Решение № 836 от 21.10.2019, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 481/2019
- Вид
- Решение № 836
- Подписан
- 21.10.2019
- В сила
- 21.10.2019
- Състав
- ДАНИЕЛА ГЕОРГИЕВА ТАЛЕВА, ВЕЛИЧКА ВЕЛЕВА МАРИНКОВА, КРИСТИЯН РОСЕНОВ ТРЕНДАФИЛОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 14 · Наказателен кодекс
- чл. 206, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 26, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 9, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 190, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 281 ал. 5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 304 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 327 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 338 · Наказателно-процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
Р
Е Ш Е Н И Е гр. София,
......................2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, ХV въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИЧКА МАРИНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА ТАЛЕВА
КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ при участието на секретаря М. Методиева и прокурора А. ПопК., разгледа докладваното от съдия ТАЛЕВА В.Н.О.Х.Д. № 481 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда от 12.10.2018г., постановена по НОХД №8790/2017г., СРС, НО, 94-ти състав, е признал подсъдимия И.П.И. за НЕВИНОВЕН в това, че в периода от 19.11.2011г. до 06.12.2011 г. в гр. София, в условията на продължавано престъпление с три отделни деяния, осъществяващи състава на едно и също престъпление, извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, противозаконно присвоил чужди движими вещи, собственост на М.В.Б., на обща стойност 3150 лв. /три хиляди сто и петдесет лева/, които вещи владеел по силата на устен договор, сключен между М.В.Б. и И.П.И. както следва:
-на
19.11.2011г. в гр. София, противозаконно присвоил чужда движима вещ - 1 бр. професионален CD ПЛЕЪР, марка „PIONER”, на стойност 200,00 лв. /двеста лева/, собственост на М.В.Б., която вещ владеел по силата на устен договор, сключен между М.В.Б. и И.П.И., като я заложил в заложна къща „Г.К.” ЕООД;
-на
03.12.2011 г. в гр. София, противозаконно присвоил чужда движима вещ - 1 бр. телевизор с плазмен дисплей марка “LG”, модел „42LG3000ZA”, с дистанционно управление, на стойност 990,00 лв. /деветстотин и деветдесет лева/, собственост на М.В.Б., която вещ владеел по силата на устен договор, сключен между М.В.Б. и И.П.И., като я заложил в заложна къща „М.К.” ООД;
-на
06.12.2011 г. в гр. София, противозаконно присвоил чужди движими вещи - 2 бр. телевизори с плазмен дисплей марка “LG”, модел „42LG3000ZA”, с единична стойност 980,00 /деветстотин и осемдесет/ лв., на обща стойност 1960,00 лв. /хиляда деветстотин и шестдесет лева/, собственост на М.В.Б., които вещи владеел по силата на устен договор, сключен между М.В.Б. и И.П.И., като ги заложил в заложна къща „М.К.” ООД, поради което и на основание чл. 304 НПК го е ОПРАВДАЛ по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 206, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
С присъдата е отхвърлен предявения от М.В.Б., с ЕГН **********, граждански иск в размер на 3 150, 00 лв. /три хиляди и сто и петдесет лева/, представляващи обезщетение за претърпени в резултат на деянието имуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на увреждането до окончателното изплащане на сумата.
На основание чл. 190, ал. 1 от НПК, с оглед изхода от делото, съдът е постановил сторените в хода на производството разноски, да останат в тежест на Държавата.
Срещу тази присъда е подадена жалба, ведно с допълнение към нея, от адв. Д.Я. от САК, в качеството му на повереник на ГИ и ЧО – М.В.Б., с които се прави искане присъдата на първия съд да бъде отменена, като бъде постановена нова осъдителна присъда, както и да бъде уважен гражданския иск до пълния му предявен размер. В допълнението към жалбата се прави доказателствено искане за допускане на допълнителен разпит на свидетеля И.И.И., с оглед изясняване на обстоятелството, дали свидетелят е споделял с подсъдимия, че М.Б. е изразил съгласие за залагането на инкриминираните плазмени телевизори, както и дали свидетелят И. е получавал пари от заложените вещи. Иска се още при наличие на противоречие за тези обстоятелства между показанията на свидетеля И. и обясненията на подсъдимия, двамата да бъдат поставени в очна ставка за отстраняване на евентуалните противоречия.
