Решение № 19013 от 10.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19013 гр. София, 10.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело № 20241110165634 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

И щ е ц ъ т „Топлофикация София” ЕАД е подал искова молба, уточнена с молба вх. № 391620/03.12.2024 г. срещу ответниците И. П. С., П.

Д. Б. и К. Д. Я. с искане всеки от ответниците да бъде осъден да заплати на ищеца припадащата му се част от суми за потребена топлинна енергия и дялово разпределение, както следва:

1/ По отношение на И. П. С. – 3/10 от общия размер на задълженията, равняващи се на: 484.67 лева - стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/, доставена в имот, находящ се в гр. София, ***, аб. № 274950, за периода от 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 05.11.2024 г. до окончателното изплащане на вземането; 78.83 лева - мораторна обезщетение в размер на законната лихва за забава, дължимо върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2022г. до 14.10.2024г.; 5.19 лева – цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.04.2022г. до 30.04.2023г., ведно със законната лихва от 05.11.2024г. до окончателното изплащане на вземането; както и сумата от 1.26 лева – мораторна обезщетение в размер на законната лихва за забава, дължимо върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2022 до 14.10.2024 г.;

2/ По отношение на П. Д. Б. – 4/10 от общия размер на задълженията, равняващи се на: 646.23 лева - стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/, доставена в имот, находящ се в гр. София, ***, аб. № 274950, за периода от 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 05.11.2024 г. до окончателното изплащане на вземането; 105.10 лева - мораторна обезщетение 1 в размер на законната лихва за забава, дължимо върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2022г. до 14.10.2024г.; 6.92 лева – цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.04.2022г. до 30.04.2023г., ведно със законната лихва от 05.11.2024г. до окончателното изплащане на вземането; както и сумата от 1.68 лева – мораторна обезщетение в размер на законната лихва за забава, дължимо върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2022 до 14.10.2024 г.; и

3/ По отношение на К. Д. Я. - 3/10 от общия размер на задълженията, равняващи се на: 484.67 лева - стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/, доставена в имот, находящ се в гр. София, ***, аб. № 274950, за периода от 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 05.11.2024 г. до окончателното изплащане на вземането; 78.83 лева - мораторна обезщетение в размер на законната лихва за забава, дължимо върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2022г. до 14.10.2024г.; 5.19 лева – цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.04.2022г. до 30.04.2023г., ведно със законната лихва от 05.11.2024г. до окончателното изплащане на вземането; както и сумата от 1.26 лева – мораторна обезщетение в размер на законната лихва за забава, дължимо върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2022 до 14.10.2024 г.;

Ищецът твърди, че в рамките на исковия период И. П. С., П. Д. Б. и М.

П. М. са били собственици на процесния топлоснабден недвижим имот, поради което, по силата на закона – чл. 153, ал. 1 ЗЕ, се явяват клиенти на топлинна енергия. Сочи, че М. М. е починала на 20.12.2023 г., поради което за задълженията й до този момент отговарят наследниците й П. Б. и К. Я., а след тази дата до края на исковия период, наследници й отговарят на собствено основание – като потребители на топлинна енергия, доколкото притежават част от правото на собственост върху имота.

Сочи, че е доставил на ответниците топлинна енергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката. Твърди, че ответниците са ползвали енергията, като за процесния период не са заплатили дължимата цена. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът И. П. С. е депозирала писмен отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по тяхното основание.

Релевира възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претенциите за главница за топлинна енергия и такса за дялово разпределение.

Твърди, че не е потребител на топлинна енергия. Оспорва реалната доставка на топлинна енергия в имота, както и нейното законосъобразно отчитане и разпределение. Оспорва годността на уредите за търговско отчитане. Оспорва ищецът да е водил редовно счетоводство. Оспорва претенцията за лихва, като въвежда възражение, че не е отправяна покана. Моли съда да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира разноски.

С допълнителна молба вх. № 120817/17.04.2026 г., постъпила след възобновяване на настоящото производство, спряно по реда на чл. 229, ал. 1, т.

4 ГПК, ответникът С. сочи, че е сключила с П. Б. и трето за спора лице – Д.З., 2 договор за встъпване в дълг, по силата на който поемателите са се задължили да отговарят солидарно с нея за задълженията спрямо „Топлофикация София“ ЕАД, предмет на настоящото производство. С оглед горното обстоятелство, на основание чл. 228 ГПК, отправя искане производството спрямо нея да бъде прекратено.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът П. Д. Б. е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който признава иска за главница за топлинна енергия и мораторна лихва в непогасения им по давност период м.09.2021 г. – м.04.2023 г. Релевира възражение за изтекла погасителна давност за периода м.05-м.08-2021 г.

Оспорва дължимостта на такса за услуга дялово разпределение с твърдения, че такава не е извършвана. Оспорва претенцията за лихва върху главницата за дялово разпределение, като въвежда възражение, че не е отправяна покана.

