Определение № 244 от 27.05.2025, Окръжен съд - Търговище

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 244 гр. Търговище, 27.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИАНА Н. ИВАНОВА

Членове:

МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА Въззивно частно гражданско дело № 20253500500177 по описа за 2025 година Постъпило е възражение от Й. Д. Й. ЕГН ********** от гр.Т., ул.

*************, по реда на чл. 423 от ГПК. Възражението е по заповед за изпълнение № 161 от 09.03.2015 г., издадена по ч.гр.д.№ 305/15 по описа на Районен съд – Търговище.

С възражението се излагат доводи, че заповедта не е била надлежно връчена лично на длъжника, като последният към момента на връчването не е имал обичайно пребиваване на територията на Република България. Твърди се, че е узнал за издадената заповед на 11.04.2025 година. Установил, че против него е издадена такава, в качеството му на поръчител на длъжник по договор за кредит. Заповедта била връчена на неговия баща на 24.10.2016 година. От 2012 до 2024 година твърди, че е живее и работи в Република Чехия. В този период много рядко се прибирал в България и за кратко. Тъй като заповедта не му била връчена лично бил лишен от правото да депозира възражение против нея. Моли да бъде прието възражението против заповедта.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

Съдът е сезиран с възражение по чл. 432 от ГПК, от обстоятелствената част, на което следва извода, че длъжникът се позовава на разпоредбата на чл. 423, 1 ал. 1, т. 2 от ГПК- заповедта не е била връчена лично на длъжника и в деня на връчване той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България. Твърди, че издадената против него заповед не му е била връчена лично, поради което е лишен от правото да подаде възражение против нея.

Против молителя Й. Д. Й. е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 161 от 09.03.2015 г., издадена по ч.гр.д.№ 305/15 по описа на Районен съд – Търговище. Заповедта е издадена по депозирано от заявление от „Банка ДСК“ ЕАД ЕИК 121830616, по реда на чл. 417 от ГПК, при което се връчва от съдебен изпълнител, ведно с поканата за доброволно изпълнение. Към делото е приложена покана за доброволно изпълнение, в която е отбелязано, че ведно с нея се връчва и заповед за изпълнение на парично задължение по гр.д. № 305/15 по описа на РС – Търговище. Заповедта е връчена чрез куриер, като на обратната разписка е посочено, че се връчва на Драгомир Й. Д.- баща.

От правна страна, съдът приема следното: възражението е депозирано на 02.05.2025 година. С молба с вх. № 11244/11.04.2025 година до ЧСИ Анелия Загорова, молителят чрез пълномощник е поискал да му бъдат предоставено делото за справка. Твърдението е, че тогава молителят е узнал за образуваното против него изпълнително производство. С оглед на това следва да се приеме, че възражението е подадено в срока по срока по чл. 423 от ГПК и е допустимо.

Правото да депозира възражение против издадената заповед пред въззивния съд, може да бъде упражнено в едномесечен срок, който започва да тече от узнаване за издадената заповед. В настоящият случай доказателствата сочат, че длъжникът е узнал за издадената против него заповед на 11.04.2025 година, а възражението е депозирано на 02.05.2025 година. Като подадено в срок, то следва да бъде разгледано по същество.

При издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417 от ГПК, заповедта се връчва на длъжника от съдебен изпълнител, ведно с поканата за доброволно изпълнение. Относно връчването са приложими правилата на чл. 42 и следващите от ГПК, доколкото длъжникът е физическо лице. Разпоредбата на чл. 42 от ГПК дава възможност връчването да се извърши и чрез куриерска служба с препоръчана пратка с обратна разписка. В случая съдебният изпълнител е връчил заповедта именно чрез 2 куриерска служба, като е изпратена с препоръчана пратка с обратна разписка.

На обратната разписка е отразена датата на връчване на заповедта и лицето, на което е връчена, а именно баща на молителя.

Предпоставките по чл. 423, ал. 1, т. 2 от ГПК са две и са кумулативно дадени. Първата е налице, защото заповедта не е връчена лично на молителя.

Втората предпоставка обаче не е налице, защото от приложените към възражението доказателства не може да се приеме, че към 24.10.2016 година, датата на връчване на заповедта, Й. Д. Й. не е имал обичайно местопребиваване на територията на България. В ГПК няма легално определение за "обичайно местопребиваване"- то е дадено в чл. 48, ал. 7 от КМЧП, както следва: "По смисъла на този кодекс под обичайно местопребиваване на физическо лице се разбира мястото, в което то се е установило преимуществено да живее, без това да е свързано с необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или установяване. За определянето на това място трябва да бъдат специално съобразени обстоятелства от личен или професионален характер, които произтичат от трайни връзки на лицето с това място или от намерението му да създаде такива връзки.“ Същото се отнася и за основанието по чл. 423, ал. 1, т. 2 от ГПК, изискващо като кумулативна предпоставка доказване на обичайно местопребиваване в чужбина. В подкрепа на твърдението, че към посочената в призовката дата длъжникът е живеел трайно в Чехия, същият не е ангажирал доказателства, а от приложеното удостоверение от ОД на МВР Търговище, сектор „Български документи за самоличност“ такъв извод не може да се наложи.

С оглед на изложените съображения, съдът счита, че възражението не следва да бъде прието, доколкото не са доказани предпоставките на чл. 423, ал.1, т. 2 от ГПК, а именно, че длъжникът към момента на връчването не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

НЕ ПРИЕМА възражението по реда на чл. 423, ал. 1, т. 2 от ГПК на Й. Д. Й.

ЕГН ********** от гр.Т., ул. „**************** против заповед за изпълнение № 161 от 09.03.2015 г., издадена по ч.гр.д.№ 305/15 по описа на Районен съд – Търговище.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4