Решение № 3349 от 18.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3349 гр. София, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Дамян Ив. Христов при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Дамян Ив. Христов Въззивно гражданско дело № 20251100511393 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

Подадена е въззивна жалба с вх. №304242/17.09.2025 г. от А. Н., чрез особения му представител адв. К. Г., срещу Решение № 15672/ 18.08.2025г., постановено по гр.д. № 11717/2024г. , с което е признато за установено, на основание 422, ал.1, вр.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД, че А. Н. дължи на Топлофикация София“ ЕАД, следните суми: сумата от 649,93 лева, представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. ****, аб.№ 52801, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 09.05.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 69,88 лева представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 20.04.2023 г., както и сумата от 19,01 лева представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.04.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва върху нея, считано от 09.05.2023 до изплащане на вземането. СРС е отхвърлил исковете за разликата над посочените суми до пълния предявен размер за всеки от тях, както и изцяло иска за сумата от 3,49 лв., представляващ мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение, начислена за периода от 15.06.2020 г. до 20.04.2023 г. В отхвърлителната си част решението не е обжалвано и е влязло в сила, респ. същото не е предмет на проверка от въззивния съд.

Във въззивната жалба се твърди, че решението на СРС е неправилно поради нарушения на материалния закон и необоснованост, като се излагат следните съображения: твърди се, че в исковата молба липсвали твърдения за количеството, качеството и цената на ползваната услуга за топлинна енергия, както и въз основа на какви факти ответникът се считал за "потребител на топлинна енергия" за процесния период. Поддържа се, че съдът неправилно и немотивирано е приел, че ответникът е собственик за процесния период, базирайки се на Договор за продажба от 1969 г., който бил неотносим и не доказвал правото на собственост за периода 2019 г.-2022 г. Счита за необоснован и изводът на първата инстанция, че сградата и процесният имот са топлофицирани. Твърди се, че първата инстанция не обсъдила 1 своевременно направените от ответника оспорвания на срещу представените от ищеца писмени документи. Счита, че тъй като не били представени оригинали на оспорените документи, те следвало да бъдат изключени от доказателствената маса. Поддържа, че назначените по делото пред първата инстанция СТЕ и ССчЕ са необосновани, поради което не следва да бъдат взети предвид от съда. Моли съдът да отмени процесното решение в обжалваната част и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове.

В законустановения срок е постъпил отговор на въззивна жалба от „ Топлофикация София“ ЕАД, в който се излага становище за нейната неоснователност. Твърди се, че процесното решение е съобразено със събраните по делото доказателства и установената по подобен вид спорове съдебна практика. Моли съдът да потвърди решението на първата инстанция.

Трето лице помагач не взема становище.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Решението на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Пред първата инстанция са били предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ и по чл.86, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.422,ал.1 от ГПК с които ищецът е искал от съда да бъде признато за установено, че ответника му дължи следните суми : 741,18 лв. – главница, представляваща цена за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2022 г., сумата от 99,82 лв. – обезщетение за забава (мораторна лихва) за периода 15.09.2020 г. – 20.04.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.05.2023 г. до окончателното плащане, сумата от 19,01 лв. – главница за услуга за дялово разпределение за периода 01.04.2020 г. – 30.04.2022 г. и сумата от 3,49 лв. – обезщетение за забава (мораторна лихва) върху главницата за дялово разпределение, начислена за периода 15.06.2020 г. – 20.04.2023 г За да постанови така обжалваното решение първата инстанция е приела, че е доказано, че ответникът е клиент на „Топлофикация София“ ЕАД в качеството му на съсобственик на ½ идеална част от наследствен имот. Въз основа на експертизите е установено, че топлинна енергия е доставяна по законовия ред, като съразмерно на своята идеална част от процесния имот, ответника дължи сумата от 649,93 лева- главницата за доставена топлинна енергия.

Приела е че по действието на ОУ на ищеца от 2016 г., длъжникът изпада в забава и без да е поканен, поради което е уважила и иска за лихвата върху главницата за топлинна енергия за сумата от 69,88 лева Посочила е че доколкото по делото е установено, че ФДР е осъществявало услугата дялово разпределение за процесния период по възлагане от ищеца за ответника е възникнало задължение за заплащане на такси за дялово разпределение в размер на 19,01 лева. За горницата над присъдените размери до пълно претендираните от ищеца суми първата инстанция е отхвърлила исковете поради изтекла погасителна давност.

