Решение № 7109 от 18.04.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 7109 гр. София, 18.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цв. М. при участието на секретаря Т. Ц. като разгледа докладваното от Цв. М. Гражданско дело № 20231110145467 по описа за 2023 година

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът ..... твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между него и ответника А. Г. Ц., въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се на адрес: ....., като той не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цена на услуга за дялово разпределение. Сочи, че съгласно приложимите общи условия, в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 27.06.2016 г., в сила от 10.07.2016 г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща същата в 45дневен срок от изтичане на периода, за който се отнася, което ответникът не е сторил, поради което претендира от него сумите, както следва: 3 823,08 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., 575,41 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 08.04.2022 г.; 65,54 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.03.2019 г. до 30.04.2021 г., както и 12,09 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г. до 08.04.2022 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 26.04.2022 г. до окончателното им заплащане, за които суми по ч. гр. дело № 21878/2022 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 15.05.2022 г. Претендира и разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът А. Г. Ц. е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете. Навежда довод за изтекла погасителна давност на вземанията за периода от 01.05.2018 г. до 26.04.2019 г. Оспорва пасивната си материалноправна легитимация да отговаря за процесните вземания, тъй като не е налице облигационна връзка 1 между него и ищеца. Оспорва да е изпаднал в забава. Оспорва годността на главния топломер в сградата, тъй като не е доказано да е преминал изискуемата метрологична проверка, удостоверяваща годността му. Оспорва доказателствените искания на ищеца за допускане на експертизи, тъй като не оспорва исковите суми по размер. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявените искове. Претендира и разноски.

Третото лице – помагач на страната на ищеца – „.... изразява становище, че в рамките на исковия период услугата дялово разпределение е законосъобразно извършвана.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ.

Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение предполага установяване от ищеца наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за него е възникнало насрещно задължение за заплащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през исковия период в сградата, в която се намира процесният имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът има сключен договор, при което е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение за предоставената услуга в претендирания размер.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период) потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество. В случая, при съвкупна преценка на писмените доказателства по делото – нотариален акт за продажба на недвижим имот от 27.11.2003 г., искане за налагане на възбрана от 11.04.2013 г. на .... на КЧСИ във връзка с образувано изпълнително дело № 20137810400212/11.04.2013 г. по описа на същия, адресирано до Агенция по вписванията, постановление за налагане на възбрана от 16.12.2019 г. на ..... на КЧСИ във връзка с образувано изпълнително дело № 20198580401126/16.12.2019 г. по описа на същата, съдът приема за установено, че в рамките на исковия период ответникът се легитимира като собственик на процесния недвижим имот, респ. той следва да отговаря за вземанията за цена на топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение, касаещи същия, съобразно обема на участието си в съсобствеността.

Най-напред от съдържанието на представения нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 27.11.2003 г. (л. 14 от делото) се установява, че А. Г. Ц. е закупил от ....

Ц.а 1/2 идеална част от следния недвижим имот, представляващ апартамент № 7, находящ се в ...., на третия етаж, заедно с избено помещение и ползване от общо таванско помещение, както и 27,40/394 идеални части от общите части на сградата и от УПИ, върху който е построена, поради което може да се приеме, че въз основа на посочената придобивна сделка ответникът се легитимира като носител на 1/2 идеална част от правото на собственост върху процесния апартамент № 7, за който се отнасят исковите претенции. Нещо повече, това обстоятелство се потвърждава и с оглед данните, удостоверени в представеното искане за 2 налагане на възбрана от 11.04.2013 г. на .... на КЧСИ във връзка с образувано изпълнително дело № 20137810400212/11.04.2013 г. по описа на същия (л. 19 от делото), по отношение на 1/2 идеална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, представляващ апартамент № 7, находящ се в ...., на трети етаж, който по описание и административен адрес изцяло съответства на имота, описан в договора за покупкопродажба, обективиран в нотариалния акт от 27.11.2003 г. В същото време първите данни, въз основа на които може да се направи извод, че ответникът е станал изключителен собственик на процесния апартамент са от 16.12.2019 г. - датата на съставяне на постановлението за налагане на възбрана върху същия на ..... на КЧСИ във връзка с образувано срещу него изпълнително дело № 20198580401126/16.12.2019 г. Действително, по делото не са ангажирани доказателства, въз основа на които да се направи извод, че в периода след 11.04.2013 г. са се осъществили конкретни юридически факти, довели до увеличаване на обема от правата на ответника върху процесния апартамент № 7, но в същото време съдът взима предвид, че постановлението за налагане на възбрана съставлява доказателство за изявленията на съдебния изпълнител пред него и за извършените от него и пред него действия, поради което въз основа на този документ може да се обоснове извод относно изключителното правото на собственост към датата на налагане на възбраната – 16.12.2019 г. Нещо повече, разпоредбата на чл. 483 ГПК предвижда, че съдебният изпълнител описва посочения от взискателя имот след като се увери, че той е бил собственост на длъжника към деня на налагане на възбраната. В този случай, проверката на собствеността се извършва чрез справка в данъчните или нотариалните книги или по друг начин, включително чрез разпит на съседи, а когато няма сигурни данни за собствеността, се взема предвид владението към деня на възбраната. Следователно, в изпълнение на законовите си правомощия, преди да пристъпи към налагане на възбраната съдебният изпълнител е извършил надлежна проверка относно принадлежността на имота, върху който тя е насочена, а това означава, че направените от него констатации следва да бъдат съобразени– арг. чл. 179, ал. 1 ГПК. По делото не се твърди, а и не се доказва осъществяването на последващи юридически факти, довели до промяна в правата върху процесния имот, поради което следва да се приеме, че той е бил негов изключителен собственик до края на исковия период – 30.04.2021 г. Ето защо, съвкупната преценка на всички обсъдени по-горе писмени доказателства обосновава правния извод, че в периода от началото на исковия период – 01.05.2018 г. до 15.12.2019 г. (денят, предхождащ датата на съставяне на постановлението за налагане на възбрана от 16.12.20219 г.) ответникът Ц. се легитимира като носител на 1/2 идеална част от правото на собственост върху процесния апартамент № 7, до който обем е ограничена и отговорността му за вземанията за цена на топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение, с оглед липсата на ангажирани от ищеца доказателства, установяващи при условията на пълно и главно доказване основанието за ангажиране на отговорността му за повече от 1/2 от исковите суми. Не така стоят нещата обаче по отношение на периода от 16.12.2019 г. до края на исковия период – 30.04.2021 г., доколкото данните по делото сочат, че в рамките на същия той вече е бил негов изключителен собственик.

С оглед на изложеното, съдът приема, че посоченото лице се явява страна по облигационното правоотношение с топлофикационното дружество във връзка с доставката на топлинна енергия, чието основно задължение е да заплаща цената на същата, както и цената на извършената в тази връзка услуга за дялово разпределение, като сключването на изричен писмен договор с ищеца не е било необходимо.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ облигационните отношения между страните се регламентират от публични известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, 3 без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите. Следователно, приемането на общите условия от абоната става по силата на закона, след изтичане на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални такива. По делото нито се твърди, нито се доказва ответникът А. Г. Ц. да е възразил срещу прилаганите от ищеца общи условия или да е предложил сключването на индивидуално споразумение с него, поради което и с оглед изложените по-горе съображения, че в рамките на исковия период същият е бил собственик на процесния недвижим имот съдът прави извод, че между него и ищеца е възникнало договорно правоотношение по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ, разпределението на топлинна енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Топлинната енергия за отопление на сграда – етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите в сграда – етажна собственост – арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл.