Определение № 1137 от 25.02.2020, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ гр.София, 25.02.2020 г.

СГС, VI-4 състав, в закрито заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ЧОМПАЛОВ като разгледа т.д.N

2814/2019 г., докладвано от съдия

Чомпалов, установи следното:

Подадено е молба от „С.Т.“ ЕООД, с която се иска издаване на европейска заповед за плащане по реда на Регламент /ЕО/ N 1896/2006 г. срещу „1 И.П.“, с адрес на управление в гр.Вжосова, Полша. В т.11 от Формуляр А е посочено от кредитора молител, че вземанията произтичат от извършени международни превози на стоки от Гърция до Полша и от Полша до Гърция и тъй като задължението за плащане на възнаграждение за превоза е носимо, компетентен да се произнесе по молбата е СГС.

С Регламент /ЕО/ № 1896/2006 на ЕП и Съвета е уредена специална за европейското гражданско процесуално право стандартизирана и унифицирана процедура за съдебни спорове по трансгранични дела. Регламент /ЕО/ № 1896/2006 се прилага за международни (трансгранични) граждански и търговски дела с международен елемент, а според нормата на чл.3.1 „за целите на настоящия регламент трансграничен случай е такъв случай, при който поне една от страните има местоживеене или обичайно пребивава в държава-членка, различна от държавата-членка на сезирания съд“.

Легалното определение на понятието "трансгранично дело" сочи, че поне една от страните трябва да е с местоживеене в държава-членка, различна от държавата-членка на сезирания съд. Тъй като ответникът е с управление в Република Полша, спорът попада в обхвата на Регламент /ЕО/ № 1896/2006, защото управлението му е в държава-членка, различна от държавата-членка на сезирания съд – чл.60 т.1, б.“б“ от Регламент № 44/2001, вр. с чл.3, т.1 и т.2 от Регламент № 1896/2006.

С оглед на разпределението на компетентността между съдилищата на отделните държави-членки на основание чл.6.1 от Регламент № 1896/2006 следва да се прилагат правилата на новия Регламент /ЕС/ № 1215/2012, който замества Регламент № 44/2001.

В нормата на чл.7 от Регламент /ЕС/ №

1215/2012, респ. на чл.5 от Регламент №

44/2001, е предвидено, че срещу лице, което има местоживеене в държава-членка, може да бъде предявен иск в друга държава-членка: 1. а) по дела, свързани с договор - в съдилищата по мястото на изпълнение на въпросното задължение, а според б. „б“ за целите на настоящата разпоредба и освен ако не е договорено друго, мястото на изпълнение на въпросното задължение е : — в случая на продажба на стоки, мястото в държава-членка, където съгласно договора са доставени стоките или е трябвало да бъдат доставени, - в случая на предоставяне на услуги, мястото в държава-членка, където съгласно договора услугите са били предоставени или е трябвало да бъдат предоставени.

При проверката на компетентността по чл.7 от новия Регламент /ЕС/ № 1215/2012

/чл.5 от Регламент N 44/2001 г./ от особено значение е правилната правна квалификация на спорното материално право /правоотношение/, защото предметът и характерът на правата и задълженията по материалното правоотношение имат значение за местоизпълнението на задължението, което е предпоставка за компететността.

Повдигнатите от молителя фактически твърдения сочат, че между страните е сключен договор за международен превоз на стоки. Ищецът е навел твърдения, че му е възложено от ответника извършването на автомобилни превози на стоки от Гърция до Полша и от Полша до Гърция, а претенцията е заявена за неплатено възнаграждение /цена за превоз/. Тези твърдения по несъмнен начин сочат, че поетото от молителя задължение, изпълнението на което е основание за възникване на вземането за възнаграждение, е извършване на международен автомобилен превоз на стоки.

Нормата на чл.1 Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/ предвижда, че тази конвенция се прилага за всеки договор за автомобилен превоз на стоки с превозни средства срещу заплащане, когато мястото на приемане на стоката за превоз и предвиденото място за доставянето й, се намират в две различни държави. В случая съдът приема, че страните са обвързани от договор за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/, по който ищецът е поел задължението да извърши автомобилни превози на товари от Гърция до Полша и от Полша до Гърция.

