Решение № 709 от 14.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 709 гр. София, 12.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Виктор Б. Чаушев

Членове:

Емилия Ат. Колева

Слави Г. Славов при участието на секретаря Анна Щ. Тодорова като разгледа докладваното от Виктор Б. Чаушев Въззивно наказателно дело от частен характер № 20241100604127 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава двадесет и първа НПК.

В Софийски Градски съд е депозирана жалба от частния тъжител Д. В.

М. срещу присъда на Софийски районен съд – Наказателно отделение, 17 състав, от 30.11.2022г. по НЧХД 3797/2022г., с която подсъдимият Н. Д. Б. е признат за невиновен по обвинение за извършено престъпление по чл.148,ал.2;вр. ал.1,т.2 и т.3;вр.чл.147, ал.1 НК.

С коментираната присъда подсъдимият Б. е признат за невиновен и оправдан за това, че на 08.07.2021г. в гр.София, в електронен сигнал до дирекция „Вътрешна сигурност“-МВР, приписал престъпления-по чл.282 и чл.301 НК, на Д. В. М., в качеството й на директор на НИК-МВР, като в сигнала заявил, че М. е „създала условия за търгуване на графични експертизи“ и за „продажба на почеркови експертизи по граждански дела“, като клеветата е разпространена по друг начин и по отношение на длъжностно лице по повод изпълнение на службата му.

С въззивната жалба и допълнението към нея се претендира отмяна на атакуваната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимия Б. да бъде 1 признат за виновен и осъден по така поддържаното срещу него обвинение по чл.148,ал.2;вр.ал.1;вр.чл.147,ал.1 НК. Посочва се, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна, тъй като е постановена в нарушение на материалния закон, поради неговата неправилна интерпретация от страна на районния съд.

В хода на съдебните прения пред въззивната инстанция частният тъжител и неговия повереник поддържат доводите за неправилност и незаконосъобразност на присъдата, изложени във въззивната жалба и допълнението към нея. Акцентират на несъгласието си с позицията на районния съд, че изявленията на подсъдимия ,направени в сигнала му до дирекция „Вътрешна сигурност“ при МВР са несъставомерни по чл.147 и сл.

НК, а всъщност, при правилно изяснената и възприета от първия съд фактическа обстановка, е налице целенасочено и умишлено разпространяване,чрез конкретните инкриминирани изрази, на неверни твърдения за извършени престъпления от М., направени от страна на подсъдимия Б..

Подсъдимият Б. не се явява пред въззивната инстанция, за да изрази личната си позиция по атакувания акт и доводите, изложени в жалбата и допълнението към нея. Неговият защитник намира първоинстанционния акт за правилен и законосъобразен и моли същия да бъде потвърден изцяло,като претендира присъждане на сторени от подсъдимия пред въззивния съд разноски.

Въззивният съдебен състав след като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства прецени, че жалбата и допълнителното изложение към нея са неоснователни и като такива следва да бъдат оставени без уважение, а атакуваната присъда – потвърдена.

При извършен собствен анализ на събраните в хода на първостепенното съдебно производство доказателствени източници, настоящият съдебен състав достигна до фактическа обстановка, идентична с възприетата от контролирания съд и която всъщност не се оспорва от страните .

На 08.07.2021г. подсъдимият Н. Б. подал сигнал до дирекция „Вътрешна сигурност“-МВР. Сигналът бил подаден от подс.Б. по електронен път, чрез попълване на типизирана форма, и изпращането му, чрез ползваната от подсъдимия електронна поща[email protected]. В този сигнал подсъдимият Б. отразил,че същия се подава срещу Д. М., като директор на 2

