Решение № 83 от 07.03.2025, Районен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 83 гр. Велико Търново, 07.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕМИЛ БОБЕВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ГР. РУСЧЕВА като разгледа докладваното от ЕМИЛ БОБЕВ Административно наказателно дело № 20244110201770 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Съдът е сезиран с жалба от инж. Б. Б. М. с ЕГН ****** от ******, против НП № 2410500117 от 31.07.2024 год., издадено от Директора на Регионална дирекция по горите (РДГ) – В. Търново, с което за допуснато от М. нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите във връзка с чл. 49, ал.

2 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите, във връзка с чл. 32, ал. 4 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г., на основание: чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона за горите и чл. 53, ал.1 и ал. 2 от ЗАНН, му е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 300 (триста) лева на основание чл. 257, ал. 1, т.

1 от Закона за горите (ЗГ). В жалбата се твърди, че не е допуснато соченото в АУАН и НП нарушение, както и се излагат доводи за допуснати процесуални нарушения при издаването на атакуваното НП, поради което се моли пълната му отмяна като неправилно и незаконосъобразно. Алтернативно се моли за приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

Жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с адв. М. И. от ВТАК – редовно упълномощен. Адв. И. счита, че атакуваното НП страда от формални пороци, както и че е съставено в противоречие с материалния закон, 1 поради което моли да бъде отменено като незаконосъобразно. Представя писмени бележки.

Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от Ц. С. - гл. юрисконсулт, редовно упълномощена. Същата счита, че жалбата е неоснователна и моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Представя писмени доказателства, както и писмени бележки.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

На 16.02.2024 г. служители на РДГ – В. Търново в състав П. В. Й. – горски инспектор, Я. П. И. и Н. И. М., са извършили проверка в землището на село Къпиново, отдел 208„и“ и отдел 209„в“, имоти религиозна собственост.

Същите имоти били маркирани на 03.12.2023 год. от инж. Б. Б. – лесовъд на частна практика. Видът на маркирацията, съгласно Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите, се маркира на площни сечища до 2 хектара, като междуплощните сечища се оставя разстояние два пъти височината на дървостоя. При проверката служителите на РДГ установявили, че Б. Б. е маркирал площните сечища без да остави разстояние между тях в отдел 209„в“ и 208 „и“, които са имоти 33 и 34. За констатациите бил съставен констативен протокол серия В № 010979 от 16.02.2024 година.

При така констатираното контролните органи преценили, че с деянието си лесовъда Б. Б. е допуснал нарушение на чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите, поради което на 21.02.2024 год. П. В. Й. в присъствието на свидетелите Я. П. И. и Н. И. М. и в присъствието на Б. Б. Б. съставил на последния АУАН серия В № 009000, затова, че на 03.12.2023 г. е извършил маркиране в имот № ***, попадащ в отдел 208, подотдел "и", землище село Къпиново, за извеждане на гола сеч, в нарушение на реда и условията за провеждане на този вид сеч, посочени в чл. 32, ал. 4 от Наредба № 8/05.08.2011 година за сечите в горите, а именно: едно от обособените площни сечища в североизточната част на имот № ***, попадащ в отдел 208, подотдел „и“ граничи с едно от площното сечище на имот № ***, попадащ в отдел 209, подотдел "в", като между тях не е оставена неотсечена ивица с ширина не по-малка от два пъти височината на дървостоя.

В АУАН е посочено, че нарушението е извършено на територията на РДГ 2

- Велико Търново, ТП ДГС Болярка, община Велико Търново, землище село Къпиново, отдел 208, подотдел "и", имот № *** - собственост на религиозна организация.

Като нарушени в АУАН са посочени разпоредбите на чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите във връзка с чл. 49, ал. 2 вр. с чл. 32, ал. 4 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите.

АУАН е бил връчен на Б. Б. по съответния ред, който го е подписал. В АУАН Б. е записал, че обясненията и възраженията са описани в заявление с допълнителна информация, депозирано в РДГ – В. Търново с вх. № ПДГ 051777 от 20.02.2024 година.

В законоустановения срок не са били депозирани пред наказващия орган други писмени възражения.

Въз основа на гореописания АУАН от Директора на РДГ – В. Търново на 31.07.2024 год. е било издадено и обжалваното НП № 2410500117 от 31.07.2024 год., с което за допуснато от Б. Б. Б. нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите във връзка с чл. 49, ал. 2 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите, във връзка с чл. 32, ал. 4 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г., на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона за горите и чл. 53, ал.1 и ал. 2 от ЗАНН, му е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 300 (триста) лева на основание чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите (ЗГ) НП е връчено лично Б. Б. на 25.11.2024 год. и обжалвано от него в законоустановения срок по реда на чл. 59 от ЗАНН.

При така установеното от фактическа страна съдът намери от правна страна следното:

В хода на съдебното следствие по делото са приети като доказателства материалите съдържащи се в административнонаказателната преписка по обжалваното НП, както и представените от процесуалния представител на въззиваемата страна писмени доказателства - картен материал, в който са отбелязани площните сечища и наличието на сливане между тях, както и преписката за имот 34, позволително, карнет-опис, технологичен план, двете заповеди за утвърждаване на горско стопанските програми, както и таксационно описание на двата имота. Разпитани бяха като свидетели по делото П. В. Й. (актосъставител), Я. П. И. и Н. И. М. (свидетели при установяване на нарушението, съставяне и връчване на акта). И тримата 3 свидетели потвърждават напълно описаните в процесния акт констатации.