В т.35 на решение на съда на ЕО (голям състав) от 4 май 2010 година по дело C-533/08 е прието, че „споровете, свързани с автомобилния превоз на стоки между държавите членки, са "граждански и търговски дела" по смисъла на член 1, параграф 1 от Регламент № 44/2001. Освен това автомобилният превоз на стоки не е сред изчерпателно изброените в посочения член области, които са изключени от приложното поле на този регламент“. Следователно искът по Конвенцията CMR може да бъде разгледан от националния съд по реда Регламент № 1896/2006, но ако са налице условията за компетентност по чл.5 от Регламент N 44/2001, респ. на чл.7 от новия Регламент /ЕС/ № 1215/2012.

При договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/ изпълнението задължението за извършване на превоз се изпълнява с пристигането на стоката на предвиденото място за доставяне и предаването й на получателя – чл.13 от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/ . Това означава, че мястото на изпълнение на задължението за предоставяне на превозната услуга по процесния договор е в Гърция и в Полша, защото там според договорката стоките са били предадени от молителя на получателя. Следователно съдът в България не е компетентен по чл.7.1, б.“б“ второ тире от Регламент /ЕС/ №

1215/2012, защото мястото на изпълнение на договорното задължение за превозна услуга не е в България. За местоизпълнението на задължението по сключените договори за международен автомобилен превоз е от значение къде молителят е бил длъжен да достави стоката, а не къде следва да се изпълни задължението за плащане на навло.

Следва да се спомене, че Регламент N 44/2001 г. е заместен с Регламент /ЕС/ № 1215/2012, в който правилата за компетентността са идентични – чл.7, т.1, б.“б“ второ тире.

По приложението на чл.31 от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/ и чл.71 от Регламент N

44/2001.

С решение на съда на ЕО /първи състав/ от 4 септември 2014 година по дело C-157/13 е прието /в т.42/, че „член 71 от Регламент № 44/2001 трябва да се тълкува в смисъл, че ако даден спор попада в приложното поле както на този регламент, така и на CMR, държава членка може съгласно член 71, параграф 1 от посочения регламент да приложи правилата за съдебна компетентност, предвидени в член 31, параграф 1 от CMR“. Съдът приема, че може да разгледа по реда на Регламент № 1896/2006 спор, за който се прилага материалноправната уредба на Конвенцията, но само ако за този спор е налице компетентност по Регламент N 44/2001 г. В случая не е налице компетентност на българския съд по Регламент N 44/2001 г., респ. по новия Регламент /ЕС/ № 1215/2012, поради което дори и спорът да е подсъден на българския съд по правилата на чл.31 Конвенцията, не може да бъде разгледан по специалното производство на Регламент № 1896/2006 г.

Като краен извод - спорното правоотношение е възникнало по договор за международен автомобилен превоз на стоки, за който компетентността се определя по от правилото на чл.7, т.1, б.“б“, второ тире от новия Регламент /ЕС/ № 1215/2012, което е идентично с правилото на чл.5, т.1, б.“б“, второ тире от Регламент № 44/2001. Тъй като стоките е следвало да се доставят в Гърция и в Полша, мястото на изпълнението на задължението по договора не е в Република България, поради което сезираният български съд не е компетентен. За компетентността значение има мястото на изпълнението на задължението да се извърши превозната услуга по договора за международен автомобилен превоз на стоки, а не мястото, на което следва да се плати дължимото възнаграждение /навло/. В този случай на основание чл.11, т.1, б.“а“, вр. с чл.6 Регламент

№ 1896/2006 г. следва да се откаже издаване на заповед.

С оглед на изложеното съдът намира, че молбата следва да се отхвърли.

Мотивиран съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ молбата на „С.Т.“ ЕООД, с която се иска по реда на Регламент /ЕО/ N 1896/2006 г. издаване на европейска заповед за плащане на сумата от 14 375,35 лв. срещу длъжника „Ф. 1 И.П.”.

Да се изготви Формуляр Г по Регламент (ЕО) № 1896/2006, който да се връчи на молителя заедно с настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: