Решение № 1518 от 22.12.2021, Районен съд - Плевен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1518 гр. Плевен, 22.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Ралица Анг. Маринска Ангелова при участието на секретаря НАТАЛИЯ СТ. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от Ралица Анг. Маринска Ангелова Гражданско дело № 20214430105032 по описа за 2021 година

Искове с правно основание чл.8, ал.1 от ЗАЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.

Депозирана е искова молба от Д. ИЛ. В., чрез адв. В. К., против *** представлявано от С*** с която е предявен иск с правно основание чл.8, ал.1 от ЗАЗ, за заплащане на сумата от 4098,57лв.- главница, съставляваща дължимо арендно плащане, за стоп. 2017/2018г., стоп. 2018/2019г. и стоп.

2019/2020г., дължима по сключен договор за аренда, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба-30.07.2021г. до окончателното й изплащане и иск с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД. за заплащане на сумата от 660,90лв.- лихва за забава, за периода 31.12.2018-30.07.2021г.

Твърди се, че между страните- ищеца, като арендодател и ответника, като арендатор, има сключен договор за аренда от 18.08.2011г, вписан в АВ – Плевен, акт №31, том 16, дело №4582/2011г, с предмет следните земеделски земи, находящи се в землището на с. *** 1. Поземлен имот с идентификатор ***., в м. ***, с площ от 21676 кв.м.; 2. Поземлен имот, с идентификатор ***, в м. ***, с площ от 8981 кв.м.; 3. Поземлен имот, с идентификатор ***, в м. ***, с площ от 10514 кв.м. Твърди се, че срокът на договора е до 01.10.2021г. Твърди се, че от страна на ответника не е заплатено дължимото арендно плащане за стоп. 2017/2018г.- сумата от 1384,58 лв. /по 33,63 лв/дка/, за стоп. 2018/2019г.- сумата от 1360,70лв. /по 33,05лв/дка/ и за стоп. 2019/2020г.- сумата от 1353,29лв. /по 32,87лв/дка/.1 общо сумата от 4098,57лв. Твърди се, че срокът за заплащане на дължимите арендни вноски е до 31.12. на текущата година.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца претендираните суми- сумата от 4098,57лв.- главница, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба-30.07.2021г. до окончателното й изплащане и сумата от 660,90лв.- лихва за забава, за периода 31.12.2018-30.07.2021г. Претендират се разноски.

В срока за отговор по реда на чл.133 от ГПК, Е*** ***, представлявано от С*** депозира писмен отговор, с който оспорва предявените искове.

Твърди се, че по сключения аренден договор е изплатено изцяло дължимото арендно плащане, като срокът на договора е бил до 01.10.2016 година.

Посочва се, че ищецът не е собственик на целите имоти, а само на ид. част от тях. Твърди се също, че за процесните имоти по т. 2- ПИ, с идентификатор ***, в м. ***, с площ от 8981 кв.м. и по т. 3 - ПИ, с идентификатор ***, в м. ***, с площ от 10514 кв.м., има сключен аренден договор от 01.10.2016г, за срок от 10 години, с арендатор „*** и се ползват от дружеството. Посочва, че за имота по т.1- ПИ с идентификатор ***., в м. ***, има сключен договор за аренда с ЕТ „***“, считано от 01.10.2017г., за срок от 30 стоп. години. Посочва се, че на ищецът се дължи арендно плащане съответно на притежаваната от него ид. част- 0,623 дка / сумите, които се дължат според ответника са посочени в отговора на исковата молба и се изразява готовност за заплащане на същите/. Допълнително, в ход по същество на спора, ответникът заявява, че не се дължи и арендно плащане, съответно на ид. част от правото на собственост на ищеца, на основание чл.3, ал.4 от ЗАЗ, като се твърди, че същият не е активно легитимиран да предяви такъв иск.

Съдът, като съобрази становищата на страните, на основание събраните по делото доказателства и закона, намира за установено следното:

Видно от представените с ИМ писмени доказателства, се установява, че между ищецът-Д. ИЛ. В.- като аредодател и ответника- ЕТ „***“, ЕИК ***, представлявано от С*** като арендатор, е сключен Договор за аренда от 10.08.2011г, с нотариална заверка на подписите, рег.№4481/10.08.2011г и рег.

№4491/11.08.2011г. на Нота***, вписан в Служба по Вписванията. с предметпроцесните имоти 1. Поземлен имот с идентификатор ***., в м. ***, 2 с площ от 21676 кв.м.; 2. Поземлен имот, с идентификатор ***, в м.

