Решение № 107 от 03.06.2026, Окръжен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 107 гр. Враца, 03.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Катя Н. Гердова

Мира Р. Джонева при участието на секретаря Галина Ем. Вълчкова-Цветкова като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно гражданско дело № 20251400500494 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК.

С Решение № 11/29.01.2025 г. по гр.д.№ 411/2024 г. по описа на Районен съд-Козлодуй е признато за установено на основание чл.124, ал.1 ГПК по отношение на Т. А. Т., ЕГН ********** с адрес: ***, ул. "***" № 19, и на "К." ЕООД, ЕИК 104696759, със седалище и адрес на управление : ***, че „Юлстрейд“ ООД, ЕИК 204100726, със седалище и адрес на управление : гр.

***, е собственик на 1/4 (една четвърт) ид.ч. от поземлен имот, с идентификатор *** с площ 10999 кв.м., находящ се в м. ***, обл.

Враца при съседи: имоти ***; ***; ***; *** с трайно предназначение на територията земеделска и начин на трайно ползване – нива, като на основание чл.108 ЗС Т. А. Т. е осъдена да предаде на ищеца владението, а "К." ЕООД, ЕИК 104696759 – да предаде на ищеца държането на земеделска земя - имот с идентификатор *** с площ 10999 кв.м., находящ се в м. ***, обл. Враца при съседи: имоти ***;

***; ***; *** с трайно предназначение на територията земеделска и начин на трайно ползване – нива.

Със същия съдебен акт на основание чл.78, ал.1 ГПК Т. А. Т. и „К.“ ЕООД, ЕИК: 104696759 са осъдени да заплатят на „Юлстрейд“ ООД, ЕИК 204100726 направените по делото разноски от общо 55.00 лв.

Решението е постановено при участието на трети лица -помагачи Н. Б.

Н. М. и В. Н. И..

С постановено по реда на чл.248 ГПК Определение № 323/21.03.2025 г. решението е изменено в частта за разноските, като на основание чл.78, ал.8 1

ГПК Т. А. Т. и „К.“ ЕООД, ЕИК 104696759, са осъдени да заплатят на „Юлстрейд“ ООД, ЕИК 204100726, направени по делото разноски от още 100 лева - юристконсулско възнаграждение.

С постановено по реда на чл.250 ГПК Определение № 356/04.04.2025 г. е допълнено Определение № 323 /21.03.2025 г. по чл.248 ГПК, както следва:

- на основание чл.78, ал.8 ГПК Т. А. Т., и „К.“ ЕООД, ЕИК 104696759 , са осъдени да заплатят на „Юлстрейд“ ООД, ЕИК 204100726, направени по делото разноски о т още 5,00 лв. - платена държавна такса за съдебно удостоверение;

- отхвърлена е молбата на „Юлстрейд“ ООД, ЕИК 204100726 за присъждане на разноски за платено на адвокат М. Л. адвокатско възнаграждение в размер на 1940 лв.;

- отхвърлена е молбата на „Юлстрейд“ ООД, ЕИК 204100726 за присъждане на разноски за платена държавна такса за съдебно удостоверение до претендиран размер от 15 лв. и за платена държавна такса до претендиран размер от 170 лв.

Против така постановените съдебни актове са постъпили следните жалби:

1 . Въззивна жалба вх.№ 1127/26.02.2025 г. от Т. А. Т., чрез пълномощника й адв.Р. Т., против Решение № 11/29.01.2025 г. по гр.д.№ 411/2024 г. по описа на РС-Козлодуй.

В жалбата се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.

Изразява се несъгласие с изводите на районния съд, че праводателите на ищеца, а не ответницата Т., са собственици на процесния имот, както и че последната не е доказала да е собственик на имота и да го владее на правно основание.

Твърди се, че въззивницата се легитимира като собственик на имота с нотариален акт за покупко-продажба от 2019 г., с който доказва и обстоятелството, че владее имота на правно основание. Изтъква се, че ищецът оспорва собствеността й до размер на ¼ ид.ч., поради което дори и при успешно доказване на негово право на собственост върху тези идеални части, въззивницата продължава да се легитимира като собственик на ¾ ид.ч. от имота.