Срещу присъдата е подаден и протест, ведно с допълнение към него, от прокурор при СРП. В допълнението се сочи, че първостепенният съд се е предоверил на обясненията на подсъдимия, навеждат се доводи за противоречия в мотивите към протестираната присъда, иска се от въззивния съд да отмени първоинстанционната присъда и да постанови нова осъдителна такава.
В разпоредително заседание на 27.05.2019г., въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК, е преценил, че следва да бъде уважено доказателственото искане, обективирано в допълнението към жалбата на ЧО, за допускане на допълнителен разпит на свидетеля И.И..
Пред въззивния съд, представителят на Софийска градска прокуратура поддържа протеста. Застъпва становище, че от събраните в хода на проведеното съдебно следствие доказателства, се установява, че свидетелят Б. е предал владението на процесните вещи на подсъдимото лице, който на посочените в ОА дати, е извършил разпоредителни действия с тях без знанието и разрешението на собственика, поради което моли за отмяна на първоинстанционния акт и постановяването на нова осъдителна присъда, с която подсъдимият да бъде признат за виновен и да му бъде наложено наказание около средния размер, предвиден в закона.
Повереникът на частния обвинител – адв. Я., поддържа въззивната жалба и моли съда да постанови нова присъда, с която да признае подсъдимия за виновен в извършване на престъплението. Счита, че по делото са събрани множество доказателства, които сочат, че подсъдимият е извършил престъплението, за което е обвинен, както и за ролята му в съвместното бизнес начинание със свидетеля И.И.. Намира, че обясненията дадени от подсъдимия не кореспондират с обективно установените факти по залагането на инкриминираните вещи. Моли да бъде уважен и предявения граждански иск.
Частният обвинител – М.Б., поддържа заявеното от повереника му.
Защитникът на подсъдимия – адв. Щ., моли за потвърждаване на първоинстанционния акт.
Намира, че районният съд правилно е обсъдил събрания по делото доказателствен материал, подложен на прецизен анализ, в резултат от който е стигнал до правилен извод, че следва да даде вяра на обясненията на подсъдимия за сметка на показанията на свидетеля И.И.. Маркира редица противоречия в показанията на този свидетел, констатирани в заявеното от него в хода на досъдебното производство и изнесеното пред съдебния състав, разгледал делото в първата инстанция. Изтъква, че не може да бъде пренебрегнат факта, че свидетелят И. е имал личен мотив да даде показания в настоящето производство, насочени срещу подсъдимия, който е бил свидетел в друго наказателно производство, в което свидетелят И.И. е осъден за престъпление, извършено срещу чичото на подсъдимия.
Поради всичко това и с оглед събраните доказателства, намира първоинстанционния съдебен акт за правилен и законосъобразен, и като такъв иска да се потвърди.
Подсъдимият
И.П.И. в лична защита, поддържа казаното от защитника му и моли да бъде оправдан. В предоставеното му право на последна дума заявява, че не е извършил деянията, за които е обвинен, бил е подведен и не е имал умисъл в нищо за периода, в който е бил близко до свидетеля И..
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните‚ и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за нейната отмяна или изменяване поради следните съображения:
Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства, обсъдени подробно, задълбочено и анализирани правилно в мотивите към присъдата. Въз основа на този доказателствен материал се установява следното от фактическа страна:
Подсъдимият И.П.И. е роден на ***г. в гр.Кюстендил, българин е, български гражданин, неосъждан, неженен, с висше образование, трудово ангажиран, живущ ***, ЕГН **********.
Подсъдимият И.И. и свидетелят И.И. се познавали. Двамата живеели заедно със свидетелите Г.И.и А. И. в наето под наем жилище в гр. София, ж.к. „Манастирски ливади“. В хода на съвместното им съжителство между подсъдимия И. и свидетеля И. се зародили приятелски отношения, в хода на които свидетелят И.И. формирал у подсъдимия представата, че има опит в ресторантьорството и го убедил да започнат съвместни бизнес начинания.
