Решение № 5042 от 17.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5042 гр. * 17.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: А.И.И при участието на секретаря К.Д.Н. като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20251110130909 по описа за 2025 година

„*“ ЕАД е предявило срещу Е. Й. У. искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ за установяване съществуването на взЕ.не за продажна цена на доставена топлинна енергия в размер на 5290,52 лева за периода 05.2022 г.

– 04.2024 г., ведно със законната лихва от 06.02.2025 г. до окончателното изплащане, 618,50 лева – мораторна лихва за периода 15.09.2023 г. – 03.02.2025 г., 81,57 лева – сума за дялово разпределение за периода 05.2022 г. – 04.2024 г., ведно със законната лихва от 06.02.2025 г. до окончателното изплащане и 16,75 лева – мораторна лихва за периода 16.07.2022 г. – 03.02.2025 г., за топлоснабден имот в гр. * ж. к. „* за които суми е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 7141/2025 г. на СРС, 82 състав.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответницата в качеството на собственик на топлоснабдения недвижим имот. Излага, че в това качество се явява и клиент на топлинна енергия при Общи условия, влезли в сила на 10.07.2016 г., чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приЕ.не. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Възразява, че сумата за дялово разпределение е формирани въз основа на незаконосъобразна методика. В подаденото възражение по чл. 414 ГПК е релевирано възражение за погасяване на 1 претендираните суми по давност, като се сочи, че имотът не е отопляван.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Съобразно легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 41б, б. „а“, вр. т. 27г от ДР на ЗЕ, "потребител на енергийни услуги" е краен клиент, който купува електрическа енергия или природен газ, за собствено ползване. Следователно по изрично разпореждане на закона по договора за доставка на топлинна енергия за процесния имот потребител на топлинна енергия е неговият собственик или физическо лице, на което е учредено вещно право на ползване. Именно такова лице е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество. Лицето, на което е учредено вещно право на ползване, упражнява две от правомощията на собственика – владее и ползва вещта, поради което и законът е презюмирал, че именно това лице потребява доставената до имота топлинна енергия и точно то следва да е задължено да я заплаща. С учредяване на вещно право на ползване собственикът реално се лишава от правата си да владее и ползва вещта, поради което и няма как да отговоря за разходите за консумирана топлинна енергия в имота.

За доказване на обстоятелството, че ответницата е вещен ползвател на процесния имот, ищецът е представил Нотариален акт за дарение № 163 от 11.12.2008 г., по силата на който * и Е. Й. У. даряват на сина си * имот в гр. * ж. к. „* като си запазват пожизнено и безвъзмездно, заедно и поотделно, вещното право на ползване върху дарявания недвижим имот. Представена е и Молба – декларация от 14.10.2002 г., с което ответницата е пожелала на нейно име да бъде открита партида за процесния имот. Съдът намира, че това по своята същност представлява предложение за сключване на договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, което е било прието от ищеца, поради което и ответницата е придобила качеството на купувач на топлинна енергия. От изготвена справка е видно, че * е починал на 26.08.2010 г. С оглед на това съдът намира, че по силата на закона между ответницата като потребител и топлопреносното предприятие е възникнало правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия по отношение на процесния недвижим имот, без да е необходимо изричното им приЕ.не.

Като страна по облигационното правоотношение потребителите дължат заплащане на реално потребената въз основа на отчетени единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение - топломери, монтирани на отоплителните тела в жилището, водомер за топла вода и съответна част от стойността на топлинната енергия отдадена от сградната инсталация, по данни от общия топломер монтиран в абонатната станция, с оглед въведения с разпоредбата на чл. 156 ЗЕ принцип за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия, при уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост. Съгласно чл. 139, ал. 1 2

ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по систЕ. за дялово разпределение, а съгласно ал. 2 дяловото разпределение се извършва от топлопреносното предприятие.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обЕ., съответстващ на претендираната цена, по делото са приети писмени доказателства и заключение на съдебнотехническа експертиза. Доколкото купувачът дължи цената на реално потребената енергия, то при определяне дължимата цена следва да се взЕ.т предвид не стойностите на прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване, т. е. сумите по изравнителните сметки. За определяне на реално доставеното количество топлоенергия по делото вещото лице е посочило, че за процесния период общо доставената и потребена топлоенергия е в размер на 5290,53 лева. Сумата за дялово разпределение възлиза на 81,60 лева. За процесния период според главните отчети и изравнителните сметки в процесния имот има 4 броя радиатори с ИРРО. Абонатът ползва ТЕ от радиаторно отопление. Сумата за отопление на имот се формира от стойността на ТЕ, отдадена от щранг-лира в банята без ИРРО, за която от ФДР начисляват служебна ТЕ по МСРС. Абонатът заплаща ТЕ за отопление на стълбището, разпределена от ФДР между всички абонати, които го ползват. На процесния имот се начисляват 6% от общото количество ТЕ за отопление на общите части, което се отделя от отоплителни тела без ИРРО и се пресмята по МСРС. ТЕ за БГВ се начислява на 2 броя лица за 2022 г./2023 г. и по показанията на 2 броя водомера за топла вода в имота за 2023 г./2024 г. За периода 2022 г./2023 г. ТЕ се начислява служебно на „брой лица“ с разходна норма 140 л/денонощие за 1 брой потребител. Според ФДР през този период в процесния имот потребителите са били 2 броя. В главния отчет не са отбелязани броя на ползвателите. От главния отчет за 2022 г./2023 г. става ясно, че в имота има монтирани 2 броя водомери, които са пломбирани и с показания 1 м³ и 0 м³. Не става ясно обаче кога са монтирани. Прави впечатление, че за периода 2022 г./2023 г., когато абонатът твърди, че в имота има 1 брой потребител, са му начислени 101 м³, а за периода 2023 г./2024 г., когато пак се твърди, че имотът се обитава от 1 лице, отчетеният реален разход по водомери и то само от единия е 105 м³ или 288 литра на денонощие.