НИК-МВР,в графата „вид/тип деяние“ било попълнено „корупция“, а в графата „приблизителна дата“ било посочено „2015-2020 година продължаващо деяние“. В графата „изложение“ на сигнала Б. посочил,че се касае за изготвена от служители/експерти/ на ръководения от М. Институт почеркова експертиза, представена по гр.дело № 2249/13г. по описа на РСДобрич, чието заключение, според Б., било невярно, тъй като „разликата в подписа на съдията от периода април и май 1941г., сравнен с инкриминирания подпис е толкова фрапираща, че не е необходимо да си експерт, за да кажеш, че подписа е нескопосана имитация“. В сигнала си Б. е посочил и това,че във връзка с това гражданско дело и изготвянето на тази експертиза е водил многократна електронна кореспонденция с частния тъжител М., в качеството й на директор на НИК-МВР, при което отправял към нея искания и конкретни възражения, но бил получил единствено отговор от нея, че „тя не комуникира с граждани“. В заключение в сигнала на подсъдимия е посочено, че „М. е създала условия за търгуване на графически експертизи“, като се обръща внимание на това,че за двама от експертите, участвали в изготвяне на въпросната експертиза „подчинените й графолози К. има изнасяни данни за продажба на почеркови експертизи по граждански дела, а Тодоров е с публикувана принадлежност към структури на ДС“.

По така подадения от подсъдимия Б. сигнал била извършена проверка от Дирекция „ВС“-МВР, при която не били констатирани нарушения, като при тази проверка частния тъжител М. депозирала писмени сведения.

Образуваната в тази връзка пр.пр.№ 23911/21г. по описа на СГП приключила с постановление на прокурор, от 24.02.2022г. с което било отказано образуване на наказателно производство.

Тази фактическа обстановка,възприета от първия съд и с която въззивният състав се солидаризира изцяло, се обоснована категорично от приложените писмени доказателства – заверени фотокопия на сигнал, депозиран по електронен път до Д“ВС“-МВР, на водена електронна кореспонденция, доклади от извършена проверка, сведение от Д. М., постановление на СГП за отказ от образуване на наказателно производство; справка за съдимост за подсъдимия.

Настоящият въззивен състав, както това е направил и съставът на районния съд, цени горните доказателства като годни доказателствени 3 източници,като отчита тяхното събиране и проверка при съблюдаване на процесуалните правила, а носената от тях информация намира за достоверна, тъй като тя е взаимно допълваща се, непротиворечива и не се опровергава от други доказателства. Поради извършения от първия съд подробен , прецизен и основан на логическите правила доказателствен анализ, този съдебен състав намира за ненужно повторното обсъждане на събраната по делото доказателствена съвкупност, предвид и това,че осъществената от районния съд оценка на доказателствата и установената в резултат на този му дейност фактическа обстановка не се оспорват от страните, а основната претенция на частния тъжител е насочена срещу направената от решаващия съд правна интерпретация на приложимите материални норми и тяхната приложимост спрямо безспорно установените фактически обстоятелства.

За съставомерността на престъплението клевета по смисъла на чл. 147, ал. 1 НК е необходимо от обективна страна да бъде безспорно установено проявление/осъществяване/ в обективната действителност на съзнателен и целенасочен волеви акт от страна на дееца, изразяващ се в довеждане до знанието на поне едно друго лице на неистинско позорно обстоятелство относно конкретно трето лице или да му бъде приписано извършването на конкретно престъпление, което това трето лице не е извършило. Позорно обстоятелство е твърдение за съществуването /наличието/ на определен факт от обективната действителност, свързан с личността на пострадалия, който факт е от естество да накърни неговото добро име в обществото ,тъй като визира личността на наклеветения , описвайки го в отрицателна светлина в контекста на изискванията на морала и добрите нрави. За да бъде едно разгласявано обстоятелство позорно за другиго, е необходимо то да сочи извършено от визираното лице действие, проявено поведение или негово качество, които да могат да се отразят отрицателно на доброто име на лицето в обществото и да доведат до изграждане на негативна обществена оценка за него. В този смисъл приписването на престъпление всякога е такова позорно обстоятелство, тъй като такова претендирано поведение е обществено нетърпимо и характеризиращо личността на евентуалния му извършител в негативен аспект. „Клеветата“ винаги представлява твърдение за конкретни факти от обективната действителност,а не е израз на лична оценка за другиго или проява на несъгласие с поведението на друго лице. „Позорността“ на изнесени неверни твърдения или техния „престъпен“ характер не трябва да 4 бъдат извличани от субективния прочит ,направен им от тъжителя или от което и да е друго отделно лице, а трябва да бъдат базирани на обективни критерии, каквито са установените правни и морални норми и общоприетите правила за общуване между членовете на обществото.

