Акт № 40713 от 03.11.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 40713 гр. София, 03.11.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в закрито заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА като разгледа докладваното от ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА Гражданско дело № 20261110119658 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК и следв.

Образувано е по искова молба, подадена от ЗАД „.........“ АД срещу СО, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за осъждане на СО да заплати на ищеца сумата от 875,07 евро, представляваща дължимото застрахователно обезщетение, с включени ликвидационни разноски, платено по застраховка „Каско“ - застрахователна полица № 0307Х0021093, във връзка с настъпило застрахователно събитие на 11.04.2022 г., за което е образувана щета № 10022030107745, ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното плащане, както и сумата от 335,75 евро, представляваща законната лихва за забава, начислена върху главницата за периода от 08.07.2023 г. до 08.07.2026 г. Ищецът твърди, че между него и собственика на л.а. марка „........“, ............, съществува застрахователно правоотношение, възникнало въз основа на договор за застраховка "Каско", за който била съставена застрахователна полица № 0307Х0021093, с период на валидност от 13.07.2021 г. до 12.07.2022 г. Сочи, че в срока на застрахователно покритие, на 11.04.2022 г., около 10:30 часа, в ..........., настъпило застрахователно събитие - ПТП, при което л.а. „........ А5“ попаднал в необезопасено и необозначено препятствие на пътното платно, представляващо дупка. В резултат от ПТП настъпили вреди по застрахованото имущество, за отстраняването на които била образувана преписка по щета № 10022030107745, по която било определено застрахователно обезщетение в размер на 1 701,48 лева, като били направени и ликвидационни разходи на стойност 10,00 лева. Ищецът твърди, че с плащане на застрахователното обезщетение се е суброгирал в правата на увреденото лице срещу причинителя на вредата. Излага доводи, че процесното ПТП е настъпило в резултат от неизпълнението на задължението на ответника да положи необходимата грижа за поддръжката и обезопасяването на общинската пътна мрежа. Сочи, че с получена от ответника покана на 29.06.2022 г., поискал от последния да му възстанови стойността на изплатеното застрахователно обезщетение, ведно с дължимите ликвидационни разходи, като към настоящия момент вземането му не било погасено. В тази връзка, моли съда да осъди ответника за сумата от 875,07 евро, представляваща дължимото застрахователно обезщетение, с включени ликвидационни разноски, платено по щета № 10022030107745, както и сумата от 335,75 евро, представляваща законната лихва за забава, начислена върху главницата за периода от 08.07.2023 г. до 08.07.2026 г.

Претендира разноски.

1

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва механизма на ПТП, причинно-следствената връзка между деянието и вредите, както и техния размер.

Оспорва настъпилото събитие, представляващо покрит застрахователен риск, както и наличието на валидно застрахователно правоотношение. Същият прави възражение за съпричиняване, доколкото водачът на л.а. „........ А5“ не съобразил поведението си на пътя с конкретната пътна обстановка и е следвало да подбере скоростта си съобразно последната. Ответникът поддържа, че не са налице основания за ангажиране на отговорността му. Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани, а в условията на евентуалност – да намали размера на претендираните вреди поради съпричиняване. Претендира разноски.

Правнорелевантни факти и разпределяне на доказателствената тежест за установяването им:

Изложените фактически твърдения дават основание на съда да приеме, че е сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В доказателствена тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно наличието на следните предпоставки кумулативно: валидно възникнало застрахователно правоотношение по имуществена застрахова (в т.ч. „Каско“), по силата на което застрахователят е изплатил застрахователно обезщетение, отговорност на ответника по отношение на увредения - застрахован, възникнала за него в качеството на възложител на работа при условията на чл. 49 ЗЗД, а именно: виновно противоправно деяние (действие или бездействие), осъществено от физическо лице - изпълнител на работата при или по повод извършването й, в причинна връзка с което са причинени вреди в претендирания размер, и обуславящо отговорността на ответника правоотношение по възлагане на работата на прекия делинквент, установяването на които е в доказателствена тежест на ищеца, с изключение на вината, по отношение на която нормата на чл.45, ал.2 ЗЗД установява оборима презумпция.

В тежест на ответника е да докаже всички свои правоизключващи, правоунищожаващи, правоотлагащи, правопогасяващи възражения. В тежест на ответника е да докаже възражението си за съпричиняване. В тежест на ответника е да докаже плащане на сумата.

По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава.

По доказателствените искания на страните:

Представените с исковата молба документи следва да бъдат приети като писмени доказателства по делото.

Следва да бъдат уважени исканията на ищеца за събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетел и чрез назначаване на САТЕ, тъй като същите са относими към предмета на делото и необходими за правилното решаване на правния спор.

Доказателственото искане по реда на чл. 190 ГПК следва да бъде оставено без уважение, тъй като същото не е необходимо за правилното решаване на спора.

Съдът намира предявените искове за допустими, а исковата молба за редовна по смисъла на чл. 127 и чл. 128 от ГПК. На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.

На основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

2

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 14.12.2026 г. от 11:40 ч., за която дата и час страните да бъдат призовани, като им указва, че най-късно до първото по делото заседание могат да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.

ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на настоящото определение.

ПРИЕМА представените с исковата молба документи като писмени доказателства по делото.

ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпит на един свидетел на ищеца при режим на призоваване – Р. Х. П., с адрес за призоваване: гр. ............., която да даде показания относно механизма на ПТП, при депозит за възнаграждение на свидетеля в размер на 25.56 евро, вносим от ищеца в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение.

ДОПУСКА съдебна автотехническа експертиза, вещото лице по която да даде заключение по задачите, посочени в исковата молба, при депозит в размер на 230.00 евро, вносим от ищеца по депозитната сметка на СРС в седмичен срок от получаване на препис от настоящото определение.

НАЗНАЧАВА за вещо лице Й. Д. Й., който да се призове след представяне на доказателства за внасяне на определения депозит и да изготви заключение след изслушване на допуснатия свидетел.

ПРЕДОСТАВЯ възможност на ответника в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение да депозира молба с формулирани въпроси към САТЕ, като го предупреждава, че при неизпълнение на указанията в цялост и в срок, няма да му бъде предоставена нова възможност за формулиране на въпроси по допуснатата САТЕ.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника по чл. 183, ал. 1 ГПК вр. чл. 190 ГПК.

СЪОБЩАВА на страните, че въпреки предмета на настоящия спор, попадащ в обхвата на чл. 140а, ал. 1, т. 10 ГПК, съдът намира, че с оглед процесуалното поведение на страните и изложеното от тях в исковата молба и отговора на исковата молба, са налице пречки за задължаване на страните да участват в информационна среща за процедура по медиация по смисъла на чл. 140а, ал. 3, т. 7 ГПК, доколкото е налице обосновано предположение, че медиацията не би довела до положителен резултат. С оглед изложеното, делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, без страните да бъдат задължавани да участват в информационна среща за медиация.

УВЕДОМЯВА СТРАНИТЕ, че имат възможност да разрешат правния спор чрез сключване на спогодба по Закон за медиацията или чрез сключване на съдебна спогодба по настоящото дело.

НАПЪТВА страните към спогодба, като им УКАЗВА, че доброволното и/или извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за разрешаване на спора.

УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички 3 съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, а на ищеца и препис от отговора на исковата молба.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4