Решение № 18 от 20.02.2024, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 18 гр. Варна, 19.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана В. Джамбазова

Членове:

Росица Сл. Станчева

Юлия Р. Бажлекова при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело № 20233000500458 по описа за 2023 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 258 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на П. Д. Х. срещу постановеното по гр. д. № 1041/2022г. решение № 813/30.06.2023г. на ОС – Варна, с което е отхвърлен предявеният от въззивника срещу Д. В. И. иск с правно основание чл.61, ал.3 ЗЗД за сумата от 214 827,85лв., представляваща направени разходи по строителство на апартамент № 7 и ап. №14 в гр. Варна, ул. “Панорамна“ №**, с която сума ответницата неоснователно се е обогатила, ведно със законната лихва върху главницата, считано от депозирането на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. В жалбата, са изложени оплаквания за неправилност на решението, основани на доводи за допуснати процесуални нарушения и направата на изводи в противоречие с установеното от доказателствата и на материалния закон. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд, че ищецът не е доказал влагането на средства в строителството на сградата и е заплатил извършените СМР, както и, че тези разходи са извършени от фирмата изпълнители „ВИП консулт инженеринг“ ЕООД, която е различно от ищеца лице. Излага се, че от доказателствата по делото безспорно се установява, че по силата на договор за строителство строител на сградата и процесните обекти е „ВИП Консулт инженеринг“ ЕООД с управител и едноличен собственик – въззивника П. Х..

Последният е финансирал и ръководил СМР, извършени от дружеството, наемал е и изплащал на подизпълнители извършването на строителните 1 дейности- груб строеж, ел. и ВиК инсталации, дограма и др. Същият е бил заинтересован от изграждането на сградата и въвеждането й в експлоатация, в предвидените срокове, тъй като е поел задължение за това, спрямо трети лица, на които е продал обектите в сградата. Счита, че съдът превратно е тълкувал събраните по делото гласни доказателства, не е ценил всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, в резултат на което е направил неправилни изводи, че извършените СМР са осъществени и заплатени от лице, различно от ищеца. Твърди се също, че извършеният от съда доклад не отговаря на изискванията на чл.146 ГПК. Излагат се доводи по съществото на спора. Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на съдебния акт и постановяване на решение за уважаване на предявените искове.

С писмен отговор, в срока по чл.263 ГПК въззиваемата Д. В. И. е оспорила жалбата като неоснователна. Счита, че не са налице допуснати процесуални нарушения от съда и постановеното решение е правилно и законосъобразно.

За да се произнесе по спора настоящият състав на съда съобрази следното:

Окръжен съд – Варна е бил сезиран с иск с правно основание чл. 61, ал.

2 ЗЗД срещу Д. В. И. за осъждането й да заплати на ищеца сумата в размер на 214 827.85 лева, представляваща обезщетение, дължимо на управител на чужда работа предприета без пълномощие, предприета, както в интерес на заинтересуваната ответница (въззиваема в настоящото производство), така и в интерес на ищеца (въззивник в настоящото производство) и изразяваща се в строеж на самостоятелни обекти в сграда с идентификатор № *** и идентификатор № ***, представляващи съответно апартамент № 7 и апартамент № 14, които са изградени в жилищна сграда с административен адрес гр. Варна, район „Аспарухово“, ул.

„Панорамна“ № *, ведно с акцесорна претенция с правно основание чл. 86 ЗЗД за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 13.05.2022 г. до окончателното погасяване на паричното задължение.

Решението на ОС – Варна, с което осъдителните искове са отхвърлени е валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност и допустимо. В мотивите към решението се съдържат изводи, основани на преценка на релевантните за спора факти и доказателства в тяхната съвкупност; извършено е и произнасяне по възраженията и доводите на страните, съдържащи се в исковата молба и отговора на същата, както и по тези, които са израз на защитните им тези. Липсват оплаквания или възражения на страните, които да не са били разгледани и обсъдени от ОС – Варна. Налице са всички предвидени от закона предпоставки и липса на процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск.