Същите твърдят, че при извършената от тях проверка на 16.02.2024 год. са установили в посочените имоти, Б. Б. е маркирал площните сечища без да остави разстояние между тях в отдел 209„в“ и 208„и“, за което е бил съставен констативен протокол. Съдът кредитира показанията на тези свидетели, тъй като същите са безпротиворечиви и напълно кореспондират с останалите писмени доказателства по делото.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема, че жалбата е процесуално допустима, но разгледана по същество се явява неоснователна.

При извършена служебна проверка съдът не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаването и връчването на АУАН и на НП, които да водят до тяхната отмяна.

Неоснователни са доводите, изложени в жалбата и поддържани в хода на съдебното следствие, че в случая се касае за две отделни насаждения, а не за едно, поради което жалбоподателят счита, че случаят не следва да се разглежда в цялост т.е. да се взема предвид общата картина, а всеки имот да се разглежда поотделно.

От доказателствата по делото се установява, че действително в случая се касае за два отделни имота, които имат различни кадастрални номера и които лесоустроителите са отделили в различни подотдели. Това обаче не води до извода, че се касае за две или повече отделни насаждения. Определението за насаждение е в т. 15 от параграф 1 от ДР на Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите, а именно: „Насаждение“ е основна пространствена единица при разделянето на гората, основаваща се на топографските особености на релефа и с обща цел на стопанисване.“. Целта на стопанисване е да се определят лесовъдските методи за управление на дадено насаждение, съобразно принципите за природосъобразно стопанисване за осигуряване на оптимално и устойчиво ползване на горските ресурси. Целта на стопанисване се определя в зависимост от състоянието на гората, а именно определените таксационни данни на насаждението - категория гори, вид на горите, стопански клас, турнус на сеч, видов състав, метод за възобновяване на гората, система от сечи (сечите се провеждат за възобновяване, отглеждане и подобряване на състоянието на насаждението). Тази информация дава и целта 4 на производство, а именно: какви асортименти могат да бъдат добити от дадено насаждение в момента на таксация на насаждението.

От таксационните характеристики на двата имота е видно, че те имат една и съща функционална категория - стопанска, като и за двата имота е предвидена насока на стопанисване - възобновяване. И в двата имота има един и същ вид гори, с еднаква възраст на дървостоя, с идентични показатели. И двата имота са собственост на един и същи собственик. Тези обстоятелства водят до извода, че в случая се касае за едно насаждение. Поради това е следвало при извършване на маркирането в имот *** жалбоподателят стриктно да изпълни изискването на Наредбата за сечите и да остави неотсечена ивица с ширина не по-малка от два пъти височината на дървостоя между площните сечища.

Съдът намира за неоснователни и доводите, че в процесния имот е имало налично укрепнало естествено възобновяване от желаните дървесни видове, а така също и млад дървостой, т.е. че настоящият случай попада в хипотезата на изключенията, при които се допуска сливане на площни сечища. От показанията свидетелите в хода на съдебното следствие, се установява, че в имота, попадащ в отдел 208, подотдел „и“ не е имало млад дървостой, чиято средна височина е не по-малка от 3 м. Имало е единствено и само подраст около 20 %, чиято височина е била в съответствие с данни от таксационната характеристика - от 0,3 до 2 м. Този подраст обаче не е и не може да се приеме за млад дървостой – младеняк. Съгласно разпоредбите на Наредба № 18 за инвентаризацията на горските територии дървостоят се разделя на няколко възрастови групи - млади, средновъзрастни, дозряващи, зрели и престарели дървостой, като за млад дървостой се приема този, чиято височина е не помалка от 3 м. Доказателство в тази насока е и самия карнет-опис за извършеното маркиране, съставен от инж. Б., в който няма посочено наличие на такъв дървостой и неговите характеристики.

Съдът намира за неоснователни доводите за маловажност на случая.

Наказващия орган е изложил подробни мотиви в процесното НП защо не счита, че случаят е маловажен, които съдът напълно споделя. Конкретния случай не се отличава и не може да се счита по никакъв начин за по-лек от обикновените случаи на подобни нарушения, като са неоснователни твърденията в жалбата, че конкретното деяние било с безспорна 5 малозначителност на обществената опасност. След като законодателят е предвидил, че такова деяние съставлява нарушение и с оглед обстоятелството, че конкретното деяние не се отличава от обикновените случаи, съдът счита, че не следва да се прилага разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН и случая да се квалифицира като маловажен. Освен това провеждането на гола сеч на големи площи (каквито са налице в конкретния случай) може да доведе до настъпването на неблагоприятни последици – например може да окаже негативно влияние при евентуални поройни валежи, а в последствие и наводнения поради големия наклон на терена, което може да доведе до образуването на свлачища.

Предвид горното настоящия съдебен състав намира, че правилно е реализирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя за нарушение по чл. 49, ал. 2 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите. От събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства се установява по един безспорен начин извършеното деяние и неговият извършител.

От процесуална гледна точка АУАН и издаденото въз основа на него Наказателно постановление са законосъобразни - съставени в законоустановените срокове и притежаващи необходимите реквизити - чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. АУАН е съставен след констатиране на нарушението.

Същият се явява годна основа за издавеното на НП, с което е наложено наказание – "Глоба" в размер на 300 (триста) лева. Същото е наложено на основание чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите и е в минималния предвиден в закона размер (от 300 до 5 000 лева), поради което не може да бъде намалявано. Така наложеното наказание според настоящия съдебен състав е съответно на извършеното нарушение и с размер необходим за постигане целите на наказанието, визирани в чл. 12 ЗАНН, поради което не следва да бъде изменяно.