Решение № 2640 от 27.05.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2640 гр. Пловдив, 27.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселин Пл. Атанасов при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Веселин Пл. Атанасов Гражданско дело № 20255330101258 по описа за 2025 година

Предмет на делото са предявени от Е. Е. Ф. с ЕГН ********** при условията на обективно и субективно кумулативно съединяване положителни установителни искове срещу „Неткредит“ ООД с правно основание чл. 22 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за прогласяване нищожността на договора за потребителски кредит и срещу „Кредит Гарант БГ“ ЕООД с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 3 във връзка с чл. 138, ал. 2, изр. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 143, т. 19 от ЗЗП за прогласяване нищожността на договора за предоставяне на гаранция както и за осъждане на двете дружества на основание чл.55, ал.1, предл. 1 ЗЗД да върнат заплатените при изначална липса на основание суми в размер на 365,72 лева възнаградителна лихва по нищожен Договор за потребителски кредит от 19.12.2022 г. и 50 лева по нищожен договор за гаранция към договор за кредит от 19.12.2022г.

Ангажират се доказателства. Претендират се разноски по реда на чл. 38 ЗА.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „Неткредит“ ООД, в който ответникът признава сключването на договор за кредит.

Ответникът оспорва аргументите за нищожност на договора, сключването на договор за гаранция.

Признава, че в процесния ГПР е заложен единствено разход за възнаградителна лихва, тъй като не са налице други разходи по кредита.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „Кредит Гарант БГ“ ЕООД, в който ответникът сочи, че са неоснователни предявените искове. Оспорва се сключването на договор за гаранция между ищеца и ответника „Кредит Гарант БГ“ ЕООД.

Съдът след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в 1 съвкупност и на основание чл. 12 вр. с чл. 235, ал.2 ГПК намира за установено от фактическа и правна страна следното.

В

ГПР по процесния договор за кредит от

19.12.2022г.

№

***************************** не са включени всички компоненти, които формират крайното задължение и по-конкретно дължимата съгласно чл. 6, ал. 1 от договора неустойка.

Ответникът признава, че при изчисляване на ГПР по кредита е заложил единствено разхода за възнаградителна лихва.

Следователно, допуснато е нарушение на чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК вр с. чл. 19, ал. 4 ЗПК, а от тук и на основание чл. 22 ЗПК целия договор за потребителски кредит № *****************************/21.10.2024 г. е недействителен и като такъв следва да бъде прогласен. Нарушението се състои в това че ГПР не включва задължението за неустойка, а това е разход по кредита, които макар е предполагаем – активира се при определени условия е реалистичен, респ. разходите по кредита нарастват на законово допустимия размер.

Видно от съдебно-счетоводната експертиза с вещо лице Л.К. по тоз кредит потребителят е заплатил 1 600 лева главница, 365,72 лева възнаградителна лихва и 442,65 лева – неустойка за непредставяне на обезпечение.

Следователно, сумата от 365,72 лева е платена при нищожен потребителски кредит по който е дължима единствено чистата стойност на главницата, поради което и този иск се явява доказан и следва да бъде уважен.

Договор за предоставяне на гаранция № **********/19.12.2022г. е имплицитно свързан с договора за потребителски кредит тъй като правното основание /каузата/ за сключването на този договор е обезпечаване на потребителския кредит, поради което недействителността на главния договор за потребителски кредит, влече недействителност и на договора за предоставяне на поръчителство, който има своето основание именно в кредитното правоотношение между страните. Поради това и предявеният иск срещу „Кредит Гарант БГ“ ЕООД следва да се уважи.

По договора за предоставяне на гаранция не се установи ищецът да е заплащал суми за възнаграждение на поръчителя, поради което и не се е обеднил за сметка обогатяването на дружеството поради което искът за сумата от 50 лева се отхвърля като неоснователен.