2

СРС е отхвърлил и изцяло претенцията за мораторна лихва върху таксата за дялово разпределение поради липса на покана за плащане, която да постави длъжника в забава.

По оплакванията направени във въззивната жалба срещу редовността на така подадената искова молба, в частта относно иска за главницата за топлинна енергия, съдът намира следното съдът намира следното: Искът се индивидуализира чрез своето основание ( юридическите факти въз основа на които ищецът извежда своето право), петитум (материално право, което е предмет на спора) и страни. За да е редовна исковата молба с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ е необходимо ищецът да е изложил твърдения за възникването на облигационно отношение с ответника по договор за продажба и доставка на топлинна енергия, изпълнение на задължението за доставяне на топлинна енергия и възникване на задължение за ответника за плащане на уговорената цена в претендирания размер. Видно от изложеното в исковата молба ищецът е посочил, че ответника има качеството „клиент“ на топлинна енергия, доколкото е собственик на топлоснабдения имот, респ. по силата на действащата нормативна уредба се намира в облигационно отношение с ищцовото дружество по повод доставката на топлинна енергия.

Изложени са били и съображения, че ищецът не е заплатил цената на доставената топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2022 г. и е посочил ясно размера на претенцията си741,18 лв. С оглед на това съдът намира, че подадената от ищеца искова молба е редовна, а оплакванията изложени от въззивника, че ищецът не е изложил твърдения за количеството, качеството и цената на ползваната услуга за топлинна енергия, както и въз основа на какви факти ответникът се считал за "потребител на топлинна енергия", за неоснователни.

Оплакването, че ответника няма качеството потребител на топлинна енергия съдът също не намира за основателно: Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г. / потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). По делото е установено, че е доставяна топлинна енергия до топлоснабден имот находящ се гр.София, Надежда,ж.к., ****. От представения по делото Договор за продажба на държавен недвижим имот от 08.02.1969 г. се установява, че процесния имот е бил закупен от Б.А. Н. на 08.02.1969 г. От представеното по делото заверено копие на писмо с изх. № КО-700-15/05.03.2013 г. на кмета на СО район „Надежда“ се установява, Б.А. Н. е починал на 21.07.1991 г. и е оставил за свои наследници съпругата си М. Н.а ( починала на 31.03.2001 г.) и двамата си сина К. Н. ( починал на 25.10.2021 г.) и ответника А. Н.. Доколкото по делото липсват данни ответника да се е отказал от наследството на своя наследодател, то по арг. от чл.48 от ЗН, следва да се приеме, че той е приел наследството на Б.А. Н. и е придобил ½ идеална част от процесния имот. По изложените съображения и доколкото по делото липсват данни ответника да се е разпоредил със своята идеална част от процесиня имот, съдът намира, че ответника 3 притежава ½ идеална част от процесния имот. Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал.

2 от закона). В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражения срещу Общите условия.

Предвид изложеното съдът намира, че между ищцовото дружество и ответника е възникнало валидно облигационно отношение за продажба на топлинна енергия.

По оплакването, че за необоснованост на изводите на СРС, че процесната сградата и имот са топлофицирани съдът намира следното: По делото няма данни кога точно сградата е била присъединена към абонатна станция за снабдяване с топлоенергия, но от взетото на 21.01.2002 г. решение от общото събрание на етажната собственост за избор на изпълнител на услугата за дялово разпределение следва, че сградата е присъединена отпреди това и присъединяването е въз основа на съгласие на собствениците и носителите на ограничено вещно право на ползване, съобразно действалия към съответния момент правен режим по чл. 105а от ЗЕЕЕ (отм.), после по чл. 133, ал. 2 ЗЕ (в различните му редакции). Ако сградата е заварена от ЗЕЕЕ (отм.) като топлоснабдена, то същото съгласие на собствениците и носителите на ограничено вещно право на ползване е необходимо за преустановяване доставянето на топлинна енергия (както е разяснено в ТР № 2/25.05.2017 г. по тълк. д. № 2/2016 г. по описа на ОСГК на ВКС). Такова решение не се твърди и явно не съществува, предвид горепосоченото решение на общото събрание на етажната собственост за избор на изпълнител за дялово разпределение на доставяната в топлоснабдената сграда топлинна енергия. С оглед на изложеното неоснователно са твърденията на въззивника, че процесната сграда и имот не са топлофицирани.