Решение № 5159 от 18.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5159 гр. София, 18.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело № 20251110152080 по описа за 2025 година

Предявени са от ищеца „Топлофикация - София” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, срещу Е. Т. П., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ****, искове за установяване на вземания по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата 775,90 евро (или 1517,53 лв.) дължима главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.5.2022 г. до 30.04.2024 г. за имот с адрес: гр. София, ****, аб. № ***, ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 01.09.2025 г. до окончателното й погасяване, 134,37 евро (или 262,80 лв.) обезщетение за забава върху дължимата главница за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 26.08.2025 г., 16,61 евро (или 32,49 лв.) неплатена цена на услуга дялово разпределение за периода от 01.08.2023 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 01.09.2025 г. до окончателното й погасяване, и 4,04 евро (или 7,90 лв.) обезщетение за забава върху дължимата главница за дялово разпределение за периода от 15.02.2023 г. до 26.08.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 2089/2025 г. по описа на Районен съд.

Ищецът „Топлофикация - София” ЕАД извежда съдебно предявените права при твърдения, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на 1 топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след датата на публикуване на месечните сметки. Сочи, че до процесния имот е доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. на стойност 1517,53 лв. и е осъществявана услуга дялово разпределение за периода от 01.08.2023 г. до 30.4.2023 г., за която не е заплатено дължимото възнаграждение в размер на 32,49 лв. Поддържа, че ответникът е изпаднал в забава след изтичане на срока за плащане на общите фактури, поради което твърди, че последният дължи заплащането на обезщетение за забава съответно в размер на 262,80 лв. върху главницата за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 26.08.2025 г., и обезщетение за забава в размер на 7,90 лв. върху дължимата главница за дялово разпределение за периода 15.02.2023 г. до 26.08.2025 г., както и законната лихва върху главниците от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 01.09.2025 г. до окончателното й погасяване.

Ответникът Е. Т. П. в срока по чл. 131 от ГПК е подал отговор на исковата молба, чрез назначения особен представител, в който оспорва иска при възражения, че липсва облигационна връзка между страните по повод доставката на топлинна енергия и същият не живее на адреса. Оспорва също така да е доставено претендираното количество топлинна енергия. Сочи, че представените по делото документи, свързани с избора на лице, което да осъществява услугата дялово разпределение, не установяват ответникът да е собственик на обект в процесната сграда. Счита, че представените към исковата молба общи условия не са приложими в отношенията между страните, доколкото липсват данни същите да са публикувани на страницата на ищеца или публикуването им. Поддържа, че Методиката, въз основа на която се изчислява размера на ТЕ, отдадена от сградна инсталация е отменена, поради което липсва яснота по какъв начин са направени изчисленията.

Конституираното по реда на чл. 219, ал. 1 ГПК трето лице-помагач на страната на ищеца „ДАЛСИЯ” ООД в предоставения му от съда срок не изразява становище.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото е представен Нотариален акт за дарение на недвижим имот № *** том II, рег. № *****от 11.09.2017 г., с който М. Е. С. е дарила на ответника Е. Т. П. недвижим имот – самостоятелен обект в сграда с идентификатор **** по КККР на гр.

София, с адрес: гр. София, ж.к. „Люлин“, ул. *****

Представен е Договор № ****г. между етажните собственици на сграда, находяща се на адрес: гр. София, ж.к **** и „Бруната България“ ООД, с променено фирмено на „ДАЛСИЯ“ ООД, за извършване от последното на индивидуално разпределение на топлинна енергия по апартаменти, съгласно системата за индивидуално измерване, за сключването на който е взето решение от общото събрание на етажната собственост на 12.09.2002 г., както и Договор от 09.06.2020 г., сключен между ищеца и третото лице-помагач „ДАЛСИЯ“ ООД с предишно фирмено наименование „БРУНАТА“ ООД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради етажна собственост.

Представени са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ АД на потребителите в гр. София.