***, с площ от 8981кв.м. и 3. Поземлен имот, с идентификатор ***, в м. ***, с площ от 10514кв.м., Видно от уговореното между страните, договорът е сключен за срок от 5 стоп. години, считано от 01.10.2011г., като страните са уговорили- в чл. 3, ал.2 от Договора, че срокът на същия се счита за автоматично продължен, за същия период, в случай, че нито една от страните не направи писмени предложение за неговото прекратяване, направено най- късно 3 месеца преди изтичане на уговорения срок.

Установява се също, че страните са уговорили арендно плащане, както следва: 30лв/дка за първата стоп. година и за всяка следваща стоп. годинакато сума от националната и европейска субсидия за декар обработваема земя; сумата е платима по банков път, по посочена банкова сметка. По делото, с ИМ са представени и заповеди на министъра за земеделието, храните и горите, за определяне на размер на плащането за един допустим за подпомагане хектар, по СЕП, за кампания 2017 година, 2018 година, 2019 година, съобразно заявеният с ИМ период на претенцията.

По делото се установява също, съобразно представените с отговора на ИМ писмени доказателства- заверени копия от решения на Общинска служба Земеделие- гр. Д. *** и удостоверения за наследници, че процесните имоти, са съсобствени между ищеца и други наследници на общите наследодатели*** б. ж. на с. ***, поч. 22.08.1984г. и С*** б. ж. на с. ***, поч. 04.02.1989г.

/съдът констатира, че в решението на ОбСЗ, с което е възстановено правото на собственост и удостоверението за наследници, *** е записана с различно бащино име, но е налице идентичност в ЕГН, поради което, съдът приема, че се касае до едно и също лице; по делото няма спор по този въпрос и същият не е изследван допълнително от съда/. Установява се, че процесният имот с идентификатор ***., в м. ***, с площ от 21676 кв.м. е възстановен с Решение №1000/01.03.1996г на ОбСЗ- Д. ***, на наследниците на ***, а процесните имоти, с идентификатор ***, в м. ***, с площ от 8981 кв.м. и с идентификатор ***, в м. ***, с площ от 10514 кв..- с Решение № 1000/01.03.1996г на ОбСЗ- Д. ***- на наследниците на *** б.ж. на с. ***.

Установява се също, видно от представените удостоверения за наседници, че *** е преживяла съпруга на *** Видно от удостоверение за наследници на ***а, ищецът в настоящето производство Д. ИЛ. В., е наследник на същата, и притежава 1/24 ид.ч. от процесния имот с идентификатор ***.

3

/съответстващо на 0,903 дка/

По делото се установява също, че за процесния имот с идентификатор ***., в м. ***, с площ от 21676 кв.м., е сключен Договор за аренда от 17.03.2017г, с нотариална заверка на подписите, рег.№889/17.03.2017г на Нота***, между съсобственици и наследници на общите наследодателифигуриращи в удостоверението за наследници- като арендодатели и ***, в качеството му на собственик и представляващ ЕТ „***“ ЕИК ***; ищецът не е страна по този договор. Видно от уговореното в Договора, същият е сключен за срок от 30 години, считано от стоп. 01.10.2017г., при арендно плащане от 25лв/обработваем декар. Изрично е посочено, че арендаторът не дължи плащане за необработваемата площ от имота, но не е посочена колко е тази площ.

По делото се установява също, че за процесните имоти, с идентификатор ***, в м. ***, с площ от 8981 кв.м. и с идентификатор ***, в м. ***, с площ от 10514 кв.м., има сключен аренден договор от 22.02.2013г, с нотариална заверка на подписите, рег.№ 8333/22.02.2013г на Нота***, между съсобственик и наследник на общите наследодатели- фигуриращ в удостоверението за наследници- като арендодател и „***, като арендатор, за срок от 10 години, 01.10.2016г., при арендно плащане от 20лв/ дка. По делото се установява също, съобразно представената справка от Общинска служба Земеделие- гр. Д. ***, че посочените имоти, за стоп. 2017/2018, стоп. 2018/2019 и стоп. 2019/2020г, са заявени за ползване от арендатора „***, въз основа на цитираният договор за аренда.

По делото е изслушана и приета ССЕ, от заключението по която се установява следното: ВЛ е съобразило представените по делото два договори за аренда на процесните имоти, от 22.02.2013г. и от 17.03.2017г., като е дало заключение, в констативно- съобразителната част от заключението, за размера на арендното плащане, за всяка от посочените стоп. години, съобразно уговорения от страните размер. ВЛ е дало заключение и относно размерът на среднопазарния наем за процесните имоти и за процесния имот, като е посочило, че среднорентното плащане за стоп. 2017/2018г. е 36лв/дка, за стоп. 2018/2019г. е 36 лв/дка и за стоп. 2019/2020г. е 37лв/дка. ВЛ е посочило, че за стоп. 2017/2018г., общо за трите имота, размерът на 4 арендното плащане е на размер от 1441,13лв., за стоп. 2018/219г.- в размер на 1482,30лв. и за стоп. 2019/2020г- 1523,48лв. ВЛ е дало размерът на арендното плащане за всеки един от имотите, както и размерът на лихвата за забава, за посочените в ИМ периоди.