Дадената от първоинстанционния съд правна квалификация не кореспондира, нито на въведените с исковата молба твърдения за предприета работа от страна на управителя, както в интерес на ищцата, така и в изпълнение на поети ангажименти към трети лица – т. е. с цел изправността му по правоотношения с тези трети лица. Не са били навеждани твърдения за 2 предприемане на работа въпреки волята на ответницата. Следователно, предявеният иск в действителност е с правно основание чл. 61, ал. 2 от ЗЗД, а не чл. 61, ал. 3 вр. чл. 59 от ЗЗД. В същото време при посочване на фактическите основания на иска и при разпределянето на доказателствената тежест с доклада по чл. 146 ГПК на страните са дадени правилни указания по релевантните за спора обстоятелства, с оглед на които и същите са ангажирали доказателства за установяване твърденията си относно предприетата работа в интерес, и на ответницата, и на ищеца. По тези съображения и настоящият състав не е давал нови указания с определението си по чл. 267 ГПК

За да се произнесе по така подадената въззивна жалба и по съществото на спора настоящият състав съобрази следното:

В исковата и уточняващите молба на П. Д. Х., чрез процесуален представител адв. Х. Х. от АК-Варна, твърди, че с договори, обективирани в нотариален акт № 10*, том II, рег. № 3651, дело № 302 от 16.06.2021 г. и нотариален акт № 10*, том II, рег. № 3652, дело № 303 от 16.06.2021 г., ищецът продал на ответницата безсрочно право на строеж на апартамент № 14, находящ се на кота +11.80 м. – четвърти жилищен етаж, а съгл. архитектурни книжа на пети етаж на бъдещата жилищна сграда, която ще се построи в гр. Варна, кв. Галата, ул. „Панорамна“ № **, със застроена площ от 74.90 кв. м., състоящ се от: всекидневна, склад, баня-тоалетна, коридор, килер и тераса, при граници по архитектурни книжа: стълбище, апартамент № 13 и вътрешен двор, ведно с прилежащите по площообразуване 7.3562% идеални части, съответстващи на 7.23 кв. м. идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, върху което ще се строи сградата, както и 28.92 кв. м. идеални части от поземлен имот с идентификатор № ***, с площ от 564 кв. м., за сумата от 9 870 лева, както и безсрочно право на строеж на апартамент № 7, находящ се на кота +6.20 метра, представляващо втори жилищен етаж, а съгл. архитектурни книжа на трети етаж на бъдещата жилищна сграда, която ще се построи в гр.

