Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 5826 от 31.03.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Частно наказателно дело 4185/2025
Вид
Протокол № 5826
Подписан
31.03.2025
В сила
31.03.2025
Състав
ВЕЛИЗАР СТОЯНОВ КОСТАДИНОВ

Цитирани разпоредби

ПРОТОКОЛ

№ 5826 гр. София, 31.03.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ при участието на секретаря М.

Сложи за разглеждане докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ Частно наказателно дело № 20251110204185 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

ОСОБЕНО УЯЗВИМОТО ЛИЦЕ Х. В. Т. редовно призовано и уведомено, се явява доведен от служители на МВР по реда на ЗМВР чрез конвоиране, като е транспортиран от „ДЪРЖАВНА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА СВ.И. Р.“, в гр.Н. И.

ЯВЯВА СЕ СЛУЖЕБНИЯТ ЗАЩИТНИК АДВОКАТ Б. Т. от САК, който е определен с надлежно писмо, редовно уведомен.

СОФИЙСКА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - редовно призована, е с представител ПРОКУРОР Г. редовно уведомен.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ ДОКТОР В. Х. А. – редовно уведомено, СЕ ЯВЯВА ЛИЧНО.

СЪДЪТ, ЗА ДА ОХРАНИ ПРАВАТА на особено уязвимото лице, НАМИРА, ЧЕ ЗАЩИТАТА МУ Е ЗАДЪЛЖИТЕЛНА, поради което и на основание чл. 94, ал.1, т.9 от НПК

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ

НАЗНАЧАВА АДВОКАТ Б. Т. - член на САК, ЗА СЛУЖЕБЕН

ЗАЩИТНИК НА ОСОБЕНО УЯЗВИМОТО ЛИЦЕ Х. В. Т.

Определението не подлежи на самостоятелно обжалване и/или протестиране отделно от крайния съдебен акт.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ ДОКТОР В. Х. А.: Лицето отказва да дойде доброволно. Отказва съпротива и не желае да тръгне. Много е висок и едър, атлетичен. Социален работник се обади на д-р К. (Началник на отдел в 1 болницата) и е уведомил полицията да дойде да го конвоира до съдебна зала.

Преди 20 (двадесет) минути ми каза, че ще има забавяне. Аз съм този, който го прие. Повече не съм го виждал след това. Когато го приехме, беше доведен от екип от „Център за спешна медицинска помощ“ и повишен брой полицаи.

Беше интензивен в движенията си, неспокоен, възбуден, въпреки, че беше фиксиран за ръцете и краката си и се придържаше към носилката. Той оказваше съпротива и беше много трудно да се направи това, поради риск да се счупи иглата, докато се слага. Използваха полицаите т.нар. „тейзър“. Преди това са го използвали. Той седеше на гърдите му по време на влизане в болницата при настаняване му. От приемането му повече не е употребявал.

Постоянно има активни съпротиви. Не желаеше да бъде медициран.

Повтаряше неща от рода: „Майко, татко, гледайте ме, виждате ли ме“ и т.н.

Майката може по-подробно да разкаже. В никакъв случай. Той стискаше силно. Беше с нараняване на зъбите в следствие на тейзъра. Имаше кръв по устата с риск да се задави. Беше медициран с помощта на фелдшера. Бяха трима, четирима души, след което на по-късен етап се успокоява, но изцяло е психотичен. Говореше несвързано. С майката беше постигнато първоначално желание от негова страна да говори с нея. В последствие се отказа. Не я допускаше до себе си в болницата. Искам само да подчертая, че беше представен от д-р К. на Директора на лечебното заведение. Тяхното желание и препоръка към мен е да извърша експертиза в Медицинската академия, където има по-високо ниво на изследвания.

СТРАНИТЕ (ПООТДЕЛНО): Нямаме възражения по хода на делото.

С редовната процедура по призоваване на страните, СЪДЪТ НАМИРА, ЧЕ НЕ СА НАЛИЦЕ процесуални пречки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание, поради което

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

СЪДЪТ

ПРОВЕРИ самоличността на лицето, подлежащо на освидетелстване по представена лична карта от ДОКТОР В. Х. А., която след това му се върна:

ОСОБЕНО УЯЗВИМОТО ЛИЦЕ Х. В. Т. - роден на *****г. в гр. С., българин, български гражданин, неосъждан, с висше образование, несемеен, с адрес по лична карта: гр. С.*************, с ЕГН: **********.