Представени са месечни фактури, издавани в периода от 01.12.2022 г. до 31.07.2023 г., съобщение към фактура № **** г., в която е отразено потребеното количество топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г. след изготвяне на изравнителната сметка и дължимата цена в размер на 1028,52 лв., а след приспадане на извършеното плащане в размер на 525,10 лв., съобщение към фактура № **********/31.07.2024 г., в която е отразено потребеното количество топлинна енергия за периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2024 г. след изготвяне на изравнителната 2 сметка и дължимата цена в размер на 1082,95 лв., а след приспадане на извършеното плащане в размер на 907,23 лв.

По делото са представени също така извлечение от сметка, в която са отразени дължимите суми за дялово разпределение за периода от 01.08.2023 г. до 30.04.2024 г., изравнителна сметка, изготвена от третото лице-помагач и документ за отчет на показанията на измервателните уреди.

За процесния имот през 2021 г. и през 2022 г. е подадена молба до третото лице – помагач, че няма да се ползва топлинна енергия.

Представен е протокол от 25.08.2021 г., подписан от домоуправителя в сграда на ***** и две други лица, в която е удостоверено премахване на лирата в банята на Апартамент № 8, находящ се в *****

Според заключението на вещото лице инж. М. Т. по допуснатата съдебнотехническата експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и компетентно дадено, сумите за топлинна енергия за имота са били начисление в съответствие с изискванията на действащата нормативна уредба. Установил е, че дяловото разпределение се осъществява от „ДАЛСИЯ“ ООД с предишни наименования „БРУНАТА“ и „Бруната България“ ООД. За процесния период абонатът е осигурил достъп за отчет на индивидуалните разпределители за разходите за отопление и водомера и главните отчети са подписани от същия. През процесния период, според главния отчет и изравнителните сметки на ФДР в имота има три броя радиатори с индивидуални разпределители за разходите за отопление, записана е и щранг – лира в банята, но не е отразена в изравнителните сметки. За процесния период абонатът не ползва и не заплаща топлинна енергия за отопление на имот. Абонатът заплаща и Топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, разпределяна от ФДР между абонати пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект, като в случая отопляемия обем на процесния имот, съгласно Акта за разпределение на кубатурата е 181 м3. За процесния период топлинната енергия за битово гореща вода се начислява според показанията на 2 бр. водомери за топла вода в имота. Вещото лице е установило, че топломерите, въз основа на които е отчитана топлинната енергия са изправни. От заключението на съдебно–техническата експертиза се установява, че стойността на потребената топлинна енергия за процесния период е в размер на 2195,12 лева. Вещото лице е заключило, че сумите за топлинна енергия са начислени съгласно изискванията на действаща нормативна уредба в областта на енергетиката – Наредба Е-РД 04-1 от 12.03.2020 г.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

150 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното 3 предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване, или ползване на имота на друго облигационно основание.

Предвид изложеното и видно от представените по делото писмени доказателства (Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 173, том II, рег. № 8257, дело № 309 от 11.09.2017 г.), може да се обоснове извод, че през процесния период именно ответникът е бил собственик на топлоснабдения имот. Без значение в случая е дали предишният собственик (дарителя) М. Е. С. е останала в имота след прехвърлянето му, доколкото с нотариалния акт, в която е обективиран договора за дарение дарителят не е запазил правото на ползване върху имота, респективно същият не е носител на вещно право на ползване. В същото време ответникът не твърди, а и не представя доказателства да е налице друго основание, във връзка с което лицето М. Е.

С. да е останала в имота. В този смисъл по делото не е установено наличието на облигационна връзка между страните по нотариалния акт, респекттивно съгласие от страна на собственика именно това лице да остане ползвател в имота. Без значение относно възникването на облигационна връзка между ищцовото дружество и ответника е обстоятелството, че партидата е останала на името на прехвърлителя и същата не е променена, доколкото това зависи изцяло от волята на приобретателя, който има задължението да декларира промяната в собствеността. Следователно качеството потребител на топлинна енергия до процесния имот има ответникът като собственик на имота.