ff