Т..

СЪДЪТ РАЗЯСНИ правата на ОСОБЕНО УЯЗВИМОТО ЛИЦЕ Х. В.

(ИЗПЪЛНИ СЕ.).

ОСОБЕНО УЯЗВИМОТО ЛИЦЕ Х. В. Т.: Разбирам правата си. Не правя отвод на Председателя на състава, на прокурора и/или на съдебния секретар.

СЪДЪТ СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ:

ДОКТОР В. Х. А. - на 55г., неосъждан, без дела и родство със

2 страните.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Е ПРЕДУПРЕДЕНО за наказателната отговорност по чл. 291, ал. 1 от НК.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ ДОКТОР В. Х. А.: Обещавам да дам вярно и безпристрастно заключение.

СТРАНИТЕ (ПООТДЕЛНО): Нямаме искания по реда на съдебното следствие и възражения за отводи.

СЪДЪТ С ОГЛЕД ИЗПЪЛВАНЕТО на процесуалните предпоставки на чл.276, ал.1 от НПК

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА с прочитане на искането на УПРАВИТЕЛЯ НА „ДЪРЖАВНА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИВА СВ.И. Р.“, гр.Н. И., спрямо ОСОБЕНО УЯЗВИМОТО ЛИЦЕ Х. В. Т..

(ПРОЧЕТЕ СЕ).

ПРОКУРОРЪТ: Поддържам внесеното предложение от ,,Държавна многопрофилна болница Св.И. Р.“, гр.Н. И. Нямам доказателствени искания.

СЛУЖЕБНИЯТ ЗАЩИТНИК АДВОКАТ Б. Т.: Не правя възражение.

Нямам доказателствени искания.

СЪДЪТ ПРИСТЪПИ към разпит на ОСОБЕНО УЯЗВИМОТО

ЛИЦЕ Х. В. Т..

ОСОБЕНО УЯЗВИМОТО ЛИЦЕ Х. В. Т. ИЗЛАГА СЛЕДНОТО: Ще разкажа целият случай. Ще покажа и белезите от електрошока. Когато бяхме в Мола с майка ми и баща ми в кв.,,Л.“, аз имах среща с една дама. Те се опитаха да ме вкарат на лечение при моя психиатър. Няколко пъти ги помолих да не се случва по този начин, защото нямат доверие към мен. Аз ходя единадесет години при него и се чувствам добре, но те решиха, че не се чувствам добре. Опитах се с полицаите да направя така да не задържат тях, а да задържат мен, за да отида в Болницата, да ме закарат и след това мен да ме пуснат. Не съм проявявал агресия в Мола към полицаите и родителите ми. В лечебното заведение заварих добронамерена среда. Очаквах, че ще ме пуснат полицаите. Тезйзъра го ползваха, защото казах, че докато майка ми ме гледа в очите, ще правят каквото аз кажа. Въргалях се на земята, за да не се случи това. Този тейзър те го ползваха две, три минути. Ето ги белезите (показва на съда белезите си). Игличките се забиват навътре и се бяха забили дълбоко, понеже дълго време бяха стреляли. По принцип съм имал психически проблем. Според докторите имам шизофрения, която се лекува единадесет години вече. Всеки има правото да си живее с такова заболяване.

Благодарение на моя доктор вече нямам. Взимам хедонин от 200 мг. Вечер и сутрин го взимам. Не съм пропускал лекарствата си. Не употребявам алкохол и наркотици, а само цигари. Помага ми тази терапия. Чувствам се добре. Не 3 правя други терапии. Чета си из фейсбук. Ходя на фитнес. Не взимам хранителни добавки и забранени вещества. Не халюцинирам. Работя в ,,К. ц.“ към ,***“. Справям се доста добре. Нямам агресия към хора и вещи от моя страна. Имам синдром на раздразненото дебело черво от стрес. Психически проблем нямам. Не се страхуват и притеснят другите от мен. Ние сме в прекрасни отношения с родителите ми, и в момента също. Не изповядвам религиозно изповедание. В някаква степен съм религиозен. В предишно мое дело съм се представял за ,,Господ“. Делото беше от 2014 година в този съд или в другия на Римската стена. Не е имало прояви в Мола или други подобни такива на публични места с мен. Много съм изморен психически. Нямам притеснения някой да ме следи. Много добре ми е сънят. Спорта ми действа тонизиращо. Ходя на фитнес повече, за да се изкъпя, отколкото да тренирам.