С отговора на исковата молба ответницата е направила възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните от ищеца с исковата молба взЕ.ния.

Съгласно разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ потребителят на топлинна енергия дължи плащане цената на същата по предварително определени цени, известни на страните, на месечни вноски с установен в общите условия падеж. Престациите се обединяват от общия правопораждащ факт – облигацията между страните по договор при публично известни общи условия по чл. 150 ЗЕ и имат съществения елемент на периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД – предварително определен и известен на страните момент, в който повтарящото се задължение за плащане трябва да бъде изпълнено, както и определяем размер на същото предвид предварително фиксираните цени за единица топлинна енергия.

Поради горните характеристики на взЕ.нията на топлофикационните дружества за цена на доставената на потребителите топлинна енергия и при зачитане на ТР № 3 от 18.05.2012 г.

3 по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС съдът намира, че следва да бъдат определени като такива на периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б. ”в” ЗЗД, предвид на което и същите се погасяват с изтичане на установената в същата норма кратка тригодишна давност.

Предвид нормата на чл. 114 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в който взЕ.нето е станало изискуемо, като давността се прекъсва на основание чл. 116 ЗЗД с предявяване на иск, респ. заявление за издаване на заповед за изпълнение на 06.02.2025 г. В този смисъл и взЕ.нето на ищеца за цена на доставената на ответника топлинна енергия е непогасено за месечните вноски с падеж след 06.02.2022 г. Доколкото процесният период е 05.2022 г. – 04.2024 г. следва да се счита, че процесните взЕ.ния не са погасени по давност.

Поради това предявените главният иск е основателен и следва да се уважи изцяло.

По отношение на сумата за дялово разпределение съдът следва да съобрази изводите, направени от СЕС в решение от 23.10.2025 г. по дело C‑760/23, според което допуска национална правна уредба, съгласно която собственикът на апартамент в сграда - етажна собственост, е длъжен да заплати разходите, които са му начислени за топлинната енергия, отдадена от всички тръбопроводи и инсталации за разпределение и доставяне на топлинна енергия в сградата, включително когато стълбищата и коридорите на сградата не са оборудвани с радиатори, в размер на част, пропорционална на отопляемия обем на своя апартамент, доколкото правилата и параметрите, въз основа на които се изчисляват разходите, които са му начислени за индивидуалното му потребление на топлинна енергия за отоплението на апартамента му и за топлата вода за битови нужди, гарантират прозрачността и точността на отчитането на индивидуалното потребление. Искът за заплащане на сума за дялово разпределение следва да се уважи в пълнен размер.

Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ, одобрени с решение ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 10.07.2016 г. и приложими за процесния период клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 5 от ОУ при неизпълнение в срок на задълженията клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия. Това означава, че обезщетението за забава се определя отделно за всяко просрочено месечно задължение.

Доколкото е налице основателност на главните искове, съдът приЕ., че следва да уважи и предявените акцесорни искове в пълен размер.

С оглед изхода на спора право на разноски има ищецът на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, който е направил следните разноски: 240,29 лева – държавни такси в исковото и заповедното производства, 382 лева – депозит за експертиза, като претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя в размер на 50 лева.

Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав

4

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „*” ЕАД, ЕИК *, срещу Е. Й. У., ЕГН **********, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове, че Е. Й. У. дължи на „*” ЕАД на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 2705 евро (5290,52 лева) за периода 05.2022 г. – 04.2024 г., ведно със законната лихва от 06.02.2025 г. до окончателното изплащане, 316,23 евро (618,50 лева) – мораторна лихва за периода 15.09.2023 г. – 03.02.2025 г., 41,70 евро (81,57 лева) – сума за дялово разпределение за периода 05.2022 г. – 04.2024 г., ведно със законната лихва от 06.02.2025 г. до окончателното изплащане и 8,56 евро (16,75 лева) – мораторна лихва за периода 16.07.2022 г. – 03.02.2025 г., за топлоснабден имот в гр. * ж. к. „* за които суми е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 7141/2025 г. на СРС, 82 състав.