Свидетелката Х.С., майка на свидетеля И.И., се познавала със свидетеля М.Б., който бил собственик на заведение, находящо се в гр.София, на бул. „Околовръстен път“. Свидетелят Б. отдавал посоченото заведение под наем, за което споделил на свидетелката С., която от своя страна му казала, че познава две момчета, които търсят да наемат ресторант под наем и по този повод запознала свидетеля Б. със сина си - свидетеля И.И. и подсъдимия И.И.. М.Б., от една страна, свидетелят И. и подсъдимият И., от друга, постигнали съгласие подсъдимият и свидетелят И.И. да вземат заведението под наем и да започнат да го стопанисват. Тъй като подсъдимият И.И. бил едноличен собственик на капитала на юридическо лице „ИПИ - Ю.Т.“ ЕООД, договорът за наем бил сключен с посоченото юридическо лице, макар дейността по стопанисване на заведението да се осъществявала основно от свидетеля И.И.. Във вътрешните договорки между свидетеля И.И. и подсъдимия И.И., И. следвало да предостави началния капитал за дейността на заведението. С приемо - предавателен протокол от 15.10.2011г. между „К. М“ ЕООД, с представляващ свидетеля М.Б., и „ИПИ - Ю.Т.“ ЕООД с представляващ подсъдимия И., били предадени находящите се в заведението движими вещи и инвентар.
Свидетелката Х.С. също започнала работа в заведението на бул.„Околовръстен път“. Впоследствие заведението не потръгнало и свидетелят И.И. предложил на подсъдимия И. да вземат под наем, за да стопанисват, заведение „Мънкис“, отново собственост на свидетеля Б.,***, партер. Уговорката между двамата била подсъдимият И.И. да предоставя и осигурява началния финансов ресурс за дейността на заведението, а свидетелят И.И. - да развива дейността му, и от натрупаната като печалба сума, подсъдимият И. да възстанови вложените в заведението на бул. „Околовръстен път“ средства. Всички разговори за условията, при които ще се осъществява ползването на заведението, се водели между свидетеля И.И. и свидетеля М.Б.. Свидетелят Б. стопанисвал това заведение по силата на договор за наем на нежилищно помещение от 14.07.2000г., сключен между „Поделение СБО“ към СУ „Св. Климент Охридски“ и ЕТ „МСС - М.С.“, като в т. 19 от сключения договор била уговорена забрана на наемателя да пренаема помещението без писмено съгласие на наемодателя. Предвид горното, свидетелят Б., от една страна, и свидетелят И.И. и подсъдимият И.И. - от друга, не подписали писмен договор за отдаване под наем на помещението, а постигнали единствено устна договорка, заведението, заедно с целия наличен инвентар и оборудване, да бъде предадено на подсъдимия и свидетеля, които да извършват дейност в заведението. За целта на неустановена дата през месец октомври 2011г., свидетелят М.Б. предал ключовете от заведението на свидетеля И.И.. В заведението към този момент освен другото оборудване имало и четири броя плазмени телевизора марка „LG”, 42 инча, модел “42LG3000ZA”, един от които с дистанционно управление, закупени от М.Б. през 2008г. и CD плеър, марка „Pioneer”. Заведението „Мънкис“ започнало дейност, като в него започнала работа и свидетелката Х.С., майка на свидетеля И.И., която била представена на персонала като управител. Обстоятелството, че свидетелката Х. И. е майка на свидетеля И.И. не било обявено на работещите в заведението. В заведението започнали работа и свидетелитеБ.Д., Р. В., С.В., Г.Ш., С.А., А. И. и С.А.. Всички те контактували със свидетеля И.И. във връзка със започването на работата и самата работа, във връзка с очакваното заплащане и работно време. Свидетелят И.И. обещал да им изготви трудови договори, като за целта свидетелката Х.С. събрала личните карти на работещите в заведението, но в крайна сметка трудови договори не били изготвени. След като заведението започнало дейност, свидетелят И.И. бил този, който бил ангажиран със стопанисването му, с организацията на работа и въобще - с цялостната дейност в заведението. Отново със свидетеля И.И. контактувал и свидетелят М.Б. по повод плащането на наемната цена. Свидетелят И.И. имал ключ от заведението и той отключвал помещението в началото на работния ден, респективно заключвал при приключването му. В този период подсъдимият И.И. рядко посещавал заведението, като не се намесвал в организацията на работата. Случвало се да пренася туби с вода, тъй като в заведението нямало течаща вода и да помага в чистенето на помещението. За да потръгне работата, подсъдимият И. канел свои приятели и познати, които да посещават дискотеката. Заведението не било печелившо, нямало посещаемост и не реализирало висок оборот, поради което често пъти се налагало подсъдимият И.И. да предоставя парични средства на свидетеля И.И., за да се покрият разходите на дискотеката, с обещанието, че щом заведението потръгне, подсъдимият И. ще си получи обратно инвестираните суми.
Разпечатката съдържа 35 от 86 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4a1cea64-5e81-416b-b333-22cc1e9c4a0a