От субективна страна за съставомерността на престъплението е необходимо наличието на пряк или евентуален умисъл, като деецът съзнава позорния характер на разгласеното обстоятелство и/или престъпния характер на приписваното деяние, същевременно с това деецът съзнава неистинността на позорното обстоятелство или това, че пострадалият не е извършил приписваното му престъпление ,като цели или се съгласява въпреки това да доведе тези обстоятелства до знанието на трето лице, за да увреди доброто му име и го дискредитира сред другите членове на обществото.

В конкретния случай, съобразно претенцията на частния тъжител, следва да бъде изяснен въпроса дали и доколко, инкриминираните от частния тъжител и използвани от подсъдимия изрази, отразени в изпратения от него сигнал, са от категорията на тези,които разпоредбата на чл.147,ал.1 НК, определя като клеветнически. Първоинстанционният съд е дал подробен отговор на този въпрос,който въззивният състав напълно споделя.

Принципните правни положения, описани по-горе, отнесени към конкретната фактическа обстановка, установена по делото, сочат липсата на съставомерност на инкриминираното деяние/на конкретните изрази/ от обективна страна. Съдържанието на употребените изрази от подсъдимия, както от гледна точка на самостоятелното им проявление в действителността, така и в контекста на мястото и начина на обективирането им ,н е разкрива излагане на твърдения за съществуването на определен факт/факти/, свързан с личността на частния тъжител, който да е от естество, сочещо на осъществено от тъжителя конкретно престъпно деяние.

Инкриминираният от частния тъжител израз „продажба на почеркови експертизи по граждански дела“ не съдържа твърдение от страна на подсъдимия за конкретно нейно /на тъжителя/ действие по осъществяване на претендираната недопустима „продажба“, с което същия да я е обвинил в престъпление/подкуп/,което обективно не е извършила. Нещо повече, както коректно е отбелязал районния съд, подсъдимия е направил изрично отбелязване/обърнал е нарочно внимание/,че „имало изнасяни данни“ за евентуалния извършител на това претендирано от него противоправно деяние, който не е частния тъжител, а друго лице, посочено като „К.“.

5

Инкриминираният от частния тъжител израз,че М. е „създала условия за търгуване на графически експертизи“ не съдържа твърдение/обвинение/ за осъществено от страна на тъжителя „длъжностно престъпление“, както това е приела М. в своята тъжба, тъй като не съдържа информация за осъществено от тъжителя някакво конкретно действие в този смисъл или с такава насоченост, а изразява единствено формираните у подсъдимия, в резултат на продължителните му и неуспешни опити за осъществяване на комуникация с М., в качеството й на директор на НИК-МВР, към чиято дейност имал претенции и многократно отправял критики, субективни представи за неопределено конкретно,но евентуално непрофесионално нейно поведение, от което претендира да са възникнали неблагоприятни за него последици.

Както правилно е отбелязал решаващият съд, с което становище въззивният съдебен състав е съгласен,че така направеното от подсъдимият инкриминирано твърдение не сочи на конкретен факт /факти/, който да описва, дори в минимална степен, времевите, предметни и субективни характеристики на определено престъпно деяние, а пресъздава негова/на подсъдимия/ субективна оценка на ситуацията, която оценка частния тъжител самостоятелно е анализирала, асоциирала я е с конкретни правни понятия, които подсъдимия не е използвал, за да изгради предположението си за престъпния характер на така инкриминирания израз.