Решение № 15222 от 29.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15222 гр. София, 29.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско дело № 20261110101371 по описа за 2026 година

Производството е образувано по предявени от Е. Л. Б. срещу ************* искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за прогласяване недействителността на договор за потребителски кредит № 202210071121370108/07.10.2022 г., както и с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

23 ЗПК за заплащане на сумата 137,07 евро (268,08 лв.), представляваща недължимо платена сума над чистата стойност на кредита, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Ищецът твърди, че на 07.10.2022 г. е сключил с ответника ************* договор за потребителски кредит № 202210071121370108, по силата на който му е предоставен кредит в размер на 1500,00 лв. за срок от 12 месеца, при фиксиран годишен лихвен процент 40,39 % и годишен процент на разходите 48,77 %, като общата сума, която следвало да върне по договора, възлизала на 1848,00 лв. Поддържа, че в същия ден е сключил с ********** договор за предоставяне на гаранция № **********, по силата на който се задължил да заплати възнаграждение в размер на 1140,00 лв., разсрочено на месечни вноски по 95,00 лв.

Счита, че възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция представлява разход по кредита, който не е включен при определяне на годишния процент на разходите, поради което действителният му размер не е посочен в договора, в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Поддържа, че това обуславя недействителността на договора за потребителски кредит, а на основание чл. 23 ЗПК счита, че дължи единствено чистата стойност на кредита, поради което претендира ответникът да му заплати сумата от 268,08 лв., представляваща недължимо платена сума над нея, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът ************* е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Поддържа, че процесният договор съдържа всички изискуеми от закона реквизити, годишният процент на разходите е определен в съответствие с изискванията на ЗПК, а твърденията за недействителност са неоснователни. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени и претендира присъждане на 1 сторените по делото разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото е безспорно, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по силата на договор за потребителски кредит

№

202210071121370108/07.10.2022 г., по който ответникът е предоставил на ищеца заемна сума в размер на 1500 лв., която последният е усвоил. От съдържанието на договора се установява, че кредитът е предоставен за срок от 12 месеца, при фиксиран годишен лихвен процент 40,39 %, годишен процент на разходите 48,77 % и общ размер на всички плащания 1848 лв.

От заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като компетентно, обективно и неоспорено от страните, се установява, че ищецът е заплатил общо сумата от 1768,08 лв., от която 1500,00 лв. са погасили главницата, а 268,08 лв. – договорна лихва. Вещото лице е установило още, че при изчисляване на посочения в договора годишен процент на разходите е включена единствено възнаградителната лихва по кредита, като възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция не е било включено при формиране на ГПР. При включването му действителният годишен процент на разходите възлиза на 315,42 %.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключването му. Годишният процент на разходите следва да отразява всички разходи, които потребителят следва да понесе във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора към момента на сключването му. Целта на закона е потребителят да получи пълна и вярна информация относно икономическата тежест на поетото задължение, за да може да направи информиран избор при сключването на договора.

Настоящият съд приема, че възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция представлява разход по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Макар договорът за гаранция формално да е сключен с трето лице, той е сключен едновременно с договора за кредит, обслужва единствено неговото изпълнение и не би възникнал самостоятелно извън кредитното правоотношение. Самият договор за гаранция има за единствен предмет обезпечаването на задълженията по процесния договор за потребителски кредит, поради което между двата договора съществува функционална и икономическа обусловеност. Този извод се подкрепя и от съдържанието на Стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, от който се установява, че още на преддоговорния етап кредиторът е поставил изискване кредитополучателят в срок до края на следващия ден от сключването на договора да предостави обезпечение на кредита, включително чрез гаранция от небанкова финансова институция. Това обуславя извода, че предоставянето на обезпечение не представлява самостоятелна услуга, а е елемент от условията, при които кредитът се предоставя. азходът за гаранцията е бил известен на кредитора към момента на сключване на договора за гаранция и е пряко обусловен от договора за кредит, поради което е следвало да бъде включен при определяне на годишния процент на разходите.

Изложеният правен извод съответства на практиката на Съда на Европейския съюз, формирана с решенията по дела C-714/22 и C-337/23, както и на практиката на Върховния касационен съд, обективирана в Решение № 50013 от 05.08.2024 г. по т. д. № 1646/2022 г., II т.о., и Решение № 84 от 19.03.2026 г. по т. д. № 1533/2025 г., I т.о., съгласно която всички разходи, които са известни на кредитора и представляват условие за получаване на кредита или за получаването му при предложените условия, съставляват част от общия разход по кредита и задължително следва да бъдат включени при изчисляването на годишния процент на разходите.

След като възнаграждението по договора за гаранция не е включено в годишния 2 процент на разходите, посоченият в договора ГПР от 48,77 % не отразява действителното оскъпяване на кредита. Посочването на формално изчислен, но неверен годишен процент на разходите е равнозначно на непосочване на действителния ГПР, тъй като не позволява на потребителя да установи реалната цена на финансовата услуга. По този начин е нарушено императивното изискване на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като съгласно чл. 22 ЗПК това нарушение води до недействителност на договора за потребителски кредит.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че ищецът е заплатил общо 1768,08 лв., поради което е изпълнил задължението си за връщане на предоставената главница от 1500 лв. и е заплатил без основание сумата от 268,08 лв. над чистата стойност на кредита. Ето защо предявеният осъдителен иск с правно основание чл.

55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

По разноските

С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски има ищецът. Същият е доказал разноски за държавна такса в размер на 61,36 евро и за депозит за съдебно-счетоводна експертиза в размер на 200 евро, или общо 261,36 евро, които следва да му бъдат присъдени изцяло.

От представения договор за правна защита и съдействие се установява, че процесуалното представителство е осъществено безплатно при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА, когато насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на възнаграждение, определено от съда. При определяне на неговия размер съдът съобрази, че не е обвързан от минималните размери по Наредба № 1 от 09.07.2004 г., съобразно мотивите на Решението на Съда на Европейския съюз от 05.12.2006 г. по съединени дела C-94/04 и C-202/04, и следва самостоятелно да определи справедлив размер на възнаграждението с оглед фактическата и правната сложност на делото, извършените процесуални действия и положения адвокатски труд.

Като взе предвид, че делото не се отличава с повишена фактическа и правна сложност, че са предявени две искови претенции, проведено е едно открито съдебно заседание и процесуалният представител на ищеца е изготвил исковата молба и е осъществил процесуално представителство в производството, съдът намира, че справедливото адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА възлиза на 220 евро, дължимо за процесуалното представителство по двете предявени искови претенции. Ето защо ответникът следва да бъде осъден да заплати тази сума на адв. Й. С. Л.-П..

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА по иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, предявен Е. Л. Б., ЕГН **********, с адрес:

************ срещу *************, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:

****************, на сключения между страните договор за потребителски кредит № 202210071121370108/07.10.2022 г., поради противоречието му със закона – чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

ОСЪЖДА *************, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:

****************, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК, да заплати на Е. Л.

Б., ЕГН **********, с адрес: ************, сумата от 137,07 евро (268,08 лв.), представляваща недължимо платена сума над чистата стойност на кредита по Договор за потребителски кредит № 202210071121370108/07.10.2022 г., ведно със законната лихва върху 3 сумата, считано от 10.01.2026 г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА *************, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:

****************, да заплати на Е. Л. Б., ЕГН **********, с адрес: ************, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 261,36 евро, представляваща сторени по делото разноски.

ОСЪЖДА *************, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:

****************, да заплати на адв. Й. С. Л.-П., САК, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата 220 евро, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4