Спортът не агресира в мен. Имам партньор. Много добре са ни отношенията.

Тя работи в ,,Токуда“, където ми правиха изследването. И тя се притеснява за мен. Просто бих се върнал до Болницата, за да ми върнат документите и ключа от колата. Аз бих взел мерки за психическото си състояние. Чувствам се добре. Физическото ми състояние е най-зле. Имам висше и магистърско образование по ,,икономика на транспортната фирма“. Аз се вслушвам в съветите, които смятам, че са правилни, които смятам, че не са правилни - не.

НА ВЪПРОСИ НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ ДОКТОР В. Х.А., ОСОБЕНО

УЯЗВИМОТО ЛИЦЕ Х. В. Т. ОТГОВОРИ: Не ме пуснаха да сляза. Вие ме вързахте на леглото. Аз помня всичко. Бях превъзбуден и застрелян няколко пъти. Обясних на съдията защо съм викал в Мола. Виках с цел да не се стигне до там да приберат майка ми и баща ми в психиатрията. Успокоих се благодарение на разговора, който водих с тях в чатовете. Имаше спор тогава между мен и родителите ми. Такива спорове не сме имали. Напротив, с баща ми си говорехме да ходим на гробищата. С майка ми щяхме да ходим на едно село, защото е спокойно. С приятелката ми на ,,Благовещение“ трябваше да ходим на църква. Майка ми си беше заключила чата при положение, че тя казваше, че не знае как. Аз прочетох всичко. Защо трябваше да си заключва чата при положение, че не може. Там пишеше, че нещо се случва с психическото ми здраве - в чата с баща ми. Логиката си я вадя аз. Има го записано на камерите на Мола как съм викал, че ако баща ми не дойде до една минута пред входа на Мола. Там се е обадило момчето и преди това още едно момче каза, че съм луд и че ще извика полиция. Тогава това ме афектира. На никой няма да му е приятно да му кажат, че е луд. Промяната може да видите от моя лекар. Понеже дълги години, единадесет години ходя при него и сме коментирали, че ще намалим терапията, за да мога да остана с по-малко хапчета, защото те вредят на организма. Миналия път му върнах лекарствата:

,,егумил“, ,,елатал“ и питах дали ще има повод да ми ги даде, защото не могат да се купят в България. Има ги само в Сърбия и Македония, защото са много евтини. От ноември месец промених терапията. Не ми се отрази на психическото състояние. Същия си бях, но се чувствах по-добре. Промяна не съм имал, затова си ходя от време на време. Не изпадам в депресии и в паника и шок.

4

НА ВЪПРОСИ НА ПРОКУРОРА, ОСОБЕНО УЯЗВИМОТО ЛИЦЕ

Х. В. Т. ОТГОВОРИ: Вчера сутринта, като се събудих бях вързан на ръцете с колан. Сутринта ми ги свалиха и казаха: ,,Ако не буйстваш няма да ти ги сложим повече.“. Аз не буйствах. Аз питах дали мога да си тръгна, защото това не е РУ и нямат право да ме задържат. Те казаха: ,,Прави каквото искаш.“. Има го записано на камери. Викам: ,,Личната ми карта е при Вас и ме пускате да си ходя, ако ме спрат полицаи ще кажа, че затова нямам лична карта.“ Полицаи ме намериха на центъра и ме върнаха обратно, защото нямам лична карта. Не живея с родителите си в едно домакинство. С майка ми се чувствам по-близък. Баща ми не ми е истински баща. Като изключим това дело от 2014г., по 89- ПТП със жертва.

СТРАНИТЕ (ПООТДЕЛНО):