Моли съда да постанови решение съобразни направени признания и оспоравания. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът К. Д. Я. подава отговор на исковата молба, с който сочи, че е погасила изцяло задълженията си, предмет на делото. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Третото лице-помагач на страната на ищеца „Далсия” ООД взема становище по предявените искове с доводи за тяхната основателност.

Съдът, като съобрази събраните доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, достигна до следните фактически и правни изводи:

Предявени са искове с правно основание чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

На основание чл. 154 ГПК, доказателствената тежест между страните се разпределя както следва:

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи, че в рамките на исковия период е съществувало облигационно отношение с ответниците, респективно - с техния наследодател, възникнало на твърдяното основание, по силата на което ищецът надлежно е престирал /доставил е топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода/, като за ответниците, в лично качество и в качеството им на наследници на починалия клиент за топлинна енергия, е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, отговарящ на наследствената им квота.

В тежест на ответниците, при доказване на горните факти, е да докажат положителния факт на погасяване на дълга.

По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг /доколкото се твърди главното задължение да е срочно/.

В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през 3 процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно право на ползване.

Установява се от представените по делото писмени доказателства, че по силата на договор № 1137/09.12.1971 г., сключен със Стопанска дирекция за изграждане на София с оглед необходимостта от уреждане на отношения, касаещи обезщетяване на собственик на отчужден имот, М. П. М., вследствие на отчуждаването на собствения й недвижим имот на ул. *** е придобила правото на собственост върху процесния апартамент № 70, в ***, находящ се на ул. ***.

По делото не са изложени твърдения и не са ангажирани доказателства, от които да се установи дали М. М. се е намирала в граждански брак към момента на сключване на договора /09.12.1971 г./, с оглед на това, съдът следва да приеме, че към датата на придобивната сделка М. М. е била неомъжена.

Независимо от това, дори да се приеме, че гражданският брак между М.

М. и Д.М. е бил сключен към датата на сделката, следва да бъде посочено, че последователната трайно установена съдебна практика - ПП № 5 от 31.10.1972 г. на Върховния съд, Р № 348/22.06.2009г. по гр.д.№ 2212/2012г. ІІ гр.о., Р № 415/2012г. по гр.д.№ 231/2012г. І гр.о., Р № 549/30.06.2010г. по гр.д.

№ 3218/2008г. І гр.о. на ВКС, решение № 145/ 27.06.2013г. по гр.д. № 1352 /2012 г. на ВКС, I г.о. и др. приема, че когато срещу отчужден индивидуален имот на единия съпруг /какъвто е процесният случай/, бъде отстъпен в обезщетение недвижим имот, чиято стойност е покрита изцяло от стойността на отчуждения имот, другият съпруг няма принос в придобиването, поради което върху получения като обезщетение имот н е възниква съпружеска общност.

Не възниква съпружеска общност и по отношение на имот, даден в обезщетение, чиято стойност е покрита частично от стойността на личния отчужден имот на единия съпруг, частично – от други лични средства на обезщетения съпруг. С оглед липсата на други ангажирани по делото доказателства и доколкото от самия договора не се установява остатъчната стойност на апартамента да е заплатена от общи на съпрузите /в случай че са били такива към този момент/ средства, съдът по настоящия спор следва да приеме, че стойността на целия имот е покрита с лични на М. М. средства.

С оглед на това, съдът намира, че от ангажираните от страните доказателства по делото, се установява, че, считано от 09.12.1971 г. изключителен собственик на процесния недвижим имот апартамент № 70 е М. М..

Предвид изложеното, изцяло неоснователни поради липса на надлежна материалноправна легитимация, се явяват предявените спрямо ответника И. П. С. искове, доколкото същата е наследник по закон единствено на Д.М., за когото по делото не се установи да е притежавал право на 4 собственост върху имота. Извод в противната насока не може да се обоснове от представените по делото нотариални актове за дарение на идеални части от имота, доколкото прехвърлителите по тях са другите наследници по закон на Д.М. – т.е. същите са прехвърлили права, каквито /по настоящото дело/ не се установява да са притежавали.

Независимо от горното, исковете по отношение на И. С. подлежат на отхвърляне и поради осъществено плащане в хода на процеса, което, на основание чл. 235 ГПК, съдът е длъжен да съобрази при постановяване на крайния съдебен акт.

Неоснователни поради липса на надлежна материалноправна легитимация се явяват и предявените искове спрямо ответника К. Д. Я.. От представеното по делото удостоверение за наследници на М. М. /починала на 20.12.2023 г., т.е. в рамките на исковия период по делото/, се установява, че М. е оставила като наследници по закон двете си дъщери – П. Б. и К. Я..

От представеното по делото в проведеното последно открито съдебно заседание удостоверение изх. № 1828/20.02.2024 г. /л. 224/, издадено от СРС, се установява, че К. Я. е направила отказ от наследството на М. М., вписан в особената книга на съда под № 327/12.02.2024 г. Доколкото отказът от наследство има обратно действие – от момента на смъртта на наследодателя /20.12.2023 г./, то съдът намира, че ответникът Я. не се легитимира като наследник на собственика на процесния имот – т.е. не носи отговорност нито за пасива на наследството, нито е придобила собствеността върху част от имота след смъртта на майка й.