На следващо място в жалбата се навеждат доводи, че ищецът не е доказал, че е собственик на 1/4 ид.ч.от процесния имот, тъй като въпреки указанията на съда не е представил относимото към този факт доказателства, а именно – решение на поземлена комисия, от което да е видно, че собствеността върху имота е възстановена на неговите праводатели.

Въззивницата счита, че представените констативни нотариални актове не удостоверяват възстановяване правото на собственост на наследниците на И.

Г. Е.. Намира също така, че ищецът не е доказал, че процесният имот е възстановен на наследниците именно на И. Г. Е., родена на 23.05.1889 г., от която черпи правата си. Посочва, че от страна на ответниците също е представено удостоверение за наследници на лице със същите имена, като в хода на процеса ищецът не е доказал, че имотът е възстановен точно на твърдения от него наследодател.

Във въззивната жалба се развиват съображения, че ищецът не е доказал 2 и обстоятелството, че ответниците не владеят и държат имота на правно основание. Тъкмо обратното – с исковата молба е представен договор за аренда от 13.12.2023 г. между ответниците, който е валидно сключен от арендодател – собственик, притежаващ изцяло собствеността върху имота, а дори и да се приеме, че ищецът притежава ¼ от имота, то Т. Т. продължава да притежава мажоритарна част в размер на ¾ ид.ч.и пак разполага с право да сключва договори за аренда.

Най-сетне в жалбата се изразява несъгласие и с изводите на районния съд, че ищецът може да иска връщане на целия имот от ответниците.

Навеждат се доводи, че по делото е доказано, че "К." ЕООД е фактически ползвател на имота на валидно правно основание, а дори и ищецът да бъде признат за собственик на ¼ ид.ч., то той се явява съсобственик с ответницата Т. Т., която притежава останалите ¾ ид.ч. от имота и не може да се приеме, че искът по чл.108 ЗС е действие на обикновено управление, което ползва и останалите съсобственици, тъй като тя оспорва иска.

Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявения иск като неоснователен. Претендира се присъждане на направените от въззивницата разноски в производството.

Постъпил е отговор вх.№ 2152/14.04.2025 г. от "Юлстройд" ООД, подаден чрез пълномощника му адв.М. Л., с който се оспорва основателността на подадената въззивна жалба.

Навеждат се доводи, че Т. Т. не е собственик не само на претендираната от ищеца ¼ ид.ч., а и на останалите ¾ ид.ч., тъй като е придобила имота от несобственици.

Посочва се, че противопоставянето на договора за аренда от страна на ответниците е без правни последици, след като е представено извлечение от съответния регистър за неговото прекратяване.

По отношение на съвпадащите имена на праводателката И. Е. с мнимата такава, сочена като легитимен праводател на ответницата Т. Т., се посочва, че пред РС-Козлодуй своевременно е било направено доказателствено искане за прилагане на преписката на поземлената комисия, което би решило както въпроса за придобиване от несобственик в лицето на ответницата, така и този по възражението на ответниците, че не се установява връзката праводател-правоприемник относно констативния нотариален акт на "Юлстрейд" ООД.

Прави се искане за потвърждаване на обжалваното решение.

Претендира се присъждане на деловодни разноски за въззивната инстанция.

В отговора се прави и доказателствено искане за изискване на преписката от поземлената комисия, като се сочи, че това искане е било двукратно направено пред РС-Козлодуй.

Не са постъпили отговори на въззивната жалба от ответника "К." ЕООД и от третите лица-помагачи В. Н. И. и Н. Б. Н.-М..

2 . Частна жалба вх.№ 1960/02.04.2025 г. от "Юлстрейд" ООД, подадена чрез пълномощника му адв.М. Л., против Определение № 323/21.03.2025 г. по гр.д.№ 411/24 г. по описа на РС-Козлодуй.

В жалбата се поддържа, че определението е недопустимо. Посочва се, че в мотивите на решението на районния съд е прието, че разноски на ищеца не следва да се присъждат, тъй като не е представен списък на разноските, а в обжалваното определение по чл.248 ГПК са изложени доводи и основания, 3 които не са били предмет на обсъждане в мотивите на решението в частта относно разноските.

