Определение № 478 от 24.02.2022, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 478 гр. Пловдив, 24.02.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Членове:

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева

Дафина Н. Арабаджиева като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно частно гражданско дело № 20225300500381 по описа за 2022 година Производство по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на адв. К.К. против Определение №

10885/16.12.2021г., пост. по гр.д. № 10258/2020г., ПРС, с което е оставена без уважение молбата й за изменение на Решение№1935/31.10.2021, пост. по същото дело в частта за присъденото на адв. С. Г. адвокатско възнаграждение в размер на 477,02лв., като същото бъде увеличено с още 322лв.

Жалбоподателят адв. К. поддържа, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, като развива доводи, че адвокатско възнаграждение се дължи за всеки от обективно съединените искове и не следва да се определя на база общата цена на исковете. Моли за отмяна на обжалваното определение и уважаване на молбата за изменение на решението в частта за разноските.

Ответната страна „Вива кредит“ ООД оспопрва жалбата, като развива съображения, че нормата на чл.2, ал.5 от наредба №1/2004 МРАВ следва да се тълкува корективно. Намира, че приложение следва да намери единствено нормата на чл.7 от същата наредба, в който възнаграждението се определя съобразно материалния интерес. Поддържа и че не е налице фактическа и правна сложност. Моли за потвърждаване на обжалваното определение.

Третото лице помагач „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД оспорва жалбата като поддържа, че правилно съдът е присъдил адвокатското възнаграждение на база на материалния интерес , образуван от сбора на всички обективно предявени искове, а не 1 поотделно като минимален размер за всеки един предявен иск. Счита, че по делото се касае до една искова претенция, т.к. вземанията произтичат от едно правоотношение и имат едно правно основани. Моли съда да остави без уважение подадената жалба.

Претендира разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира, че частната жалба е постъпила в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество същата е основателна, по следните съображения:

В производството по гр.д.№ 10258/2020г., ПдРС, са разгледани два предявени иска от Н. К. Л., представлявана от адв. Ст. Г., както следва: осъдителен иск за заплащането на сумата от 100лв., представляваща недължимо платена възнаградителна лихва и осъдителен иск за заплащането на сумата от 331,21 лв.- недължимо платена неустойка, по договор за паричен заем № 5213283/21.09.2015г.. С постановеното по делото решение, с което исковете са частично уважени – за 80,18лв. и 331,21лв., като ответникът „Вива кредит“ ООД е осъден да заплати на адв. Г. сумата от 477,02лв., представляваща адвокатско възнаграждение на осн.чл.38, ал.2 от ЗА.

С обжалваното определение първостепенният съд е отхвърлил молбата на пълномощника на ищеца по реда на чл.248 от ГПК за изменение на решението в частта на разноските, след като е приел, че дължимото възнаграждение съгл. чл.2, ал.5 от Наредбата се определя според общия размер на предявените искове.

Съгласно чл. 2, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в случаите по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата полагащото се адвокатско възнаграждение се определя от съда съгласно наредбата. В чл.2, ал.5 от Н№ 1/2004г. е посочено, че възнагражденията за процесуално представителство по граждански дела се определят за всеки един иск поотделно, съответно дължи се отделно възнаграждение за всеки разгледан иск. В тази насока е и практиката на ВКС, обективирана в Определение №262/01.08.2018г. по гр.д.

№3381/2017г. на ІІІ г.о., Определение № 60262/ 20.10.2021г., гр. д. № 943/2021 г., IV г. о., Определение № 60309/02.08.2021г.,ч. т. д. № 2005/2020 г., II т. о. И др.

В настоящия случай се касае за два обективно кумулативно съединени иска, поради което поотделно за всеки от тях се дължи адвокатско възнаграждение. Не може да се приеме, че с оглед идентичността на правното основание, се касае за един иск.

Твърдението, че се касае за едно правоотношение също не е вярно, т.к. платените суми са били недължимо изисквани по различни клаузи на договора, за всяка от която поотделно е изследван въпросът за действителността й.

Предвид тези съображения дължимото възнаграждение за оказаната адвокатска защита съгл. чл.7, ал.2, т.1 от Н1/2004МРАВ е по 300лв. за всеки от исковете или общо 2

600лв. Правилно първоинстанционният съд е определил и допълнително възнаграждение от по 100лв. за две заседания. Така общия размер на дължимото възнаграждение при уважаване на исковете се равнява на 800лв. Доколкото единият иск е частично уважен, то дължимото възнаграждение следва да се определи пропорционално на уважената част или дължимият размер се равнява на 763,28лв..

Присъденото възнаграждение от 477,02лв. е по-малко, поради което и следва да се присъдят още 286,26лв.

Постановеното определение, с което се отказва исканото изменение на решението в частта за разноските е неправилно и следва да бъде отменено.

По отношение на претенцията на третото лице- помогач „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за разноски, съдът намира, че разноски не се дължат не само поради основателността на жалбата, а и поради факта, че на първо място, разноски на третото лице помагач в производствата не се дължат, а на следващо – в производство по повод разноските в исковото производство не се дължат допълнително такива.

Мотивиран от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 10885/16.12.2021г., пост. по гр.д. № 10258/2020г., ПдРС, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Решение№1935/31.10.2021, пост. по гр.д. № 10258/2020г., ПдРС в частта му за разноските, дължими на адв. С. А. Г., със сл. адр. гр. П., ул. Б. П. №1, както следва :

ОСЪЖДА „Вива кредит“ ООД, ЕИК 201995287, да заплати на на адв. С. А. Г., със сл. адр. гр. П., ул. Б. Пу. №1, още 286,26лв. или общо 763,28лв., за адвокатско възнаграждение на осн. чл.38 от ЗАдв. за осъществено процесуално представителство на Н. К. Л., ЕГН **********.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3