По делото, съобразно на разпределената доказателствена тежест, от страна на ответника, няма представени доказателства за заплащане на дължимите арендни вноски. От страна на ответника, в отговора на ИМ е направено признание за дължимостта на съответната част, съответстваща на ид.ч. част от правото на собственост на ищеца от имот с идентификатор ***- 0,623 дка х 25 лв/ дка.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от прана страна следното:

Съобразно нормата на чл. 8, ал.1 от ЗАЗ, арендаторът е длъжен да извърши арендното плащане в уговорения вид и срокове, на основание ал.5, ако не е уговорено друго, арендното плащане се дължи в първия работен ден след изтичането на стопанската година, а ако арендното плащане е определено за по-кратки периоди, то се дължи в първия работен ден след изтичане на съответния период. За да е налице задължение за арендатора за заплащане на арендна вноска обаче, е необходимо съществуването на аренден договор, за съответния имот, по силата на който такова плащане се дължи, като насрещна престация, за съответния период. В случая, съобразно събраните писмени доказателства, съдът намира, че между страните по делото, спрямо процесните имоти, с идентификатор ***, в м. ***, с площ от 8981 кв.м. и с идентификатор ***, в м. ***, с площ от 10514 кв.м., за процесния период- стоп. 2017/2018г., стоп. 2018/2019г. и стоп.

2019/2020г., не е налице валидно съществуващо арендно правоотношение, по силата на което, за ответника по делото- *** представлявано от С*** да е налице задължение за заплащане на аренда. Съдът намира, че сключеният между страните по делото договор за аренда от 18.08.2011г., е прекратен с изтичане на уговореният срок- 5 години, считано от 01.10.2011г.- или до стоп.

2016/2017 година, а договорната клауза за автоматично продължаване на срока на договора, не е произвела действие. ЗАЗ- в чл. 18, ал.1, изрично е регламентирал начина и реда за продължаване срока на арендия договор- в писмена форма с нотариална заверка на подписите, което подлежи на 5 вписване в службите по вписванията и в регистъра на съответната общинска служба по земеделие. По делото не се установява арендния договор да е продължен по законоустановеният ред. Освен липсата на арендно правоотношение между страните, спрямо посочените два имота, за процесния период, както бе посочено по- горе, по делото се установи, че същите са предмет на друг договор за аренда, сключен между съсобственици на имотите- като арендатори и „***, като арендатор. В този смисъл, искът е насочен против ненадлежен ответник. С оглед изложеното, в тази част, предявеният иск е изцяло неоснователен и следва да бъде отхвърлен като такъв.

По отношение на имот с идентификатор ***., в м. ***, с площ от 21676 кв.м., съдът намира, с оглед на сключеният Договор за аренда от 17.03.2017г, с нотариална заверка на подписите, рег.№889/17.03.2017г на Нота***, между съсобственици и наследници на общите наследодателиарендодатели и ответника, за срок от 30 години, считано от стоп. 01.10.2017г, че е налице валидно арендно правоотношение, по което се дължи арендно плащане. Спрямо тези факти е налице признание от страна на ответника в отговора на ИМ, което следва да бъде съобразено от съда при постановяване на настоящия съдебен акт. По делото, от страна на ответника не са представени доказателства за плащане на дължимата арендна вноска, за процесния период, като заедно с това, е налице признание за дължимост на съответните суми. Съдът приема, че няма пречка отделния съсобственик на предяви иск за заплащане на полагащата му се част от арендното плащанесъответно на притежаваната от него ид.част от имота. Нормата на чл. 3, ал.4, изр. последно от ЗАЗ, съобразно която, отношенията между съсобствениците се уреждат съгласно чл. 30, ал. 3 от ЗС, касае случаите, визирани в самата норма- или възможността договор за аренда, както и споразумение за неговото изменение или прекратяване, да се сключи със собственик, съсобственик на земеделска земя, чиято собственост е повече от 50% идеални части от съсобствен имот или с лице, упълномощено от собственик или съсобственици, притежаващи общо с него повече от 50 % идеални части от съсобствения имот. В тези случаи, при изплащане на дължимата аренда, в полза на арендодателя, като страна по договора, отношенията му с останалите съсобственици се уреждат по правилата на чл. 30, ал. 3 от ЗС. Съдът приема, че цитираната норма на чл. 3, ал.4 от ЗАЗ, не лишава съсобственика, който не 6 е страна по договора за аренда, в случай не неплащане от страна на арендотора, да предяви иск, за припадащата му се част от арендата.