На основание чл. 78, ал.6 ГПК с оглед изхода на спора по делото в полза бюджета на съдебната власт следва да се присъдят разноски в размер на сумата от 148,52 лева за държавна такса и 112,48 евро разноски за съдебно-счеотоводна експертиза или общо сума в размер на 261 евро.

На основание чл. 38 ЗА в полза на адв. Е. И. следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 245,42 евро за оказано безплатно процесуално представителство и защита на ищцата по делото.

В полза на ответник "Кредит Гарант БГ" следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата от 102.26 евро.

Съдът не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения по НМРАВ № 1/2004 г. – сега Наредба за възнагражденията за адвокатска работа / НВАР / № 1/2004 г., определени единствено на база материалния интерес – на основание Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С – 438/22. За определяне размера на дължимото се адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 2 вр. ал. 1 от ЗА следва да бъдат съобразени видът на спора, 2 интересът, видът и количеството на извършената работа, както и фактическата и правна сложност на делото, като преценката относно тези критерии е обективна и конкретна за всяко дело /в този смисъл са Определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т.д. № 1908 по описа за 2022 г. на ВКС, Търговска колегия и Определение № 343 от 15.02.2024 г. по т.д. № 1990 по описа за 2023 г. на ВКС, Търговска колегия/. Възнаграждението на адвоката следва да отговаря и на критериите за разумност и пропорционалност спрямо фактическата и правна сложност на делото, положения от адвоката труд – който е квалифициран, обемът на извършените действия. Делото се характеризира с ниска фактическа и правна сложност и нисък материален интерес – кумулативно. Решено е на база представения към исковата молба договор за кредит , при наличието на обилна и трайно установена съдебна практика по спорните правни въпроси, касаещи недействителността по ЗПК, като няма спор, а е и служебно известно на съда, че адв. И. е запознат със същата. Настоящият съд и състав намира, че ниските фактическа и правна сложност и материален интерес – казани по горе, са изцяло съобразени при определяне размера на адвокатското възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА в размера му от 245,42 евро с ДДС.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че сключеният между от Е. Е. Ф. с ЕГН ********** и „Неткредит“ ООД с ЕИК 201253421 договор за кредит от 19.12.2022г. № ***************************** е недействителен поради нарушение на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК;

ОСЪЖДА „Неткредит“ ООД с ЕИК 201253421 ДА ЗАПЛАТИ в полза на Е. Е. Ф. с ЕГН ********** сумата от 186,99 евро/365,72 лева, която представлява платена възнаградителна лихва по недействителния договор за кредит от 19.12.2022г. ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на подаването на исковата молба – 23.01.2025г. до окончателното й изплащане;

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО че сключеният между от Е. Е. Ф. с ЕГН ********** и "Кредит Гарант БГ" ЕООД, с ЕИК 2032107568 Договор за предоставяне на гаранция № **********/19.12.2022г. е недействителен на основание чл.22 ЗПК, във вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК;

ОСЪЖДА „Неткредит“ ООД с ЕИК 201253421 да заплати в полза бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Пловдив сумата от 235,44 евро, която представляват такси и разноски по гр.д. № 1258/2025г. по описа на РС – Пловдив;

ОСЪЖДА "Кредит Гарант БГ" ЕООД, с ЕИК 2032107568 да заплати в полза бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Пловдив сумата от 25,56 евро, която представляват държавна такса по гр.д. № 1258/2025г. по описа на РС – Пловдив;

ОСЪЖДА „Неткредит“ ООД с ЕИК 201253421 и "Кредит Гарант БГ" ЕООД, с ЕИК 2032107568 да заплатят общо минимален адвокатски хонорар по чл. 38 ЗА в полза на ЕАД Е.

И. с Булстат 180978004 в размер на 245,42 евро.

ОСЪЖДА Е. Е. Ф. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на "Кредит Гарант БГ" ЕООД, с ЕИК 2032107568 сума в размер на 102,26 евро разноски за юрисконсултско възнаграждение.

3

Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4