Варна, кв. Галата, ул. „Панорамна“ № **, със застроена площ от 50.31 кв. м., състоящ се от: всекидневна, спалня, баня-тоалетна, коридор, тераса и килер, при граници по архитектурни книжа: апартамент № 6, апартамент № 8 и стълбище, ведно с прилежащите по площообразуване 4.4911% идеални части, съответстващи на 4.86 кв. м. идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, върху което ще се строи сградата, както и 19.42 кв. м. идеални части от имот с идентификатор № ***, с площ от 564 кв. м., за сумата от 6 700 лева. Твърди се, че страните са водили преговори за сключване на договор за строителство на обектите, за които е учредено право на строеж до степен на завършеност по БДС - цялостно изграждане на сградата, окантване на самостоятелните обекти с дограма, полагане на ВиК и електроинсталации, съответно до тапа и ключ, полагане на мазилка и шпакловане на стените, замазка на пода с възложител ответницата и изпълнител ищецът за цена от 800 евро на кв. м., съобразно квадратурата на дадения имот по площообразувателен протокол. Въпреки това до сключване на договор за строителство не се стигнало, поради поведението на ответницата, която изтъквала наличието на различни причини, възпрепятстващи я да сключи договора. С оглед срочното изпълнение на 3 поети ангажименти към други собственици на имоти, ищецът извършил строежа на сградата, в която били обособени и самостоятелните обекти на ответницата. Строежът е осъществен със знанието и без противопоставянето на ответницата И.. За изпълнението му ищецът е извършил изкопни работи, полагане на бетон, кофраж, армировка и бетон, направа на зидове 25 см., тухла 25 см.; направа на зидове 12 см.; поставяне на входна врата на апартамент; настилка с гладка замазка, настилка гранитогрес на тераси и общи части; полагане на гипсова мазилка по тухлена зидария, гипсова мазилка по бетонни стени и таван, грундиране с бетон контакт; машинно измазване; минерална замазка; поставяне на алуминиев парапет с триплексово стъкло; поставяне на топлоизолация и хидроизолация на тераса; извършване на армирана замазка; изграждане на ел. инсталация, ВиК инсталация, ОВК; изграждане на асансьорна уредба и хидроизолация на плосък покрив. За финансиране на СМР ищецът продал собственото си жилище и изтеглил банков кредит. След завършване на изграждането на самостоятелните обекти ответницата се е снабдила с констативен протокол съгл. чл. 181, ал. 3 от ЗУТ, а впоследствие продала на Д.Н.Х. и П.В.Д. самостоятелния обект, представляващ апартамент № 7 с нотариален акт № 139, том I, рег. № 2290, дело № 139 от 08.04.2022 г. Заявила пред ищеца, че възнамерявала да продаде и самостоятелния обект, представляващ апартамент № 14.

С писмен отговор в срока по чл.131 ГПК ответницата Д. В. И. е оспорила предявените искове, считайки ги за неоснователни. Навежда твърдения, че сочените от ищеца СМР не са изпълнени от него, а от трето за производството лице – „Ню Пауър Груп“ ЕООД, което е закупувало и строителните материали. Оспорва, че работата, ако такава е била извършена, не е била предприета от Х. уместно, тъй като СМР не са изпълнени в съответствие с одобрените архитектурни проекти на сградата и че са изпълнени некачествено. Твърди, че изкопни работи не са извършвани и бетон не е полаган в посочените от ищеца обеми; всички строителни материали били закупени и доставени от „Ню Пауър Груп“ ЕООД, а фактическото изпълнение на СМР било по възлагане на П.Д.С.. Наведени са и доводи, че ищцата няма качество на заинтересувано лице, което се е обогатило от извършената работа във връзка със строежа на апартамент № 7, тъй като към момента на предявяване на исковете няма качеството на собственик на същия. Счита, че претендираната сума е прекомерна, тъй като включва и елемент на печалба, надхвърляща обогатяването на ответницата.

Моли за отхвърляне на предявените искове.

При така очертания предмет на спора, наведените във въззивната жалба оплаквания и въз основа на съвкупния анализ на доказателствата по делото и приложимия закон, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

С договор от 27.02.2019г., обективиран в нотариален акт за покупкопродажба на право на строеж № 65, том I, рег. № 1321, дело № ** на нотариус Светлана Димова, рег. № 363, ищецът П. Х. е продал на Д. И. „безсрочно право на строеж“ на апартамент № 4 , находящ се на втори етаж на новостроящата се жилищна сграда в гр. Варна, район „Аспарухово“, кв.

„Галата“, ул. „Панорамна“ № **А, с площ от 72.17 кв. м., състоящ се от: антре, дневна с кухненски бокс, две спални, баня-тоалетна и две тераси, както 4 и съответните 11.4377%, равняващи се на 8.62 кв. м. ид. ч. от общите части на сградата; или общо площта на апартамента е 80.79 кв. м.; както и съответните идеални части от правото на строеж върху мястото, представляващо поземлен имот с идентификатор № ***, находящ се в гр. Варна, , кв.

„Галата“, с площ 375 кв. м., а по акт за собственост – с площ от 380 кв. м, за сумата от 7 200 лева, получена изцяло от продавача в деня на подписване на нотариалния акт.