На следващо място се посочва, че определението е неправилно и противоречи на чл.78, ал.1 и ал.5 ГПК. Навеждат се доводи, че неявяването на процесуалния представител на ищеца не е основание за пълно неприсъждане на разноски, а за тяхното редуциране по възражение на насрещната страна, ако такова е било своевременно направено. Изтъква се, че в мотивите на обжалваното определение районният съд е коментирал, че от страна на пълномощника на ищеца е постъпила молба с искане по доказателствата и желание делото да се разгледа в отсъствие на ищцовата страна. Прави се искане въззивният съд да обсъди въпроса правилно ли е пълното отказване на присъждане на разноски на ищеца при неявяване на процесуалния му представител, но при постъпили от негова страна искания и какво е значението на фактическото явяване на адвоката, когато и без него процесуалната защита е осъществена.

В частната жалба се прави и оплакване за неправилно присъждане само на разноски за юрисконсултско възнаграждение, като същото е отнесено към хипотезата на чл.78, ал.1 ГПК. Развиват се съображения, че в тази норма е предвидено ограничение за присъждане на разноски само за един адвокат при осъществено процесуално представителство от двама и повече адвокати, а не при такова от един адвокат и юрисконсулт, чието възнаграждение е регулирано от друга разпоредба. В този ред на мисли се иска въззивният съд да се произнесе по въпроса дали нормата на чл.78, ал.1 ГПК с въвеждане на ограничението за присъждане само на едно възнаграждение визира единствено хипотезата при процесуално представителство от двама или повече адвокати или обхваща и тази при кумулиране на представителство от един адвокат и юрисконсулт.

На последно място се посочва, че неправилно районният съд е осъдил само ответницата Т. Т. да заплати присъденото юрисконсултско възнаграждение, а е следвало да осъди за тази сума и другия ответник – "К." ЕООД, който също е отговорен за репариране на разноските на ищеца.

В законоустановения срок не са постъпили отговори на частната жалба от ответниците Т. А. Т. и "К." ЕООД, както и от третите лица-помагачи В. Н.

И. и Н. Б. Н.-М..

Прави се искане за обезсилване, респ. за отмяна на обжалваното определение, като в първия случай делото да бъде върнато на районния съд за надлежно произнасяне, а във втория – да бъдат присъдени в цялост в тежест и на двамата ответници заявеното адвокатско възнаграждение и другите удостоверени разноски на ищеца. Претендира се присъждане на разноски и по частната жалба.

3 . Частна жалба вх.№2433/29.04.2025 г. от "Юлстройд" ООД, чрез пълномощника му адв.М. Л., против Определение № 356/04.04.2025 г., с което е допълнено Определение № 323/21.03.2025 г., постановени по гр.д.№ 411/2024 г. по описа на РС-Козлодуй.

В тази частна жалба се излагат напълно идентични доводи и искания, както в първоначално подадената частна жалба.

В законоустановения срок е постъпил отговор вх.№ 2864/22.05.2025 г. от Т. А. Т., чрез пълномощника й адв. Р. Т., в който се изразява становище за недопустимост и неоснователност на частната жалба.

4

Изразява се несъгласие с твърденията на ищеца за дължимост на адвокатско възнаграждение в размер на 1 940 лв., като се посочва, че правилно съдът е преценил, че процесуалното представителство е осъществено от юрисконсулт М. и е присъдил само юрисконсултско възнаграждение.

Навеждат се доводи, че съдът не е отказал присъждане на разноски, а е присъдил тези разноски, които са поискани от лицето, което е представлявало дружеството в съдебно заседание и е представило списък с разноски за юрисконсултско възнаграждеие. Посочва се, че изцяло неоснователни са претенциите на ищеца за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 1 940 лв. при положение, че адвокатът е депозирал само две молби по делото, без изготвяне и депозиране на искова молба, без процесуално представителство, без становище по същество на спора, събраните по делото доказателства и отговорите на ответниците. Посочва се, че ако в полза на ищеца бъде присъдено възнаграждение за адвокат, то ответникът ще бъде осъден да заплати едновременно възнаграждения за адвокат и юрисконсулт, което е недопустимо по аналогия от чл.78, ал.1 ГПК. Сочи се също, че от страна на ответниците е било направено своевременно възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.